Най-добрата приятелка...

и аз нямам най-добра приятелка, но пък имам най-добра сестра, даже 2 най-добри сестри, та за това нямам нужда от най-добра приятелка. иначе си имам приятелки, които са добри 

Имала съм на различни етапи... Първата - в училище...но ни раздели една много оплетена ситуация, включваща общия ни най-добър приятел (сега неин съпруг  ) и тяхната религия, която ни раздели  После - друга, през студентството... с нея и сега контактуваме, но вече не е същото (според мен причината е в нея - подозирам, че според нея е в мен  )
Иначе откакто бях бременна, а и сега - като си отглеждам детенцето - се сприятелих с няколко майки по тази линия - с някои сме много близки... Едната ми е много близка, но работи на пълен работен ден, гледа дете и няма време за нищо  С другите се виждаме, когато имаме възможност... но и на мен не ми е достатъчно 
Разбирам те... За една жена е много важно да има такава приятелка - не само за момиченцата 

Не разбрах какво пречи тази приятелка, която е в чужбина, да ти е най-добрата? Според условието, което сама даваш, е необходимо само да има достъп до интернет (за тебе вече знаем! ).
Моето мнение е, че най-добра приятелка не е тази, с която всеки ден си пиеш кафето, а тази, на която можеш да кажеш всичко. И да си сигурна, че няма да злоупотреби с това.
А при наличието на интернет, уеб-камери и слушалки - нищо не ви пречи и кафе да пиете заедно!

Нямам. А и не изпитвам нужда от човек, на който да си изливам и споделям проблемите.
Мъжът ми ми е достатъчен за това  

и аз нямам баш най- добра приятелка.ползвам си мъжа за такава.

Ами... за съжаление, много трудно става това   Може би, ако не сте прекъсвали връзка... но аз имам такава приятелка в чужбина и все не успяваме да поддържаме постоянен контакт - може би поради часовата разлика, може би поради много различния си начин на живот... а най-вероятно - защото още преди тя да замине, не бяхме контактували с години   Иначе, когато си пишем, пак сме близки - тя дори беше тук през лятото и се видяхме... много хубаво беше, но не може да е същото като преди - още по-малко пък по нета...  

Ами имам, тя е в друг град, не съм я виждала от 2 години и много ми липсва.
Тук имам една приятелка, с която се виждам всеки ден и си споделяме всичко, съще е много добро момиче и й вярвам... и си я обичам, наистина...
Но най-добрата ми приятелка, от детските години, си е само една, и никой не може да й отнеме тази титла, колкото и да сме далеч една от друга.
Леле... говоря като 15-годишна... Харесва ми! 

ейййййййййй, аз все едно съм преписвала от теб. поздрави от мен и от МОЙТА ПРИЯТЕЛКА

А ако имаш проблеми с мъжа, с кого ще споделиш? 
Освен това не мисля, че приятелството е само с цел споделяне на проблемите... в никакъв случай.

Имах предвид ситуацията на Киса.
Понякога е много по-лесно да споделиш лични неща с човек, с когото не си в дирекна връзка. Този форум е пример за това!  

Хм,щом в друг град не се брои за такава-нямам.Но имам приятел,на когото бих споделила всичко А с мъжа си споделям наистина всичко,така че май той ми е най-добрият приятел.

Имах си ,но нещата доста се промениха и вече май не сме това,което бяхме.
След като се омъжих тя се отдръпна някак си и малко по малко се отдалечихме,мисля си,че сега не бих могла да споделя с нея много от нещата,които преди време споделях.
Понякога ми липсва,но пък си имам чуден мъж,който идеално компенсира липсата на такава приятелка.С него мога да споделя наистина висчко

С форума, за да ме съжаляват   Не знам каква е целта на такова приятелство, просто се хванах за репликата на Киса  
Проблемите с мъжа си ги решавам с мъжа  

mimipimi, тъкмо и аз щях да напиша същото  

Очевидно е, че не знаеш каква е целта
Относно репликата ти за форума - и мен да визираш, не се чувствам засегната 

Очевидно е единствено, че си чешем езиците 

Кейси, жал ми е за мъжа ти. 

