Жени на военни има ли?

Аз съм жена на военен - лейтенант в Плевен.
Какво си пробвала - да станеш кадровак?

Да пробвах да стана кадрова ваенна -телефонистка но не ме приеха.А мъжът ми е в свързочно поделение

И моят е военен...в Стара Загора

Моя бешеВВС,но се махна и все още адски му липсват самолетите.Нямаше избор -трябваше да живеем разделени.

Моят мъж също е военен - лейтенант във Военноморските Сили  

И аз бих могла да се включа в темата като 'връзкарка' с военен, луд по самолетите

Айде бройте ме и мен!
Ние не сме женени, но живеем оот 4 години заедно, което е пак същото

И аз съм съпруга на военен.Мъжът ми е ротен в Долна Митрополия.Преди два месеца преживяхме и първото си преместване-от София в Плевен.Няма как,наложи се или да се преместим ,или той да напусне работа.Не вярвях,че ще ми е толкова лесно да свикна,но сега сме много доволни и двамата...всъщност най-доволни са малките принцеси-тук имат много повече място за разходки и игра.

Да не излязат колеги с моя 

Да се разпиша и аз-мъжът ми е лейтенант. Преди 1 1/2 година го преместиха в София.

И аз да се разпиша - кадрова военнослужеща съм.

И аз ще се разпиша, но като щерка на бивш военен.

Няма интрига в тая тема. Да взема да създам...Как мислите, доминират ли военните в леглото или, като свикнали на ред и дисциплина, оставят офицершата да води парада? 

Чакат да им дадеш команда...пък каквото сабя покаже!

И от мен малко офф, но без интрига: кой строява парада в къщи?   

Аз ще се включа като дъщеря на бивш военен и ще ви кажа,че хич не ви завиждам , това БИВШ го слагам, за разкош.....винаги и навсякъде се държи все едно е сред войска.......Милата ми майчица.

По мои наблюдения всичко е въпрос на характер. Може и съпругата да е генералът вкъщи, а офицерът да козирува чинно!

И аз винаги съм си мислила, че точно така стоят нещата.

Истината е,че не си е работа, който както иска да го разбира.

Не можеш да кажеш нещо толкова категорично! Това, че баща ти е властна натура и строява майка ти, не означава, че всичките момичета, женени за военни, са в същото положение. Виждала съм офицери под чехъл, ей богу!

И с моя - само че е капитан-лейтенант.

Има и жени военни

Разкази за житието-битието на жените-военни биха ми били много интересни. Как се вписвате в "казармите"? Как се отнасят мъжете в поделенията с вас - с уважение, свалячески....?
Ходили ли сте на мисии в чужбина и бихте ли отишли?

Аз също работя в едно поделение на ВВС, но тъй като не съм кадрови военнослужещ ще оставя другите да отговорят на въпросите 
klaris, готин аватар 

Divana, аз поне добре се вписах в казармата Човек като си знае цената, бързо се намества
Мъжете са като навсякъде-едни се отнасят с уважение, други си викат "тая пък кво прави тук", но като видят, че си им конкуренция в знания и умения-искат, не искат, започват да се съобразяват с теб.Иначе всички се пробват, докато не ги сложиш на мястото им, няма офицери, няма сержанти
На мисия не съм ходила.В Ирак, Афганистан, Косово няма и да ида , но в Брюксел или Италия... ухааа

аууу, търся си друг
Я кажи в кое поделение си?Да не сме колежки?

да се запиша и аз.
съпругът ми е ст.л-т и проблеми със 'кой командва в къщи -нямаме' разбираме се чудесно

И аз не съм съгласна с казаното-професията не прави човека.Винаги ми е харесвало,че съпругът ми е точен и дисциплиниран човек,в това няма нищо лошо.Би ли се обосновала за тези свои думи?

Моя е в трети дивизион, а твоя?

И аз съм съпруга на военен. Моят е майор в Долна Митрополия.

Аз не знам дали се вписвам във вашия отбор  .
Мъжът ми е завършил военното в Търново, но е граничен полицай /а не типичен военен/ - понастоящем старши лейтенант.
Обучаваше войниците в поделението в Петрич, обаче след като ги премахнаха му закриха длъжността и сега работи в друго ГПУ, на 40 км. и си пътува всеки ден.
У дома май повече аз командвам  , щото съм голям инат и сърдитко  .

