ТУК ПОГЛЕДНИ И УСМИВКА ПОДАРИ...

 Много хубав пост. Много човешки. 

Да, ходила съм. Пак бих го направила.

Аз имам сериозен проблем .... Не мога да отида в дом, по простата причина, че психически ми е трудно да издържа. На някого ще му се стори пълна глупост, но за пръв път посетих такъв дом на 13 години и от тогава не мога. Буца ми засяда в гърлото . А особено сега гледам да си пазя нервната система за детенцето ми. Това, което ще видя, ще ме накара да страдам . Не мога и не бива. Еми, ако има нещо, с което да мога да помогна - имам запазени дрешки от дечко - веднага ги давам, ще опитам и с друго да помогна ... но не мога да дойда, съжалявам  . Поне не сега, мисля че ми трябва време.

Да, така е, но се чудя защо теми като тази ще заминат някъде в небитието и имат 1-2  мнения, а други, които се заключват, като една днешна тема, навъртяват 9 страници за няма и час  

Откровено мога да ти кажа какво ме тревожи.
Тревожа се, че не е редно да отида веднъж, трябва да е редовно или децата ще се почувстват наново изоставени.
Тревожа се, че едно или повече деца може да искат да ги взема със себе си, а аз не мога.
Или че ще бъде прекалено непоносимо.
Това съм чувала поне от свои познати.
Така ли е?

Дрешки мога да дам много... за пъзела ти писах в другата тема.

Аз съм ходила много пъти, докато бях ученичка.
Всеки път се прибирах болна.

  Може и да не заминат, свидетели сме и на по-големи чудеса.
  Маргарита напълно те разбирам. Хората растат по различни начини в различно време. Всеки ден превъзмогваме по нещо, което ни се е струвало много трудно. Имаме различни пътища, с различни "битки". Важно е желанието. Един помага с едно, друг с друго. Децата имат нужда от всичко.
  Анда, ако разчитаме на тази теория значи никой да не ходи никъде. Ако всички ходят където им се ходи, децата ще имат доста посетители. Важното е да не се дават напразни обещания. Дистанцията е нещо, на което се учат децата, учим се и възрастните. Но ние сме по-силни, нали?

Много съжалявам, че тази година докато си бях в БГ, не можах да си организирам добре времето и да дойда поне веднъж с вас. Живот и здраве, ако/като си дойдем догодина, ще дойдем с голямата ми дъщеря непременно (тя има огромно желание да раздаде бонбони на малчовците).
А иначе по темата - за първи път стъпих в такв дом на 9 годишна възраст. Бяхме сключили "шевство" от училище и ходехме всяка седмица. Много е мъчително да виждаш тези деца, а още по-мъчително е да се разделяш с тях.

Не е теория. Въпроси са и се отнасят конкретно до мен. Малко ме е срам.
Надявам се някой да ми отговори, най-вече авторката на темата.

мога ли аз от нейно име да опитам, защото авторката днес се развихри и е свършила чудесна работа, но със сигурност е уморена вече
по 1 въпрос - веднъж отишъл при тях човек - намира начин да го направи отново - рано или късно, от друга страна - децата от първия път трудно биха се привързали към теб, те са по различни от нашите деца, на тях им е необходим повече от половин час за да се сближите и да те познават и да питат за теб, но пак казвам - веднъж отишъл при тях - човек винаги се връща - жена, станала майка - със сигурност.
по втория въпрос - не, децата няма да те помолят да ги вземеш с теб, но не биха отказали половин часова игра или разходка с тях - емоционално ще са адски щастливи и доволни.
по третия въпрос - да непоносимо е, всяка една от нас е преживяла истински шок при първата си среща с тези деца.......с реалността, но нали именно в това се състои нашата задача - да променим реалността, защото за тях това е начин на живот - за мен лично просто съществуване, така никое човешко същество не трябва да живее, никое, най-малко дете.
момичета уверявам ви - децата там са едни прекрасни малки палавници, чудесни бебета, щури тинейджъри и мадами, деца като всички други..........но в техния живот липсва най-важното човешко чувство - любовта, липсва им ласката, нежността, грижата, доверието, сигурността - представете си го само за миг, мислите ли че вие бихте оцелели без тези неща - едва ли
след срещата си с тях всяка една от нас се чувства адски зле........но винаги се връщаме, с още повече любов, с още повече страст, с още повече желание да бъдем с тези деца - всяка тяхна усмивка е победа, всяка тяхна прегръдка е победа, всяко изцапано от шоколад носле е победа.победа над лошотията, победа над всички онези хора виновни тези деца да са по домовете - родителите им, държавата, чиновниците, отговарящи за техия застой по домовете, понякога дори и персонала в тези заведения - мислите ли , че което и да е дете заслужава подобна съдба - аз не, момичетата, които имам чест да познавам - също  

  Анда само искам да ти кажа - абсурд е да те е срам. Ти не си длъжна. Никой не е длъжен, говорим за свободна воля. Никому не е от полза чувството на срам или вина. Любовта е тази, от която се нуждаят децата, независимо дали са родени от Фиданка или Елизабет. А това няма нищо общо с чувството за срам
  Извинявам се, че отговарям, въпреки че не съм авторката на темата.

Аз съм влизала в такъв дом на 18 години, свидетелствах на една приятелка да прави дарение, и си спомням, че децата бяха невероятно любвеобвилни, още като те видят и тръгват да те прегръщат. Не знам как е сега положението.
Според мене обаче притесненията и на Анда, и на Маргарита, и на може би много други като тях, са основателни. Подобни притеснения като че ли се разбиват с колкото се може повече конкретност, и в това отношение опитните благотворителки могат да са от полза. Ами ако това дете все пак поиска да го вземеш, какво ще кажеш? Имам предвид, каква е готовата фраза, която трябва да се използва? Дори и децата в действителност да не искат подобни неща, защо да не се разиграе една хипотетична ситуация?
Как точно преминава посещението при тези деца?  Колко време отнема? Какво питат те? Какво отговарят посетителите? Какво е позволено на посетителите да питат? Има ли теми, които трябва да се избягват, и как става това, с какви фрази? Прието ли е да се показва предпочитание към определено дете? Ей такива неща.
А що се отнася до набирането на средства, ми е интересно има ли клауза в българското законодателство, която да облекчава данъчно дарителите? Мисля, че това би бил нелош финансов стимул.

Абсолютно разбираемо в всичко това, което те тревожи!
Всъщност аз ходя отскоро при тези деца. По същите причини (даже по-скоро заради като тези на Марги) не исках да ходя. Участвах във всяка акция с колкото мога (пари или др.), но не събирах смелост да ида. Страхувах се за собствената си емоционалност, затова как ще прегърна моето дете след това и за още много-много други неща.
Отидох с колебания, но в първата стая , в която влязох (бебешки дом в София) видях страшни сладури. Всички деца са хубави, но едно дете завинаги си взе част от сърцето ми! (мога на ЛС да ти разкажа много за него- тук не е  редно). Гушнах го и имах чувството, 4е прегръщам моя син, 4е е 4аст от мен. С никое друго детет досега не ми се е случвало. Гушках го пове4е от час, очаквах, 4е като го върна в креватчето ще се разплаче, а той само ме погледна със сините си очички и ми се усмихна с най-сладката и ценна усмивка, която бях виждала досега. Това е.
После видях по-големите (до 3г)- там купонът е страшен- радват се , пеят, един бонбон, една обикновена вафла (която моя син няма и да погледне) кара цялото им личице да грейне, радват се на всяка счупена, ползвана играчка, а когато ги погалиш или гушнеш, усещаш колко им е нужно това.
След тези емоции, аз сама си отговорих на първия ти въпрос-и да искаш- няма да отидеш само веднъж
На втория ти въпрос- странно, но дори и големите не питат и не искат да ги вземеш със себе си. Тези деца са реалисти и философи от много малки. Животът ги е научил явно....Моя приятелка , която живее до дома в Овча Купел ми беше разказвала, 4е като минава оттам те хвърляли играчките си на улицата , за да им ги занесеш и като се доближиш почват да ти се молят , да обещават, 4е ще слушат и , 4е ще им бъдеш "най-добрата мама на света". В прав текст го казвам- аз това няма да мога да понеса. Но- няма такова нещо. Децата ни приемат много нормално, викат ми "како" или "Еми" , дори не питат 'Кога ще дойдеш пак"
За непоносимо- в началото е трудно, но виждайки колко много значи това, което правиш за деца, които нямат нищо- преживява се и си струва!
     

аз ги разбирам момичетата,но вече трета година шепа от нас успяваме да покажем на другите,че не е толкова страшно и сме длъжни до опитаме да променим поне малко живота на децата.Човек си променя мисленето от тези срещи ,осъзнава много от реалността и спира да го е срам,или да му е неудобно.Въпрос на малко време.
По отношение на въпросите Няма готови фрази и отговори,нещата ти идват от вътре,там на място.А и никой няма да отиде сам,без някоя от нас.Идеята е да помагаме в грижите и отглеждането,защото 10 от нас са недостатъчни за тези 6-7 дома където ходим
До сега поне дете не е искало да го вземем,ако има такава реплика аз бих казала,че ние сме гости и сме дошли да си поиграем.

Отиваме в някой дом и оставаме 2,3,4 часа.........Раздаваме на тях каквото носим,храним ги,сменяме памперси,разхождаме ги,помагаме на персонала.Дори понякога памагаме с транспорт до някоя болница или каквото там се налага.
Избягваме семейните теми,но имайте в предвид,че децата до 3 год. не говорят много,а тези от 7 г.нагоре са наясно с положението си и наистина ни приемат като приятели.
Да,показваме предпочитания към определени деца,но се стараем да не е за сметка на другите.Не може да не си харесаш някое бебе или по-голямо дете и то да не ти влезе под кожата,невъзможно е.

Така е трудно да отговоря на всички въпроси,но се надявам,че съм успяла малко да ви разбуля иситана около посещенията,защото за тях пишем не толкова подробно в другият форум.
Истината е,че силите на персонала не стигат и това рефлектира върху децата.Оставете държавата и това какво трябва тя да направи,говорим за реалността и това,че докато не се промени тя законово ние не можем да оставим децата така.

Има данъчни облекчения и те са до 10% ,но те са важни при големите дарения,иначе  ........сметнете си сами

Този въпрос май е вече повдиган, но...
Искам да участвам със суми всеки месец, как могат да стигнат до мамите в София?
Най-лесно ще ми е да ги нареждам по банков път, в краен случай с пощенски запис.

Моля Еми да даде предложение.

Не съм готова да посетя дом, по причини подобни на Анда и Маргарита.

Чувствам се емоционално нестабилна, но пък съм съгласна и с lavender, така че ще намеря начин за себе си...

Пиши ми на ЛС от кой град си.- Имам контрагенти (занимавам се с компютри) в доста градове и мога да измисля нещо.(те ми пращат пари всяка седмица, но става и за дрешки и играчки)
По банков път е лесно, наистина. Ето сметките на движението:
Сметка -1043983402
PIB-централа
FINVBGSF
IBAN-BG43 FINV 9150 12BG N08H 66
Само те моля в платежното да пишеш за какво пращаш парички- например- за памперси, за плодове, за играчки и пр.
Благодаря ти за всичко!

Отдавна исках да го направя, но някой беше казал, че не разрешават  За това, когато се върна в София през учебната година, ще се свържа с вас и ще дойда.Малко ще ми е трудно сега да отделям пари, защото вече не работя, но се надявам понякога и с това да успея да помагам. Поздравявам ви за добрите сърца!