На моменти (като този, в който съм сега) ми се ще да имам приятелка (не е задължително да е най-добрата ми), която да не е омъжена и обвързана с деца. 

Ти си знаеш какво имаш предвид - аз знам за себе си  Очевидно е, че не винаги се получава контакт по този начин...

И защо, че ми стана интерсно. Мислиш че му пълня главата с  глупости ли, от типа скучно ми е, нямам какво да облека, дай да поклюкарим за нещо, искам да ти се оплача от месаря днес... и т.н. и т.н.
На мен пък ми е жал за приятелките ви,  на които бълвате глупости и те се правят че ви слушат  проблемите. И аз имам няколко такива "приятелки" 

 аз  имам  -такава приятелка,страхотно е да вярваш на някой на 100% освен на човека до теб 

Според мен, ако има основание на някого да му е жал за мъжа ти - то е заради забележително устатата му жена, която обича да се заяжда за идеята   Не твърдя, че има такова основание... но ако има, ще да е това  
Нищо лично... просто трайно впечатление, останало ми от постингите ти  
Не изключвам също така вероятността на него да му харесва точно това 

О, плииийййййзззззз 

Простете мили приятелки, обични 

Киса и на мен ми е жал за теб. Виртуалния ти образ, разбрах че не се припокрива с реалния 

Именно!
От както срещнах мъжа ми, не изпитвам нужда от това да споделям с приятелки. Но ако някой ми го беше казал преди, щях да му се изсмея  

Само не разбрах какво общо има със случая Киса  Както и да е...

Как ли пък го разбра? 

Единствената, истинска приятелка е майка ми! Знам, че никога няма да ме подведе, да ме злепостави, да ми се присмее...Винаги ще ми даде добър съвет, е, някои неприятности и ги спестявам. Иначе имам добри приятелки, на които мога да разчитам, а и те на мен ( за добро или зло ).  

Бре, бре - трябва и аз да си докарам мъжа да ме защитава

По скоро имам най-добър приятел ! Иначе в детските си години имах най-добра приятелка ,но живота ни раздели и сега се виждаме много рядко!Мисля ,че най-добрия ми приятел ме разбира много по-добре от приятелките ми и ми дава по-адекватни съвети !

        Да, имам такава приятелка. И много се радвам, че я имам. Мога да й се оплача за всичко и тя може да ми сподели всичко. Мога да споделя всякакви проблеми, без да товаря мъжа ми, за които той ще каже, че се ядосвам за глупости.  Е, радвам се, че я имам...И нещата, които мъжа ми не разбира, тя ги приема и ме успокоява. Общо взето мога да кажа, че сме от една и съща "кръвна група". Искам да кажа, че все пак човек има нужда и да се отърси от ежедневието си, от проблемите,които го заобикалят и да сподели не със съпруга си, а със страничен наблюдател, а какъв по-добър от най-добрата приятелка?

Към тези, които нямат нужда от приятелки, а се задоволяват със собствения си съпруг: Честито и браво!

Но не всеки има подобен късмет (макар да не съм сигурна, че това е късмет).  Не всички мъже са с еднакви характери, темпераменти и т.н.

Не виждам нищо лошо една жена да си има приятелка. Между другото, покрай другите мнения се сетих, че и аз имам приятел, на който мога да се оплача от мъж ми.  Всъщност, мъжът ми пръв се запозна с него, после аз, после ни стана семен приятел, после и той се ожени. Но... и той не е в БГ. Егати и късмета дето го имам!

Твоя си работа
Аз съм доста миролюбива по принцип, но жена ти явно не особено - не може да разчита всички постоянно да преглъщат мълчаливо безсмислените й заяждания 

Признавам си, добри приятели от мъжки пол, имам и аз. Много уважам този тип приятелство, липсват всичките простотии, които се сътворяват между жени  


Направи го, ако обичаш, защото ми съсипваш имиджа  

Кейси, стига си спамила темата! 

