Промяната в живота на децата ни

  • 1 301
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 331
Откакто се роди малкият ми син, голямото ми момче - Дани, се промени много. Промяната има и положителен аспект - стана по-самостоятелен, сякаш порасна изведнъж... Но за мое огромно съжаление напоследък забелязвам в поведението му черти, които не само не ме радват, а и откровено ме притесняват... Доскоро си казвах, че е период, ще отмине, но шест месеца по-късно реших да потърся и вашите съвети и опит...
Може би е нужна малко предистория:
Той винаги е бил добро дете. Да, палав, изпълнен с енергия, нетърпелив, но все пак не ми е създавал никакви особени проблеми. Просто едно типично момченце. С неговите си проблеми, игри, приятели... Винаги сме били  близки, винаги сме си говорили, рядко е таил в себе си нещо, което го притеснява или тревожи...
Винаги е бил на първо място. И за мен, и за баща си.
А всъщност и за бабите и дядовците си, защото е първо, а доскоро беше и единствено внуче и на моите родители, и на тези на съпруга ми.
Малко преди седмия му рожден ден обаче се роди първата му първа братовчедка, а седмица, след като навърши седем - и братчето му. Оттогава е почти неузнаваем. С баща му се шегуваме, че са го сменили в родилния дом при раждането на Вики. Превърна се в един малък бунтар.
"Не", "Няма", "Ще правя, каквото си поискам", "Няма ти да ми казваш какво да правя" винаги излизат на преден план в разговорите ни с него. Почти винаги е в контра, позволява си да употребява/тайно все пак/ обидни думи спрямо нас, когато не му угодим. Нетърпението, което винаги е било негова присъща черта, се разрастна до невероятни размери. Сърди се за най-малкото нещо. Ядосва се...
Убедена съм, че промяната е свързана с новия член на семейството ни.
Питам се дали за тези седем години не сме го превърнали в егоист. В дете, което е свикнало всички и за всичко да се съобразяват първо с него. И когато положението се промени, той просто отказва да свикне и да приеме промяната.
Търся грешките в себе си. Осъзнавам, че напоследък почти непрекъснато му правя забележки. Не тряскай вратите, не гледай толкова силно телевизия. И че всички тези забележки са свързани с бебко. И той го осъзнава.
Няколко пъти вече ми казва: “Искам аз да бях бебето”, “Не може ли да бяхме близнаци с Виктор?”, “Не искам да съм батко”.
Какво да правя? Опитвам се да разговарям с него, разбираме се... И след това изведнъж идва моментът, в който сякаш някакво малко дяволче в него му нашепва да направи възможно повече бели, да ми отговаря, да се държи лошо...
Сякаш е разочарован от нас, сякаш се опитва да ни предизвиква с всяка своя постъпка, с всеки свой жест, с всяка своя дума. Знам, че жадува за внимание и му го даваме, но просто няма как да е така, както е било преди. Животът ни е различен, ние сме различни. Но той просто не иска да го приеме...

# 1
# 2
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Опитай се да го вклюваш в ежедневието ти около бебето - той е батко, трябва да се чувства съпричастен, а не забравен, покрай грижите за малкото дете. Нека той се чувства полезен, дори да е за елементарни / според теб / неща. да ти донесе нещо, да ти подаде друго, да ти помогне да преспиш бебето ... Не го откъсвай от по-малкото братче, привлечи го към заниманията с него.

# 3
  • Мнения: 334
Нашият проблем е същият.
Разликата между двете ми дъщери е 6г,голямата беше страшно разбрано дете,но нещата се промениха с появата на беба.
Започна да ревнува от всяко нещо,да прави изказвания от рода:"Вие не ме обичате вече"и др. подобни.
В началото обяснявах, стараех се да и обръщам повече внимание,но положението е все още същото.Един мой приятел каза:Просто понякога забравяме,че и големите са деца.И те имат нужда да усещат,че ги ценим и обичаме/те са обичани без съмнение/,чисто и просто улисани в задължения и грижи по малкото забравяме да го покажем може би.
Ще следя темата с интерес.