Имам 2 чанти с дрешоци, които така си седят.............не можах да отида до едно място навреме да ги предам и ме е срам чак.
Ако има нужда от дрешки-много запазени-за деца около годинката и малко отгоре-веднага свиркайте!
Иначе не бих могла да понеса посещение.......
Признавам си с ръка на сърцето.

 ............ е,ето че дойде момента когато да отпусна сърцето си и да споделя своите мисли и страхове.
 Първо от наистина много време следя какво се сучва с движението на бг мамите които се занимават с благотворителността.престарших се и се свързах с тях-занесохме дрешки-някой много хубави някой съвсем не.....После ме досрамя!когато събирах тези поне7-8 чувала с дрехи и играчки все си сменях мнението какво да изхвърля какво да сложа и т.н....Както и да е ,накрая реших да ги сложа всичките защото си помислих че те ще преценят и каквото не им е нужно ще го хвърлят.аз не можех да хвърля нищо-не защото кой знае каква работа ще свърши ,а защото аз наистинасъм си гледала децата с тези неща.на мен наистина са ми били ценни дорри и захабените дрешки.нали знаете когато някои има нужда от нещо то е ценно дори и когато е вехто....Когато родих голямата си дъщеря бях студентка,може да се каже че си я гледах сама-нищо че се водих женена,няма да се впускам в подробности защоото никому не са нужни ,но живеех с 2 лв на седмица-както искате така го смятайте.Семейството ми моите родители(баща ми и сестра ми-майка почхина година преди това)така и не разбраха (поне така си мисля) какъв ад изживях,просто защото винаги по телефона бях супер усмихната и щастлива че ги чувам,нямаше нужда от оплакванич-разбирахме се без думи.Знаеха че ми е тежко,не моеха да ми помогнат повече от това което правятНаистина не знаеха колко е трудно защото аз никога не казвах-чувствах се добре.Чак сега години след това се връщам назад и си давам реална представа за нещата,но това не ми попречи винаги да се чувствах щастлива обичаща и горда майка на дъщеря си. Затова накая се престраших и дадох всичко,които кавото иска да си мисли-не беше от неуважение,не беше за да си разчистя къщата.......беше за да помогна.Да са живи и здрави приятелите ми които еи така случайно идвайки към нас огладняваха изведнъж и пазаруваха от съседния магазин за седмица напред-те много финно пазеха достйнството ми......
    та така ,разказах това за да разберете че наистина е важно границите и критериите за помощ-но те наистина не са толкова вацни в сравнение с желанието и реалната дадена(некато качество,а като факт) помощ.
Еми аз искам да дойда с вас,знам че при срещата си с децата ще изживея всяка тяхна усмивка,поглед,после дълго ще страдам зарди тях самите,но двте ми деца да са живи и здрави ми дадоха да разбера че имам сили и обич достатъчна за давам защото се чувстам погалена от бога да обичам ,колкото и философски "кухо' да звучи това.ЕМИ мила искам да бъда с вас,искам да дойда с вас.сега заминавам за Сливен при баща си ,но когато се върна  на 25.08 напременно ще намеря начин да се свържа с вас.....А що се отнася до кремчетата за дупета-казвала съм го в друга тема-на заплата ще се отчета-е вчера взех заплата.Кажете колко какви....?
 ох писах писах и половината се изтри.дано поне сте ме разбрали -не исках да се оплаквам а да ви опиша картинката заради която разсъждавам така.

Мила Амели, можеш да вземеш колкото и каквито кремчета прецениш и имаш възможност- Бочко, Здраве или друг плътен защитен крем. Количеството, колкото и малко да е ще запази поне едно сладко бебешко дупе от зачервяване
Ще чакам да се обадиш като се върнеш 

"- Како какво ни донесе?
- Лельо, лельо, как се казваш?
Въпросите им не стихваха. Повечето подскачаха около мен, някой ме прегърна, а едно русо момченце хвана ръцете ми и не ги пусна през цялото време.
Разглеждаше ги така, сякаш за първи път вижда женски ръце. Опитах се да го заговоря, но срещнах само сериозните му очи, възмутени, че прекъсвам нещо важно и спрях. Усещах пръстите му да опипват внимателно моите – кожата, халката, ноктите... Там се спряха и започнаха да се пързалят по лака, а после се спуснаха обратно по дланите... Шепите ми си говориха с това синеоко изследователче, а аз - с едно чаровно момиче на 12. Очите ми обхождаха другите деца, а съзнанието се опитваше да асимилира всичко, да го сложи в ред и да ми издиктува някакво адекватно поведение. За малко успя. Кълбото от емоции, се въргаля дълго време във всички кътчета душа, подобно на уголемяваща се снежна топка и накрая просто заседна някъде. Почти приклехнах от тежестта.
Но се усмихвах. Оставих се на радостта им. Говорихме си и се смеехме. Около младото момиче се бяха събрали още нейни връстнички и в един момент си бъбрихме като приятелки от училище. Разпалих се, когато едната се похвали, че може да пее, да рисува и да танцува, исках да жестикулирам и да се жалвам как аз не мога, но ръцете ми все още разговаряха... Момичетата ми се смееха така, както дете на хванат в беля възрастен. Все едно аз бях малкото момиченце, което все още нищо не знае за живота, а те ми казваха топло и с обич, че ще се науча...
Очаквах враждебни, обвиняващи погледи, студ, скованост и почти никакви разговори. Не очаквах да съм Алиса... Не и в т.нар. „Дом за деца лишени от родителски грижи”. Не очаквах да съм сред приятели... Опитвах се да спася снежната топка в сърцето си, която заплашително се топеше и вече ме заливаше. Спрях се при едни присвити очи, вперени в прозореца. Момчето си придаваше незаинтересован вид към суматохата наоколо, и само мускулчетата по високите скули издаваха какво усилие му коства това. Ръцете ми все още бяха с компанията си, така че не можех да го прегърна, колкото и да ми се искаше. А, и без друго той държеше пре - много на мъжествения си вид, че да ми позволи. Не знам кой и какво говореше през устните ми, не забелязах и колко дълго гледахме към овехтелия двор. Когато заговори и се обърнах към него разбрах защо толкова усърдо прикриваше очите си – сега те искряха при спомена за малката му сестричка, за която разказваше. Пълнеха се със светлина, или потъмняваха за миг, но никога не угасваха. По – късно, когато го погледнах от другия край на стаята, заобиколена от нова групичка деца, видях отново рамките от стегнатите бръчици, като големи, неправилни камъни около горящо огнище. Детето пак бе станало мъж.
Зашемети ме времето и свърши. Разделяхме се дълго. Обещанията за следваща среща разтваряха усмивки и пълнеха очи. Още малко, съвсем малко, нека поне една единствена снежинка да остане и да закрепи сърцето ми... Не си спомням кога ме пусна малкият изследовател. Тръгнах си с неговите ръце върху моите. Нали се опитвах да не му обръщам внимание, как така с този мълчаливец си бяхме говорили най – много и най – дълго?!
Пътувахме бавно. Спирахме и пак тръгвахме. Полях едни слънчогледи със сълзите си. После не знам чии ръце – моите ли, неговите ли, ги откъснаха и взеха със себе си...
Стоях, като насън пред дома си с цветята, заровили лица в моето. Когато бавачката отвори вратата, едно малко, начумерено човече се втурна сърдито към мен:
- Мамо, защо ме остави цял ден сама?!? "