Гледам, че си отговарям по темата. Проблем ли има Киса 

Да,имам такива приятелки и не мисля,че с мъжа си бих споделяла всичко.

Прекалено често го правиш.  Разбрахме ти позицията. 

Май проблемът е, че е по темата, което значи че не е спам ...

Имам. Живее във Варна но не се виждаме всеки ден, случва се да не се чуем и месец. Познаваме се от студентските години, изключително умна и кадърна жена, много си я обичам. Мога да и кажа абсолютно всичко, тя на мен също.
Имами други приятелки които много уважавам и харесвам, но не товаря с проблемите си  или поне се старая да не го правя.
С една от тях се запоснах в нета/в дира.

Мъжете?
Имам си един приятел и се омъжих за него.    П.П. Но не му казвам всичко.

Имам такава,но живее в друг град и рядко се виждаме.И аз ползвам мъжа ми за приятелка.

Имам, да. Познаваме се от началото на студентстването. Всичко мога да споделя с нея, била е до мен и ме е подкрепяла в най-кошмарни и трудни за разбиране ситуации, тя ми е един от най-близките и скъпи хора. Освен това никога не ни е било скучно заедно  Тя също може да разчита на мен. Много я обичам 

да, имам сестра ми,ина4е имам и една приятелка близко и една, с която и да не се видим 15 г както беше, все едно преди малко сме затворили телефона.

Имам 3 такива приятелки
С първата ми приятелка сме заедно още от детската градина, с втората се познавам от 1-ви клас, а с третата тренирахме заедно в един клуб. През всичките тези години съм имала постоянен контакт с тях, те са най- добрите ми приятелки, от които имам голяма нужда и, на които имам голямо доверие, както и те на мен

Да, имам - кумата ми  Приятелки сме от гимназията, познаваме се отпреди това.
Имам още две почти най-добри, но все пак... почти  И още 6 много добри 
С мъжете отдавна съм установила, че само приятелство не може да има  Не е и необходимо 

    По мое скромно мнение това най-го умеят непознатите.. От десетина години нямам най-добра, въпреки, че много споделям с приятелки.. все пак не всичко.. Или може би всичко, само че на всеки част от цялото. Нямам си никой, който да е чел цялата "Мечо Пух интимно". И ми липсва..

Докато бях бунтовна и зелена и пеех патетични песни за приятелството, много ме терзаеше този въпрос. Тя ли Е най-добрата ми приятелка, ма защо, ма как, етц. Сега, от пиедестала на трийсетлетното ми съществуване, не ща да заявявам, но си знам, че най-добрата приятелка е променлива величина. Намират се, приобщават се, и ако ви е добре заедно - просъществувате. Ако - не, пълно е с кандидатки. Нещо като брака.

Най-добра приятелка съм имала в детството ми..сега имам само приятелка
Мисля, че я имам, но както винаги очакванията ми надхвърлят реалността...а дали очакванията ми са големи...не знам...

Не трябва да ти липсва нещо, което по принцип е общоприето.
Виж, ако не получаваш това, от което имаш нужда си е проблем.

имах най-добра приятелка. тя почина преди няколко години. като че ли половината ми живот си отиде с нея...
иначе, мъжът ми ми беше най-добър приятел още преди да станем гаджета...и досега ми е такъв. някой зададе въпроса: в този случай, ако имаш проблем с мъжа си, с кого го споделяш...мисля, че няма по-естестен отговор от "с мъжа си" 

Най-добрата ми приятелка е мъжът ми.Споделям всичко само с него.Аз също съм му най-добрият приятел.Ако някога имам проблем с него,ще седнем на една маса,ще си извадим картите и пак помежду си като най-добри приятели ще се опитаме да разрешим проблемите.Не споделям с приятелки нищо от личният си живот.

И аз нямам най-добра приятелка...Имам няколко приятелки, които могат да се нарекат просто добри приятелки..Всъщност, преди с братовчедка ми си бяхме най-големите дружки в света, но както знаете времето и разстоянието разделят и сега само се чуваме.  Но, ако питате мен не изпитвам някаква потребност и желание да имам най-добра приятелка...тези ми стигат

Аз имам 5 приятелки, не знам какво значи най-добри, защото нямам други С 4 сме заедно от 1-ви клас, а 5-тата се присъедини към нас малко по-късно. Сега живеем на различни места, градове, държави, но аз знам, че винаги мога да разчитам на тях и те на мен и до известна степен те са моето семейство. Последните 4 год бяха много трудни за мен, но те винаги бяха до мен ако не физически, то с едно обаждане, писмо или само дума. Много им благодаря за всичко и за това, че продължават да се грижат за мен Да, мъжът ми е винаги до мен, с него споделям всичко...но те са били с мен през целия ми живот, преживели сме толкова неща заедно...Знам, че е голяма рядкост да срещнеш такива хора, аз се радвам, че имах късмет

И аз си нямам най-добра приятелка, имам много приятелки. Имам си обаче най-добър приятел, просто никога не ме е бивало в женски разговори и то с жени. Да говоря с мъж - да, но с жена ми е странно. Говорила съм, защото имам приятелки, но споделям абсолютно всичко с мъж, защото той ми е най-добрия приятел.

И аз съм на това мнение. Радвам се, че моят мъж освен съпруг ми е и най-добър приятел. Имам много приятелки, но никога не съм изпитвала нужда да класифицирам някоя като "най-добра". Последната такава ми беше като бях ученичка, но изтрезнях...

Абе аз съм си такава, че споделям на много хора. Обаче си имам една, която ми е най-близка. С нея си казваме всичко. даже мъжете ни ни викат, че сме като женени.така си и викаме "жена ми".
Скоро и сватба може да правим

В различни етапи от живота си съм имала най-добри приятелки, но поради различни причини някакси сме се отдалечавали една от друга. През цялото време обаче съм имала една най-добра приятелка, от която, в последствие се разочаровах, макар че много пъти съм правила компромиси в името на приятелството ни. Но въпреки това, имам близки приятелки, с които ми е безкрайно приятно да се виждам, макар че не мога да го правя често.

Имам две много добри приятелки, с които мога да споделя всичко.
Едната (познаваме се от 1-ви клас) живее в друг град и само това ни спира да си говорим с часове.
С втората сме в един град... хванем ли телефона, отиде поне един час 

В гимназията бяхме 5 дружки. Мога да кажа, че те са най-добрите ми приятелки. Всички са в различни краища на България и света, но поне един път годишно се събираме. Иначе се чуваме и си пишем. Сега има доста приятелки, по скоро познати.

И при мен е така, даже се чудя дали не го обременявам понякога с "женските" си проблеми, но пък винаги ми е давал подкрепа и сигурност в труден момент. Имала съм много добри приятелки, с които както при теб сме далече по стечение на обстоятелствата и понякога много ми липсват. Вярно, че има Интернет, но друго си е прекия контакт...

Имам   .  За късмет живее  близо до нас и се виждаме почти през ден. Много е хубаво да имаш близък човек , с който да можеш да споделяш.

Киса, ако беше в София   !!!

Имам за мое щастие

Киса, разбирам те много добре!
Аз също нямах такава приятелка много дълго време, да не кажа никога. Просто живота ме срещна с много интересни хора, но така и не намерих сродна душа...Много съученички си останаха близки след завършването ни, колежки от университета също, аз бях като притурка към една или друга компания.
Но ето, че все пак я срещнах, на 30 години, но я срещнах  И мога да кажа, че съдбата има пръст в това, защото срещата беше случайна. Но това е човекът, който ще ме изслуша, ще ме нахока, ако има нужда, ще ми даде съвет, ще ме успокои. Мога да прекарам цял ден с нея, без да ме натовари, подразни...абе ТЯ е!

