Агресивните чужди деца

Ами във всяка ситуация реагирам различно.
Преди повече си мълчах, но вече не

В случая, щях да помоля майката да си прибере детето, щом неможе да играе с другите деца или поне да го контролира.

Аз лично когато около дете ми се гонят по- големи или усещам враждебност в някое дете му правя веднага забележка да стои по далеч.Още повече, че моята е много страхлива и не позволява на никой непознат да я доближава трърде много. Но никак не ме притеснява да ги помоля да внимават и да стоят по далеч. Случва се някое да ми отвърне на доста груб тон, тогава и аз ставам груба.С майки избягвам разговор, ако е свестен човека отсреща, той сам се намесва и се оправя с детето си.Но когато няма намеса, аз се оправям според ситуацията.

Някои майки приемат агресивността на децата си като нещо нормално. Дъщеря ми също неведнъж е била потърпевша от такива деца. Аз не говоря с родителите, говоря с детето "агресор". С няколко изречения обяснявам, че е направило нещо нередно и трябва да се извини. Далеч съм от мисълта, че трябва да го превъзпитам, но все пак то трябва да почувства, че  носи някаква отговорност за действията си. И на мен ми е идвало да оскубя майката и да наругая /меко казано/ бащата...  Единственият начин за предпазване на дечковците е вниманието и очите на четири. За съжаление колкото и да се опитваме да ги опазим такива неща се случват - приеми го като житейски урок за твоето мъниче.  

Направо съм изумена. Ние с малката като сме на разходка, по-големите деца обикновено й се радват и си играят с нея. Вече ще съм на щрек като има непознати деца наоколо.

Децата са различни и можеш да очакваш всичко . В случая нищо не можеш да направиш освен да кажеш на майката, но ако и тя не реагира    Аз например, когато има малко дете около нас винаги предупреждавам дъщеря ми да внимава ,че детето е по-малко да не го бутне или нещо друго, но тя и без това не би посегнала. На 6-7г. вече май е въпрос на възпитание

Странно наистина...Голямо дете да блъсне малко..обикновено ги пазят
Аз специално съм сърбала попарата на "майка на агресор".Доста е неприятно, да ви кажа.Синът ми има някакъв странен "мечешки" начин да си изразява радостта.Никога не е ударил или блъснал дете с цел да го нарани - просто така обича да се радва понякога.Боричка се, стиска здраво с ръчички, катери се върху другото дете.И понеже е доста едър за възрастта си, понякога другото дете се плаши...Нормално!Само че когато нещата идват изневиделица, не успявам да реагирам.В надуваемите замъци пък съвсем не мога да вляза да ги разтървавам.Остава ми единствено надеждата, че когато Ники порасне, ще престане така да си изразява чувствата - с мачкане

Аз винаги предупреждавам по-големите деца да внимават,че има около тях по-малко детенце и той още не може да играе като тях и не разбира така добре нещата.Т.е опитвам се да ги похваля колко са умни и големи и те така се кефят,че чак се опитват да ми помагат.Е,номера не върви винаги-просто си има всякакви деца,но понякога има ефект.А ако някое по-буйно от моето го удари,но е на същата възраст казвам на детето си да се защитава,а не винаги плачейки да търси помощта ми.За щастие майките почти винаги реагират.Моето дете също понякога проявява агресия,но никога не оставам безучастна.

Снощи имахме подобна случка и приятелката ми едва я удържах да не натупа детето, хем агресорът касаеше напълно непознато дете/т.е. не моето/. После имахме голям спор, кой е виновен и как трябва да се реагира. Аз говоря с децата, които се опитват да бъдат груби с Мишо. Нямаше да го правя, ако той беше мааалко по в час със собствените си реакции и се опитваше да се защитава поне  . Той обаче е голямо пате и само се натъжава и си намира друго занимание и ако аз не се намеся, продължават да го блъскат. Отивам и обеснявам, че така не се прави, че Мишо е малък/като порастне не знам какво ще казвам де/, че той не удря/блъска/хвърля пясък и не е редно след като той нищо не ти прави ти да му правиш такива неща. Обикновено се разбираме /но мен по принцип много ме слушат децата/ и няма повече "инциденти". Имах случка и с дете, което толкова беше лишено от внимание, че правеше бели за да си говори някой с него, пък ако ще и да му се кара този някой , но и с него се разбрах, като го усетих какъв му е мотивът.

Трудно ми е да разбера липсата на реакция от страна на майката на детето агресор? Нямам никаква идея как трябва да се постъпи в детската градина, синът ми казва, че има по-агресивни деца, които удрят другите. Питала съм го него удрят ли го, той ми казва не, но не съм убедена съвсем. Казала съм му ако някое дете го удари да му каже, че не му харесва и да престане, ако това не помогне да каже на госпожите, ако и след това няма ефект да ми каже на мен, или срам ме е, но ако се налага и той да удари, но едва като са минати първите 2 стъпки задължително. Уча го да не удря никога друго дете и мисля, че той не се удря нито като го водя на разходки, а и госпожите твърдят, че е най-кроткото дете, което пък мен също ме притеснява. Незнам, кое е правилното?

В градинката където взимаме кухнята има едно момиченце на около 3 годинки, което блъска децата, удря ги, крещи им, взима им играчките и доста майки вече са вдигнали ръце от това агресорче, но бабата най-невъзмутимо казва " Родителите й не ми разрешават да й се карам или бия защото е в трудна възраст " 
Без коментар !!!

Аз лично не си затварям устата, защото няма заради немърливостта и простотията на някои родители, моето дете да страда !

Колко удобно

Вини, това направих и аз, но отговорът беше: "Ми непрекъснато вървя след него!", което разбира се може и да е вярно, но не и в нашия случай. Ако не дай Боже! си беше разбила главата в камъните (драматизирам малко повече, но би могло), този нейн отговор едва ли би могъл да ме стопли.

tea_06, обясних му с едно изречение (нямах нерви за повече, защото ми идваше друго да направя...), че ако аз го блъсна така, както той блъсна нея, няма да му е хубаво. Майката си мълчеше, момченцето си се смееше.

skali4ka и belinda, аз също не очаквах, тъй като наистина по-големите внимават и пазят по-малките. Дори, в най-честия случай, не им обръщат внимание, тъй като си имат далеч по-интересни неща за правене с техните връстници. Това ни е първи сблъсък и на двете с такова отношение и затова пуснах тема. Наистина не знаех как да реагирам.


Ето това ми е мисълта - след като майката не иска или не може да контролира това дете, а на него едва ли вече му пука от чуждите думи (достатъчно голям е) - какво правим? Не съм аз тази, която ще го накаже (въпреки, че ми идваше направо с шамарите, честно, такава лошотия излъчваше), нито ще му повлияя по някакъв начин. Той още бутайки Теди знаеше, че не се прави така и затова го направи. Беше му забавно за съжаление...

Честно казано, не знам как бих реагирала аз при подобна случка   и дали щях да успея да се стърпя да не "излеза от кожата си"

ВесиД,
знаеш ли, понякога трябва да се примирим с чуждите деца/хора и нрави...и да се нагласим така, че на нас да ни е най - лесно! С техните камъни по техните глави!

И на мен не ми хареса, че преди няколко дни и откраднаха топката, а уж бяхме все познати майки, но какво можех да направя?
Да ходя и да дудна да си озаптят крадливите деца ..Просто се примирих и сега си имам една обица на ухото. Пък и топка е..кой знае и тя какво ще ми довлече някой ден в нас.
Никой нищо не направи, всеки се загледа в друга точка, като ги попитах дали случайно не са я виждали..Не съм си и помислила, че може някой от тях да я вземе, но факт, топката я няма.


