Благодаря за интересната статия.Мисля че всеки родител трябва да наглежда децата си независимо на каква възраст са.Но самото наглеждане трябва да бъде съобразено с възрастта за да не ставаме досадни.Мисля че не трябва да се губи връзката и доверието между родител и дете.
- Публикувана: 9 авг. 2006, 08:44 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2006, 10:45 ч.
Отново за децата НИ и наркотиците!
А защо не? Всички гледаме американски филми. Там е практика, когато дъщерята излиза, момчето, което я е поканило на среща, я взима от вкъщи, запознава се с родителите й, после я връща в уречения час... И родителите са спокойни, нали? Те да не са по-прости от нас? 
Просто ми се струва, че даряваме децата си с повече свобода, отколкото са в състояние да понесат.
Просто ми се струва, че даряваме децата си с повече свобода, отколкото са в състояние да понесат.
Стига де филми, ама филмите са с щастлив край , а в реалният живот не винаги е така.
В Америка взимат книжка на 16, но може да си купят алкохол на 21, според тебе те не пият до тогава така ли?
И си представи на какво ще го направят приятелите едно такова момче, на което мама и тати искат да вечеря с тях .
Казах, че не искам да споря всеки си има мнение по въпроса.
И добре все пак детето ти те запознава с приятелуите, ти не ги харесваш и от тук на татъка какво правиш?
Определяш с кой да излиза ли?
То не става изведнъж - еди-кой си не ми харесва и край! Просто се говори много, обяснява се и т.н. Ако видиш, че някой се възползва от детето ти, няма ли да се намесиш и да се опиташ да му отвориш очите? Рано или късно въпросният приятел ще се издъни в нещо и чедото ще разбере, че си бил(а) прав(а).
А за филмите съм съгласна донякъде, че са пресилени нещата, но общо взето такива отношения се приемат за нормални. Пък и доколкото зная, само в гетата тийнейджърите могат да се шляят безконтролно. Освен това не зная друга страна (от по-развитите), в която непълнолетни спокойно да купонясват до късно всяка вечер в кръчми и дискотеки, в които се сервира алкохол и се разпространяват наркотици, нито пък някой родител би си легнал спокойно, без детето му да се е прибрало вкъщи. Всъщност и самите родители не купонясват през седмицата - има си дни за разпускане.
Пак повтарям, те по-прости ли са, че са намерили начини да опазят децата си (доколкото е възможно, разбира се) и да живеят по-спокойно? Непрекъснато разговарям с родители на по-големи деца - всички умират от ужас, че нещо лошо ще се случи с детето им, а същевременно не смеят да го спрат, защото "всички правят така".
Ако се спазваха по-строго законите и въпросните младежи нямаха възможност:
1. Да ходят по нощите по кръчми и дискотеки и
2. Да си купуват алкохол и наркотици
дали на родителите нямаше да им е по-лесно да изпълняват задълженията си и дали обществото нямаше да си спести много родителски трагедии?
А за филмите съм съгласна донякъде, че са пресилени нещата, но общо взето такива отношения се приемат за нормални. Пък и доколкото зная, само в гетата тийнейджърите могат да се шляят безконтролно. Освен това не зная друга страна (от по-развитите), в която непълнолетни спокойно да купонясват до късно всяка вечер в кръчми и дискотеки, в които се сервира алкохол и се разпространяват наркотици, нито пък някой родител би си легнал спокойно, без детето му да се е прибрало вкъщи. Всъщност и самите родители не купонясват през седмицата - има си дни за разпускане.
Пак повтарям, те по-прости ли са, че са намерили начини да опазят децата си (доколкото е възможно, разбира се) и да живеят по-спокойно? Непрекъснато разговарям с родители на по-големи деца - всички умират от ужас, че нещо лошо ще се случи с детето им, а същевременно не смеят да го спрат, защото "всички правят така".