Емоциите са еднакви за всички... Но след тях идва истинското, човешкото, доброто. Ставаме по - добри хора, по - добри родители. Тези деца, също може би ще станат по - добри след едно наше посещение там. Кой знае?!...

Аз и семейството ми посещаваме такъв дом.
Градът е далеч тъй,че посещенията ни не са много чести.
Дечицата в такива домове са способни само с една тяхна усмивка да ви направят щастливи.
Предпоследният път,когато посетихме въпросният дом,синът ми предложи да вземем неговите играчки за дечицата.Разплаках се от тази детска постъпка.
Нося винаги дрешки,защото предпочитам да ги дам на дечица, който наистина имат нужда от тях а не на хора, които уж нямат а в същото време имат възможност примерно да си купуват хапчета за отслабване.
Играчките,които сме носели съм гледала да са примерно нещо от типа на конструктор.
Не правя кой знае какво не съм редовна в тези посещения,но съм доволна,че макар и мъничко по един или друг начин успяваме да ощастливим дечицата.
За благодарност ни стигат техните усмивки те са безценни.

MamaZ, разплака ме, обърка ме, шамароса ме и ме успокои едновременно...
И реших.
Няма да се опитвам да скривам повече себе си зад убедителни оправдания.
Няма да бягам повече...

Точно поради тези причини  досега не съм посещавала такъв дом   Само съм пращала пари и дрехи .
Може би на повечето майки , които посещавате домовете , това ще се стори егоистично и лигаво, но всеки има различен праг на чувствителност и преодоляване на мъка и болка ......
Не бягам от отговорност, а и няма нужда да обяснявам повече....

Много бих искала да дойда ...незнам как ще се почуствам - само предполагам....

Еми, ще ти  пиша по ICQ  или ще се чуем по телефона.
Много силно ме развълнува.....

  Много тъжно...

Посетила съм макър и веднъж само един дом Поне за мен мога да кажа,4е от една страна се прибрах с много мъка и болка,но пък от друга-щастието което изпитах от усмивките и радостта на тези деца ме накара да се замисля,4е те найстина имат нужда от хора като нас за да им дадем поне мъни4ка 4аст от щастието,радостта и вниманието,което даваме на нашите деца.Знам само,4е посещението ми/ни/ няма да е последно и,4е ще продължим/с другите майки/да помагаме когато и с каквото можем Макър,4е не бяхме допуснати повторно до дома поради ред при4ини,това не озна4ава,4е за напред няма да искаме позволение да отидем отново.Макър,4е болката ми беше огромна и,4е бях потресена от гледката която видях в дома,макър,4е в първия момент се стъписах като видях децата и в същото време гледах сина ми до мен,знам 4е при първа възможност ОТНОВО ЩЕ ОТИДА ПРИ ТЕЗИ ДЕЦА

Еми, аз имам голямо желание да идвам с вас, но просто през седмицата не мога. Няма как. Не мога да се измъквам от работа, сложно е. Но тази неделя ще дойда!
Ще ти пиша на ЛС.

За теб   !

MamaZ ,     

Не събирам сили за това. Всеки път, когато смогвам да се включа в някоя от акциите, си казвам, че ще направя и следващата крачка. Не успявам. Страх ме е. Самата мисъл за тези деца насълзява очите ми. На представянето на фондацията в Интерпред излязох навън, когато децата запяха, защото се разревах като последна лигла. Всеки път е така. Не искам да се озова при децата и да рева през цялото време. Те нямат нужда от такова присъствие.

Изпитвам и ОГРОМНО чувство за вина пред тези деца. Вина за това, което животът им е отнел и им е причинил. Знам, че тази вина не е моя, но я изпитвам.

По повод пресните плодове и млякото - пропуснала съм това. Нямам навика да влизам в подфорума, но определено ще се включа.

Спасче ,знаем от кога си покрай нас и как беше една от първите в Дир-а.Сега разбирам за Интерпред Там беше много разтърсващо наистина.
Момичета,не искаме да оставате с впечатлението,че ви агитираме или нещо подобно.Просто сме се убедили,че желаещи има,но не им достига кураж.рядко се влиза в другият подфорум и накои не са запознати.Затова и Еми пусна темата-който иска е добре дошъл,децата се нуждаят от тези грижи.
Аз за себе си съм го приела като част от своя живот и никога не бих спряла,имам си причините и вътрешното убеждение.Но то се гради и осъзнава мужду мъниците,между тинейджърите........