Друг случай: 5-6год деца си играеха на пързалката. Бяха изведени с бабите си. И двете не даваха на по- малките да се качват. Защо? Тяхна била...брей да видиш ти.

Няколко пъти повторих по -високо..уж бабите да чуят..оо чуха ме много добре, но нищо не направиха..Просто тези двете бутаха децата..а всички останали бяха около 1/6-2год...Та тези деца не можеха дори да им отговорят, камо ли да се защитят по друг начин.

Тогава директно ги попитах къде пише, че пързалката е тяхна, ама вече почти съскащо, защото из беснях и то не на тях, а на бабите. Казах им, че пързалката е на всички деца и никой не може да каже кой ще се пързаля тук или не!
То пък да му писне на човек да се прави на шут с чуждите деца

От тук нататък просто когато някой направи така и видиш, че няма реакция директно се озъби на детето. Явно си има хора, които си живеят на принципа: Те са деца ще се оправят, без да да желаят да се съобразят, че другото е с години по- малко от тяхното.

Наскоро една бая едра какичка бутна Габи само защото и гледаше играчката. Аз направо и казах : "Как може да я буташ, не виждаш ли че ти стига до кръста!"

Ама пък Габи хапе и тия дни я видях да посяга с ръка на едно малко дете и ми стана ужасни кофти. Добре че извиках "Не" и тя се спря. Така че май и тя отива към агресивните.

различно реагирам вече... според ситуацията. Обаче все по-често излизам от собствените си разбирания. Пример за друг тип агресия - през уикенда бяхме на едно парти вечерта, Сиси с нас. Мястото беше на открито и имаше още деца. Силвия естествено търси игра, вижда едно момиче на нейната възраст, отива при нея с думите 'Здравей, аз съм Сиси. Искаш ли да си играем?" на което получава троснат отговор ' Не, защото си тъпа и грозна!'. Моята дава заето 3 секунди и се разрева, другото я изгледа, врътна се и изчезна. Ей писна ми. Бе как ги възпитават тези деца, къде растат, в гората ли, къде??? Отде тази злоба и въобще... май знам откъде. Успокоих и изтрих сълзите, казах на детето си, че нито е тъпа, още по малко грозна и я пратих да каже на смотлата, че е дебела гъска! Първо щото наистина беше дебела и второ щото си е истинска малка гъска. Не съм и помисляла, нито смятам за правилна по принцип такава реакция от моя страна. Ама това моето няма никаква антивирусна програма мамка му. И хем реве, хем ми обяснява, че това не било възпитано!
После си намери друга компания, събраха се 4 дечица и играха и танцуваха цяла вечер а онова само ходеше след тях а те бягаха от нея.

Днес едно детенце на около 3 години бутна силно Калина в гърдите и тя падна по гръб, удари си главичката в чакъла, прехапа си езичето и писна. Ами разкрещях се. После се оказа, че майката на детето е седяла до нас- с нищо не издаде, че е родител, видях, чак като си тръгваше. Десетина минути по-късно качвам Калина на тези кръглите клатушки, дето са като въртележки и естествено на свободните места се качват деца. Децата бяха 3, свободните места 2, така че имаше кратка схватка след която едно дете остана без конче. И налетя на най-слабия на въртележката- Калина, опита се да я изблъска от въртележката. Викнах, че ако не остави детето на мира, ще слезе той. Едно от момиченцата реши да защити приятелчето си и взе да вика:"Слизай, бебе, тази въртележка е за големи деца." Бях заредила за 3 игри, когато първата свърши им казах да слязат, защото съм пуснала бебето да се вози, а те не се държат добре. Отидоха да се оплакват на майките си, които сигурно са ме пооплюли. Много важно! Явно со кротце, со благо нещата с нахалните деца на стават, така че ставам лоша. Въпроса е моето дете да е добре, а не аз да съм добра в нечии очи.

Отивам и си взимам детето, а на другото правя забележка.

Скоро имах подобна случка, за съжаление беше на асфалта и си изкарах акъла, но се разминахме без последници. Бях точно на 1 метър, но едно по-голямо дете я хвана и бутна, защо, не беше ясно, тя само си вървеше ...
Така и не разбрах коя е майката, защото детето не каза, а седящите на около никой не каза, че детето е негово

Почвам от детето и завършвам с майката. Общо взето докато правя забележка на "агресивното" дете, се оглеждам за майката,  в повечето случаи реагират, стават  и  с половин уста правят и те  забележки, явно изглеждам зла  Мен ми писна само да ми блъскат детето и да му взимат играчките, а той понеже е добър, нищо да не прави, даже не плаче, само се дърпа. Последният път избеснях, защото го буташе едно детенце, наполовината  на него, туку що проходило, ужасно лигаво същество. Яни му се зарадва и отива при него, а онова "прас" и го бута, ама със злоба  и след малко пак и пак, направих му забележка веднъж, два пъти, не, а майката седи на съседната маса и нищо. Вече мислех нея да я подпочна, ама явно не устоя на злобните ми погледи, надигнаха се и си тръгнаха. Ама ако не и пука, че отрочето и е лигаво и невъзпитано, не я ли е страх, че ако  моето му отвърне, както е по-голямо, ще го залепи на земята??? Аман  от лоши деца и заспали майки...

Във всяко едно дете има скрита или явна агресия, въпросът е ние родителите да не я поощряваме с нашето безразличие или тъпи оправдания....Децата доста често копират поведението на възрастните...
А иначе конкретно...може би щях да направя някаква забележка на момчето, като се старая да не влизам в безмислени спорове с другото родителско тяло....тя ако е интелигентна сама знае какво да направи!

Вчера заведох беба в парка. Едно момиченце на около 2 г. застана пред количката и започна да удря Валерия. Хванах я за ръчичка и казах :" Не"! Дойде майката и с думи : "А, ти и това бебе  ли биеш?" Момиченце тръгна към пързалките, другото детенце на около 3 годинки тичаше към майка си с плач, че пак ще я бият. За около пет минути се разбра, че въпросното момиченце удря всички деца наред.
Една възрастна жена посочи друго детенце горе на пързалката с думи : "И тя е побойничка!"
Майката на момиченце до нас и каза: "Отивай горе да я удряш нея!"  

Вчера пред очите ми се случи същото - по - голямо дете блъсна момченце на годинка и нещо ... милото така се уплаши , а майката на побойника стоеше и го гледаше  без да регира , беше точно на 1 метър ... беше бременна и просто не реагирах към нея , но побойника го хванах за ръката , дръпнах го и му се накарах . И детето побойник и майката се държаха като дебили .
Бабата на малкият , която е много интелигентна жена ( от квартала ) не каза нищо , но ако ставаше въпрос за моето дете не знам как щях да реагирам  , аз затова и не се отделям от Марти , а когато се приближат по - големи деца им казвам , че нямат работа при бебетата и да отиват настрани ...
Много е неприятно ... съжалявам за случката

Аз винаги реагирам може би спонтанно...
Дори големият ми син когато тичат играят с топка с други големи деца около по малки пак се карам на собственото си дете да внимава но на другите майки на големи деца като сина ми не им пука....