Ако се спазваха по-строго законите и въпросните младежи нямаха възможност:
1. Да ходят по нощите по кръчми и дискотеки и
2. Да си купуват алкохол и наркотици
дали на родителите нямаше да им е по-лесно да изпълняват задълженията си и дали обществото нямаше да си спести много родителски трагедии?
Добре така наречения "модел" на възпитание в Америка, да не би да е спрял наркоманията там?
Даваш за пример филмите, аз почти не си спомням да съм гледала филм без някой да друса, да е наркодилър, да има проблеми с пиенето.
Според мен докато сам един младеж не разбере САМ, без натиск и съвети/който младите възприемат като вмешателство от родителска страна/, че наркотика те превръща в непълноценен човек.
Даваш за пример филмите, аз почти не си спомням да съм гледала филм без някой да друса, да е наркодилър, да има проблеми с пиенето.
Според мен докато сам един младеж не разбере САМ, без натиск и съвети/който младите възприемат като вмешателство от родителска страна/, че наркотика те превръща в непълноценен човек.
Това е много трудна тема за разискване. Брат ми е наркоман от 10 години и друг път съм го казвала. За мен това се случи точно заради семейството и начина, по който бяхме възпитавани (невъзпитавани ако щете). И приятелите също имат значение, но нещата, които Сийка пусна са много верни. И да, тук в САЩ момчето минава обикновено през бащата преди да излезе с дъщерята. За книжките вече се взимат на 17, но това няма нищо общо с алкохола. А това, че филмите показват наркотици, по никакъв начин не означава, че това е единствената реалност тук. За тези неща се говори непрекъснато, има реклами, билбордове, и не само за децата, но и за възрастни.
А родителите опитват всичко, което е по силите им, но често това става доста късно. И се случва и в богати и в бедни семейства, но най-вече в лоши семейства.
А родителите опитват всичко, което е по силите им, но често това става доста късно. И се случва и в богати и в бедни семейства, но най-вече в лоши семейства.
спортуването дали не помага на децата да стоят по-далеч от наркотиците?
За това и на мен ми се иска да вярвам, че ако се създадат навици за спортуване в младежите, ще си почти на крачка от успеха да отдалечиш детето си от зависимости, но и това се започва от много ранна възраст!
И чета из форума и си мисля, че никой не знае какво го очаква! Всеки иска най-доброто за децата си, но малцина успяват да намерят верния път!
Има много да учиме и да решим кой модел на поведение като родители да следваме
Там е практика, когато дъщерята излиза, момчето, което я е поканило на среща, я взима от вкъщи, запознава се с родителите й, после я връща в уречения час...
Просто ми се струва, че даряваме децата си с повече свобода, отколкото са в състояние да понесат.
Просто ми се струва, че даряваме децата си с повече свобода, отколкото са в състояние да понесат.
но пак там знаем и от приятели и от филмите, че детето като навърши определена възраст родителите го оставят да се изнесе от къщи .........
Чудя се, готово ли е нашето съзнание на родители да постъпиме утре така с децата си
при положение че все още има много млади момичета и мочета, за които се грижат родителите им дори и на 25-30 год възраст 
и такива младежи трудноносят отговорност, трудно и късно разбират каква е цената да си самостоятелен. Такива младежи са с много високи очаквания, а самите те не са готови да бъдат последователни в желанията си ..... и изобщо ......такива мисли ми се въртят 
Напълно съм съгласна с Мимка,това,че порасналото дете сяда с нас на масата ,това нищо не значи,обикновено бърза да приключи с вечерята и да се прибере в стаята.А знаете ли колко трудно може да се организира семейно излизане,трябва да е супер специален повода и от неудобство да не
ни обиди, ще дойде с нас.Това според мен не е начина,защото го прави по задължение и в един момент ще му писне.Знаете ли колко е трудно да бъдеш интересен родител за порасналото си дете,да намериш общ език с него.Според мен отношенията ни са по-скоро делови и се свеждат до решаването на конкретни въпроси.Всичко останало зависи от приятелите,те решават как да мине свободното време.Мисля,че ролята на родителя
е да има ясно изразена позиция относно наркотиците и да бъде достатъчно ясен,че по отношение на това НЯМА КОМПРОМИСИ.Всичко останало за- виси от детето и степента на неговата съвест.
