Вече нямам нищо....

пухи, недей така! това не е решение и по този начин нещата няма да се оправят! Стегни се, от теб зависи! Няма да полудееш, само така ти се иска, защото си мислиш че така ще спреш да съзнаваш какво те е връхлетяло и няма да боли толкова. Нормално е всичко, което чувстваш в момента, минали сме по тоя път и знаем колко безнадежден може да е човек... Но приеми, че щом Господ те е оставил жива и е взел бебенцето, значи ти си тази която има какво да свърши тук, на земята! Ще минат 3-4 месеца, ще опитате отново, с нова надежда, с нови сили. Това е смисълът, живей за това!

Пухи ,недей така мила .Разбирам те напълно ,защото аз дори мислих и за самообийство за да мога да отида при моето момиченце ,което изгубих на 3 годинки.Но се замислих за родителите ми и за хорато които ме обичат и какво голяма мъка ще им пречиня ако загубят и мен .И знаех че това щеше вече да погуби и майка ми да загуби и внучка си и дъщеря си.За това намерих сили (и аз не знам от къде)и продължих да живея или по точно да съществувам.
И в този тежък за теб момент не оставай сама мила.И говори с някой не таи мъката си в себе си.

Прегръщам те!

Ако искаш можеш да ми пишеш на лични.

Мило момиче ,

много съжалявам за загубата ти. Истински те разбирам. Знам какво мислиш и чувстваш,но живота продължава. Горе главата и не се затваряй в себе си. Плачи ,говори с близките си само не се отдавай на черните мисли. Ти също си дете на родителите си и те много ще страдат за теб. Затова престани да мислиш за глупости!!! Ако имаш нужда от сродна душа ми пиши на ЛС.
От сърце ти пожелавам скоро да ни се похвалиш с нова и късметлийка бременност!!

Пухи, недей така! Просто няма смисъл, защото не знаеш какво те очаква за напред. За съжаление живота ни очуква и мачка ежедневно и има неща, които не се преживяват, но това не е причина да не продължиш да живееш. Много пъти в този форум сме коментирали това, че Господ подлага на изпитания само силните, защото слабите не могат да се справят. И много пъти всяка една от нас е искала да бъде слаба, толкова на всички ни се иска да сме били от слабите и да не сме загубили децата си... Но миналото не можеш да промениш, затова изчакай да видиш какво ще ти донесе бъдещето. Просто намери сили, не може да се предадеш.

ИСКАМ СИ БЕБЕТО
искам при него ,не искам сърцето ми да се къса всеки път като видя бременна жена или детенце.
просто си искам бебето

Всички си ги искаме, но тях просто вече ги няма. Затова трябва да намерим сили да продължим - за да си дадем възможност и ние да имаме живи и здрави бебета. Много боли, но не може да се предадеш. Моля те!!! Плачи, бесней, но не прави глупости - не си отнемай възможността, когато болката поотмина да бъдеш пак усмихната.

толкова ми е мъчно! ако можех да ти помогна и да го върна...
моля те, не се отчайвай! щом си тук - значи трябва да останеш! недей да бързаш при него... имаш други задачи тук и съм сигурна, че между тах ще има и хубави. а след време... някой ден и с него ще се видиш!

Пухи, НЯМА да се предаваш, сигурна съм, че ще дойдат хубави дни.
Както казва catnadeen, бихме направили всичко, за да го върнем,
но не става... От твои постинги, които съм чела, съм си изградила представа за теб
като за едно усмихнато, весело момиче. Единственото, което може да ти помогне сега,
е да се опиташ да гледаш позитивно на бъдещето, колкото и да ти е трудно.
Предстои ти изтласкване от дъното, а отгоре те чака Слънцето, да знаеш.

Пухи,вчера бях на плаж,и там около нас тичаха едни дечица,викаха,скачаха играха ... и така хубаво си се веселяха,че ми се скъса сърчицето ,пак се върнах назад и си помислих,че сега мойто бебе трябваше да е на месец и няколко дни.И в този момент зърнах една майка с бебето си.Доплака ми се,и си казах "ИСКАМ СИ МОЕТО БЕБЕ",но уви няма как да върна времето за жалост.СИгурна съм че всички искаме точно това.Приятелката с която бях ,ми каза, "Миличка,аз знам, че всяко нещо идва с времето си,ако трябва нещо да се случи,то просто се случва" ,и аз го знам това,ама и отвърнах,че определено боли когато се случи това да загубиш плът от плътта си.И щом веднъж сме успели да създадем живот в себе си,знай че това отново ще стане.Имай вярата. 

Пухи, недей така, мила! Знаеш какво мисля по въпроса. Защо те няма в кю-то?

