Umbra,ти ме разби ! 
Каквото и да напишем от тук нататък,то ще бледнее....
Каквото и да напишем от тук нататък,то ще бледнее....
- Публикувана: 15 авг. 2006, 12:39 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2006, 09:09 ч.
За малките пакости на големите женоря!
Имах един колега ,който обичаше да пие по7-8 кафета на ден .
На мен ми беше писнало да правя всеки ден по толкова кафета и то само на него
и реших да го излекувам 
Правя му аз кафе и като се заблее-хоп сол в кафето ,той си добавя и захар и почва блаженно да си разбърква кафето
.....блаженството трае до пръвата глътка 
и така цял ден , после почна да ме дебне и къде се намира солницата в тоя момент 
Само ,че не беше познал!
Следващият "коктейл" беше кафе с оцет!
Докато накрая
На мен ми беше писнало да правя всеки ден по толкова кафета и то само на него
и реших да го излекувам Правя му аз кафе и като се заблее-хоп сол в кафето ,той си добавя и захар и почва блаженно да си разбърква кафето
.....блаженството трае до пръвата глътка и така цял ден , после почна да ме дебне и къде се намира солницата в тоя момент Само ,че не беше познал!
Следващият "коктейл" беше кафе с оцет!
Докато накрая
Преди години работех в една дискотека. Една сутрин се прибирам да спя, живеех на 9-я етаж, а под блока имаше заведение и нон-стоп се събираха махленските алкохолици и там си осъмваха. И взели да ми пеят едни стари градски песни...мани, мани. А аз умирам за сън. И взех една найлонова торба, напълних я с вода и я метнах най-небрежно отгоре. Как само изплющя от тази височина...бях много доволна от себе си. Прибрах се набързо, а пияндетата вдигнаха страшна патардия. Единия започна да крещи:"Чумооо, видях тааа, ей ся ша дойда на 8-я етаж"-и се замъкна да хлопа на съседката отдолу. На другия ден пияндетата се оплакали на собственика на заведението, че от терасите отгоре редовно имало летящи предмети и ги смущавали. Обаче след този случай не ги чух да пеят
МъжО ми сутрин като става в 6 и половина винаги ме буди и аз после не мога да заспя 
.Когато и заканите ми не подействаха и той не стана по-тих, реших друго.Навих му часовника за три и половина.....и понеже беше още рано когато той излезе успях пак да заспя. 
.Когато и заканите ми не подействаха и той не стана по-тих, реших друго.Навих му часовника за три и половина.....и понеже беше още рано когато той излезе успях пак да заспя. Идеята я бива. Ще я приложа скоро на мъжа ми, защото мен ме буди в 5.
Умбра, кефиш ме. Дано запазиш дълго детето в теб.
не виждам нищо лошо в детинските закачки 
става въпрос за чувство за хумор, приложено "според зависи"
за тези, дето възнегодуваха - вие да не би да си говорите на Вие със семейството и всички други и да обсъждате само глобалното затопляне, глада в Сомалия и бюджета за следващата година?
става въпрос за чувство за хумор, приложено "според зависи"
за тези, дето възнегодуваха - вие да не би да си говорите на Вие със семейството и всички други и да обсъждате само глобалното затопляне, глада в Сомалия и бюджета за следващата година?
Умбра, пак те признавам-номер едно си попакости!
Аз колкото пъти съм решила да си правя подобни шеги (да се обадя на някого, или да се пошегувам) след първото изречение започвам да се хиля, и всичко живо ме разпонзава, и разбира и за какво иде реч...абе голяма съм шматка, хич не мога да се сдръжам да не се захиля
Обаче един мой приятел, преди няколко години за първи април беше свил следния номер на баща си. Напечатал една бележка, уж че е от енергото сметката за тока и я пуснял в тяхната си пощенска кутия. Написал безобразно висока сметка. Баща му като видял, едва не припаднал. Но той е доста боен, и отишъл да си търси правата. Чака на касата доволно дълга опашка и започва да се кара на касиерката как може така, искал да говори с началниците и пр. Не оставил възможност на жената да се изкаже. Най-сетне взела тя бележката и треъгнала да му проверява сметката...и сещате се, нали, успокоила го. Ситуацията е била крайно кнфузна И баща му после му вдигнал луд скандал, сърдил му се...а нашият приятел умира от смях
Аз колкото пъти съм решила да си правя подобни шеги (да се обадя на някого, или да се пошегувам) след първото изречение започвам да се хиля, и всичко живо ме разпонзава, и разбира и за какво иде реч...абе голяма съм шматка, хич не мога да се сдръжам да не се захиля
Обаче един мой приятел, преди няколко години за първи април беше свил следния номер на баща си. Напечатал една бележка, уж че е от енергото сметката за тока и я пуснял в тяхната си пощенска кутия. Написал безобразно висока сметка. Баща му като видял, едва не припаднал. Но той е доста боен, и отишъл да си търси правата. Чака на касата доволно дълга опашка и започва да се кара на касиерката как може така, искал да говори с началниците и пр. Не оставил възможност на жената да се изкаже. Най-сетне взела тя бележката и треъгнала да му проверява сметката...и сещате се, нали, успокоила го. Ситуацията е била крайно кнфузна
И баща му после му вдигнал луд скандал, сърдил му се...а нашият приятел умира от смях 
Тая тема два дена не мога да събера сили да я отворя, но отворих и сгреших. Като човек-мишена, израснал сред такова бликащо чувство за хумор, не мога да ги чета леко такива теми. Две неща имам като последствия-търпя такива дивотии, но много ги мразя и от близките ми хора съвсем не ги трая.
Докато беше в тоалетната, скрих пълната бутилка бира и сложих друга, пълна с вода. Той има навика да си долива и се усети след като си напълни чашата и отпи. Няма да цитирам последвалите думи. Същото и с яденето - скривам пълната чиния и му слагам празна, леко оцапана и най-невинно казвам - Но, скъпи, ти си го изяде. Ако искаш допълнително, няма проблем.
Но 1 "шегичка" няма да забравя. Свекър ми е болен, мери се температурата. Аз виждам само как мъжът ми излиза пребледнял, позеленял и се хвърля към тел. Естествено, и аз си изкарвам акъла - Т 40 градуса. А свекърът се хили - Шегичка, бе.
Но 1 "шегичка" няма да забравя. Свекър ми е болен, мери се температурата. Аз виждам само как мъжът ми излиза пребледнял, позеленял и се хвърля към тел. Естествено, и аз си изкарвам акъла - Т 40 градуса. А свекърът се хили - Шегичка, бе.
Ухааа,тема като за мен,ама трябваше да си водя хроники на всички деяния,щото май развивам старческа деменция.Та един пресен случай-мъж ми начи ми газира слюнката и решава да излезе някъде без мен,накипря се като за сгледа и тръгва,докато слиза с асансьора аз излизам на терасата въоражена до зъби с едно яйце,което след точен прицел разпльоквам на колата на предното стъкло и се скривам,не че не е знаел под чий прицел е де,бърше,маже и се хили та се върна до горе да се помирим.Другите дреболии са ежедневие да му дръпна стола като сяда/неизживяно детство/като ме помоли за чаша вода обезателно му наливам топла и други подобни за които после ще кажа.
Samsara, Лалка, Аурелия, благодаря за хубавите думи и радвам се, че съм ви развеселила
Папитуууу, много ми хареса номера с яйцето, ама мисля, че мъж ми няма да го понесе
Да кажа за всички останали, че и аз доста често съм жертва на неговите идеи, макар и по-рядко. Последно ме заключи на терасата и си стоях там около 30 мин...по хавлия
Папитуууу, много ми хареса номера с яйцето, ама мисля, че мъж ми няма да го понесе
Да кажа за всички останали, че и аз доста често съм жертва на неговите идеи, макар и по-рядко. Последно ме заключи на терасата и си стоях там около 30 мин...по хавлия
Препоръчани теми