Много се ядосвам и аз от такива случки,незнам на твое място дали щях да се стърпя да не му издърпам ухото на тва лапе.,ама то и майка му е за бой.Мишо горкия и него все го бият,бутат,щипят,а той милия стои и гледа само,никога не е посегнал на някое детенце,дори след като го е ударило.Аз просто го дръпвам встрани и премълчавам,защото ако трябва да си отворя устата няма да я затворя.Хем се съобразявам и мълча,хем ми се къса сърцето,че някой ми тормози детето.На мъничките деца не се сърдя,все пак са малки и неразбират,но се дразня когато майка му стои до него и го вижда какво прави и си трае, или казва НЕ,но никой не я чува.Едно щеше да му извади очите на моя,зор да му вземе шапката,а бабичката стои и гледа като теле, е идваше ми да я направя на незнам кво.Просто незнам занапред как ще се справям и реагирам,някой път нервите ми няма да издържат и сигурно ще направя някоя майка на пух и прах.Дано не се налага.

За пързалката... ами често се случва да има по-големи деца и те да се блъскат, да се качват отдолу и малките да не могат да се вредят. Изработила съм си един тон на учителка, с който им казвам да се пускат като хората и да не пречат на другите. Ако някой си прави оглушки, съм си позволявала да препреча пързалката с ръка и да повторя още по-сериозно, с гледане в очите. Досега не съм яла бой от татковци, а пързалката бива разчистена.
А за другото... то пост фактум каквото и да направиш, няма голям смисъл. Според мен има значение възрастта. Едно е по-голямо дете умишлено да блъсне по-малко (на шест години би трябвало да могат да преценят), друго е двегодишно дете да бутне друго двегодишно - ами бебета са още... родителите трябва да ги пазят.

Ох,напоследък този сюжет често ми се случва.И тъй като съм тъпа срамежлива патка,даже и като се отнася до детето ми,си мълча... Просто си взимам детето и го пускам да играе далеч от агресори.Пък майките ако са умни ще си направят извода защо страним.Напоследък в парка доста често ни се случва да бутат Калина.Има едно доста агресивно дете,което я бута на асфалта.Майката - нищо ! Седи си.Въпросното момченеце ухапа едно друго дете по бузката,ама толкова жестоко че остави страхотен грозен белег от зъби.И майката "Ами какво да направя като го чешат зъбките !" Еми сори ама моето също го чешат зъбките пък не хапе
С две думи са се навъдили доста безотговорни майки,съответно и децата им стават такива....

На мен ми се случва с племеничката ми,само да види Вивиан и започва да я бута,удря я с играчки,даже веднъж я беше хванала за гърлото и направо бях побесняла.Снаха ми нищо,тя все едно не вижда,просто ужас......И моето дете се научи от нея да бута и т.н.,но аз и се карам и даже я пляскам,когато трябва,но когато видя ,че от другата страна,не се карат и не правят забележки и аз оставям моето дете да прави каквото си иска .

Ох, аз пък съм майка на потенциално такова дете. В смисъл - детето ми не е агресивно, но е с увреден слух и все още не разбира как и защо да пази останалите деца. На 4 години ще стане в неделя. На пързалката не умее да изчаква децата и или ги избутва, за да мине преди тях, или ако детето е седнало вече на пързалката го бута, защото няма търпение да чака. Аз съм почти залепена за него, но все пак в разстоянието от стълбите на парзалката до самата пързалка той е сам. Наистина, винаги много внимавам, задържам го, ако видя по-малко детенце, стоя до самата пързалка и го спирам, ако се опитва да бутне някое дете, за да не го бави, но все пак, случва се и да не успея. Но той е дете. Разходките му доставят огромна радост, а въпросната пързалка му е най-най-любима. Уважавам чувствата на всички майки, но ми е мъчно, че никой не се замисля, че зад привидната агресия може да стои и някакъв проблем. На мен също ми се е искало майките на остaналите деца да са винаги до тях и да помагат за това играта да протече възможно най-спокойно. Но много често малки дечица биват оставяни без надзор и на мен ми се налага да пазя и тях. Така че, монетата има две страни. Добре е да мислим и за обратната на нашата.   

Веси, ако бях на твое място и знаех коя е майката на детето бих отишла при нея и ще й кажа да го извика и да му каже да се извини на моето за това, че го е бутнало.  Аз обикновено, ако някое дете бутне моето се опитвам да рабера, коя е майката. Ако се случи да го нарано много бих го попитала да ме заведе при майка си. Със самото дете не се разправям  - за него отговарят родителите му.

Най-много ме вбесяват майки, чиито деца буат,ритат....други и те не реагират 

Никак не реагирам.

Явно съм най-неангажираната с детето си майка. Мен са ме възпитавали на принципа "оправяй се сама", сега аз така възпитавам дъщеря ми. Случвало се е няколко пъти дете да я бутне. Обикновенно тя ме поглежда за защита, аз също я гледам, но това е всичко. Тя се изтупва и продължава да играе. Ако пък с друго дете не се разбират за играчката й тя ме вика за подкрепа обикновенно направо й казвам: "Оправяй се сама." В края на краищата няма цял живот да съм до нея, за да я пазя от всички злини, които неминуемо ще я споходят.

За радост никога не съм била от другата страна и не знам как бих реагирала ако Дариа удари някой.

Безкомпромисна съм единствено когато около нас има бебета в количка. Още щом наближат веднага казвам: "Не пипай бебето." Знам колко мръсни са ръцете на 2-годишните и колко неприятно е някое малко зверче да ти пипа новороденото и беззащитно бебе.

Ако стана свидетел на агресия, правя забележка на агресорчето, нещо от типа "Не се прави така, защото..." Старая се да се сдържам, но ми се е случвало и да викам, слава богу рядко. Предпочитам да не се разправям с майки, баби и всякакви там. Ако са свестни, ще се намесят. Ако трябва аз да ги търся и да обяснявам, значи ще си защитават детето до последно, ще се почнат едни скандали  , айде нЕма нужда!

Моят син пък го изби на агресия докато бях бременна със сестра му - беше на 4 и половина. Някаква форма на предварителна ревност беше това, тревожност, стрес... аз обаче много страдах. Дотогава беше толкова добър с по-малките, а и аз винаги съм му втълпявала да внимава, да ги пази и прочее - и изведнъж такава промяна. Все го наглеждах, внимавах, предотвратявах ако може, и наказания раздавах, и какво ли не... Слава богу, няколко месеца след като се роди бебето му мина.
Определено много по-трудно ми беше като майка на агресор. Но пък съм виждала майки, които уж се извиняват, а им личи как са доволни, че детето им е "оправно"

Петя, извинявай, ама ти сериозно ли мислиш, че дете, което едва прохожда, може да е способно на "злоба", или пък да е "възпитано" Епитетът "лошо" пък изобщо няма да го коментирам, защото според мен в едно изречение с думата "дете" няма никакво място

Че заспали майки има - има, несъобразителни, не им дреме, не контролират изблиците на децата - тъпо е, грешно е, съгласна съм с това.Но да си създаваш подобно крайно негативно отношение към бебе на годинка, годинка и нещо, също ми се струва неуместно.Не бързай да съдиш, защото някой ден може и ти да имаш дете с подобен темперамент, и повярвай ми, няма да можеш на годинка да го "възпиташ" да не се държи по този начин.Хайде да имаме реална гледна точка

Аз май съм с доста по - различен подход...

Когато някое дете се опита да удари или блъсне моето, веднага го предупреждавам грубо,
че ще получи шамар ако продължава по същият начин, след това говоря с майката (ако е там, обикновено на такива деца майките ги няма около тях)

и това ВИНАГИ
дава резултат.

Никога не съм удряла дете и няма да го направя, но смятам че от мек тон, когато са направили нещо лошо, децата не разбират че това е лошо и продължават.