И аз съм напълно съгласна с Кейси Имам приятелки, на които бих казала това - онова, но чак да си кажа всичко - НЕ.

По въпроса- имам много добра приятелка от 8 клас вече близо десетина години, но имам и доста рода 3 първи братовчедки и един първи братовчед. Всичките сме почти на една и съща възраст с много малка разлика, като прибавим това че имам и сестра, мисля че съм щастлив човек от към тези неща   

Имах много добри приятелки преди години когато бях ученичка, спряхме да контактуваме по различни причини, бяхме три и едната се оказа излишна, в случая аз. Много страдах. Оттогава много внимавам с т.н. приятелки. Имам няколко в момента, с които споделям, излизам, разчитам на тях, но не на 100%, винаги имам едно наум и мисля че така трябва да бъде. Приятелка на която да казвам всичко и да сме неразделни не ми трябва, не изпитвам такава нужда в момента, може би на по късен етап от живота ми.

Имам, за щастие и въпреки че живее от известно време в чужбина сме все така близки. Обаждам й се ако нещо много ми дотежи или пиша мейл, някак се усещаме и винаги се намираме. Да имаш такъв човек е благословение, киса, не се отказвай от търсенето! Обичам я като родна сестра и винаги разчитам на нея! Ето я тук-мисля, че е много красива:
http://bgphoto.net/photos/9884/o632889940027031250.jpg

   Имам 2 приятелки с които мога всичко да споделя и на които знам, че мога да разчитам за всичко, но едната е във Варна, а другата в Мейн - USA. С първата сме приятелки от детската градина / откакто баща и почина / и така вече повече от 20г., а с другата станахме много близки след като завършихме гиманзията! Първата ми е като сестра / по-близка ми е дори и от родната ми такава/, може би защото израстнахме заедно! Лошото е, че са много далеко и рядко се чуваме и страшно ми липсват разговорите ни! Добре че има ICQ  

Ооооо, много години си мислех, че имам най-добра приятелка, но се оказа, че не е така. Много пъти съм била разочарована  и когато се бях отчаяла се оказа, че тя е била до мен, та я открих. Тя не ми е точно най-добра приятелка, а ми е Гуру, защото като малко по-голяма и с повече опит, винаги се допитвам до нея не зависимо по какъв въпрос . Тя е точно това, което според мен може да се нарече приятелка, даже е повече - тя е Гуру и много я обичам.  Страшно съм благодарна, че я открих и че мога да имам до себе си такъв човек, мога да разчитам на нея за всичко, мога да и кажа всичко и знам, че когато ми дава съвет винаги ще е такъв, че аз да съм добре. Тя ми е като семейство. Абе с една дума - супер Гуру 
Киса, пожелавам ти да изпиташ това чувство ! И нали знаеш за всеки влак си има пътник и твоя ще пристигне.    

Това е и моят отговор, до сега съм се разочаровала само от приятелки ... стига ми!

Така е. Иначе по-добре да нямаш приятели, защото не разбираш значението на понятието....

Най-добрата ми приятелка е съпругът ми. С него мога да споделя абсолютно, ама абсолютно всичко. Никога не съм имала най-добра приятелка. Винаги завистта или нещо друго е заставало между нас. Радвам се, че я намерих в лицето на мъжа си.

В живота ми има две момичета, без които не помня живота си.
С едната /която винаги съм определяла в сърцето си като най - добрата.../ сме били като сестри, но много се отчужди от мен след като родих, оказах и се безинтересна с новите си майчини трепети...
А с другата се имаме сякаш за даденост, не сме се " обяснявали в любов" една на друга, но мисля че по - ясно си даваме сметка за взаимните си недостатъци, няма премълчани неща, нищо не се издига на пиедестал и може би затова е по - истинско това приятелство и всеки е себе си в него...