ни обиди, ще дойде с нас.Това според мен не е начина,защото го прави по задължение и в един момент ще му писне.Знаете ли колко е трудно да бъдеш интересен родител за порасналото си дете,да намериш общ език с него.Според мен отношенията ни са по-скоро делови и се свеждат до решаването на конкретни въпроси.Всичко останало зависи от приятелите,те решават как да мине свободното време.Мисля,че ролята на родителя
е да има ясно изразена позиция относно наркотиците и да бъде достатъчно ясен,че по отношение на това НЯМА КОМПРОМИСИ.Всичко останало за- виси от детето и степента на неговата съвест.
И аз си мисля, че спортът е един от начините за превенция. Повечето проблеми с младежите идват от слободия, скука и прекалено много свободно време, което трябва да се убие някак. Ако детето от малко е научено да движи на бързи обороти - училище, спорт, кръжок, занимания с някакво изкуство и др., то просто няма да има физическата възможност да търси други забавления.
А относно общите занимания с родителите - ами както ги научим от малки. И ако е правило в обществото вечер невръстното дете да си е вкъщи, а не сред проститутки и наркомани, никой няма да се срамува, да се чувства дискриминиран и т.н. Самото ни общество е длъжник на семейството, че допуска да се изродят най-елементарните морални ценности. Щом вече се счита за нормално 12-13 годишно дете да прави секс, вместо да си играе на кукли или футбол, щом в парламента се обсъжда снижаването на възрастта на детето, за която може да бъде съден човек за педофилия, за какво повече да говорим?
А относно общите занимания с родителите - ами както ги научим от малки. И ако е правило в обществото вечер невръстното дете да си е вкъщи, а не сред проститутки и наркомани, никой няма да се срамува, да се чувства дискриминиран и т.н. Самото ни общество е длъжник на семейството, че допуска да се изродят най-елементарните морални ценности. Щом вече се счита за нормално 12-13 годишно дете да прави секс, вместо да си играе на кукли или футбол, щом в парламента се обсъжда снижаването на възрастта на детето, за която може да бъде съден човек за педофилия, за какво повече да говорим?
спортуването дали не помага на децата да стоят по-далеч от наркотиците? защото не познавам нито един спортист наркоман, а точно обратното - познавам хора които не се движат достатъчно и се друсат...
защото не познавам нито един спортист наркоман, а точно обратното - познавам хора които не се движат достатъчно и се друсат...Възнамерявам да запиша сина ми сега на септември на баскетбол, той сам прояви желание, не е болна амбиция на баща му. Дано не му се загуби интересът.
Според мен докато сам един младеж не разбере САМ, без натиск и съвети/който младите възприемат като вмешателство от родителска страна/, че наркотика те превръща в непълноценен човек.
Мимка, съгласна съм с теб, че особено в тази възраст собственият опит се възприема като много по-значим от родителските наставления, както и че много по-голяма роля в живота на младежа играят неговите приятели, отколкото родителите. Но за съжаление, както всички знаем, при употребата на наркотици /а дори и на обикновени никотинови цигари/ може да се стигне до зависимост. Тогава вече ще е твърде късно да осъзнаеш, че "наркотика те превръща в непълноценен човек".
Въпросът е наистина да се опитаме да не губим връзката с децата си, да запазим тяхното доверие, да не ги подстрекаваме към лъжа с прекалено високи изисквания.
Моите деца са още малки, но смятам при тръгването им на у-ще, това да е един от първите разговори, които ще проведем. Първо, защото доколкото знам сега ги зарибяват съвсем невръстни, а и във възрастта преди пубертета, предполагам, все още възприемат родителските съвети като верни и ценни, а не като "намеса в личния живот".