P.S. Горното не означава че по цял ден седин вкъщи и си викаме Напротив, пухкавия се разревава, ако се говори на висок тон

При условие, че не познавате детето "агресор" мисля, че не бива да му се нахвърляте да го вразумявате. Все пак не знаете защо го е направило - може да е от ревност дори може много да е харесало момиченцето ви...не знаете каква е причината. Реакция от Ваша страна обаче непременно трябва да има - все пак децата вършат едно или друго предимно за да проверят нашите реакции. Ако другата майка не е реагирала, това вече е много страшно...и жалко за детето и...
Вероятно вече ще вървите не на три, а на една крачка след детето си, но...нали добрият родител е не този който предпазва детето си от падане, а онзи който превързва раните.

А на мен на моменти ми писва от родители, на които вечно чуждите деца са им криви, невъзпитани и груби......
Малки, големи, още по- големи, възпитани, невъзпитани, лигави, нацупени - деца са. Сериозен проблеми с агресията на чуждо дете съм имала един единствен път и нещата се оправиха след като си поговорихме с детето. Поговорихме - не "скарах ме се".

Мила от Марс, смятам, че момченцето не проверява моите реакции, а тези на майка си. Поне от моя бегъл поглед то я изпитва до къде може да стигне - е, и този път му се размина - отиде да играе на джагите т.е. независимо какво прави, животът за него си продължава същия... Аз лично нямам нерви и желание да се занимавам и да обяснявам - нито на него, нито на майка му. Наистина жалко и за него и за нея...

Luluto, не става въпрос за "вечно чуждите деца". И не става въпрос за взимане на играчки или обикновено спречкване между деца. Става въпрос за безпричинна и изненадваща проява на агресия от въпросното момченце, което се забавлява по този начин. Тъй като не съм го срещала друг път не мога да коментирам дали това е обичайно за него или изолиран случай, в което честно казано се съмнявам. Продължавам обаче да мисля, че децата не се раждата лоши просто ей така - по природа.

Благодаря на всички за отговорите. Както казах - това ни беше първото "кръщение" в подобни паркови нрави. Разбира се се надявам да няма следващи такива случки, но като ви чета - едва ли. Поне няма да съм изненадана и ще знам как да реагирам.

Абсолютно сериозно мисля, че беше със злоба, затова и съм го написала така.  Затова и толкова побеснях. Детето беше на около година и половина. Илиян по принцип е много контактен и тъй като не му бяха дошли приятелчетата още, отиде към него и му се усмихна. Реакците на деца по-малки от него в подобна ситуация обикновено са от типа на радост, че баткото им обръща внимание и отвръщат с усмивка до  пълно безразличие, но никога не ми се е случвало да го удрят. Малкото го цапардоса в гърдите и пак  посегна, ама аз го дръпнах. И това беше, Яни е свикнал да се пази и не отиде повече към него, ама онова ходи, ходи и отива към сина ми и пак го удря, поне 5-6 пъти, няколко пъти го дръпнах по-надалеч, два пъти направих забележка на детето гледайки  майката, която седеше до моята маса и се правеше на луда, накрая ми каза "ама той не разбира". Айде бе не разбира, ходи по него и го  удря, няма и да разбере, щом не му се прави забележка   .
Извинявай и ти, belinda, но аз мисля, че на година и половина вече започват да разбират, стига да има кой да се постарае да обясни. А възпитанието на децата не става след като навършат определена възраст,  а  се изгражда в течение на времето.
Колкото до темперамента синът ми е много буен, но винаги добър към децата. И честно казано вече ме е яд,  че съм го учила да дава, да не посяга и т.н. Да, крайно негативно ми  е отношението, защото ми писна да ми тормозят детето. Не знам дали ще се научи да  отвръща някога, ама засега само се пази и се дърпа.  В много случаи са го сбутвали, блъскали и удряли, но ако родителят на ответното дете му направи забележка, нямам нищо против, ама да се правят на луди и да не реагират, ами не мога да търпя.
Че са деца, деца са, но че има лоши деца - има, няма какво да се лъжем. Децата копират поведението на родителите, отреагирват на стресови ситуации с агресия и т.н., но за тяхното поведение отговорност носят родителите. И ако детето проявява постоянна агресия, а родителят си блее, без да му пука, камо ли да потърси причината за нея, става все по-зле.
Не мисля, че агресията се дължи на темперамент или ако се дължи на него, то тя не е ограничавана от родителите, тоест да станат децата "оправни". В повечето случаи агресивното поведение при децата произтича от нещо, но това че  го знам, хич не ми помага, нито пък ме успокоява като ми ударят детето за пореден път   

За съжаление има доста родители, които поощряват децата си да са оправни и не се намесват в подобни ситуации съвсем съзнателно.

Това са този тип родители, които много ги е страх децата им да не бъдат "мухльовци" и са щастливи, ако техните деца са отраканите и оперените.

Аз също виждам, че има деца на около година и половина две, които са си направо нахални. Оправданията - "ами деца са" не ги разбирам, защото и другите са деца!

Страшно ми е неприятно такива нахални мъници да бутат моето дете и да се държат грубо, а отсреща родителската страна да седи безучастна!

В случай,че детето ми бьде наранено от друго,незнам,но колкото се познавам себе си сьм доста импулсивна и безучастието на майката на вьпросното,ако стои и си мляска споко дьвката,ми ще я прасна по начина,по който нейното дете е праснало моето.Без да сьжалявам...нито за миг.

Дразнят ме наглите родители.Тези,които са безучастни и се сьщевременно се радват на случката.

Дъщеря ми също е  била бутана и удряна от деца-и по-големи,и по-малки.Тя не посяга по принцип.Болно ми става , естествено, но не бих си позволила да нарека едно мъниче на година и половина нахално и невъзпитано.В такъв случай бих говорила с майката .Нищо не я оправдава ,най-малко фразата ,че не разбирало.

Зависи от възрастта на детето.  Ако е по-голямо, както е било във вашия случай - направо му се скравам със страшно страшен тон, малко да се стресне. Ако е по-малко ...много тактично и спокойно ще обясня как се прави и как не се прави и защо.
Обаче да си кажа честна дума, зависи и от настроението ми. Ето дори сега, само от компа дето съм седнала, като прочетох мислено направо го шамаросах това дете (настроението ми е изнервено)

  Направо ме оставихте с отворена уста като четох как деца на възраст между 1.5 и 3 год. били нахални, злобни, невъзпитани, агресивни, лигави.
  Абе, хора това са бебета! Едни малки душички как ще му се скарам или ще му кажа грубо "Гледай сега какъв шамар ще изядеш" . И да не ми обяснява някой колко много разбирали и били вече големи - не може да ме убеди.
  Дъщеря ми като малка редовно я хапеха по площадките(не са я били, но хапането беше редовно). Сега знам, че децата просто са я харесвали и по този начин си изразяваха емоциите.
 Никога не съм се карала на децата, просто ако се повтореше с едно и също дете молех майката да има предвид и просто да го държи под око и по-далече от Креми(имаше ефект). Не съм се карала с майките, поддържахме си добри отношения и децата си играеха под контрол, ако съм се развиквала едва ли щеше да е така . Ако пък чак толкова не става не се събирахме на едно място.

Повечето май както винаги четат между редовете.

Тези, които са писали, че заплашват (без да удрят) говорят за по- големи деца. Някои отговарят, че били бебета...е как като пише за 5-6г
Други пък не виждат, че има разлика в разказите и възрастта на децата.. и пишат за големите, като за малки.....

Хайде четете и не спорете за глупости!!! 

