Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Но каквото го помоля го върши - гледа го за малко, докато аз имам работа, помага при къпане - донася и отнася води и легени, сваля ми количкатапо стълбите и я управлява 
, като го разхождаме двамата, вози ни по консултации, все такива, от сорта.
Но най-голямата помощ от него получих след изписването ни от болницата. 
Къпеше бебето, опъваше ме пишката, сменяше памперси, правеше мляко, хвърчеше непрекъснато до аптеката за лекарства против колики и жълтеница. И всичко това при положение, че и двете с майка ми си бяхме у дома. 
Аз бях много объркана в началото и това ми дойде доста успокояващо. След няколко дни тръгна на работа, но на мен вече ми бе по-леко и се заех с ролята си на майка. 