# 4
  • Мнения: 46
Моето мнение е че трябва да сте търпеливи, защото той наистина ревнува /свикнал е да бъде център на внимание и да не се съобразява с друго дете/ и това лесно няма да отмине. Постоянно  говорех на голямата ми дъщеря , че е кака и малкото бебе много я обича и и се възхищава и лека полека се поуталожиха тези пристъпи. Лошото при нас стана когато малката започна да разбира и тя ревнува и иска внимание така, че за всичко говоря в мн.число винаги и двете ги гушкам и на двете се карам, въвела съм система за редуване за спорни предмети и дейности  и така не зная и аз дали съм открила верният път. Сега има поводи за радост обичат се и се търсят за игри - и се карат и се бият и скубят въобще весела къща. Най-важното е да са здрави Simple Smile

# 5
  • Мнения: 3 331
Здравейте отново и от мен. Благодаря ви за отговорите Hug

Бях наясно, че ревността е в основата на толкова промененото поведение на сина ми. Донякъде го очаквах и бях подготвена - доколкото човек изобщо може да бъде подготвен за нещо подобно... Не очаквах обаче толкова радикална промяна, не очаквах, че ще продължи толкова дълго, нито очаквах така завоалирано демонстрирана ревност... Фактически той демонстрира към брат си много любов и внимание. Не проявява към него нито физическа, нито вербална агресия. На мушката сме ние - мама и тати...
Непрекъснато му казвам, че го обичам, непрекъснато му демонстрирам колко е важен за мен, опитвам се да проявявам възможно най-много търпение - естествено, не винаги успявам...
Има и нещо друго. Точно в момента като че ли минава и през друг период. Виждам как пренася вкъщи отношенията от детската площадка. А точно там, на тази възраст, сред момчетата да бъдеш агресивен, пробивен, незачитащ околните ти осигурява популярност Confused Така че и за това говорим много...
Дали ще има ефект скоро нямам представа.

# 6
  • София
  • Мнения: 18 679
Прочети в темата за душите на децата ни какво е писала Сакри за липсата на ревност между децата си и как я е постигнала.Много ми хареса, дано ти свърши работа.Общият смисъл беше да се включва детето постоянно в грижите около малкото - да чувства, че без неговата помощ няма да можеш да се справиш WinkСигурно повече ще пречи, отколкото помага, но важно е вътрешното му усещане за незаменима опора на мама Simple SmileМного, много полезни неща научих аз от тази тема, погледни я!  bouquet

# 7
  • Мнения: 3 331
Прочети в темата за душите на децата ни какво е писала Сакри за липсата на ревност между децата си и как я е постигнала.Много ми хареса, дано ти свърши работа.Общият смисъл беше да се включва детето постоянно в грижите около малкото - да чувства, че без неговата помощ няма да можеш да се справиш WinkСигурно повече ще пречи, отколкото помага, но важно е вътрешното му усещане за незаменима опора на мама Simple SmileМного, много полезни неща научих аз от тази тема, погледни я!  bouquet

Любимата ми тема Hug
И гордо-гордо заявявам, че първа я номинирах в темата за най-доброто от bg-mamma.
Но ще отида отново да я прочета. Тази тема е неизчерпаема и винаги можеш да научиш нещо ново...
Има ли нужда да казвам, че е в моите Favorites Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 816
Все се каня да ти отговоря, ама ту едното плаче, ту другото ме дръпне Wink
По темата.
Макар и разликата между двете ми щерки да е само 2г.и 8 месеца имаше огромна промяна в голямата, още щом излезнахме от родилния дом. Беше започнала да говори по-бавно и заваляно, не да заеква, а просто да удължава всяка сричка.
Оставих я в къщи един месец, без да ходи на градина с идеята да свикне с бебето, но после установих, че съм направила грешка.
КАто тръгна отново на градината започна да се държи странно. Да се крие зад полите на учителките, да ги следва дори и в тоалетната. Всеки ден правише истерични кризи, което наложи да посетим детски психолог. Разбира се за него нямаше нищо необичайно. Каза, че всичко е заради бебето, че каката се чувства несигурна, че се страхува от това че ние обгрижваме още някой, а до сега както и ти пишеш всичко е било за нея.  Нещата се узпокоиха, към 2-рия месец от живота на бебката. Но психоложката ни предупреди, че подобни кризи ще настъпват отново към 6-тия месец и към годинката, което е свързано с новите умение, които бебето ще придобива и това, че хората ще му се радват и дет се вика - сочат с пръст.
И наистина стана така. Като направи 6 месеца бебка , какато отново започна да изпитва по-силна ревност, да прави маймунджулъци, само и само да ни привлече вниманието. Беше стигнала до желание да се самонаранява дори. Слава Богу потушихме това и желание с много внимание.
Значи необходимо е майката да не изоставя напълно някой придобити от преди раждането на бебето занимания с по-голямото дете. Като например, ако преди да се роди бебчето сте излизали само двамата да се люлеете на люлка, сега отново да го правите само двамата. и такива подобни дейности. Ние например се къпехме самички с каката и много се забавлявахме. Като родих това нещо го позатулих порадси липса на време, но после се усетих и отново започнах да я къпя дълго време  и да си играем във ваната.
Ей такива неща.
Появата на новия човек преобръща стереотипа на живот на цялото семейство, но най-силно го усещат децата, усещат и преживяват по някакъв начин, защото чувстват "разклащане на почвата под краката им", те не могат да си изяснят точно какво става и дори и да им бъде обяснено, пак ще има разминаване между разума им и емоциите.
Ето защо поведение, като "връщане назад в развитието" на по-голямото дете е в реда на нещата, дори е добър показател, че по този начин детето изкарва страховете си. И в никакъв случай не бива да бъде осмивано или подигравано от сорта на:
"ти си голям вече, как може да се напикаваш в гащите"; или " ти си голям, защо ще пикаеш в гърнето" ; или "защо ще пиеш от шише, като не си бебе"; а детето просто иска да усети каквото усеща бебето, давано от обичните родители.
Мойта щерка например искаше пак да се вози в количка, да я люшкам в ръце като я приспивам, както бебето. И аз не й отказах Heart Eyes
Та, такива митиработи. Много може да се пише по темата...