Аз съм от родителите които "поощряват децата си да са оправни и не се намесват в подобни ситуации съвсем съзнателно". Разбира се ако големия удари малко дете ще се намеся, но ако малкия го направи ще се замисля.
И аз разсъждавах като теб до преди година. Но в нашия случай, произтичащото от разбиранията ми възпитание се оказа неправилното. В резултат на моето желание да имам възпитано, отстъпчиво и добро дете се получи така, че Виктор стана прекалено добър и неуверен, всеки го буташе, всеки му взимаше играчките и то от ръцете, по-малки с година, дори с две години, деца го биеха, а в градината изобщо не се справяше. Е това също не е начина, децата трябва да се научат да се справят сами. Аз не съм и не мога да бъда залепена за тях непрекъснато, а честно казано и не смятам, че трябва да съм. И какво като разни майки и баби не смятат, че имам най-възпитаното дете (за каквото го мислеха преди година и нещо), важното е че детето се справя с живота си, не реве до полата ми непрекъснато и не му се подиграват връстниците, не се предава и се бори за мястото си.
Може да звуча и малко крайно, но и твоето писание е крайно, а и майките на малки деца имат странната представа, че след като те тичат непрекъснато след децата си то и другите трябва да го правят. А кога ще ги пуснете да се оправят сами? Ако Виктор направи някоя простотия няма да се обидя, ако майката на пострадалия му направи остра забележка, така ще поеме някаква отговорност за действията си, ще разбере последиците, ще види, че не само неговата майка смята определено поведение за неприемливо!

Писах, писах..и накрая нета ми изигра номер, като изтри всичко написано Мързи ме да пиша пак, така че ще кажа само едно - дай Боже всекиму поне по едно палаво дете.Много неща се изясняват и си идват на мястото в главите ни, когато някой двегодишен фюрер оглави парада

Същото мисля и аз!  

Виж, аз също не говоря за взимане на играчки, защото там пък изобщо не се мешам. Говоря за дете, което разби главата на дъщеря ми с камък. Умишлено. Не го намирам нито за злобно, нито за нахално, нито смятам че родителите му са безотговорни. То просто е дете. Възприема света по различен начин. Макар, че много добре съзнаваше какво прави, определено не съзнаваше последствията от постъпките си. Поговорихме си и с детето и с майка му свесвем човешки. Станаха много добри приятелчета с щерката.

Вашият случай няма да го коментирам, защото не съм била там    Просто скам да кажа, че децата могат да се почувстват застрашени от най- невероятни ситуации и да реагират по абсолютно непредсказуем начин, без това да ги прави злибни и невъзпитани      Всъщност ти тези думички не си ги и употребила де, но някак си дискусията се обърна към плюене на чужди деца и се подразних 
Аз като майка и на по- голямо дете съм на ясно колко непредсказуеми могат да бъдат детските реакции. В началото скачах и се карах на дъщеря ми при най- малката нейна изцепка, но в последствие престанах, защото видях, че почва да става прекалено отстъпчива и примирителна и другите я тормозеха. Сега почти не и се мешам в отношенията с другите деца, но във всеки случай не и позволявам да се държи грубо с по- малки деца, а за удряне и дума не може да става.

  Просто скам да кажа, че децата могат да се почувстват застрашени от най- невероятни ситуации и да реагират по абсолютно непредсказуем начин, без това да ги прави злибни и невъзпитани      Всъщност ти тези думички не си ги и употребила де, но някак си дискусията се обърна към плюене на чужди деца и се подразних 

напълно съм съгласна.

Зависи от ситуацията. Нормален е спор за играчки, нормално е спрекчване - деца са! Но не намирам за нормално дете да върви с камък абсолютно целенасочено, да удари друго дете и за майката това да е нормално, защото и аз съм доста импулсивна и не знам кого ще награбя по-напред.

Възгледите ми за възпитанието въобще не са крайни. Просто не искам да възпитавам агресор. Не прави това, което не искаш да ти се случи на теб, нали така?

И не съм съгласна, че ако друга майка му направи забележка, че разбере нещо от цялата работа, защото в очите на децата родителите са примерите. Ако ти седиш безучастна, детето ще разбере, че е нормално да се държи по този начин.  В този случай чуждите родители въобще няма да го трогнат.

Разбира се, сега няма да се хванем за гушите, всяка майка има своите виждания по въпросите за възпитанието, но ми прави впечатление, че най-големите отворковци винаги си намират майстора, на по-късен етап, разбира се!

         Моя син е на 2г и 6м, до преди 3-4месеца редовно блъскаше децата по площадките. Не от лошотия, а от желание за контакт. Така се радваше на децата. До гуша ми беше дошло да ме гледат накриво майки на послушни дечица./говоря за деца на една и съща възраст/ Веднъж дойде майка с по-голямо дете - на 4-5г. Непрекъснато правех забележка на моето да не блъска баткото, докато майката най-накрая ми се обърна и ми каза:"Оставете децата да се оправят сами. Това е период, който ще отмине. Моето дете беше същото." Честно да си кажа, омръзва ми  да слушам за периоди, но наистина стана така. Няколко месеца по-късно мойто дете не блъска децата, ходи при тях, но не посяга. Уча го да пита може ли да вземе чужда играчка и да предложи своя, и така. Смятам, че много зависи от това колко голямо е детенцето, не мисля, че дете на 1г и 6м е злобно...

Много добре казано, да си призная.
Още преди година , когато голямата ми беше на 2г. забелязах, че когато са сами дечицата се оправят много по-лесно и по-добре в разни конфликтни ситуации.
Гледам да не й се бъркам...макар че просто понякога се налага.
Да са ни живи и здрави децата, пък темата за майките - непукистки ще е вечна, уви. А по-агресивните дечица и те да са живи и здрави. 

Как бихте коментирали факта, че дете на 6-7 години  убива коте, пускайки го от площадката на 7 етаж? Направил го, защото друго дете му казало да убие едно коте. Брат ми е бил свидетел на случката-  в нашия вход са котетата. А дали родителите му са научили за това, мен лично много ме съмнява.....След тази случка хич не ме учудва агресията на деца към деца.

Еее, айде стига вече де Темата взе да се изражда...Не всяко дете, което изразява емоциите си по-грубо, защото е мъник и нищо не му стопля главата, като стане на 6 почва да убива котета!!!Нещо параноя ви обхваща, струва ми се...Ми хайде тогава да прокоментираме и фактът, че 90% от масовите убийци - психопати и социопати като деца са били кротки, послушни и почти винаги отличници?А?За това какво ще кажете...

Много ми е неприятно, че постоянно ми се спрягат думите "злобно"- злобно  бутане, "невъзпитано", "лигаво". Никога не съм коментирала, че децата са такива, споделих случка, която ме изненада и впечатли много неприятно. А именно, че дете на година и половина реагира по такъв начин, да, бутна го злобно, тоест с две ръце и засилка. При това го дебнеше да не е до мен ходеше по него и продължаваше да го бута. А майката какво гледаше  безучастно, сигурно , защото моят син е по-голям, а то "не разбирало". И аз сигурно трябваше да преглътна и да забравя, въпреки, че знам, че моят няма да отвърне, първо , защото по принцип не се бие и  второ, защото  детето е по-малко, а аз го уча да пази по-малките деца. И наистина смятам, че е "невъзпитано", защото възпитанието се изгражда от най-ранна възраст, дори и от съвсем елементарни жестове и насоки към детето, както в случая би била една забележка от страна на майката.
Съжалявам, че с думите си засегнах чувствата ви, особено на майките с "по-темпераментни"  деца...

belinda, защо се нервиш?  Няма връзка с предните постинги, попитах тук, за да не отварям нова тема.... Явно с ее изтълкувало по друг начин. Съжалявам, за мен това е вид агресия, затова си позволих..

И на нас ни се случи точно това. 6-7 годишно дете блъсна сина ми от злоба. Бяхме на пързалката с 4-5 дечица. Пускаха се по пързалката и по-големите гонеха по-малките, защото им пречели. Моята, бих казала кротка молба беше към същото това дете - да внимава с тях, защото те са бебета и нищо не разбират. Сложих си ръката на стълбата на пързалката, защото големия така напираше, че още от там щеше да го избута. Синът ми се спусна по пързалката, после голямото дете. След това големия, изтича до сина ми, блъсна го назад и избяга. Идеше ми такъв шамар да му лепна, ама трябваше да си успокоя детето. Бащата скочи, хвана го за ухото и почна да му се кара.
И тогава познайте какво направих аз. Казах на бащата, че без да иска го е бутнал, защото ние преди това с него сме говорили, че малките трябва да се пазят. Направо не вярвах на ушите си, но така реагирах 
За другия път не знам 

П. П. Спрягам думата "злобно" защото аз така съм го почувствала 

Де да беше така... Моят Йоан си беше много добричък и кротък, може да се каже, че е бил в ролята на Яни до 2-годишна възраст. Не защото съм го възпитала да е такъв, а просто защото такъв си беше. Случвало му се е много пъти да го бутат и удрят и явно от там той заключи, че така се оправя човек в живота и взе да отвръща. По-късно вече не се даваше на никой. Сега не мога да кажа, че е агресивен. Темпераментен - да. И не мога да го науча нищо, а само мога да му показвам кога греши. Вярвам, че с времето ще го проумее. Но дотогава какво? Единствения начин да не пречим на никой е да не излизаме. Е, не мога да се съглася, че това е решение. Но ако няма разбиране от околните ще ни е много трудно.
Търпимост и толерантност - това са ключовите думи в тези случаи. И на мен не ми харесват много неща в някои деца, но съзнавам, че това е плод на изкривената ми същност на възрастен. Всеки такъв случай е повод да си напомням, че децата не са като възрастните и имат н нужда от разбиране. В противен случай ще ги нарочим за лоши и те накрая ще станат такива.  

Смятам, че всичко идва от възпитанието. Някои родители са оставили децата си на самоотглеждане, единственото, което правят е да ги обгрижват - да ги нахранят, облекат и това е. Не случайно вече рядко се срещат културни и възпитани деца, с които нашите да могат да си играят. Казвам го, защото съвсем скоро се сблъсках с едно такова невъзпитано дете, което е само 2 месеца по-голямо от дъщеря ми. База за сравнение не можеше да се направи - просто не е за говорене. Те и родителите бяха едни...Хората не случайно са казали "крушата не пада по-далече от дървото"

Поради тази причина винаги съм наблизо щом има други деца не зависимо от възрастта им. Виждала съм много агресивни деца които се опитват без причина да ударят или блъснат сина ми, но винаги съм била на близо за да ги спра. Щом е около деца съм нащрек и съм плътно до него. Ако е сам му давам повече свобода на действието. Но видя ли, че някое дете се е насочило към него, с бърза крачка съм до сина си и наблюдавам зорко реакциите на другите деца, а и на моето. Все пак гледам и той да не одари някой без да иска. Той не удря нарочно, но понякога без да иска замахва с няикоя играчка или ги тупва леко и закачливо по гърба за да му обърнат внимание.

       Е твоето удря леко и закачливо, а другите са агресивни .  Може би други майки не мислят така за твоето дете. Смятам, че трябва да проявяваме по-голяма толерантност към децата. По-скоро трябва да обърнем внимание на реакцията на родителя. Нищо лично, просто не се стърпях. 

Точно затова съм там да предотвратя подобно закачливо удряне. Защото другите деца не знаят, че моя син леко потупва хората и ги поглежда усмихната на една страна за да ги закачи и да му обърнат внимание. Не му позволявам да го прави и ако го направи и не съм успяла да реагирам за да го спра, му правя забележка и обяснявам на другото детенце, че той просто се закача за да му обърне внимание.
Освен това големия човек може да прецени кое е леко закачливо потупване и умишлено удряне нали...

Знаете ли, по-важната тема е "агресивните свои деца".

Ами знаете ли,че някои от вас ми отвориха очите просто.Както писах по горе,Михаил го бутат,удрят,щипят той си стои,даже не бяга от такива деца  и гледа жално без да отвърне.А когато той посегне да вземе някоя играчка от друго детенце,аз-НЕ,понеже на хората може да не им е приятно и се съобразявам.Или пък ако случайно посегне да бутне някое дете /това е по изключение/,аз съм до него и веднага му хващам ръчичката и с назидателен тон обяснявам как не се прави така.А всъщност изобщо не се замислям,че донякъде това е грешен подход,като не му давам дет се вика да направи и един грешен ход,може би затова стои като го ударят ии гледа плахо,и не смее да посегне.Ще променя подхода си,защото ми омръзна детето ми като види друго и да стои настрана или като го ударят той да стои и да гледа.Много ми отворихте очите да знаете и виждам вина в себе си,понякога просто се престараваме и не мислим за последствията.

Днес се сблъскахме с доста агресивно дете (всъщност със същото за 2-ри път). Два пъти дърпа косичката на детето ми. Не казахме нищо, защото майка му беше при него и сметнахме, че ще бъде невъзпитано да правим забележка на чуждо дете. На третия път мъжът ми не се стърпя и помоли майката да направи забележка на детето си (нямаше реакция от страна на майката). На четвъртия път й каза да си прибере детето, щом не може да играе с другите деца. Сърдита майката грабна детето си и го сложи да седне до нея на масата. Малко по-късно същото става с друго по-малко детенце. Беше оскубано по достатъчно груб начин, че да за зреве с всичка сила от болка. Майката, пак никаква реакция. Аман от невъзпитани родители!!!

Исках само да кажа, че родителите са виновни за всичко, а не децата!

Конкретно за случая, мисля че трябва да се направи забележка на детето, защото то е било достатъчно голямо, за да разбере какво е направило.

Аз съм майка на доста темпераментно дете, понякога агресиво, не защото е видяло такава в къщи или съм го учила така, такъв му е характера. Винаги му правя забележка ако удари или блъсне друго дете и съм наблизо не за да пазя него, а да пазя другите деца и ако все пак не съм успяла да реагирам, защото той е изключително бърз и непредсказуем се извинявам и успокоявам другото дете. Но пък има едни деца, малеее, то само като ги бутнеш и започват едни крокодилски сълзи, един вой, е такива глезльовци пък и аз хич не ги трая . Ами като тръгнат на градина, на училище какво ще правят? Иначе се старая да  уча сина си  да се защитава сам и рядко се намесвам, освен ако не го бутат големи деца, които са съвсем с разума си и той няма как да се зищити от тях. Смятам, че на децата трябва да се даде максимална свобода да се справят сами, защото така ще е и по-нататък в живота, колкото повече им се помага, толкова по големи калпазани стават или както една майка по нагоре беше написала мухльовци!

Ако говориш за моя случай, детето беше на около годинка (едва ходеше). Не мисля, че щеше да ме разбере.

Не съм много съгласна с теб за първото изречение. Иначе, как учиш детето си да се защитава?

Момичета,
много е лесно да се нахвърляме на тема злобни, нервни и лоши деца.

Ама питати ли ги майките на тези деца как се справят и дали изобщо могат да се справят с тези дечица.
Говоря за тези майки, които в такава ситуация правят нещо, а не да се правят, че нищо не е станало...защото има огромна разлика, между две момчета биещи се на по 5-6г и две, от които едното е на 6г, а другото на 2г.

Моята е много кротка и досега не е нападала никое дете...но знае ли човек каква ще стане. Още толкова много има да се променя.

Аз съм била ужасно дете. Биела съм наред всички, включително и момчетата. Оправданието винаги е било, защото съм защитавала по- малкото си братче..Дали е така незнам..това са моите спомени, но знам, че майка и до ден днешен казва, че добре че съм се кротнала, че се е била видяла в чудо. Милата ..чак сега я разбирам за какво ми е говорела.

Нека бъдем мааалко по - толерантни и нека не обиждаме децата на другите. Да, някои са злобни, други чуствителни, но всяко едно от тях е нашето мъничко детенце.

Малко повече разбиране и всичко ще е по- лесно

Така е, Вини, децата се променят, Хората се променят, но смятам че и тази промяна зависи до голяма степен от нас, Родителите

Нека да подкрепя,казаното от теб...
Като малка бях,бих казала оправна,никога не се оставях да "ме водят за носа".Дьржанието ми не е било провокирано от домашно насилие,както се ИЗЦЕПВАТЕ.И до ден днешен зная какво искам,как да го постигна и дори понякога проявявам нужното количество агресия за да защитя себе си,детето,семейството си...Като ученичка сьм се сбльсквала с обиди,които никога не са ме наранявали,напротив,обрьщах всичко на шега.Ако сьм се била като по_голяма,това е било,като крайна мярка и е имало ефект.Дори се случи преди няколко месеца.Това не е агресия.Това е вид защита.АбсолЮтно сьм против максимата "Убий глупака с мьлчание..."Нима е правилно да те удрят и обиждат и да си стоиш мирно и кротко.Това е бальщина,нищо не се постига така.Само се трупа и трупа и трупа...и избива с пьлна сила...ражда се НАСИЛНИК.
В този ред на мисли,искам детето ми да не е "паднало" по_далеч от мен.Искам да е оправно и да проявява примерена агресия.За това го наблЮдавам и преценявам,кога да направя остра забележка,кога да го дрьпна от площадката и т.н.НИКОГА не бих подтиснала агресията му на 100%,така го лишавам от защитната му реякция.

Нещата трябва да се балансират,в това се изразява вьзпитанието на всяка една от нас.

Направо откачам като видя някой да е агресивен към децата ми. Веднъж се случи точно като си посрещах първокласничката да видя едно момче да върви редом с нея и да я блъска в оградата до тротоара. Така ми залепна релето, че на бегом отидох и му заших два шамара зад врата, това не ме успокои обаче и му издърпах ухото съскайки да не го виждам повече да я докосне. Като се успокоих не можах да повярвам , че съм го направила.
Днес случка в зоологическата градина - приближава момче на годините на дъщеря ми /4г/и започва да прилага "каратистки"стойки и почти да я удря с юмрук. Тя и без това ми е толкова нестабилна, че само да я духне някой и ще падне. Понеже не чух някой наоколо да реагира, пак ми причерня и се развиках на кого е това дете. Оказа се че родителите са седнали далеч на една пейка. Ако беше я ударил , нямаше да се стърпя и щях да го изплющя, пък каквото ще да става

Боже, Боже...

Наистина не разбирам защо сте толкова ужасени? Какво толкова е станало като някой е бутнал, ударил или оскубал детето ви? Не разбирам наистина какво толкова е станало?  Все едно е Трета световна война.

Децата трябва да се научат да се оправят сами. Едно 2 годишно не е безпомощно дори с едно 5 годишно. На какво ги учите като се карате на 'лошите' деца? Че мама ще е там да ги пази? Че те няма нужда да решават проблемите си сами, защото на близо винаги има някой по-голям, по-умен, по-възрастен от тях, който ще реши всичко както смята за добре?

Може да ви се вижда крайно мнението ми - но това вечно месене в игрите на децата и в отношенията им според мен е причина децата просто да са толкова агресивни едно към друго и да не са в състояние да си играят заедно. И как да установят някакви взаимоотношения като някой възрастен нон-стоп въздава ред, така както той смята за правилно.

Днес бяхме с Дариа в едно заведение с детски кът, където ходим най-редовно. Люлееше се на люлка с момченце на около 5 години, по-точно аз ги люлеех и малкия през цялото време риташе Дариа по краката. Нито му казах нещо, нито се ядосах, нито го смятам за ужасно дете. Ако на моето това ритане му пречеше - трябваше да направи нещо. Можеше да се отмести, можеше да слезе от люлката, можеше да ритне в отговор. Но тя не направи нищо - явно за нея не беше проблем - защо за мен да е? След като слязоха от люлката продължиха да си играят кротко и разбрано. И...? Лоша майка ли съм? Или майката на детето е лоша, че не дойде да го набие за лошото му поведение.

Децата очакват от родителите, когато са с тях да бъдат защитени именно от тях. Освен това има голяма разлика дали две годишно дете ще прояви агресия или пет годишно. Колкото по-голямо е детето, толкова е по-осъзната агресията и по-недупостима. Като са сами, да се оправят сами, но когато родител гледа как налагат детето му и не реагира, това не мога да си го обясня. Това направи и майка ми когато бях на 8г, със същия довод -"Оправяй се сама". Почувствах се толкова обидена, засрамена и унижена, че тоя отпечатък ще го нося цял живот. И твоето дете ли искаш да се чувства така?

Любознателна, абсолютно съм съгласна с теб.

И аз съм възпитавана в същия дух - "Оправяй се сама, чукай си главата, за да се научиш".

Ами не мога да си представя по-грешен подход за възпитание! Категорично няма да повторя това с децата си.
Детето има нужда от подкрепа, особено в толкова ранна възраст.

Isa,  на твое място щях дори да сритам аз детето, ако не разбере от дума, защото детето ти ще си помисли, че е нормално другите да го удрят и унижават, щом собствената му майка смята това за нормално и не реагира. Така се създава примиренческо поведение. Ако ти му беше креснала на това дете - твоето щеше да разбере, че не може да позволява на другите деца да се държат така с него и следващият път, когато е само, ще се защити.

Наистина агресията на деца над 4г 5г е по_осьзната.Незнам,може и да не е така.Все пак детето ми е доста по_малко и има време да го разбера...Но не оправдавам агресивността на 6г кьм тези на 2г.

И аз съм съгласан, че родителите са виновни, понеже не коригират поведението на такова дете от рано. Не говоря тук за палави деца с които никой не може да излезе на глава. Ако имам такова дете не бих му позволила да играе с другите деца докато не се научи да не ги бие, скубе, хапе и т.н. Като му обясня няколко пъти защо не го пускам да играе с другите ще разбере и ще миряса. Колкото и голям инат да е... все пак сме социлани същества и ако наистина желае да не си играе сам, ще коригира поведението си.

Наскоро едно точно 5 годишно дете ощипа друго на 2.5. Второто се разплака, майка му отиде и го утеши - отдалечи детето от щипалката, скоро започнаха да играят заедно. По едно време, гледам дъщеря ми (2.1) играе близо до тях. Не видях точно какво се случи, но изведнъж ревна , държи се ръката и идва към мен на прибежки. Взех я на ръце и се скарах на 5-годишната. Майка й , така и не можах да разбера коя е. Но пък и не мисля, че трябваше и на нея да се обяснявам.
След малко всички деца наоколо се събраха на пясъка и аз отивам да дам на Йоана една пластмасова чашка да играе и тя. Част от децата започнаха да ми предлагат кой кофичка, кой лопатка, като гледаха изпод вежди щипещата. Изглежда им е всяла страх и те просто я търпят.

Йоана след този случай също започна да става леко агресивна, по-скоро собственически настроена. Едва ли не - пързалката е нейна, бута деца (без оглед на възрастта), ядосва се, когато друг играе близо нея. Аз какво - да си стоя спокойно на масата ли? Отивам и обяснявам по много-много пъти на ден (все някога ще схване идеята), че пързалката е на всички деца, да играят заедно и .т.н.

