Отново за децата НИ и наркотиците!

  • 1 445
  • 25
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 25 562
 Десет характеристики на детето наркоман

    * Промяна в цвета на кожата, бледност, нездрав външен вид
    * Безсъние, раздразнителност и агресивност или обратното - сънливост и апатия
    * Вълчи глад или обратното - липса на апетит
    * Бързо отслабване
    * Дразнене от светлина, гадене, сърбеж
    * Загуба на ориентация, виене на свят
    * Зачервени очи и пресъхване на устата
    * Стомашни разстройства
    * Треперене на ръцете и краката
    * Загуба на интерес към училището, спорта, работата
   
   
    20 начина да направите детето си наркоман
   
    * като никога не сядате да се храните заедно
    * като никога не организирате излети, на които децата гледат с очакване
    * като говорите на тях, а не с тях
    * като ги наказвате пред хората и никога не ги поощрявате
    * като винаги решавате проблемите им
    * като оставяте възпитанието в морал и религия само на училището и църквата
    * като не им позволявате да изпитват студ, умора, риск, контузия, провал
    * като ги заплашвате, че ако употребят алкохол, ще бъдат наказани
    * като очаквате само шестици от тях
    * като винаги уреждате всичко и не ги стимулирате да поемат отговорност и риск
    * като не ги окуражавате да споделят своите чувства
    * като не обяснявате значението на думата последица
    * като ги карате да мислят, че грешките им са грехове
    * като отговаряте на въпроса им "защо" със "защото аз казах"
    * като правите така, че децата да мислят, че сте безгрешен
    * като поддържате атмосфера на хаос в дома си
    * като никога не им казвате, че са обичани
    * като никога не ги прегръщате
    * като винаги очаквате най-лошото от тях
    * като никога не им вярвате
    * като не им давате право на житейски избор

Цялата статия: http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=det&sql=MT … ater=MTk5NDszNQ==

# 1
  • Мнения: 2 495
Браво на Как'Сийка  bouquetНа никой не пожелавам такова нещо!

# 2
  • Мнения: 495
всичко е казано много изчерпателно
към т.2 искам да добавя - приятелите на детето

# 3
  • Мнения: 1 150
Браво Как'Сийке
Да добава и прекаленото обгрижване

# 4
  • Мнения: 5 103
Учила съм в Частно училище , където по-голямата част, не мога да кажа, че са били наркомани, но са използвали наркотици, и стигнах до извода, че ПРИЯТЕЛИТЕ , не родителите и т.н. подтикват към наркотиците.

# 5
  • Мнения: 25 562
Естествено, че приятелите подтикват. Много пробват. Но дали от родителите не зависи дали детето им ще продължи? Или ще си остане само с пробата? newsm78

# 6
  • Мнения: 5 103
Не от самият него зависи.
Нямам време, че излизам после ще напиша една история как баща му го заключи с охрана и той пак намери начин да си вземе дозата, тъжна история де

# 7
  • Мнения: 25 562
Не от самият него зависи.
Нямам време, че излизам после ще напиша една история как баща му го заключи с охрана и той пак намери начин да си вземе дозата, тъжна история де
Точно това имах предвид! Че ако родителят не разбере още в началото, когато детето му прави първите си опити, после, когато стане наркозависимо, вече е безнадеждно късно! ooooh!
Мисля, че превенцията е вярното средство. Thinking

# 8
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
С всичко съм съгласна, но с това не:     * като оставяте възпитанието в морал и религия само на училището и църквата. Няма да оставя възпитанието им на училището, но за религията пък няма да позволя в училище да им пълнят главите с глупости и да им промиват мозъците. Не е гаранция, че религията ще ни спаси от наркотиците. Както и не е гаранция, че и двайсетте начина да са избегнати, детето пак може да се увлече. Въобще никой не е застрахован от това. Не пожелавам на никого подобно нещо! Peace

# 9
  • Мнения: 1 150
Преди години имах колега, който прекарваше повече от половината си ден в тоалетната. Всички мислехме, че има стомашни проблеми. Един ден шефа се притесни и влезе. Колегата беше друсан до козирката  Sad
Месеци на ред никой не беше разбрал за проблема му, а работното му време беше от 8 - 22ч.  и никой не беше разбрал. Това, като пример, че е трудно да го хванеш. Хем цял ден ти е пред очите - хем си мислиш, че е чист.
Момче от квартала години на ред беше зависим. Седеше с баща си в тях и винаги го придружаваше някой от родителите му. Получаваше си дозата през прозореца с въженце  Confused

Но най - лошото е, че обществото не приема наркоманията, като болестно състояние, жалко защото за мен е такова.