Просто искаме да се отпуснете и да не ни приемате като некви чужди тела наоколо Няма тайни и скрити неща,децата ни водят и ние нямаме избор.Просто ако желаете бъдете по уверени и няма да съжалявате.

От мое име ви благодаря на всички, защото сте ни подкрепяли неведнъж     

Момичета от Движението, от м.Март т.год. и ние в Пловдив се опитваме да събираме дрешки, храни, пари и всичко друго като вас. За съжаление много малко майки откликват на призивите. Вярно, че момичетата във форума от Пловдив са по-малко, но...
Важното е, че успяхме до сега да посетим 3 дома в Пловдив, и по един в Зелениково, Каложер и Нареченски бани. Все едни и същи обаче се престрашаваме да отидем. 5-6 мами. А в инициативата до сега са се включвали не повече от 20 майки. Това е моята равносметка за съжаление. Не мога да си обясня защо?
А сега да ви споделя и моите преживявания.
Наистина е трудно след такова посещение... Мъчно ми е и сънувам всяко едно от дечицата. Но пък същевременно съм щастлива, че съм успяла поне за малко да зарадвам тези мили същества. Когато ходим ние им даваме играчките, които сме събрали, а не храната. Така се радват тези дечица, сякаш им оставяш нещо огромно. И много често ни питат - "Ти искаш ли да ме гушнеш?" "Искаш ли да ме целунеш?" Толкова са щастливи като ги прегръщаме и гушкаме...
А големите как са се радвали на една футболна топка  
В дома в Коматево ни помнят с "онези с федербала"  
Аз за себе си знам - ще посещавам тези дечица пак. Колкото и да ми е трудно.
Последния път така ме заболя като видях една от възпитателките как удари по главата едно от дечицата за да не "пречи" когато другите ни декламираха, че щях да я ударя аз. Мъчно ми стана... дали не ги налагат така и през останалото време? Въпроси, въпроси...
Ох извинете ме, че стана така разхвърляно, но когато заговоря на тази тема мислите ми се надпреварват и накрая се получава несвързано

Да, искам да посещавам такива деца и ако мога да стопля малко сърчицата им. През седмицата ходих да занеса дрешки и играчки от моите деца в Дом майка и дете в Русе, но не ме пуснаха при децата. Но аз и не попитах директно дали може да вляза при тях, чувствах се някак неловко сама и мисля, че за мен ще е по-лесно, ако сме по-вече мами. Бях със съпруга си, но той остана при колата, защото и на него му беше неудобно. Може би е глупаво това чувство, но ще отидем пак другият месец и освен дрехи ще вземем и някои лакомства и се надявам с течение на времето да се отпуснем. Всяко дете заслужава да бъде обичано и трябва да бъде обичано! С голямо уважение се отнасям към всички вас, които отделяте време и обич за самотните дечица.

Еми,благодаря за поканата искам да помогна с каквото мога, но не се престрашавах,някак ми е странно въпреки че съм ходила в такива домове и е страхотно.Обадете се.

Единственото което има значение е това , че поне за миг си зарадвал едно невинно създание и когато то ти отвърне с усмивка , прегръдка или просто с весел поглед знаеш че си е струвало  и ще дойдеш отново.

И аз плача всеки път когато се прибера....и отивам пак,и пак и пак....
.искам да кажа на всички момичета,които се колебаят-"моля ви,приемете това посещение като едно добро ,което правите на децата-те ни се радват,те имат нужда да контактуват с външни хора,защото за тях света е лелката и възпитателката там-дайте им малко весели емоции и малко любов и те ще ви я върнат стократнота те са само едни сладки малчовци,които дори все още не осъзнават какво им е подготвил живота и какво им се случва в момента-те нямат нужда от сълзи и съжеление ,а от усмивка,прегръдка и топлина-като всяко нормално дете"

ДА-плача всеки път като си тръгна от тях-плача от радостта и щастието,което са ми дали ... и се връщам пак и пак и пак...

Искам само да благодаря на всички момичета, които се заинтересуваха от мъничките душички, които си нямат нищо на този свят. Надявам се поне част от тях да дойдат с нас и да погушкат малките слъчница и да осмислят поне един свои ден по един невероятен начин. Много ви благодаря и за готовността да им съберат играчки. Съвсем конкретно на Таня П., която донесе играчки, памперси и парички за плодове. Таня-     

за всички ,които се колебаят дали да дойдат с нас до някой дом и да видят децата и им трябва малко кураж-гледайте повторението на филма в събота на 19 по БТВ РЕПОРТЕРИТЕ-"НЕЖНАТА ЛАВИНА"-там има деца от дома в Перник и Доганово

Моля те, кажи ми къде да ти донеса дрешоци?
Питах по-горе, ама май замина питането.

Офисът ми е на петте кьошета, иначе съм в Бъкстон, ще ти пиша на ЛС и ще прецениш къде ти е по-удобно.

YES!!!
Ами че аз на Петте живея!!!!!!!!!
 
Пускай ЛС или да се разберем на СКАЙП coeur71 

В сряда ще ходим до Перник и можем да вземем желаещи Ще празнуваме Р.ден на едно от големите дечица

в четвъртък за сега сме в Трън

от мен - МР3 плейърчета с дискове с приказки имате. Само ми кажете за колко дома трябват 

Аз съм от тези дето не им достига кураж Преди време почти се бях престрашила, но после усилията ми се насочиха към друг вид помощ и така си остана...
Много ми се иска обаче да направя тази крачка, защото скоро времето ми ще е съвсем ограничено, особено през работната седмица. Като гледах нощес планираното посещение за 15.08 за дома в "Надежда", реших, че именният ми ден утре е един прекрасен повод. Сега обаче като надникнах тук, излиза, че нещо съм се объркала...
Както и да е, ще гледам тази седмица да дойда на една от срещите в София (сряда или петък). Перник и Трън за момента са ми далече, просто няма кой да ми гледа децата толкова време, а в момента нямам и кола

Извинявам се за промяната на датата , но във вторник се оказа, 4е има свиждане с родителите и не е редно да се "засичаме" на територията на дома. Затова остана за сряда. Ако искаш пиши ми на ЛС, за да се разберем кога е по-удобно за теб БЛАГОДАРЯ ТИ, гарантирам ти, че няма да съжаляваш     

Тук е темата, където се дава отчет и се пише какво е закупено, или къде е занесено , всичко, което по някакъв начин събираме за децата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=81107.40

Моля, ако някой не вижда името си , а е дал нещо-нека пише на ЛС, понякога в суматохата се случва

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ, на всички, които прочетохте темата, на всички, които искат да осмислят един свои час или сва  по невероятен начин, правейки поне едно дете щастливо!
Наистина се надявам всички, отговрили на анкетата с положителен отговор да намерят смелосттта и силата да гушнат едно дете, което си няма нищо . Може да не е тази седмица, да не е този месец , дори година, да е когато всеки сам за себе си прецени- но направете го- с нищо не може да се сравни.

Неуместен постинг...

Станси, много болно ми стана от този постинг.
Децата са си деца. Дете "тип хлебарка" няма. Представи си, че някой "чистокръвен ариец" обяви твоето дете за такова. Станси, това са деца.
Дори да не приемаш културата, навиците, поведението на определен етнос - децата не ги носят в кръвта си.

А под името ти пише даскалско изчадие! май е вярно

и аз съм учителска щерка, неСпасич, недей тъй

Моа оси, но не изчадие, нъл тъй? Безумно е в такава хубава тема да влезеш и ей тъй на да се изс...ш!
Аз го възприех - все едно авторката е учителка, което още повече ме притеснява
Ненавиждам расистки изказвания и прояви - затова не се стърпях!

Май сте прави, съжалявам за постинг-а си и ще го махна, децата са си деца и нямат вина.  Наистина съжалявам. Всъщност може би негодуванието ми е не срещу хората, а срещу самата управа

Спакса, права си, съвсем неуместно беше изпълнението ми, изтрих го и ще помоля всички да не правят коментари...

Не искам да коментирам нито авторката, нито постинга. Само ми се иска да кажа, 4е "циганин" е епитет в нашето съзнание, стереотип, който ни е насаден или възприет. Децата са деца, независимо от произхода си, те нямат вина и са абсолютно чисти душички, поне докато са деца. Все пак искам да кажа, 4е от бебетата в един от домовете от 21 деца, с ромски произход са 7. Повечето са руси, светли, синеоки. Не че има значение. Децата, наречени с грозния епитет, са едни от най-слънчевите, артистични и жизнерадостни от всички , които някога съм виждала. Разбира се, всеки има право на мнение. Не беше редно само да се споделя в тази тема. Това е.
п.с. малко ми е мъчно, 4е това момиче най-вероятно така ще възпита детето си. Мъчно ми е - за детето.

Еми права си, мъчно ми е, че има толкова много деца в домовете... И да, бих отишла да ги видя и да ги зарадвам с нещо. Съжалявам,ч е съм ти направила лошо впечатление. Постингът ми беше и необмислен и глупав, затова го истрих и помолих да не се коментира.  А затова как ще възпитам детето си... надявам се да не е с омраза, по-скоро уважение и търпимост 

 

ок,но моля те брой до 10 следващият път когато решиш да пишеш подобни неща 

Хайде,има места в колите до Перник,още двама качваме 

Stansi, извинявай, писали сме съвсем едновременно. Не си ми направила лошо впечатление-всеки има право на мнение и никой няма право да го съди за това, просто в темата, която се опитва да накара някой да отвори сърцето си за едни деца , лишени от най-важното за всяко дете- ласката и обичта, беше неуместно...Благодаря ти, 4е го изтри  

Роси , момичето е от Разград

Лавендър, май трябва да спя повече за да не пиша простотии Уви, ще почакам още малко. С радост бих дошла, но съм от далеч

И такааааааааа... мразя да съм ревла, сълзливите неща обичам да си ги изживявам сама без да ги споделям с целия свят, но днес ще ме изтърпите, няма как. Налага се заради едни прекрасни дечица от дома "Св. Параскева" в София, които посетихме заради ентусиазма на  Роси, Еми, Мариета и още един куп момичета, които са страхотен "двигател" на една много добра енергия, но за тях ще пиша друг път, когато ми дойде вдъховението.
А сега за днешното ми посещение в дома.

08:55 часа - стоя на спирката и чакам Еми, все още нямам буца заседнала в гърлото си, по-скоро нетърпение да видя децата
09:00 часа - Еми пристига с кола пълна с памперси и какво ли не
09:10 часа - вече сме пред дома - 5-6 майки, които мълчаливо пристъпват, всяка със своите представи за дома, всяка със своите си мисли, не си говорим много, четем си мислите и без поглед дори.
Тук времето спира, или по-точно започва да лети, защото се качваме нагоре по стълбите и виждаме малките муцунки, които се хвърлят да гушкат Еми (познават я вече ). Някои са в креватчетата си, други щъкат нагоре надолу, 2 дечица са болнички и са изолирани в отделна стая .
Пристъпваме леко, някои се разревават - все пак сме внушителна група , други се гушват в нас с охота и чувството е все едно сме се познавали цял живот. Може да звучи странно и пресилено, но е така.
След това разтоварваме памперсите и си преглъщаме сълзите предателки (аз, де) и отиваме на двора при по-големите дечица, които глезим с бонбони и балони. И те се гушкат в нас, и времето лети, а накрая си тръгваме мнооооого бавно, и на нас не ни се тръгва, и дечковците не ни пускат... Обаче сме им обещали, че пак ще дойдем много скоро, така че...

Та, това е. Не е като да нямам буца и сега в гърлото си, не ми излизат от ума тези дечковци...., но трябваше да напиша това, за да знаете, че там едни деца ви чакат за игра и гушкане и със сигурност всяко едно посещение има гоооолямо значение за тях!

ПОЗДРАВЛЕНИЯ,  MardiGras      
Страхотен пост! Със сигурно е можело и по-дълъг да е  . Много благодаря за споделените емоции
Утре чакам Еми, за да ходим задено 

А днес цял предиобед си водя монолог със Станси!
Станси, искам да ти кажа, че въреки, че не се познаваме - изпитвам стахотно уважение към теб! 
 Направи няколко НЕВЕРОЯТНИ СТЪПКИ!
1.КОФТИ ПОСТ - 2. РАЗМИСЪЛ - 3. СЪЖАЛЕНИЕ - 4. ПРОМЯНА

Страхотно!!! В много други случаи сигурно човек щеше да си отстоява позицията, не защото я сичта за права, а  " за да не пада по гръб". Малко са хората, които  си признават грешката, а още по-малко са тези, които и действително показват, че съжаляват! А в това няма нищо слабо, напротив - МНОГО СИЛНО И ИСТИНСКО действие е! И именно затова те уважавам!
ПОЗДРАВИ ОТ СЪРЦЕ   

Линде

ники в перник днес питаше за теб Малка закачка

Знаеш ли радвам се,че най-накрая се престраши Защото невероятно много ни помагаш,но съм убедена,че сега осъзнаваш защо си го правила наистина И  ще го правиш още,нали

Хайде,нагушкай Кайо

Всъщност това е най-същественото. Сълзите преди това, сълзите след това, раздялата, тежките мисли, всичко си заслужава да се преглътне заради споделените мигове с тези дечица, които толкова се нуждаят от топлина и обич......

Еми, благодаря ти, че ме побутна да направя това, което отдавна ми се искаше   

Хайде и аз
Престраших се....
Няма да ви лъжа, че беше стресиращо до известна степен.
Условията в дома са много добри, а за персонала нямам думи Изключително всеотдайлни жени
Детските очички, усмивчиците, протегнатите за гуш ръчички, щастието което се вижда по лицата им, когато им обърнеш внимание няма да коментирам - ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПИТА. Просто с думи не става.....
Имаше известно разминаване между представите ми и това, което видях. Очаквах че ще ива повече деца с увреждания и повече дечица от ромски произход, но не беше така. Главата ми не побира как може да малтретираш и изоставиш такива прекрасни дечица и при толкова много хора, чакащи осиновяване, те да са още по домовете Тромава процедура, липса на отказ от биологичния родител - няма значение - фактът си е факт
Очаквах, че като отидем там и те ще се залепят за нас, като лепенки. И да и не. Радваха се много на вниманието, закачаха се, искаха да ги гушкаме, но когато оставиш някое, то почва да си се занимава със своите си неща, не прави драми, не се тръшка, че си гушнал друго.

Всичките до едно са прекрасни
На пръв поглед изглеждаха и щастливи по своему

После си тръгнахме. Плакаха малко, но пак без излишен драматизъм Просто се примириха и се загледаха тъжно след колите.
После плаках аз. Представих си какво ги чака от тук на татък Когато станат на 3 ги местят от това сравнително хубаво местенце. Изпращат ги в домове с по- големи деца и това се повтаря по няколко пъти. Нямат нищо стабилно в живота си, нямат приятели за дълго, нямат си собствено креватче за дълго... Системата ги подхвърля от дом на дом като някаква вещ

Момичета трябва да отидете да ги видите! Тези деца имат нужда от много повече от дрехи и играчки. Имат нужда от малко внимание. Имат нужда от това, да се чувстват човечета, от които някой се интересува, а не просто бройка в някакъв списък. Дори и веднъж... Дори и за кратко.... 

Здравейте и от мен!
Знаете ли - винаги съм била много зле  в писането и сега адски много съжалявам защото не мога /а и не би трябвало/ да предам поне малко от това,което се случи в този прекрасен дом и с тези прекрасни деца.
Децата наистина са прекрасни. В интерес на истината аз също очаквах че ще има повече деца с увреждания/съжалявам но още не съм готова да се срещна с тях/ а те се оказаха едни прекрасни малки същества - очакващи да ги прегърнеш и да поиграеш с тях.

Незнам.... просто ТРЯБВА ДА ОТИДЕТЕ МОМИЧЕТА.

Еми и останалите момичета, това е за вас 

Момичета,в Пловдив,Стара Загора,Перник,Видин,Варна,Кюстендил също ходят майките.Хайде бъдете с тях

Гласувам с първа опиция
Даже бих взела детенце с мен!Винаги съм искала да знае, че трябва да бъде добър и благороден!

Момичета, в събота мисля да отскоча в дома Св.Параскева (просто ми е по-удобно почивните дни)
Иска ли някой да ми прави компания?С кола съм!

Много ми се искаше да се престраша и да дойда, но и този, и следващите 2 уикенда са ми ангажирани. Имам памперси обаче, също мога да взема някое гърненце, кремчета?
Ти кога се каниш да тръгваш? Това нали е дома в Овча купел? Да се опитаме да минем за малко или да се видим с теб рано сутринта (8:30-9)?

В момента не мога да поровя сега, за да видя колко са големи дечицата там, за да знам какво мога да подготвя. Мисля, че са бебоци, нали? Пък дано започна и да идвам скоро, поне понякога.

Аз днес говорих с Еми и също ще дойда в събота.  Само ако можеш да ми обясниш как да стигна до там. На картата ми излизат две улици с това име.

Пишете ми на лични къде живеете.За мен е най-удобно да ви чакам на кръствоището на К.Величков и Сливница 
Домът се намира във Фондови жилища 

Да- ходенето в домовете е важно. Важни са прегръдките и целувките, обичта, която им предаваме и те на нас. Има обаче, нещо много важно и отговорно, което ни прави длъжни да им го дадем-Модела на поведение, модела на общество, модела на семейство- неща до които нямат досег в дома. Дори при малките е джунгла. Всеки се бори да е на пързалката, за камиончето, за бисквитата на другото дете. Ще кажете нищо различно от нашите деца- и ще сте прави. Само, че на нашето дете можем да покажем как да се справя в тези ситуации, както с набезите, така и с чувствата си. В дома нито имат това за цел, нито го правят. Децата за това се наричат "Институционализирани", защото живеят в общество откъснато от социума дори когато домът е на пъпа на града. Ние трябва да заведем обществото до малките им глави и да има покажем моделите. Те имат нужда и от това важно и отговорно действие, което държавата колкото и добре да започне да се грижи за тях не може да им достави по никакъв начин. Ние сме хората. Няма място за сантименталност, когато си помислиш, че едно прекрасно малко същество (от св. Параскева например) ще излезе от малкото си прекрасно убежище и ще попадне безпомощно и объркано в дом номер седем или подобна малачка на души. Просто трябва действие. За съжаление нямаме възможност до толкова да сме често с децата, че да бъдат подготвени за "дом номер седем"(това за мен е нарицателно на "неправилния" дом- такъв, какъвто не трябва да бъде никой детски дом). Всъщност едва ли е възможно и възрастен да подготвиш за там. Но ако сме показали обществото на едно дете, то ще го носи в съзнанието си и ще търси този модел. Защото той е по- привлекателен- добрите хора са този модел.
Така, че не се колебайте. Оставете сълзите и сантимента у дома. Вземете си усмивките и торбата с приказките. Подаръци не са нужни. Срещу пакет вафли от два лева ще получите сърцата и вниманието на младите госпожици и господа. Покажете им своето сърце и те ще знаят, че съществуват хора и зад оградата.
Днес раздадох пакетче носни кърпичка на децата в св. Параскева да си играят и уж да си бършат носовете. С цената на десет стотинки спрях хленченето преди обяд и боя на пързаката Не трябва много. Трябва много повече.

много е трудно, все още са пред очите ми тези малки слънчица, толкова са малки и мили а отсега живота ги смачква, най хубавите им години ще са изпълнени с болка, не знам дали някое дете ще иска да тръгне с теб ( като ходихме нямаше такива проблеми) но на теб може да ти се прииска да вземеш всичките, трудно ми е да пиша и се ядосвам на тези майки дето са захвърлили така децата си.

Браво, Еми !

Вижте какви усмивки можете да подарите със съвсем мааааалко:
http://community.webshots.com/album/553263639aFbazo

Страхотно си го казала!!! Благодаря ти!

Еми, снимките говорят много! И на теб ти благодаря.

Явно за утре няма да успея, но дано да можем да се уговорим с някои от вас за сутринта на 09.09. Това ми е първата свободна събота и няма да я ангажирам с нищо, за да мога да дойда. Имам памперси, ще ми кажете какво друго е нужно за съответният дом и съм на линия.

Много тъжно звучи това с пакетчето салфетки, става ми тъжно.Колко малко му трябва да човек, просто да е обичан, погален, целунат, прегърнат и една нежна дума........
Дамаянти Може ли за следващия път да ме имаш предвид - заминаваме неделя на почивка и не съм оправила багажа, знаеш как е с бебче.
Ще чакам да се свържеш с мен, ако ли пък не ще чакам друга покана

днес нагушках малките сладури
прекрасни,слънчеви дечица!влюбих се в Меди .мъничка,сладичка душица-беше се залепил за мен-само си притискаше главичката,с пръсти разучаваше лицето,леко ме пощипваше
искаше ми се да имам поне 5 ръце, за да гушкам по петима наведнъж!
Мая е разкошна!
ЕМИ,БЛАГОДАРЯ ТИ!
и на другите момичета също!
 

Ще те вземам всеки път когато пожелаеш  ВИнаги си добре дошла   

Мили момичета благодаря ви, 4е ми се доверихте, благодаря ви, 4е дойдохте и дарихте късче щастие на тези душички! Вярвам, че не съжалявате 
Благодаря ви Luluto, Charr, Lioness, Арлина, Desi2, Peperuna, Mardigras, Rut     
Ако има още момичета, които искат да изпитат всичко, написано в тази тема- следете я , а още по-добре влизайте в подфорума Благотворителност

Ще ми се иска да взема всички дечица, а то е ясно, че няма да се случи. Ще се чувствам безсилна не можейки да им дам това от което най-много имат нужда. Не знам колко време ще ми отнеме да се съвзема.
Дай Боже на всички слънчица мама и тати!

Сега виждам темата. Пусната е докато сме били на море.
На мен ми се въртеше една идея напоследък- с децата ми да отидем до някой дом и да оставим омалелите им дрешки, както и лакомства. Сега виждам, че не е добра, пък е и неосъщетвима.
Много ми е жал за тези дечица. Не е хубаво да си заравяме главите като щрауси в пясъка и да се правим, че не съществуват.

Идеята си е прекрасна и напълно осъществима. Важно е да имаш желание. Ходим всяка седмица, дори утре ще се ходи при бебетата!

Значи съм останала с погрешно впечатление (не прочетох цялата тема).
А къде са бебетата?

Сега прочетох Бих дошла, но няма на кого да оставя Рая (а тя е болна). Може би следващият път ще дойда.

Да,вероятно не си я изчела подробно
Дечицата са в дома в София,ходи се и в Перник.Скоро се подновяват и посещенията в Доганово.

Идеята определено ти е добра
Следи моля те и подфорума Благотворителност ,както и тази тема

Ох, момичета, не мога да спра да мисля за малките душички. Непрекъснато са ми пред очите. Благодаря на Еми, че тя е причината да преодолея страховете си и да отида при дечицата. Моментите в които просто гушкаш едно такова детенце, все едно е твоето, са безценни. Те дават много на децата, но дават и несравнимо повече на нас.