Пак ти казвам - недей така, няма връщане назад! Помисли за твоята майка!Теб те боли за една точица, която си обичала толкова силно, ами близките ти... ако ти отидеш при бебето, как ще се чувстват те ако те загубят? Ти си жив, здрав човек, намери сили и продължи напред! Трудно е на всички ни... Аз имах корем, купувах си дрехи за бременни, бебето риташе... това боли още повече, повярвай.... Ако е имало да се случва, по-добре е в началото, когато не си го почувствала физически... Изобщо пък не мога да си представя какво е ако детето ти е живо родено и починало... това вече е нечовешка болка... Така че, стегни се, погледи напред! Ще имаш друго бебе! Знам че дългото чакане те е уморило, но щом си забременяла веднъж, значи ще се случи пак!

Когато почина детенцето ми, единственото което исках е да отида при него. За секудни пред очите ми се извъртя филма, в който аз по собствен избор, причинявам на родителите си и семейството ми най-голямата болка. Тази болка която изпитвам аз сега, тази болка, от която нямам право да избягам и да я прехвърля като двойно по-голям удар на моите близка, а аз да се оттърва. Тя си е за мен и ще я нося докато съм жива.

Не го прави и ти. 

Мила Пухи , искам да ти разкажа една история
През 60-те години двама души , които се обичат , се женят , решават да си имат дете , но то така и не идва година след година . Мъки , болки , цветни снимки , диагноза запушени тръби и продължително болезнено лечение. Страдание , което много от вас мили момичета добре познавате. След седем дълги , ужасни години , жената забременява , била е най- щастливата на света , както можеш да предположиш ,износва си бебето , получава болки , отива в болницата , очаквайки бебето си с нетърпение , всичко било наред и я оставили да чака , защото нямала разкритие . Било вечер , обадили се на доктора , който я лекувал 7 години да дойде , но той дошъл на сутринта. Преслушал я за да чуе тоновете на бебето , постоял малко , хвърлил слушалките и изчезнал .... Нямало тонове , нямало вече бебе, нямало нищо , нищо ...
Раждала мъртвото си дете трудно , часове наред и накрая го видяла - красиво момченце , удушено в пъпната си връв, около вратлето и около крачето , само се е удушило , докато ритка...
Сложили я в стая с родилки , които оставяли децата си за осиновяване /момичета , забременели без брак , знаеш какво време е било/ и тя се молила да й дадат едно бебенце , което оставят там, изпаднала в шок....
Това е историята на моята майка , а и на моето братче . Най- вероятно са й казвали тогава , спокойно ще си имаш друго , не страдай толкова , най- вероятно тя не им е вярвала , най- вероятно хиляди пъти е искала да умре , но тогава мен нямаше да ме има , брат ми също , нямаше да ги има моите две прекрасни дъщери , нямаше да ги има двамата ми обични племенници и се радвам ,че не го е направила тогава , разбираш ли???
Живота е като виенско колело , един път си горе , друг път долу и ти поднася много неща , трябва да ги изживееш, най- лесно е да слезеш , след време ще го разбереш, ще имаш много хубави мигове , твоето дете ще дойде при теб ти продължавай да се бориш заради него , то трябва да има силна и борбена майка !
Аз сега си имам ангел хранител на небето , знам го и съм го разбрала вече много пъти.....
Прегръщам те и съм с теб , ако мога да помогна   

Пухи-пухи, моля те не си го и помисляй повече...
Всички ние, които сме тук сме преживяли по нещо подобно...Не е лесно да загубиш бременност, не е лесно да загубиш нероденото си бебе, ама никак не е лесно да изгубиш и роденото си вече бебе, което си гледал... При мен стана така...Няма да пиша тук историята, писала съм я вече, но бога ми ужасно е, и боли...и боли вече 7 години...Но трябва да намериш сили, моля те, пиши ми ,на мен, което и да е от момичетата тук, но не се предавай!!! Така е решил Господ и това е!!! Минали са толкова години, но вчера съвсем случайно, докато подреждах, попаднах на един албум със снимки на моето първо бебе...и знаеш ли, добре, че в момента бях сама и хубаво се наплаках...Не можеш да върнеш времето назад, бебето си... Трябва да свикнеш да живееш с това, трябва да се научиш...не казвам, че е лесно...не се забравя, вярвай ми, но малко във времето избледняват...въпреки, че има и моменти, когато се връщат с пълна сила...Пиши, говори, излизай от в къщи...иди на психолог, психоаналитик, моля те, не се затваряй в себе си...Аз съм ходила, и определено мисля, че ми помогна не за друго, а да осъзная ситуацията отстрани, трезво, и че каквото и направя няма да променя и върна нещата, а и друго, че можеш да си полезна на някой...в бъдеще...Затова живеем всички, затова дишаме, затова се молим...