# 10
  • Мнения: 27 524
Много хубаво и полезно, мерси, Сике  Hug

# 11
  • Мнения: 3 211
Не от самият него зависи.
Нямам време, че излизам после ще напиша една история как баща му го заключи с охрана и той пак намери начин да си вземе дозата, тъжна история де
Точно това имах предвид! Че ако родителят не разбере още в началото, когато детето му прави първите си опити, после, когато стане наркозависимо, вече е безнадеждно късно! ooooh!
Мисля, че превенцията е вярното средство. Thinking
Така е, но ако разбереш, че прави опити как ще го спреш?
Как можеш да накараш да НЕ ПРОБВА, ДА НЕ ПРОДЪЛЖАВА, след като му е харесало първите пъти, много трудно е. Според мен, трябва да се стремим да бъдем възможно най-близки с децата си, да ги наблюдаваме ежедневно, да се познаваме с приятелите им, да ги стимулираме да ги канят вкъщи на гости, а не да излиза навън, но като се внимава да не досадим излишно.
Ужасно тежка тема! Имам много близък, починал от сръхдоза, след като всички мислехме, че е чист.

# 12
  • Мнения: 25 562
То е ясно, че не можем да ги опазим от всичко, но това не значи да се откажем да пробваме... Thinking
Според мен, трябва да се стремим да бъдем възможно най-близки с децата си, да ги наблюдаваме ежедневно, да се познаваме с приятелите им, да ги стимулираме да ги канят вкъщи на гости, а не да излиза навън, но като се внимава да не досадим излишно.
Точно това имам предвид. Ако детето ни е пораснало достатъчно, за да пресича само улицата, да играе навън и да се разхожда с приятели по улиците, това не означава, че няма нужда да го наглеждаме непрекъснато, да следим кога, къде и с кого е, кои са му приятелите, какви са интересите им, какво ги вълнува и прочие... Грижата не е само купуването на скъпи дрехи и играчки, здравословната храна, доброто образование и т.н. Просто не трябва да емигрираме прекалено рано от живота на децата си, даже да рискуваме да ни обвинят, че прекалено сме загрижени. Имам впечатления, че проблемите с децата идват тогава, когато загрижеността намалява, а не когато е прекалена. Като в понятието загриженост включвам и реалното, физическо присъствие на родителя в живота на детето му. Като гледането заедно на даден филм, например, а не гледането по едно и също време, но всеки в стаята си. Храненето заедно. Общите семейни забавления. Ей такива неща...

# 13
  • Мнения: 5 103
Ох моето мнение е много различно с някой от вас, но нямам желание да споря.
Не може никой да ме убеди, че един младеж в пубертета на около16-18 ще иска да вечеря с мама и тати и да им разказва и запознава с приятелите си.

# 14
  • Мнения: 25 562
А защо не? Всички гледаме американски филми. Там е практика, когато дъщерята излиза, момчето, което я е поканило на среща, я взима от вкъщи, запознава се с родителите й, после я връща в уречения час...  И родителите са спокойни, нали? Те да не са по-прости от нас? newsm78
Просто ми се струва, че даряваме децата си с повече свобода, отколкото са в състояние да понесат. Naughty

# 15
  • Мнения: 332
Благодаря за интересната статия.Мисля че всеки родител трябва да наглежда децата си независимо на каква възраст са.Но самото наглеждане трябва да бъде съобразено с възрастта за да не ставаме досадни.Мисля че не трябва да се губи връзката и доверието между родител и дете.

# 16
  • Мнения: 5 103
А защо не? Всички гледаме американски филми. Там е практика, когато дъщерята излиза, момчето, което я е поканило на среща, я взима от вкъщи, запознава се с родителите й, после я връща в уречения час...  И родителите са спокойни, нали? Те да не са по-прости от нас? newsm78
Просто ми се струва, че даряваме децата си с повече свобода, отколкото са в състояние да понесат. Naughty

Стига де филми, ама филмите са с щастлив край , а в реалният живот не винаги е така.
В Америка взимат книжка на 16, но може да си купят алкохол на 21, според тебе те не пият до тогава така ли?
И си представи на какво ще го направят приятелите едно такова момче, на което мама и тати искат да вечеря с тях .
Казах, че не искам да споря всеки си има мнение по въпроса.
И добре все пак детето ти те запознава с приятелуите, ти не ги харесваш и от тук на татъка какво правиш?
Определяш с кой да излиза ли?

