От доста време чета с голям интрес форума, но чак сега се регистрирах. Сега, когато имам нужда от съвет, от подкрепа или дори само от една мила думичка....или по-скоро от истината.
Ще си позволя да споделя моята история и моля ви мили дами, извинете ме ако съм била досадна.
Ще започна от това че съм бременна. До това е хубава новина....но...може би беше...
И преди всичко това да се случи...
Запознах се с мъжа на мечтите си. Той се млюби, аз също. Розови облаци, срещи и всичко, което се случва на влюбените. В един момент се запознах със семейството му........в началото всичко беше ок . идилия, но се оказа, че е привидно. Майка му е алкохоличка. Присъствах на ужасни неща, които ме уплашиха...и така всичко вървеше по един начин, до момента в който не разбрах, че съм бременна. Разбрах го в работа ми обляна в сълзи от щастие и от страх . а сегаБ Родителите ми никога не биха го одобрили- той е бивш зависим.....поне така ми беше казал.
Обадих се по телефона да му кажа - оглупя зарадва се....да до тук добре. Видяхме се след работа - и отидохме в тях, където майка му вече знаеше и ни чакаше...и тук започна кошмара...не можах да се зарадвам да го помисля..тя ме обсеби - тук ще е кревата ще учи в еди кое си училище....намразих я. Тя започна да се бърка в живота ми още преди изобщо да съм решила каквото и да е ..и непрекъснато повтаряше - нямаш право да го махаш - раждаш го!!! Представете си как това се отрази на идно 24-годишно момиче с връзка от 1 месец? Без собствено жилище и с доста малка заплата...обсебване- да намразих я!
И тогава се обърка всичко......все още бременна...един ден разбрах , че момчето с което съм е взимало наркотици - след една доста неприятна алкохолна нощ на майка си, която като се напие го гони винаги от тях и той доста пъти и спал навън........на негово място сигурно и аэ щях да се продрусам....Тогава нещо се обърна в мен- почувствах се несигурна объркана...направих аборт. Най-трудното решение което съм взимала, но го направих със сълзи на очи, убеждавайки се че това е най - правилното....но сама не може да гледам това дете а и майка ми ще ме изгони от нас, като разбере от кого е....мина и това...поне се опитвам да е така. А момчето, момчето затъна в наркотиците......беше в комуна..краде пари от мен..но аз бях там, до него обичаща го и подкрепяща го!!!След това като че ли нещата се оправиха....до един момент когато не изчезнаха пак пари..да но тогава няма как той да ги беше взел...оставаше единствено майка му....борех се с вятърни мелници...тя казва той е крадецът, той не иска да повярва че майка му....и това мина....още няколко пъти изчезваха пари...правих му тестове - отрицателни....и един ден, положителен тест, но не за него а за мен - бях бременна. Отново. Щастие. Но кратко....и ето тук..наистина не знам какво да правя- нямам му доверие, нямаме жилище - трябва да сме в тях - при майка алкохоличка и примирил се баща. Таткото - нестабилен. На нова работа - за малко пари....а аз аз в началото на кариерата си - току що завърщила една специалност...дали искам това бебе- да искам го!!!Но къде да го гледам?Как? НЕ мога да разчитам на никого...сама съм..да таткото, но който не познава 10 годишен наркоман, той не знае какво е.....а той ме обича и му личи..наистина ме обича...
какво да правя мили дами...
моля да ме извините че отнех от времето ви
извинете ме и за грешките които съм допуснала при писането...
отчаяна съм...за 5 месеца минах през ада....нерви не ми останаха.......а това малко същество, което е в мен...
приятна вечер ви желая........