Малии се от редник на горее  има тук.
Ами мъжът ми е в Пловдив и се разбираме мн. добре.Има ли някой от Пловдив?На мисия не е ходил,но нашия кум също е военен  тук и тай ходи в Ирак сега септември пак ще заминава.Тъй като гледам някой да не си окажат колежки 

Ма моля ти сЪ, тука сме все съпруги на елитни офицери 

И моят мъж е морски. Но генералисимуса в нашето семейство съм аз.

А тези от запаса броите ли?
Съпругът ми се уволни преди 5 години от армията, беше офицер от ВМС. Аз съм работила в поделение като военнослужещ (в.сл.) (сега май им викат граждански лица).

Като казах това по-горе нямах предвид не само властващите натури и своите родители. Макар моите родители да са едно доста успешно семейство и едни наистина добри професионалисти. Смея да твърдя,че малко са хората, които успяват на повече от едно поприще и са наистина добри, а те са такива и не го казвам,защото са ми родители. Баща ми е постигнал и продължава да постига много и то благодарение на този си дух и характер, колкото и да е труден(за мен), за което мога само да му кажа евала. За това,че той е бил "властващия" е по-приемливо, отколкото да е под чехъл(жалка картинка), тъй като това да има някой който да е малко по-отгоре е съвсем нормално в едно семейство,а и си е въпрос на организация и неписано договаряне между мъжа и жената. Монетата винаги има две страни. Също така имам достатъчно много примери извън семейството. Едно 90 % от съседите ми са бивши или настоящи военни. Цял живот съм сред такива, не от година две, три, а цял живот. Е не мога да им се кефя, колкото и добре да им стои униформата. Да не говорим,колко много злоупотребяват някои с нея.
По повод на офицерите под чехъл- че той,ако пред една жена се превива как ще действа на бойното поле! Питам и отговор не искам. За никой не е тайна,че армията е пълна с путьовци. Никакво уважение не мога да изпитвам към такива хора. Да тук ще спомена и това,че доста от хората са попаднали по военните училища и са станали част от БА, защото са потърсили някаква изгода-това една от малкото останали неща, за които държавата(ние) плаща и то добри пари и  има възможност за кариера.
Друга Истината е,че и българската армия на практика няма. Нищо не е останало от престижа, с който се е славила едно време униформата и то заради хората,които я носят,а не заради плата, от който е ушита.
Може би вашите мъже са изключения. Дано!

Не мога да кажа каква е българската армия в момента, има хиляди вицове за фуражките, в които сигурно има частици истина. Просто се дразня от обобщения за всяка професия или група хора - за военни, медицински сестри, журналисти и т.н. Как ще работиш и как ще се отнасяш към професията си е наистина въпрос на характер и лични качества. Колкото за путьовците - те са навсякъде, както и женските им еквиваленти.

Divana здр.!
Съгласна съм със теб!На всякъде има издънки каито може би заради тях слагат хората в едни групи....
А я да ви попитам имали смесъл според вас да се ходи на мисия?Познавам хора който първия път ходиха за да видят какво е ,заради тръпката ,а сега  втория път са просто за пъри

Аз съм предубедена към военните по принцип (може би без основание), просто психиката на военния противоречи на хипарската ми душа. Затова предпочитам тия, които избират тая кариера заради високата заплата, отколкото от сдухана мотивация тип "Служа на родината", бла-бла.
А за това, че Българска армия на практика няма, съм склонна да се съглася с MadMama.

А за какво да ходят, ако не за пЪри?
За да подкрепят икономическата война на Щатите или щото им пука за иракския народ? Айде стига.

  и аз да се разпиша като жена на военен.

Да се разпиша и аз .Съпругът ми е ст.л-т,но аз съм командира в къщи

В щаба на гарата

Мъжът ми е лейтенант. Честно казано,  нито той, нито някой от другите военни, които познавам, се изявява като офицер вкъщи. Това, което се говори за военните, винаги ме е озадачавало, защото лично не познавам никой, който да се вписва в картинката, напротив, всички са мили момчета, държащи на равноправието вкъщи.

В казарма се вписвам идеално, цял живот съм живяла с военни - дъщеря съм на бивш офицер. Който с риска да опровергая няколко мнения твърдо мога да заявя, че не е изявявал акто командващ вкъщи. Пък и има един лаф "Жената винаги е едно звание над мъжа си". Тук не става за дума за така наречените от някои "путьовци", просто говорим за хора, които уважават и ценят жените до себе си, а не им се налагат. Налагането в личния живот поне за мен си е супер комплексарско изпълнение. Пък и не може да се слагат всички военнослужещи под един знаменател.
Иначе предпочитам да работя с мъже, не ме свалят повече отколкото на другите ми работни места, считам че съм доказала професионализма си и ме възприемат зад портала не като жена, а като конкуренция. - редник съм и съм от Пловдив !

 И аз живея с военен от Специалните сили на флота.Не ми скучно никога.Нямам проблем с командването или с леглото.

Момичета,я сега да ви питам нещо .Ако ви се наложи да се преместите със съпруга си в нов град,на съвсем непознато място,сред нови хора-как бихте реагирали.На мен ми се наложи преди два месеца и честно казано тогава го изживях доста тежко.Бяхме се установили в София,бяхме си купили апартамент с дългосрочен ипотечен кредит,въобще не се бях и замисляла,че може да се местим.И една сутрин мъжа ми отива на работа и ми се обажда-:Да знаеш,че след един месец се местим в Плевен.Е,не го каза така директно...Ако знаете какъв рев му дръпнах.Но сега се чувстваме много добре на новото място,чак самата аз не мога да повярвам колко бързо свикнахме.Даже сега никак не ми се връща в София.Единствено не мога да свикна с тази несигурност-все се чудя дали утре няма да ми каже,че отиваме в Ямбол примерно.

Неприятничко е ,но нали сте заедно,всичко ще буде наред.

Ами благодарение на баща ми сме сменили 5 града и безброй апартаменти, ако ти каже някой, че е лесно - не му вярвай! Но като нямаш избор просто свикваш.

Хайде и аз да се разпиша!!!

Валенце, преди 8 години и на мен ми се случи същото. Трябваше да се преместим от Бургас в Плевен. Съобщиха ни го 20 дена по-рано. Няма да ви казвам как за 20 дена се продава апартамент, стяга се багаж и т.н. Лошото при преместването за съпругите е, че докато се утвърдиш на някаква работа и край, всичко отива на вятъра. И на новото място започваш всичко отначало. Но сега въобще не съжелявам. Както са казали хората всяко зло за добро. Лошото при българските военни е, че ги третират едва ли не като предмети. Политиката ни е такава. Може ли например на слушателите във Военна академия да им съобщават новите места 1 месец по-рано. Ами нали тези хора имат семейства. Докато в другите страни всеки знае къде ще бъде поне 6 месеца напред.

Съгласна съм с казаното! И нашите приятели са повечето военни и всички са много интелигентни момчета с много хубави семейства.
Моят също е офицер, но от военна полиция.

Да,Мериан,така е,дори като им предлагат място им дават не повече от две минути за отговор-съгласен ли си,не си ли.Нямаш време дори да помислиш за основните неща.Освен това той на 30 май си беше на работа в София,а на другия ден трябваше да е в Плевен.Не ме питайте как за един месец си намерихме квартира тук,дадохме апартамента в София под наем...чудо.

аз пък съм войничка,а колкото до мисиите -много мои колеги ходиха и как пък от един не чух че е отишъл за слава,абсолютно всички ходиха по 1-2 пъти за пари.Аз също исках да се запиша -естествено за пари,добре че забременях

Ето ме и мен- жена на къдровак

И мойто мъж е военен вече 11 години. 

Не мисля че сме колежки. Поделението в което работех е щаба на тактическата авиация в Пловдив, който в момента е пред закриване.
Иначе по темата кой къде командва - след 8 години в армията се омъжих за човек много далеч от тези неща  Но семейството, омъжена за военен или не добре е жената да води колата 

Какво против Ямбол имаш...??? Знаеш ли колко хубав град е.......
Аз го преживях Валенце, това за което говориш, въпреки че не сме женени. След 5 години студенски живот във Варна, реших да зачеркна всичко и да ида при него в София. Изнесох багажа и тръгнах. Живяхме там половин година и за късмет него го преместиха в любимата ми Варна..та наново багажи и сега сме тук. И аз се ядосвах и плаках. Ама сега съм най-доволна. Тук са ми приятелите, тук съм си свикнала.
Незанам и не искам да мисля, след като създадем семейство и имаме деца, ако се наложи да се местим.... НЕИСКАМ да го изживявам наново!!!!
Любимият пита мъжа ти къде е служил в София???

