Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 6 авг. 2006, 11:49 ч.

Адски си изпускам нервите напоследък...

  • 3 876
  • 85
  •   1
Отговори
# 75
  • Бургас
  • Мнения: 648
Доста познато ми звучи. Само че аз викам, викам, а после ходя да рева защо съм викала. Е това е пълна откачалка

Да не сме астрални близнаци ooooh!

# 76
  • Балчик
  • Мнения: 7 245
Представете си следната ситуация - без работа сте, живеете в двустайния апартамент с родителите му, които се държат с него като с бебе, а с вас като с бавачката му, а за капак - вече 2 години забременяването е само мечта...
Та - какъв ви е проблема на вас? ooooh!

Ами тя, belinda е писала- че видимо няма проблеми, но това не значи, че не може да се чувств така.

Аз пък да се похваля- на мен тъкмо ми мина периода за викане и нервене. Сега съм добре. Ама пък взех да е чудя- защо не викам? newsm78 Какво става с мен? Дали не съм бременна? Joy

# 77
  • Neverland
  • Мнения: 157
 #Cussing out Де да можех и аз да се похваля със същото...

# 78
  • Мнения: 6 167
aх, как познато ми звучи таз история от моето близко минало)))

знаеш ли какво направих? Купих си един ТеФтер!
Всяка година всъщност, ( вече 4,5г) си купувам един " Календар бележник на жената"
Еййй, тая година от БГ ми изпратиха, не почна годината просто без такъв тефтер!

И си отделям време да съм сама. На кафе примерно обичам да съм сама. сутрин.
Сядам си и си отварям Тефтера! и почвам - нещо да си пиша, нещо да си драскам, или рисувам..
или си лепя разни неща, с 2 думи се успокоявам сама. пиша си планове разни,желания.
понякога нищо не пиша.
понякога си отварям книжка да чета, или "една седмица в софия" ( мн. ми беше любимо, или Евата.. ейййй. супер.

като стана все едно съм била с СПА център.

опитай. не си идиот. просто живота е идиотски и ти влияе всичко, дори и да не го виждаш и да не е пряко свързано с теб и живоата ти.

# 79
  • München, DE
  • Мнения: 992
не се коси всеки си има такива моменти на мен редовно ми се случва преди цикъл и миналата седмица беше момента ми  Mr. Green викам на мсеки и на всичко без причина ей тка нешо ми прещраква в мозъка и решавам че това ме дразни, сега слава богу мина този момент и нещата са добре вече съм спокойна и всички и всичко много ме радва
пожелавам ти скоро да ти отмине този период  Hug

# 80
  • София
  • Мнения: 3 550
Аз се нервирам, когато не мога да държа ситуацията под контрол, а напоследък все по-често контролът се налага от малкия. висим на чешмата да си мие ръцете с часове, писва ми и го пренасям, а той се тръшка до откачане. Докато спи следобеден сън, вместо и аз да се наспя, стоя в кухнята да му готвя. Накрая той иска да яде някакви други неща, а не тия, които съм му приготвила, обръща си яденето, а аз крещя. Пищи, защото иска да си играе с отвертките на баща си, аз пак крещя, този път и на двамата. какво ли си мислят за нас съседите?
И моята майка идва да ми помага, но ми дава нареждания: "Почисти тук! Прибери тези дрехи! Той какво ще яде на следобедна закуска?" Въпроси, които звучат като заповеди със скорост 60 бр./минута. Не издържам! Поне да съм се наспала.
Изобщо се чудя дали да не взема да го напляскам, вместо да ме гледа такава озверяла по няколко пъти на ден.

# 81
  • на едно и също място
  • Мнения: 127
Чета и Ви завиждам за дразнителите които имате.Вие си викате пък те ви се усмихват насреща.
Вземете си ги съберете тия нерви дето ги изпускате че след 10 години сигурно ще изкукате.
Единия ми син в 4 през ноща още го няма-другия мрънка че има режим-24ч не дават да им се каже дума--гледат ме като изкопаемо.Пък като почна да викам--оооо на кой ли му пука--просто излизат  Wink
Та какво се нервите на тия мъници-ставаш правиш закуска-готвиш за обед-оправяш навсякъде и си свободнаааа.Преди год имах план-график кое след кое да правя.За 2 часа приключвах---сега още по бързо се оправям -то нема и кой да цапа де.
Щадете си нервите--страшното предстои Laughing

# 82
Aз бях така - нервна и кипвах за всяко нещо при почването и спирането на противозачатъчните. Може би просто имаш някакъв хормонален дисбаланс и затова избухваш? Когато открих колко ме изнервят хапчетата, ги спрях веднага - и сега не чувствам приливите на ярост и злоба за дреболии. Аз на децата се ядосвах, не само на всички наоколо - а това е много лошо за децата. И както си казвах, че няма вече, така пак...

Сега съм ок. Никакви изкуствени хормони повече.

# 83
  • Мнения: 10 039
Много съм нервна (въпреки, че пия антидепресанти).

# 84
  • Neverland
  • Мнения: 157
Трябва да има отдушник - някой който ни изслушва или нещо, което ни действа успокояващо. Въпроса е да намерим точното "успокоително" newsm12

# 85
  • някъде под слънцето
  • Мнения: 61
 #Cussing outПрисъединявам се към групата.Аз също имам моменти  в които не мога да се понасям.
Крещя за ной дребното,даже понякога се стига до някой удар по нечий задник /било на каката било на малкия/ на съпруга ми не мога да надвия /не си го и помислям защото.......... #2gunfire
Не знам дали е от времето или от друго нещо  но вечер се прибирам размазана от умора и искам вкъщи всичко да е наред  въпреки че ми е ясно че с две годишно  непикаещо  на гърне дете е невъзможнода не говориме че откакто ходи на ясла вечерно време е залепен като гербова марка за мен а аз искам 10минути почивка от всичко и от всички  Ясно ми е че вината да ставам в 4,30ч. за работа  и се прибирам най- рано в 6,00  не е на друг а моя.  Мислех си че само аз се чувствам така и че не е нормално една майка да изпада в такива състояния но сега четейки всичко  честа дума се успокоявам - newsm10поне не съм само аз

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт