Вярвате ли в задгробния живот?

  • 12 156
  • 166
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 515
Малко след като почина дядо ми,сънувах, че стои на стол пред къщата  - а до него  стоеше права баба ми и се усмихваха. 
И на пейката срещу тях ние- останалите деца и внуци.  Или ми се е искало да е така, или наистина е така...

# 16
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Да, вярвам Peace

# 17
  • София
  • Мнения: 193
nad  и баба ти ли е починала?

# 18
  • Мнения: 515
4 или 5 години преди него.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 623
Ню най-реалистичната, която съм чела е " Пътят на душите " от Майкъл Нютън - страхотна е !
А дядо ми когато изпада в кома след кратък полет из тунела който всички описват се озовава на някакво поле. Тръгнал през полето и след като го преминал на един хълм стоели всичките му роднини, които са починали, а най-отпред майка му и баща му. Когато го видели му обърнали гръб и тръгнали. Той ги молил да го вземат със себе си, но те му казали, че още не е време да остане при тях. Да ама той пуст македонски инат НЕ та НЕ - ще остава. Тогава те се ядосали, хванали го и го увили в някакво огромно бяло платно. След това го търкулнали надолу по хълма и въртейки се към полето излезнал от комата и видял докторите надвесени над него.
Това е  Hug

# 20
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 893
Защо? Кажи нещо, искам и аз да повярвам... и щях да ровя из нета за истории, ама са ми размазани буквите тази вечер и ще го оставя за друг ден, като оправя монитора.

Имам много причини да вярвам. Но най- важното е чувството от вътре. Ако ти не вярваш, каквото да ти кажа аз, ти пак няма да вярваш, ако не го усещаш от вътре. Друг е въпроса, ако ти се случи нещо нетипично, което да приемеш като знак и тогава да повярваш.
На мен знаци не ми трябват, аз просто вярвам, че след като телата ни умрат, душите ни, със всички чувства продължават да живеят някъде. Къде не знам, все още.
И това все пак е моето мнение, не задължавам никого с него. Peace

# 21
  • София
  • Мнения: 193
4 или 5 години преди него.
    Тя е дошла да го вземе                               

Последна редакция: сб, 19 авг 2006, 00:32 от nelkin

# 22
  • Мнения: 5 468
Джул, ти си втората, която ми казва за тази книга и ще я намеря и прочета тия дни. Казват, че бил доктор, който се занимавал само с тазива работи.
Случи ми се голямо нещастие. На 8 август почина майка ми съвсем неочаквано и още не мога да дойда на себе си. Мъча се да се разведря с мисли, че е някъде и продължава да съществува, но не в предишното си тяло. Искам да я сънувам, но не се получава. Чудех се, дали така наречените контрактьори, които твърдят, че говорят с починали хора, наистина ще свършат някаква работа, но така съм възпитана - да не вярвам и така ми е двойно по-тежко. Мисълта, че я има някъде, все пак, ме утешава. Иначе болката е непоносима просто.

# 23
  • Мнения: 2 353
  Моите съболезнования Sad. Книгите на Силвия Браун също са много добри. По-добре прочети нещо преди да потърсиш контактьор, не се знае на какъв човек ще попаднеш, а и там е обяснено защо най-близките понякога искат, но не могат да сънуват починалия.

# 24
  • Мнения: 515
Ами не знам, аз за това казвам: Или на мен ми се е искало да е така, или нещата са си просто такива. Сигурната истина е, че много ми липсват.Голяма част от детството ми премина при тях. И бях истински щастлива тогава. Много хубави спомени, много детски приключения и много уют през цялото време.
Ами в крайна сметка вярвам, че част от душите им живеят в мен - спомням си често за онова време, за тях, за случки, спомням си...

Ню - написах това и прочетох, че има нови отговори по темата...и твоят пост. Не зная какво да кажа, съболезнования , спомняй си.

# 25
  • София
  • Мнения: 2 623
Ню........... ти си знаеш. Вече ти писах на ЛС  Praynig

Сега видях, че книгата има продължение " Следите на душите" и още утре ще я потърся.

# 26
  • Мнения: 2 792
Ню, прочетох и в друга тема за майка ти, много съжалявам, не мога дори и да си представя мъката ти  Cry Това е едно от онези неща, които дори и да осъзнаваме, че ще се случат, не можем да приемем, когато са действителност.
  Не искам да предизвиквам спорове или нещо друго, загубила съм близки хора, които знам че повече няма да видя, но знам че сърцето ми е с тях,  всяка една мисъл създава реалност, това сме хората определяме, света със собствените си мисли, а всички мой загуби са там, в мислите ми, все още живи и такива, каквито бяха в действителност и аз ги обичам заради това. Истината е, че майка ти е в теб, всичко друго е излишно залъгване, има време ще почнеш да я сънуваш, но тогава пак ще бъдеш ти, с прикритите неща, които не си признавала, че не са правилни, но тя те е убедила. 
Недей да търсиш майка си в задгробния живот, в реалния, тя е оставила голям отпечатък, потърси я там и никога не я забравяй.

# 27
  • Мнения: 877
Незнам дали задргробен живот или нещо друго, но ми се струва малко смешно да вярвам в това което виждам, т.е. само живота който възприемам вжедневно. В този ред на мисли гледах един филм, който горещо препоръчвам http://www.whatthebleep.com.au/film.asp
Който проявява интерес ще му го пратя, ако го няма някъде из мрежата. При мен дойде по доста мистериозен начин и ми се иска  да го споделя.

# 28
  • Мнения: 822
Ню,аз лично сънувах баща си само в най-критичните моменти,които съм имала след смъртта му.Не е нужно,ти да я търсиш(майка си).Тя ще те намери,когато е необходимо.
Иначе на въпроса ти...Не си го представям точно като "живот" след смъртта.Просто друга форма на съществуване...Енергия,душа...Не зная.

# 29

Общи условия

Активация на акаунт