Ооо,нямам нищо против Ямбол,не ме разбирай погрешно ,просто Ямбол беше другата ни алтернатива/евентуално/,но ни е доста далече от родния град-и двамата сме от Враца.Иначе против града нямам абсолютно нищо,доже най-добрата ми приятелка от студентството е от там.
Мъжа ми служи последно в КПВО на 4-ти километър в София.А мъжа ти защо пита ?

Защото и той служи в София, но в танковата бригада.

Аз съм дъщеря на бивш военен. И съм приятелка на матрос, и също съм матрос. В темата прочетох много мнения, все различни. Като цяло военщината е сдухана история, но все пак е история . Сдухана, защото има много хора, които се правят на това - онова, без да им отива, и изглеждат смешни. Но повечето сегашни военни са си съвсем наред, няма го този спек от преди години.

Най-хубавото е,че и за да се спрат,пак чакат команда...

Много насериозно сте взели темата...Не така.
Ние сме убийствена комбинация:военен (бивш) и даскалица (също бивша).Боб с кисели краставички.Класика.Стой и гледай!Единият сам си говори и сам се слуша.Другият нищо не чува,само отговаря "Да,слушам те" и пак си прави това,което е решил...

Вие сте често срещана комбинация - край военните училища има педагогически институти и за медицински сестри... От соцвремето. Та има много военни, женени за учителки, доколкото знам.

Александра, пък мойто мъж познава твойто. Пита дали е механик и дали името му започва с Т.
Но дори да не е същият пак се познават- мъжо е старшина, компютърджия на трети дивизион.Дивана, ние също сме учителка и военен. Но той никога не е работил друго, освен това, а аз никога не съм практикувала като учителка. По ирония на съдбата, след като 5 години учих в Търново и ходих с трима курсанти, и геройски успях да избягна брак или сериозна връзка, се прибрах във Варна и се влюбих във военен. И това аз, дето твърдях, че военен никога няма да взема та да ме мъкне от град на град. Съдба!

Не съм жена на военен , но ще се разпиша в темата.
Преподавала съм една година "Утройство на автомобила" в Строителни войски,
и 4 години съм работила в секретна секция, в ШЗО.
Имам младшо офицерско звание, но съм вече от запаса.

Същия е  И аз го питах, сети се за твоя 

И аз да се разпиша тук и моя мъж е военен в гр.Пловдив;)

Аз също съм омъжена за офицер - ст. лейтенант в Пловдив. Освен това съм дъщеря на баща подполковник от резерва, и на майка, която работи във Военното училище в Търново. Зет ми също е ст. лейтенант, кумът ми също  .
Аз като някои от вас съм с филологическо образование ( а вече и магистратура - икономическа), но по стечение на обстоятелствата съм редник  . С най-нисък чин съм, но определено не им се давам на заобикалящите ме мъже 
Относно мисиите, не бих отишла, но виж 1-2 годинки в Брюксел не бих отказала (ама трябва да стана сержант  )

Мда много сме жените на военни във форума И аз съм една от тях.Мъжо е ст. лейтенант - в Пловдив.

marchella в кое поделение е мъжа ти?А има ли някой от 28570 свързочния полк в Пловдив?

аз съм свързпчник ,но в северна България

De Simone къде в северна Бълария?Ние по принцип сме от Русе

nadolu-Ловеч

Аха вуйна ми е в Плевен а селото ми е на 40 км.от Плевен А имам братовчеди в Ловеч 

а те да не са военни,че тук куцо ,кьораво и сакато е

Мисля, че с радост бих се преместила, ако се наложи, за разлика от повечето от вас. Но пък тук сме на квартира, ако си бяхме купили жилище, щеше да е по-различно. Но в момента нищо кой знае какво не ме задържа тук, нямам дори работа, където да се върна след майчинството. Обаче  всичко това важи, ако преместването е в голям (много голям) град.  Не мога да си представя да живея в градче и ако мъжа ми го местят в такъв, доста ще се позамислим дали да отидем.

НЕ НЕ СА 

toninna В  кое поделение е ?Е то още по голям град от Пловдив е София 

В Ягодово е. Е, не е нужно да е по-голям, важното е да е достатъчно голям, например Варна. Точно и да се върнем по родните места.

П.С. Тя Варна май изпревари вече Пловдив и като население, и като развитие, така че пак не се връщам назад;)

  А ако не е тайна в кой квартал сте?