Имам такава и много я обичам.
Знае  всичко за мен и аз за нея. С 10г. е по - голяма от мен(и от 9г. сме приятелки) , но мисленето и разбиранията са ни еднакви. Живее на 10км. от мен , но това не пречи като й звънна в 2ч. през ноща да се дотътри.
Плачем , смеем се и изживяваме всички трудности заедно.
Много я обичам! Тя го знае!

Имам и то не само една,а 3 броя,много ги обичам и не мога да си представя живота без приятели 

Да, имам си и живот и  здраве същата тази приятелка /една от трите ми най-добри приятелки/ ще стане кръстничка на Гери Познаваме се от над 10 години, бяхме и съквартирантки и сега се виждаме често. Всъщност имам повече приятели мъже и тези приятелки, които имам са ми наистина най-добрите. Знам, че когато и да ми потрябват и каквото и да се наложи те винаги ще са до мен, както и аз до тях, разбира се Другото хубаво нещо е, че и на колежки приятелки  случих- особено с едната може да си говорим ако не всичко, то почти всичко и когато имаме нужда от съвет или помощ винаги сме на линия - все пак прекарваме една голяма част от живота си с тези хора и когато те са готини си ставате като семейство. Незаменими са

Аз мога да кажа,че имах или поне така си мислех,дори бях убедена.Тогава всички около мен ме предупреждаваха за тази мома, че не е стока, че после ще съжалявам и че само ме използва (имах кола,парите не бяха грам проблем, ходех където ми скимне ,общо взето правех това, което на момента ми е кеф)
Вярвах и безрезервно и малко или много се беше доказала , за да мога да я наричам приятелка-излизала е от тях в 4 през нощта,без да задава въпроси,оставяше всичко щом и кажех ,че имам нужда от нея.Споделяше ми, както и аз на нея.Можех да разчитам на този човек.Разбира се и тя на мен във всеки един момент!Допълвахме се изцяло.Намерих и работа , когато остана без такава.Винаги съм и помагала за всичко , е разбира се и тя на мен.Без да се усетя аз (щом бях  адски  наивна и зверски чиста и откровена спрямо нея)си смени цвета на косата като моя, купи си като моя телефон ,кефеше се на нещата , на които и аз, имитираше всичко у мен.В един момент разбирам аз ще искала да прави секс с тогавашното ми гадже.Казала му-"Ти защо не прибереш жена ти и не се върнеш " и много подобни неща (той и намери работата,при него ,след като го помолих)Той ме предупреждаваше да не и  вярвам и да не споделям с нея лични неща, а аз го тълкувах като ревност от негова страна.Със следващото ми гадже си легна, като използваше това,че известно време имахме проблеми и бях залитнала по друг-аз и споделям и се чудя какво да правя ,а тя се възползвала от това!!!
Та след като разбрах всичките тези неща "най-добрата ми приятелка" се превърна в несъществуващ за мен човек.
Сега не се интересува от нищо така както от моя живот-каква кола карам,колко пари имам , какви са отношенията ми в семейството и т.н.

Преди месец-два разбрах ,че тя мен ме мразела,защото съм ходела с къси поли пред гаджето и, когато обаче съм била с моя приятел-направо онемях,как е възможно това!Кълняла ме -да ми умре детето,да пукна аз ,най-щастлива щяла да бъде ако тъна в мизерия,за да съм разберяла какво е нямаш нищо и всякакви такива неща.