Наскоро видях едно такова дете което беше на около 3г., бяха на едно барче с родителите си, точно до масата им имаше 2 люлки, които бяха свободни, аз качих моя син на едната, а на другата една майка качи голямата си дъщеря която беше на около 6-7г., въпросното дете дойде и започна да блъска голямото момиченце от люлката, първо помислих, че детето е с жената, но тя започна да му се кара, и то още повече се мотивира и започна грубо да блъска, щипе и дърпа момиченцето за да го събори от люлката и да падне (люлката беше висока без облегалка), накрая жената му издърпа грубо ръцете, докато подпираше с другата ръка дъщеря си да не падне; и се развика "абе къде са родителите на това дете", чак тогава те дойдоха да си го приберат, а те през цялото това време гледаха и нищо не направиха. А бяха на 1 крачка от детето си. Ей това не го разбирам, поне да го бяха повикали или нещо такова, дори и да не ги послуша, от хорски срам поне. А да не говорим, че то дори не искаше да се люлее на люлките понеже бяха свободни толкова време като се качи детето тогава реши.

Заглавието на темата би трябвало да бъде "Агресивните по-големи деца" и половината от постингите ще отпаднат от самосебе си.
Моя около 1,8 и 2,2 беше супер нападателен, а ако някой му вземеше нещо направо на бой налиташе. Сега е напълно обратното....идва да ми хленчи и реве като някой му вземе играчката, дори и по-малко дете. По никакъв начин не съм го насочвала в това му поведение.
Само съм забелязала, че когато направя забележка (със съответния тон и поглед) на чуждо дете определено има по-голям ефект, ако същата направя на моето. Най-често тренирам върху приятелчетата на моя син. Естествено важи и обратното.
Към тези над 6 год. се отнасям като към възрастни (нищо, че не са). Имам двама племеници на 10 и 12 г. - на моменти реагират по-неадекватно и от 3 годишния ми син.
Дори съм си позволявала да хвана детето за брадата, за да ме гледа в очите, докато му кажа, каквото имам......това в особено сериозни ситуации (еле пък ако са повтарящи се).....поразяващ ефект има и върху по-големи (14-15 год)

Доскоро повечето деца на площадката, където ходим бяха по-големи от моите. Понеже сме набрали доста горчив опит вече стоя толкова близо до децата, че да мога да реагирам с протягане на ръка. Гледам да не ме виждат много, за да не се чувстват като под "похлупак".(повече седя зад гърба им) Повечето деца са ни познати отдавна и точно затова много ми е болно, че точно те използват момента да дразнят и заплашват по-малките - знаят че се познаваме и едва ли не и аз знам, че не е с лоши намерения. Да, ама и моите и другите дечица като се уплашат и заозъртат имат нужда от подкрепа да ме видят наблизо (или майките и бабте си), или че просто гледам в тях. Това, което ми е най-неприятно, че големите си доставят удоволствие да сплашат малките и да се почувстват с повече власт и самочувствие - виждала съм как се смеят от удоволствие и си подмятат:"Тая дребната как се спиртосаааа!?!
Най-зле се чувствам, когато видя в някое от децата ми същите емоции към по-малките - няма начин имитацията е неизбежна... Затова винаги обяснявам, че малките се пазят, защото не разбират, но и моите трябва да се пазят от тях, защото дребосъците също могат да ударят нарочно или по невнимание... при всички случаи децата трябва да се наблюдават отблизо!

Някак си не мога да споря по тази тема, защото според мен много зависи от детето и от средата и от отношението като цяло. Може и ти да си права, ама може и аз да съм.

Мен са ме възпитавали така - първо винаги ми казваха "Оправяй се сама." и сама се научих да се оправям. В тежки моменти обаче винаги са били до мен родителите ми. Не съм станала 'примиренец', нито съм приела за нормално другите да ме малтерират. Така се опитвам и аз да възпитавам Дариа. Пъравата ми реакция винаги, когато каже "Не мога" е да отвърна - "Можеш, можеш" после да й дам съвет с думи и едва накрая да помогна фактически.

Тъй като не я удряме, не й се караме и се опитвам дори да не й викам, не смятам, че следва да си го позволявам и по отношение на другите деца. Но най-важното е, че не смятам за редно възрастните да се месят в отношенията на децата.

Какво означава "да се месят"? Та, нали говорим за деца? Ние (родителите) сме тези, които трябва да има кажем и покажем, кое е правилно и кое не. До колкото разбирам, говорим за дечица на възраст от 1 до 4 г.

Isa, говорим за различни неща. Когато са на близка възраст съм склонна да се съглася с теб, но на детските площадки има и малки и големи. Не може да оставиш едно дете на 1.5 г. да се оправя само с 5 годишните, които му бъркат в окото с клечка- действителен случай от преди няколко дена, майката на малкото беше зад него, реагира бързо и клечката за щастие го прободе челото, а не в окото.
Аз също реагирам често, като виждам как София е права на пързалката и се кани да се пуска, а зад нея 2 за засилват да я бутнат настрани, за да падне директно от високото  

Децата са много жестоки  

Поне аз разбрах, че темата е за подобни неща ...

Ами всъщност аз не мисля така. При всеки удобен случай смятам, че опитът трябва да научи детето ми, а не аз да поучавам и навиквам. Ние не удряме Дариа, тя не удря... какво още да уча и показвам кое е правилното?

Никол, има ситуации и ситуации и дори Дариа да е в тази като описаната от теб - ще реагирам бързо, защото винаги я гледам. Но пак няма да отида да се разправям с нечия майка или абсурдното да креща и/или удрям дете. Но тук имаше и съвсем невинни примери - наистина не мисля, че трябваше да се меся, когато вчера едно 5 год. момченце риташе Дариа по краката на люлката, или когато някое дете дойде и я бутне с две ръце. Ами това е живота - идват бутат те, удрят те, вземат ти играчките и колкото по-бързо разбереш как да реагираш в такива ситуации толкова по-добре.

Да, децата наистина са жестоки и с времето ще стават все по-жестоки - всички помним какво е било в началните класове - нали?

А какво е в яслата или градината знаете ли? Не сте до децата си тогава и идея нямате дали там някой не ги сритва или не им подръпва косата. Ама те се оправят, оцеляват и без нас.

На руски казват "Нет плохих детей есть плохие родители".
Мисля че и без превод ще го разберете, децата не се зли или агресивни децата са огледало на тези с който живеят.
Една моя позната казва на детето си че да клюкарства не е добре и не е красиво че тя не е била добра когато я изказала на баща си. И точно след 3 минути ми казва "ООО искаш ли да ти кажа какво разбрах за тая......." Така че.....Нека да си направим изводите ....
А по въпроса мога да кажа че избягвам детските градинки сигурна съм че ще ви прозвучи странно, обаче такава съм, предпочитам да заведа детето си на сигурно място отколкото да тренираме общуването с такива деца и с такива майки.

Е, добре де, поне не я ли успокояваш като се разплаче след конфликт. Не мога да си представя - никаква намеса. Или твоето дете не е попадало в чак до там конфликтни ситуации с други деца, или си ги предотвратявала навреме - преди да се стигне до плач, което пак си е намеса   

...аз също...особено отначало когато са още много малки децата. Нали от нас те трябва да видят "как се прави" това реагиране и  "оправяне в живота". Когато малчугана види как мама негодува когато някой нахалник се блъска, играе грубо и не спазва правилата на играта то вече ще има модел на подражание.
Тогава след време - да, сами ще разберем, че сме си предали урока и нашето малко писенце е готово само да се брани.