Почвам аз.
Ние вчера бяхме на една сФаТбъ. Беше на някаква 368 братовчедка на майка ми и хич нямаше и да отида, но дължа голяма услуга на кумовете и взех та се съгласих да ги карам и да снимам. Фарс и комедия от където и да го погледнеш. С мъжа ми бяхме в лек потрес, чувствахме се безумно конфузно и не на място. Черешката на сладоледа беше като слезнахме от колите пред блока им (обяда щеше да е там). Майката ги изтъпанчи пред кофите за боклук, газейки сред пликове с отпадъци и кори от диня и вика "снимай ги тука". След цялото ми старание да няма други хора в кадър, отзад пейзажа да е хубав и да няма сгради, направо изпаднах в творчески шок. Викам "ама що точно тук", а тя ми се хили и ми отговаря "ами от тук съседите могат да ги видят, а от другите места им пречат дърветата и няма да могат да ни видят"
Честно ви казвам, още я преживявам тази сватба. "Незабравимо" преживяване беше