Трябва ли човек да е егоист?
- Публикувана: 24 юли 2006, 10:26 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2006, 11:44 ч.
Трябва ли човек да е егоист?
Трябва да гледа интереса и благото на семейството си.
Краен егоист не.
В умерени граници.
По-скоро мисля, че човек трябва да е перде и непукист.
Краен егоист не.
В умерени граници.
По-скоро мисля, че човек трябва да е перде и непукист.
Трябва да е малко егоист.
О дааа. Задължително е, ако искаш да потигнеш нещо в този живот. Усетят ли те,че си прекалено съобразителен или отстъпчив, лошо ти се пише. Хората са такива - лоши. Проблем е според мен да не си егоист поне малко. Проблемът се явява за самият теб. Аз се опитвам,но ми е много трудно.
Трябва да гледа интереса и благото на семейството си.
Да трябва.Живота е такъв.
Струва ми се, че егоистите не са щастливи ! Ограничавайки любовта само до самия себе си, човек се лишава от щастието да види грейналите очи на получаващия любов, внимание, помощ. За мен да дариш някого е по-голямо удоволствие от това да получиш. Естествено, че трябва да обичаш себе си , но... " Който живее само за себе си, с право се счита умрял за другите " !
Да, хората с излишни дози алтруизъм са досадници, според мен.............Ако някой те помоли за помощ и подкрепа, трябва да се отзовеш, но да се тикаш да помагаш без да са те молили - не..............така мисля, аз.........И човек трябва да си търси правата.........така не само на себе си помага.............И най- важното е да си преследваш целите, ако трябва и в егоист да се превърнеш заради това.........
Непременно, в разумни граници даже е задължително. Жалко, че малко късно го разбрах.
отговорът ми е Да.
разбира се, зависи за какво, към кого и тн, вариации много, но като цяло не мисля, че безкрайно отворените хора, забравили себе си са успешни.
не харесвам хора, които живеят живота си, чрез живота на другите.
разни самозабравили се майки например, които от отдаденост са забравили как се казват.
или такива, които в името на връзката си с някой мъж са готови на всякакви лишения личностни и компромиси.
та, и аз - съм за граиците. които при мен са по-стесненивече ( поради горчив опит от много отдаденост).
разбира се, зависи за какво, към кого и тн, вариации много, но като цяло не мисля, че безкрайно отворените хора, забравили себе си са успешни.
не харесвам хора, които живеят живота си, чрез живота на другите.
разни самозабравили се майки например, които от отдаденост са забравили как се казват.
или такива, които в името на връзката си с някой мъж са готови на всякакви лишения личностни и компромиси.
та, и аз - съм за граиците. които при мен са по-стесненивече ( поради горчив опит от много отдаденост).
Трябва да гледа интереса и благото на семейството си.
Краен егоист не.
В умерени граници.
По-скоро мисля, че човек трябва да е перде и непукист.
Краен егоист не.
В умерени граници.
По-скоро мисля, че човек трябва да е перде и непукист.
"Обичай себе си, за да те обичат и останалите" 
С мама сме в непрекъснат спор колко да си добър с останалите и до къде да стигаш в добрината си
Често, бидейки добър с някого, се оказваш лош за себе си 
Егоизмът е нормален човешки инстинкт с малко социален привкус, кофти е ако объркаш съотношението
С мама сме в непрекъснат спор колко да си добър с останалите и до къде да стигаш в добрината си
Често, бидейки добър с някого, се оказваш лош за себе си Егоизмът е нормален човешки инстинкт с малко социален привкус, кофти е ако объркаш съотношението
Трябва да гледа интереса и благото на семейството си.
Краен егоист не.
В умерени граници.
По-скоро мисля, че човек трябва да е перде и непукист.
Краен егоист не.
В умерени граници.
По-скоро мисля, че човек трябва да е перде и непукист.
Човек не трябва да се дели от инстинкта си за самосъхранение. Да, да си егоист помага. Не, да си скромен и да се мислиш за алтруистична, давателна и незачитаща себе си личност-никой няма да го оцени.
"Обичай себе си, за да те обичат и останалите"
С мама сме в непрекъснат спор колко да си добър с останалите и до къде да стигаш в добрината си Често, бидейки добър с някого, се оказваш лош за себе си
Егоизмът е нормален човешки инстинкт с малко социален привкус, кофти е ако объркаш съотношението
С мама сме в непрекъснат спор колко да си добър с останалите и до къде да стигаш в добрината си
Често, бидейки добър с някого, се оказваш лош за себе си Егоизмът е нормален човешки инстинкт с малко социален привкус, кофти е ако объркаш съотношението
абсолютно точно казано!
И да не иска, ЕГО-измът е заложен в природата на всеки човек. Въпросът е доколко го подтискаш или му даваш да влияе върху решенията и действията ти. А това винаги зависи от личния ти избор (съзнателен или не) и оценка както принципно, така и във всяка конкретна ситуация. 
За мен еднозначен отговор няма.
За мен еднозначен отговор няма. И да не иска, ЕГО-измът е заложен в природата на всеки човек. Въпросът е доколко го подтискаш или му даваш да влияе върху решенията и действията ти. А това винаги зависи от личния ти избор (съзнателен или не) и оценка както принципно, така и във всяка конкретна ситуация. За мен еднозначен отговор няма.
За мен еднозначен отговор няма.
Трябва да гледа интереса и благото на семейството си.
Краен егоист не.
В умерени граници.
По-скоро мисля, че човек трябва да е перде и непукист.
Краен егоист не.
В умерени граници.
По-скоро мисля, че човек трябва да е перде и непукист.
добре казано
Много бих искала да бъда,но и аз все не успявам.И това често ме прави глупава в очите на другите хора.Но не пропускат да използват глупостта ми...
И от моята гледна точка е така,но мисля,че хората,които са заслепени от собственото си его не възприемат нещата по този начин...И това ги прави много по-щастливи от другите,които винаги се стараят да се съобразяват с околните.
Струва ми се, че егоистите не са щастливи ! Ограничавайки любовта само до самия себе си, човек се лишава от щастието да види грейналите очи на получаващия любов, внимание, помощ. За мен да дариш някого е по-голямо удоволствие от това да получиш.
Ами... не, не трябва да си гледа само в градинката. Иначе плочникът между индивидуалните градинки така и ще си остане разбит.
Въздигането на индивидуализма в основен принцип у нас води до пълен разпад на публичното, а последиците са жалки.
Освен личната изгода има и обществена изгода, която не е абстракция - част от нея са например детските градини - достатъчно на брой и достатъчно качествени. Няма как да станат такива, ако някой не прояви мъничко алтруизъм.
Въздигането на индивидуализма в основен принцип у нас води до пълен разпад на публичното, а последиците са жалки.
Освен личната изгода има и обществена изгода, която не е абстракция - част от нея са например детските градини - достатъчно на брой и достатъчно качествени. Няма как да станат такива, ако някой не прояви мъничко алтруизъм.