# 17
  • Мнения: 25 562
То не става изведнъж - еди-кой си не ми харесва и край! Просто се говори много, обяснява се и т.н. Ако видиш, че някой се възползва от детето ти, няма ли да се намесиш и да се опиташ да му отвориш очите? Рано или късно въпросният приятел ще се издъни в нещо и чедото ще разбере, че си бил(а) прав(а).
А за филмите съм съгласна донякъде, че са пресилени нещата, но общо взето такива отношения се приемат за нормални. Пък и доколкото зная, само в гетата тийнейджърите могат да се шляят безконтролно. Освен това не зная друга страна (от по-развитите), в която непълнолетни спокойно да купонясват до късно всяка вечер в кръчми и дискотеки, в които се сервира алкохол и се разпространяват наркотици, нито пък някой родител би си легнал спокойно, без детето му да се е прибрало вкъщи. Всъщност и самите родители не купонясват през седмицата - има си дни за разпускане.
Пак повтарям, те по-прости ли са, че са намерили начини да опазят децата си (доколкото е възможно, разбира се) и да живеят по-спокойно? Непрекъснато разговарям с родители на по-големи деца - всички умират от ужас, че нещо лошо ще се случи с детето им, а същевременно не смеят да го спрат, защото "всички правят така".
Ако се спазваха по-строго законите и въпросните младежи нямаха възможност:
1. Да ходят по нощите по кръчми и дискотеки и
2. Да си купуват алкохол и наркотици
дали на родителите нямаше да им е по-лесно да изпълняват задълженията си и дали обществото нямаше да си спести много родителски трагедии?  Thinking

# 18
  • Мнения: 5 103
Добре така наречения "модел" на възпитание в Америка, да не би да е спрял наркоманията там?
Даваш за пример филмите, аз почти не си спомням да съм гледала филм без някой да друса, да е наркодилър, да има проблеми с пиенето.
Според мен докато сам един младеж не разбере САМ, без натиск и съвети/който младите възприемат като вмешателство от родителска страна/, че наркотика те превръща в непълноценен човек. 

# 19
  • Мнения: 404
Това е много трудна тема за разискване.  Брат ми е наркоман от 10 години и друг път съм го казвала.  За мен това се случи точно заради семейството и начина, по който бяхме възпитавани (невъзпитавани ако щете).  И приятелите също имат значение, но нещата, които Сийка пусна са много верни.  И да, тук в САЩ момчето минава обикновено през бащата преди да излезе с дъщерята.  За книжките вече се взимат на 17, но това няма нищо общо с алкохола.  А това, че филмите показват наркотици, по никакъв начин не означава, че това е единствената реалност тук.  За тези неща се говори непрекъснато, има реклами, билбордове, и не само за децата, но и за възрастни.

А родителите опитват всичко, което е по силите им, но често това става доста късно.  И се случва и в богати и в бедни семейства, но най-вече в лоши семейства. 

# 20
  • Мнения: 53
спортуването дали не помага на децата да стоят по-далеч от наркотиците?  newsm78 защото не познавам нито един спортист наркоман, а точно обратното - познавам хора които не се движат достатъчно и се друсат...

# 21
  • Мнения: 409
спортуването дали не помага на децата да стоят по-далеч от наркотиците? 

За това и на мен ми се иска да вярвам, че ако се създадат навици за спортуване в младежите, ще си почти на крачка от успеха да отдалечиш детето си от зависимости, но и това се започва от много ранна възраст!

И чета из форума и си мисля, че никой не знае какво го очаква! Всеки иска най-доброто за децата си, но малцина успяват да намерят верния път!

Има много да учиме и да решим кой модел на поведение като родители да следваме  Peace

Там е практика, когато дъщерята излиза, момчето, което я е поканило на среща, я взима от вкъщи, запознава се с родителите й, после я връща в уречения час... 
Просто ми се струва, че даряваме децата си с повече свобода, отколкото са в състояние да понесат.

но пак там знаем и от приятели и от филмите, че детето като навърши определена възраст родителите го оставят да се изнесе от къщи .........

Чудя се, готово ли е нашето съзнание на родители да постъпиме утре така с децата си  newsm78 при положение че все още има много млади момичета и мочета, за които се грижат родителите им дори и на 25-30 год възраст  Sick и такива младежи трудноносят отговорност, трудно и късно разбират каква е цената да си самостоятелен. Такива младежи са с много високи очаквания, а самите те не са готови да бъдат последователни в желанията си  .....  и изобщо ......такива мисли ми се въртят  Mr. Green

# 22
  • Мнения: 130
Напълно съм съгласна с Мимка,това,че порасналото дете сяда с нас на масата ,това нищо не значи,обикновено бърза да приключи с вечерята и да се прибере  в стаята.А знаете ли колко трудно може да се организира семейно излизане,трябва да е супер специален повода и от неудобство да не
ни обиди, ще дойде с нас.Това според мен не е начина,защото го прави по задължение и в един момент ще му писне.Знаете ли колко е трудно да бъдеш интересен родител за порасналото си дете,да намериш общ език с него.Според мен отношенията ни са по-скоро делови и се свеждат до решаването на конкретни въпроси.Всичко останало зависи от приятелите,те решават как да мине свободното време.Мисля,че ролята на родителя
е да има ясно изразена позиция относно наркотиците и да бъде достатъчно ясен,че по отношение на това НЯМА КОМПРОМИСИ.Всичко останало за- виси  от детето и степента на неговата съвест.

# 23
  • Мнения: 25 562
И аз си мисля, че спортът е един от начините за превенция. Повечето проблеми с младежите идват от слободия, скука и прекалено много свободно време, което трябва да се убие някак. Ако детето от малко е научено да движи на бързи обороти - училище, спорт, кръжок, занимания с някакво изкуство и др., то просто няма да има физическата възможност да търси други забавления.
А относно общите занимания с родителите - ами както ги научим от малки. И ако е правило в обществото вечер невръстното дете да си е вкъщи, а не сред проститутки и наркомани, никой няма да се срамува, да се чувства дискриминиран и т.н. Самото ни общество е длъжник на семейството, че допуска да се изродят най-елементарните морални ценности. Щом вече се счита за нормално 12-13 годишно дете да прави секс, вместо да си играе на кукли или футбол, щом в парламента се обсъжда снижаването на възрастта на детето, за която може да бъде съден човек за педофилия, за какво повече да говорим? ooooh!

# 24
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
спортуването дали не помага на децата да стоят по-далеч от наркотиците?  newsm78 защото не познавам нито един спортист наркоман, а точно обратното - познавам хора които не се движат достатъчно и се друсат...
Много помага спортът, а въобще някакво занимание извън училище - за свободното време.. Съпругът ми е бил активен спортист, не пуши, не е употребявал алкохол до 20годишна възраст. Има много приятели от времето на спорта, с които и до днес поддържа близки отношения.
Възнамерявам да запиша сина ми сега на септември на баскетбол, той сам прояви желание, не е болна амбиция на баща му. Дано не му се загуби интересът.

# 25
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Според мен докато сам един младеж не разбере САМ, без натиск и съвети/който младите възприемат като вмешателство от родителска страна/, че наркотика те превръща в непълноценен човек. 


Мимка, съгласна съм с теб, че особено в тази възраст собственият опит се възприема като много по-значим от родителските наставления, както и че много по-голяма роля в живота на младежа играят неговите приятели, отколкото родителите. Но за съжаление, както всички знаем, при употребата на наркотици /а дори и на обикновени никотинови цигари/ може да се стигне до зависимост. Тогава вече ще е твърде късно да осъзнаеш, че "наркотика те превръща в непълноценен човек".

Въпросът е наистина да се опитаме да не губим връзката с децата си, да запазим тяхното доверие,  да не ги подстрекаваме към лъжа с прекалено високи изисквания.

Моите деца са още малки, но смятам при тръгването им на у-ще, това да е един от първите разговори, които ще проведем. Първо, защото доколкото знам сега ги зарибяват съвсем невръстни, а и във възрастта преди пубертета, предполагам, все още  възприемат родителските съвети като верни и ценни, а не като "намеса в личния живот".

Общи условия

Активация на акаунт