Помолих я сутринта да погледа детето, да изляза да свърша нещо - тя и без това все се натиска да идва без покана, поне да комбинираме нещата. Идва и от вратата започва да раздава оценки, мнения и нареждания... Детето кога е спало? Ами току-що стана. СЕГА СТАВА ЛИ?! Ужас, ама как така? Чак сега? А кога ще яде? Ами еди кога си. КАК ТАКА ЧАК ТОГАВА? А тия цветя тука защо си ги сложила във вода? Направо се садят. Ами имам нещо предвид...
И после казва: Ама защо се държиш, все едно аз не върша нещата както трябва? Което е безумно, защото точно тя се държи така! И е логично... не сме у тях все пак Не схващам просто...
Абе, в края на краищата, на 33 години съм и това е моята къща! Ама - казва тя - какво толкова направих, за да те накарам да кажеш, че това е твоята къща - демек, да изрека тая страшна обида към нея. Ами, факт - моя е къщата... няма нищо общо с нея! В крайна сметка ми заяви, че много лесно можела да забрави пътя към МОЯТА къща - демек, заплашва ме! Това вече преля чашата и ми се прищя да й кажа - ами давай, направи го... но отново си замълчах.
Носи ми с килограми разни полуизгнили плодове от вилата си... и не приема "не" за отговор - сърди се... Ама крокодили ще завъдим вече в къщи от тях! Мие чиниите, уж да ми помага... макар че постоянно я моля да не го прави - защото после изглеждат едва ли не по-мръсни от преди миенето - мазни, с утайка от кафе по тях... ужас Забравя си нарочно разни неща, за да може после да идва пак, уж да си ги вземе... иначе знае, че няма да ми се иска да идва през ден и да виси с часове.
Отвратителното е, че тя по принцип се държи наставнически, когато смята, че някой зависи от нея - така беше, когато живеех с родителите си, а и в следващия период, когато имах глупостта да работя за тях и тя смяташе, че ме издържа - не че не си ги изработвах тия пари изцяло, ама от нейна гледна точка все едно ми ги подаряваха. Е, писна ми и напуснах... ама как така ще напускаш? това е семейният бизнес! Е хубаво де, ама не издържах... и това си е работа, а работа се сменя, като реши човек. И сега си въобразява, че не мога да се справя, ако не ми помага с детето! Вярно, че може да ме улесни - както днес - но всъщност сто пъти предпочитам да ходя по учреждения, банки и градски транспорт с детето, отколкото да й търпя магариите! Че се и сърди на всичко отгоре! Накрая ми се искаше да я изгоня и да се оправям сама, ама не ми се вдигаше още по-голям скандал от вече наличния
Не съм разказала всички дразнещи и вбесителни подробности, да не ви отегчавам... По-скоро ми се иска да получа някаква обратна връзка - аз ли нещо не съм в ред, или и други хора имат подобни проблеми с майките си? Защото повечето от приятелките ми си общуват съвсем нормално с родителите си, дори са приятелки с майките си и си пият кафето с тях с удоволствие, споделят си и т.н. - е, имат някакви проблеми, различни поколения все пак... но няма нищо общо с моята родителка, която, докато лежах в болница за задържане два месеца на системи, се появи на свиждане и ми заяви, че трябвало да намеря лаптоп, за да подготвя книгата, която е написала, за печат, от болницата - не можела да чака, докато родя, за да я правя тогава За такова нещо говорим...
Та при вас има ли подобни проблеми - егоизъм, драстична намеса и други неприятни страни на собствените ви родители? И най-вече - как се справяте с това и успявате ли да запазите някакви нормални отношения с тях?