Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 авг. 2006, 03:07 ч.

Тъгуват ли децата ви за баба/дядо си в Бг?

  • 647
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 502
Много мислих дали да пусна такава тема тук, не зная какви чувства бих предизвикала у вас, но накрая се престраших. Просто искам съвет как да се справя с нашия, вече мога да кажа голям проблем.

Вече стана седмица откакто сме се върнали от БГ (бяхме 2 месеца там). Големият ми син не спира по цял ден да плаче за баба си и дядо си, звъним им всеки ден и плаче по телефона, представям си на нашите какво им е, иска да се връща пак в БГ, и най-вече за постоянно. Не иска да живеем в Исландия. Днес ми стана толкова мъчно като започна да убеждава баща си, че ако се върнем в БГ ще си намерим работа и ще има къде да живеем, там да ходел на училище. Според него е напълно достатъчно тати да работи, защото мама също работела, но в къщи- готви, чисти и гледа Дани, татковците носели парите в къщи. Нямам идея как е достигнал до този извод, при условие, че и аз съм ходила на работа. Стане ли въпрос за България, веднага очите му се напълват със сълзи и започва да плаче. Не е впечатлен, нито че утре ще има парти за рождения му ден, нито, че другата седмица започва училище. Човека рисува рисунки, слага ги в пликове и собственоръчно ги надписва за да ги пращаме на баба му и дядо му.
Мислих си и още нещо, миналата година се видя с моя дядо, който в последствие се разболя и почина. Спомена за него му е запечатан толкова добре в съзнаниието му, с такива подробности разказва за него, когато са били на село. Тази година като се върнахме и той пита баща ми за него, а ние му казахме, че е починал скяш не искаше да повярва. И сега все ме пита щом баба и дядо са вече стари, дали ще умрат и очите му се напълват със сълзи. Аз вече без думи останах да обяснявам, че те не са толкова стари и догодина пак ще ги видим, а той сякаш не иска да повярва.
Днес направо ме изуми като ме попита дали, можело като станел татко да отиде да работи и живее в БГ, а е само на 6 год...

Сърцето ми се къса като го гледам как страда, моля се като започне училище малко да се поразсее, но да видим.

Това е положението при нас, имали ли сте подобни преживявания с вашите дечица?

# 1
  • Мелбърн, Австралия
  • Мнения: 780
Едва преди по-малко от година като си ходихме в БГ ми мина за първи път мисълта през главата.. какво ли ще бъде след година-две, когато децата ще разбират повече и ще осъзнаят какво голямо разстояние ги дели от дядо им и леля им в БГ! Като знам на мен как ми се къса сърцето от мъка седмица преди да си тръгнем.. а за летището няма да разказвам.. децата са малки още и не разбират толкова много, макар че голямата напоследък като види самолет и пита дали дядо и пристига и започва да плаче. От сега усещам какви трудни и мъчителни моменти ни предстоят.. просълзиха ми се очите докато четох мамо Веси!  Hug Hug Hug Не мога да дам никакъв съвет. Ние постоянно си гледаме ДВД-тата, които сме снимали докато сме били в БГ всеки път и децата с удоволствие ги гледат всеки ден. Не питат къде са дядо им и леля им сега.. радва ме, че имат прекрасни спомени с тях. 
Не знам също как ще обяснявам защо нямат баба. И двете починаха преди години..

Последна редакция: сб, 19 авг 2006, 13:32 от mili46

# 2
  • Мнения: 473
Моето дете е мъничко все още и не разбира, но вече 2 месеца, откакто не е виждало баба си и дядо си и не спира да ги вика. Говорим с тях по телефона, а той буквално вика: бабоооо, дедееее. Те се смеят отдругата страна на телефона, но през сълзи. На мен повече ми е мъчно за тях, че не са с него, че не го виждат как расте, а животът им си отива... Племеницата ми пише писма до Денис, прави хартиени самолетчета и ги хвърля в небето, а майка ми ги гони и после ги четат заедно, все едно са получили отговор от него. Влезнала в стаята, където живяхме с детето и казала: Бабо, деде тук мирише на Денис, ама много мирише. Те се разридали.

Направо ме стегна нещо за гърлото. Извинявай, че съвет не можах да ти дам никакъв.

# 3
  • The Promised Land
  • Мнения: 1 526
Това е и нашата болна тема Sad! Мъчно им е много. Дъщеря ми и тя все пита дали другия път баба й ще е много стара! Сега ги оставих там за близо 1.5 мес. и тепърва ни предстой раздяла между тях. Дано да не е толкова болезнена  Praynig! А майка ми и тя там е самичка и много стада за нас. Толкова е трудно да преодолееш силното си желание да гушнеш човек, който обичаш, а той е толкова далече Cry!