# 9
  • Мнения: 7 263
Ревност-класическа, поне се радвай че я проявява открито и я вербализира. Тоест дава ти ключе все пак за решението. При нас баткото в началото беше много ентусиазиран - държеше се страхотно и с бебето и с нас. Помагаше -носеше шишето с водата, хвърляше памперса, помагаше ми да къпем бебето /по-скоро ми се пречкаше, но това той не го знае - за него той е моя безценен помощник/. Ревността дойде или по-скоро се прояви - година, две след това. След като установи че брат му расте и предявява претенции. Че също се опитва да си извоюва територия. Посяга на играчките и книжките му, носи част от дрешките му. получава част от ласките ни.
Резултата между другото дойде точно на 7 години - в първи клас - обяви тотален бойкот и на ученето и на всички нас. Описанието което даваш на сина си - напомня почти 1 към едно моя син в първи клас.
Костваше ми невероятни усилия да поувладея нещата, и продължавам и до днес борбата - не минава ден да не го уверя колко е ценен за мен, колко го обичам и колко ми е мил, но че все пак и малкия има нужда от внимание и нежност.
Отивам пак да чета "Душите на децата" - ако можеше ценните неща от там да се обобщят в книга - щеше да е безценна.  bouquet

# 10
  • Мнения: 3 331
Появата на новия човек преобръща стереотипа на живот на цялото семейство, но най-силно го усещат децата, усещат и преживяват по някакъв начин, защото чувстват "разклащане на почвата под краката им", те не могат да си изяснят точно какво става и дори и да им бъде обяснено, пак ще има разминаване между разума им и емоциите.

Именно...
От една страна, той знае, че братчето трябва да се обича, че е едно безпомощно малко същество, което има нужда от много обич, внимание и грижи... Чувства се донякъде горд, че е голям, самостоятелен, и вече батко.
От друга страна обаче, усеща как същото това сладко същество сякаш изведнъж е заело неговото място.
"Мама и татко вече не са непрекъснато на мое разположение, баба и дядо понякога се радват на бебето повече отколкото на мен, в парковете бабите се възхищават колко сладко бебе имаме, а на мен никой не ми обръща внимание... Искам аз да съм бебе! На мен да ми се радват, моите нужди да са на първо място, аз да съм най-най-важният за всички!"
И цялото това противоречие между разума и чувствата му го обърква и стресира. А какво по-добро средство за отърсване от напрежението и привличане на вниманието от някоя и друга беля...

Такива мисли ми се въртят в главата, разсъждавайки за промяната... Разбирам го, но просто не знам какво още да направя, за да го накарам да се чувства сигурен и обичан. Или по-скоро по-сигурен и по-обичан.
Явно наистина е нужно просто още време...

Резултата между другото дойде точно на 7 години - в първи клас - обяви тотален бойкот и на ученето и на всички нас. Описанието което даваш на сина си - напомня почти 1 към едно моя син в първи клас.
Костваше ми невероятни усилия да поувладея нещата, и продължавам и до днес борбата - не минава ден да не го уверя колко е ценен за мен, колко го обичам и колко ми е мил, но че все пак и малкия има нужда от внимание и нежност.

Именно това бе една от причините да пусна темата - това, че ще е първокласник и несъмнено училището ще добави допълнителен стрес към и без това "объркания" му тази година живот. Искаше ми се поне дотогава да се е почувствал по-добре, по-уверен, по-сигурен. За да може и да се справи по-лесно с предизвикателствата на училищния живот...
Да не говорим, че аз пък през октомври се връщам на работа... ooooh!
Въобще очертава се стресова година за цялото семейство Joy
Но ще се справим Hug

# 11
  • Мнения: 2 332
Точно да напиша и аз да прочетеш написаното от Сакри в другата тема, и са ме изпреварили... Wink. Честно казано - понеже и на нас ни предстои толкова голяма промяна, свързана с появата на нов член в семейството, се опитвам да попивам всички съвети... Смятам да постъпя като Сакри, или поне да се опитам, ще видим как ще се получи... И гинеколожката при последния преглед (бяхме с каката) каза, че трябва да обръщаме много голямо внимание на каката, за да се избегне появата на ревност... Помня как ревнувах аз от сестра ми - по-малка с 3 години. Направо я мразех на моменти  Sick. Дано да успеем да избегнем тези чувства!  Hug

# 12
  • Мнения: 7 263
Според мен при разлика на децата над 2.5- 3 години е неизбежна ревността за жалост. Защото някъде около третата си година те се осъзнават като отделни вече завършени личности /имам предвид независими от мама и татко/. Вече имат свои вкусове, предпочитания и стеротипи. Имат и дадена стабилна среда с която са свикнали.
Мама и тати са техни и само техни те са техния свят - и изведнъж идва пришълеца - потайно прикрит като пухкаво кротко бебе. Нооооо и той претендира за място под слънцето, и той иска прегръдки от мама, и ги получава и той иска да играе с тати и тати го прави. И дори му се радват -  Laughing Laughing Laughing
Горе долу така би трябвало да изглежда картинката на техния монитор. Трябва им много време и обич за да разберат че:

"Обичта на мама само става по-голяма щом като обича двама!
Виж и пътя през Балкана по-широк и хубав става щом по него се минава"


Нали се сещаш колко пъти сме я чели тази книжка, за да мога да цитирам пасажа по памет #Crazy  Laughing Laughing

Трябва да се опитваме да даваме на големите си деца увереността, че те за нас остават неповторими и не преставаме да ги обичаме, а дори и ни стават по-мили!

# 13
  • Мнения: 3 331
Lennyh, напълно съм съгласна с теб.

А на това колко се смях Joy:
Мама и тати са техни и само техни те са техния свят - и изведнъж идва пришълеца - потайно прикрит като пухкаво кротко бебе. Нооооо и той претендира за място под слънцето, и той иска прегръдки от мама, и ги получава и той иска да играе с тати и тати го прави. И дори му се радват -  Laughing Laughing Laughing

# 14
  • Мнения: 3 034
Трябва им много време и обич за да разберат че:

"Обичта на мама само става по-голяма щом като обича двама!
Виж и пътя през Балкана по-широк и хубав става щом по него се минава"


Нали се сещаш колко пъти сме я чели тази книжка, за да мога да цитирам пасажа по памет #Crazy  Laughing Laughing


Lennyh, коя книжка цитираш?

Иначе и на   нас ни предстои поява на още един "пришълец" - и затова се опитваме да "постелем" отсега. Ревността е нещо нормално, а когато съвпадне и с някой по-труден детски период, става доста напечено...
Аз отсега усещам как Марена си дава сметка, че вече няма да е единствения център на нашата вселена. Онзи ден ни каза : "Искам сега аз да съм бебето и да съм се родила и вие да ме гушкате, храните и да ми давате биберона"....За да го каже, явно разбира, че бебето ще има нужда от повече грижи и се опитва да си "набави" внимание.
Мисля, че от нас зависи как да се справим с тази ревност, но понякога наистина е много трудно.

Общи условия

Активация на акаунт