Аз съм такъв човек,че дори не мога да си помисля такива неща за някой ,камо ли да ги изрека на глас,не съм такава просто и не мога да повярвам,че може да има такива хора и такава злоба.Не съм и светица,но никога не мразя и не отмъщавам.На мнение съм,че щом някой на мен ми е направил нещо,значи така е преценил и толкова,коя съм аз да го съдя и още повече вярвам,че рано или късно всичко се връща и Онзи от горе  гледа!
Разпространява клюки за мен и само аз съм и в устата, примерно-не съм поканила родителите си на сватбата (те я организираха),баща ми ме изгонил от къщата и мразел съпруга ми ( такъв син съм искал винаги  да има-реплика на баща ми,той го обожава).На сватбата и идвала полиция,за да намалят музиката-аз съм я била викнала- дори не съм била в района.Роклята за моята сватба съм я била купила от някъде си ,била евтин боклук и съм била разправяла ,че е от скъпите-роклята е една единствена в България и я донесоха по поръчка.
Същата тази девойка винаги е мразела децата,нарича ги по всякакви начини-изроди малки,идиоти и там подобни.Казвала ми е ,че не иска да има деца и ,че  едва ли би издържала и не само на мен пред всички винаги го е коментирала.Когато забременях и вече ми личеше ,няма и месец и тя забременя.Направи аборт, защото не било от мъжа и-или поне така се говори в квартала!Сега в момента чака дете,май е в 5 месец


Стана малко дълго , но имах като че ли нужда да напиша всичко това.Разбира се всяка от нас има своята вина ,не може само единия да е виновен, но ме обижда това озлобение срещу човека ,който е правил всичко за теб .

Искам да кажа,че от моята уста не е излезнала една лоша дума за нея и не съм споделяла даже с мъжа ми ,това което ми е казвала   и правела,а тя ме разнася пред всичките ни познати и непознати, чувам адски лични неща от хора ,на които никога не бих доверила!
От тази случка не допускам токова близо жена до себе си.Имам най-добър приятел ,на когото мога да кажа всичко, но е мъж!И естествено съпруга ми!
Нямам потребност от приятелка и едва ли ще имам след това предателство.Имам много приятели,но толкова близки само тези двамата!

Като цяло страдам от липса на приятелки , и приятели. Много от тях заминаха в чужбина, с други- пътищата ни се разделиха.

Като взема предвид, че най-близките ми приятели са в чужбина, много често се случва да пиша повече, отколкото да говоря 

С пълна сила се присъединявам към групата на тези без най-добри приятелки.

Имам една такава.
Гтово е на всичко за мен, както и аз за нея.
До скоро имах още една такава приятелка, но се оказа, че не е стока  

В различни периоди от живота съм имала различни най-добри приятелки....просто нещата се променят, а с тях и приятелите....може да звучи грубо, но сега ако се видя с приятелката си от детството няма да има за какво да си говорим .

Имам такава приятелка! Познавам я вече повече от 10 години, бяхме съученички. След завършването ни, животът ни разделяше много, много пъти. Но винаги, когато се видим отново, сякаш продължаваме предишния си разговор  Много обичаме да мълчим заедно, общото ни мълчание говори много, разбираме се и без думи. Сега тя пак е близо до мен. Не се виждаме толкова често, колкото ми се иска, но нишката, която ни свързва съм сигурна, че ще устои на всичко!

По  същите причини аз вече нямам най-добра приятелка.Реши ли някоя да се доближи по-близо до мен и чувствам как заставам нащрек.Точно по този начин си изпатих преди време(само че ,мъжът ми беше намесен,а не гадже).Толкова й вярвах на тази "приятелка",че бях инструктирала мъжа си да я посреща и изпраща като най-скъп гост.И един ден той ми казва всичко,което тя е говорила за мен-най-интимни подробности,най-съкровени неща,които съм й споделяла...Просто онемях.

Като малка имах.  Сега нямам и не искам да имам, така си ми е добре 
Имам приятелки, но никоя не е най-добра, а и не обичам да споделям всичко с тях.
Най-близкия и доверен човек за мен е сестра ми!!!

Аз  имам  -такава приятелка от 17 години!Имаше период ,в който сме живели в различни страни,но това не попречи на контакта между нас.Сега за наш късмет сме в една и съща страна ,но на 400км разстояние!

Имам 2 най-добри приятелки.
Едната е във Варна, с нея се познаваме от училище още. Винаги, когато се прибера в отпуска - винаги тя е първият човек, на когото се обаждам и с когото излизам. Тя знае всичко за мен и аз знам всичко за нея.
Другата е в София, но и с нея се познаваме от Варна, учихме заедно в гимназията, седяхме на един чин.   Много я обичам и споделям с нея всичко, няма забранени теми.

Не мисля, че мъжът ми е подходящ за ролята на приятелка. Предпочитам си двете приятелки, да са здрави и щастливи.  

Историята на konstans ме изуми. Аз си мислех, че това се случва само по филмите.

Аз имам приятелки, не само една. Но за съжаление напоследък като се видим (даже и за половин час)- аз все се оплаквам.   или съм с детето ( тя не ми пречи, но ни прекъсва и разсейва ) и не можем да се видим така на спокойно, да си полафим, да се посмеем, както правехме преди. Това определено много ми липсва.

Затова напоследък мъжът ми ми е най-добрата приятелка. Доста глупости му се налага да чува горкият.

О, далеч не е така, за жалост! И аз имах една такава приятелка, болна от ревност по мъжа си. Бях й нещо като "кошче за душевни отпадъци", споделяше всичките си съмнения, терзания, а аз гледах да я успокоя и поразведря от черните мисли.
Но...един ден, мъжът и отива при моя да му се оплаче как аз съм я настройвала и внушавала да ревнува  Как съм и разказвала истории къде и с коя бил. Честно щях да получа шок!

 Имам и това е майка ми 

От прочетеното до тук видях, че доста хора посочват мъжа си като най-добра приятелка, което е направо смехотворно...Доста постинги на анонимни форумки сме чели тук, чиито теми са от рода на: "Омъжена съм, но се влюбих се в неподходящия; в кума си; в най-добрия  приятел на мъжа си...." И сега част от тези хора най-вероятно твърдят, че мъжът е този, на когото казват всичко?! Айде де......

     Аз хрони4ески страдам от липса на приятели.Дали заради обстоятелства или заради характер,но ми е трудно да намирам сродни души.Имам си най добра приятелка,от гимназията.Оба4е от десет години съм в 4ужбина и нямаме всекидневен контакт,както би ми се искало.Но дори и да сме наблизо се съмнявам,защото доколкото разбирам от постингите и във форума има неща който я дразнят в мен и ве4е не говори за мен като за приятелката.Сега съм само "кумата".Много ми е болно,винаги съм я 4увствала като много близка и съм се опитвала да съм в полза с каквото мога.Тя също е била насреща за каквото и да съм имала нужда.Просто колкото и да сме дале4е мисълта 4е имам близък 4овек който мисли и се интересува за мен ме е успокоявала.Последната година оба4е 4увствам отдале4аване от нейна страна и ми е болно.Пък и да нау4иш от форума 4е когато и се обаждах по телефона след като и мина термина да се интересувам дали се 4увства добре,4е я дразнело...Ами болно ми е все пак.Оба4е си я оби4ам.Какво да се прави,приятелство.

  Това пък как си го напасна?

Буба, какво искаш да кажеш сега с това. Нещо на заяждане ми прилича.

 Ами да споделям си с мъжа ми -  за теб може да е смехотоврно, но аз няма какво да крия от него. Много ми допада, че проявява разбиране човека и ме слуша за епилации, прически, и всякакви женски воли- неволи. Той се е научил някои неща да му минават през другото ухо. Така, че няма смисъл и да го жалиш.

О, nad~ и твоя ли го  жалят 


Ей това е разковничето. Аз като "приятелка" ще ви кажа, че точно това правя с онези, които ми бълват плява, за да се разтоварят  Разковничето при моята най-добра приятелка е подхода, с който действам, т.е. енергийно  ненатоварващ.

Нищо не искам да кажа, само това, което съм написала. Ако четеш повече в "Дом и семейство", ще разбереш за какво говоря  

И да, силно ме съмнява, че всички споделяте всичко с мъжете си