# 4
  • Германия
  • Мнения: 7 606
Горкото детенце  Sad  Мога да ти кажа следното от ли4ен опит, като дете, иzрастнало в 4ужбина. По дядо и баба не тъгувах много  Embarassed  zаЩото на таzи въzраст оЩе не говорех български и zа това тогава нямахме толкова силна връzка. Като нау4их еzика, бях ве4е голяма zа да тъгувам толкова zа тях  Wink  Но ина4е и аz бях луда по темата БГ. Събирах си джобните пари zа да си купя самолетни билети и всяка ваканция бях zадължително там. Убеждавах баЩа ми да се местим там, а хем беШе на4алото на 90те години, когато положението беШе дале4 от това, което е сега в БГ. Добре, 4е татко ми не ме слуШа  Mr. Green  В БГ винаги ми беШе хубаво, приятели, роднини, ваканция, свобода, плаж.......като дете не можеШ да раzбереШ напълно колко Ще е по раzли4но когато Ще се живее там. Та zа съваление няма иzход от ситуацията, уви  Sad , детето Ще се адаптира пак на исландската обстановка и тъгата Ще намалее.

Малко офф, как беШе полетта с Футура?

# 5
  • Мнения: 3 537
Направо ме разплакахте! CryНо така ми се пада,като си навирам носа там,където нямам работа! Rolling Eyes

# 6
  • Bristol
  • Мнения: 6 918
И моят е така в началото, като се приберем и ни моли да го оставим в БГ при баба му. Там щял да ходи на училище.
Логично да искат да останат в БГ. Хубаво им е, баба и дядо ги глезят, не ходят на училище и градина, много забавления, море и сняг, абе ВАКАНЦИЯ  Mr. Green Ще му мине, просто трябва време.
ПП: Синчето тази година се отказа от идеята да ходи на училище в БГ, защото дават домашни всеки ден  Laughing Сега пазари баба си да дойдела да живее при нас  Whistling

# 7
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 553
       Не искам да тъгуват,а да си мислят весели неща за мене и тук изобщо.
       Когато пятувахме за Италия,за да заведа големия ми внук при майка му,в автобуса пятуваха сестра-17г и брат -14г за там.И двамата бяха отгледани в чужбина,но плачеше само каката при всяко споменаване на България и твърдо бешуе решила да се върне тук,когато порасте достатъчно.Брат и през цялото време и се смееше.Всичко си зависи от човека...
       Може би тъгата на големите се прехвърля върху малките,те са като антени.

# 8
  • Мнения: 1 502
Благодаря ви! Hug

Съжелявам, че съм натъжила някой от вас. Имаме вече някакъв напредък, поне не плачем, само говорим за баба и дядо и разбира се звъним, всеки ден, добре, че е skype, че иначе не ми се мислеше.
Вчера добре побесняха на рождения ден, а и получи много подаръци и това поне го поразсея малко. Ето ви малко снимки.

Малко офф, как беШе полетта с Футура?

На отиване, закъсняхме с чекирането и ни сложиха на опашката, беше поносимо, но иначе в самолета беше добре. На връщане, на летището във Варна излязоха големи пичове на багажа, помолихме ги ако има свободни места в началото да ни сложат там, и те ни дадоха на първите места - широко и просторно, Дани дигелираше между седялките.
Изобщо много доволна останах от персонала на летище Варна, страхотно обслужване.

# 9
  • MERIGNAC, FRANCE
  • Мнения: 1 551
Мамо Веси, да ти е жив и здрав рожденника   bouquet
И да разцелуваш малкото ти Мартен4е  Hug

И моя Тони е още малък, и затова пове4е съ4уствам на бабата и дядото, които няма да го видят дълго време. Но да живее СКАЙПА  Peace

# 10
  • Италия
  • Мнения: 3 425


Съжелявам, че съм натъжила някой от вас.



 

box

# 11
  • USA
  • Мнения: 4 630
Сина ми досега е бил много малък при разделите си с близки хора от България. Но след някоя и друга година подозирам, че ще му бъде мъчно, когато заминаваме. Докато сме си в България  всички му обръщат непрестанно внимание, играят си, забавляват го. Предполагам, че ще му е трудно да се раздели с цялото това внимание.

# 12
  • Ancona-Italia
  • Мнения: 2 804
Баба си нямаме вече  Cry  почина на 19-6 тази година , а дядото си също още не сме видя ли !
Аз не съм се прибирала от 6 години !



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт