Имахте ли "гости",за да ви помагат след като ви изписаха от родилния дом?

аз имах помощ всяка баба по 2 седмици, понеже липсваше съпругът ми. За мен единствената свястна помощ е да готвят и чистят, без да ти дават акъл. Освен ако ти не го искаш, разбира се. Няма какво да ти показват как се къпе и облича бебе - по тяхно време даже дрешките са били различни. Най-много да се скарате за терличките
А и едно бебе какво има да му се гледа - в началото то спи, яде и пълни памперсите. Ще се справиш чудесно сама, таткото ще помага колкото може и толкоз. Изтъкни му, че в гарсониера не може да се прескачате 4ма души, ти имаш нужда от спокойствие.

колкото по-малко хора около теб толкова по-добре
Ако толкова искат да помагат им направи график за по 1 час на ден и то колкото да ти пооправят къщата Ти самата също ще имаш нужда от почивка така че не ги режи ,а деликатно им обясни,че когато се налага ще ги викаш.

Никои не е идвал да ми помага  . В краина сметка бебчо спи първите 10 дена непрекъснато почти. Ако е нормално раждане , не много тежко ще се справиш и без помощ.

до 40-тия ден ми помагаше майка ми. раждах секцио и неможех да ходя стабилно цял месец,а камо ли да си разнасям детето от стая в стая,примерно. моето задължение беше да го кърмя,да ходя на лекции и да си почивам,че да се възтановя по-бързо от операцията,че да може докато свърши на майка отпуската,аз вече да съм на крак.  тя готвеше (и на мъжо му се отрази това ,аз не съм добра готвачка....и мъжо качи 10кг  за 2м),пускаше пералнята,простираше,гладеше,а аз сменях памперси и си хранех детето....мъжо я къпеше. и така.  всеки си имаше задължения,и нямахме време да си се пречкаме или караме.  мъжо недоволстваше,че докато майка беше вкъщи аз и тя спяхме в спалнята,а той в хола,но то беше за негово добро.....след като си тръгна майка,той по цели нощи бодуваше наедно с мен,понеже бебка я мъчеха колики и съжали,че ми е мрънкал затова.  ааа,не му харесваше и ,че майка все подреждаше нещо....и му била размествала нещата,та после неможел да си ги намери.....абе накрая вече се чудеше за какво да се заяде     но и отпуската и свърши и си замина далеч от мен     благодарение на нея,не се наложи мъжо да си взима неговата отпуска и когато бебка стана на 6м отидохме на гости на нашите в Петрич (те тогава работеха там)....татко не я беше виждал дотогава

а свеки нямаше притенции да идва да ми помага,макар,че мъжо и свекъра я караха,че да не се налага да си прекъсвам следването........но тя беше сърдита,че не кръстихме бебка на нея,а на свекъра ....и все още е........не ми е гледала детето повече от 7-8 пъти за 1,6г

Майка беше в нас за две седмици и после си отиде.Тогава живееше във Варна .Свеки изобщо не остана .Малко след изписването си тръгна и после чакаше ние да ходим на село,за да вижда бебо.Но на мен ми беше второто и имах вече опит.

аз бях нагости при мама 20 дена,а после тя идваше всеки ден до края на месеца ,много ми беше полезна и ми се искаше да може още ... не се отказвай от помощ,много ще ти е необходима - за готвене,чистене,гладене и прочие неща,особено ако смяташ да си кърмиш детето - ще се наспиваш и ще можеш спокойно да се адаптираш

бих казала,че първите месец-два ми бяха най-трудни,после малко по-малко свикнах и влязох в ритъм

 За щерката - майка ми и свекърва идваха по две седмици и накрая тактично им казах, че вече мога да се оправям и сама(иначе имаха желание за още време ).
 За сина - мама беше при нас, но по цял ден беше на лекции, та аз си бях с двете деца сама. Хубавото беше , че вечер ми помагаше за готвене.

Обаче винаги по-добре съм се организирала когато бях сама. Бабите в старанието си да помагат само ми объркваха ежедневната организация.
А и другият голям проблем според мен - щом имаше баби в къщи и мъжът ми автоматично забравяше задълженията, които имаше.

Моята мама си беше взела една седмица отпуск. 1вата вечер къпа Дияна, после каза, че е най-добре ние да се справяме с тази процедура, нея я било страх
Живеехме на квартира в гарсониера. Мама идваше сутрин, и си тръгваше вечер. Вярно, че живееше близо до нас (4-5 спирки с трамвай). На мен ми беше малко неудобно, но тя само повтаряше "аз помагам на моето дете"

Забравих да отбележа,че и двете с майка ми се страхувахме да къпем бебо и затова таткото го къпеше,а аз само поливах с вода.Като зарастна пъпчето,започнах сама да си го къпя.

Не , Благодаря от такива помощници   
Бяхме само двамата с мъжа ми и той ми помагаше, докато аз почивам, можех да си ходя както искам у дома и да си кърмя, без да ме е срам.
А и разликата в поколенията има значение - дай му да яде сухо мляко като плаче, нямаш кърма; виж сложи му по- дебели дрехи , че духа, нищо че е 30 градуса... и други такива...
Аз необичам после да не си позная къщата, защото помощничката всичко е разместила.
Мъжа ми замина на път , когато бебо беше на 14 дена... От тогава съм сама. Щом аз мога, и ти ще успееш 

първите 10 дена ми помагаха,а после започнах да се справям сама и до днес си я гледам сама

Викай ги само да чистят и да готвят.
Това ще ти е истински полезна помощ.

При мен дори в момента майка ми е в къщи и ми помага. Откакто се роди Боби тя си е при нас. Разбира се перфектно с мъжа ми и ни осигурява свободни вечери и разходки когато си пожелаем. Поне 3 вечери в седмицата сме навън, а през нощ бебка спи в стаята в която спи мама и ние с таткото се наспиваме перфектно. Майка ми ходи и на работа , но е заета само сутрин и като си дойде наобяд аз съм свободна.... ходя на кафе с приятелки, фризьор, козметик, а от септември и на фитнес ще тръгна.


Та... според мен е супер готино да има кой да помага стига да го прави както ти искаш

искаха да ми помагат,но ми бе6е по добре никои да не ми се пре4ка

Никой не ми е помагал - дори и 1 ден.
В деня на изписването от болницата, дойдоха да ни вземат от родилното мъжа ми, майка ми и баща ми. Прибрахме се в къщи около 12,30 ч.
Като се прибрах ми стана лошо: Чашите и чиниите от купона на мъжа ми от предния ден по случай раждането на дъщеря ни бяха струпани неизмити в кухнята.  Цареше пълен хаос. Майка ми беше подготвила обяд. Седнахме ние двамата с него, майка ми и баща ми, бабата и дядото на мъжа ми да обядваме. Всички се наядоха и към 14,00 ч си тръгнаха. 
Оставиха ме сама, да мия чаши и чини от празненството, да им отсервирам и мия чиниите от обеда ...........   
Те не си направиха труда да ми помогнат или по точно да си отсервират и да си измият чиниите от предната вечер, пък какво остана да ми помагат за малката. 

Майка ми беше за 10 дни у нас. Успях да се наспя и можех да излизам спокойно за 2-3 часа навън. Доволна съм.
При теб, за да нма сърдити им кажи, че ако имаш нужда ще ги повикаш веднага.

От първия ден бях сама и с двамата а много ми се искаше да има кой да ми помага

     Първо мама дойде 2 седмици и ми помага, но те за мен бяха като сън, после дойде свекърва ми и от помощ се превърна в маратон, кой повече работа може да свърши
  След 3 месец си останахме двете с Али и минаха и колики и всичко, много е индивидуално, нека идват, но не искай да остават вечер!
   Да си първескиня е доста трудно и никой не те подготвя за съжаление за това, препоръчвам ти "Изкуството да бъдеш родител", това е първата книга, в която прочетох за истинските чуства на родилката в началото
Леко раждане и всичко най- добро 

  Ако има кой да ти помага - наистина се възползвай, тъй като първите дни имаш нужда от много почивка и спокойствие! Има време да си гледаш детето сама, да шеташ и да готвиш...това няма да ти се размине, но мой съвет е поне първите дни да има кой да те отмени в домакинството.

Когато ни изписаха - свекърва ми си остана у нас да ни помага - всичко правеше тя - от мен се искаше само да спя и да храня Криската. Съпругът ми също ми помагаше много - той къпеше малката - и до сега това е негова задача!
Но всичко опира до самият човек - ако смяташ, че ще се изпокарате - наистина е по-добре да се оправяте сами, още повече, че следродовата депресия е нещо ужасно и тогава всичко те дразни и обижда....
Успех!

аз съм от самостоятилните, мисля, че само щети пречат тези "помощници".
Някоя майка беше казала, че щом младите могат да раждат, значи и могат да се грижат за децата си.
Това много ми хареса

Много имаха желание - никого не допуснах. Не ми трябва някой да ми се вре в краката. Ако нещо не ми е ясно има телефони  - звъняла съм да питам за много неща, но само това.
Те са си отгледали техните деца сами - значи и аз мога така 

С голямата майка стоя 20 дни, като основно готвеше, гладеше дрехите на бебка и чистеше из къщи. С бебето се оправяхме двамата с мъжа ми.
С второто стоя 2 седмици и оказа неоценима помощ като взе каката със себе си в Русе за още 2 седмици, докато вляза в ритъм с малкия.
Да допълня само, че и двете ми раждания са секцио и след първото се възстановявах доста бавно, а след второто поне един месец не бях много добре.

и двата пъти никой не е идвал да ми помага вкъщи. Мъжът ми е бил този който е бил винаги до мен. Втория път мъжът ми си взе отпуска 2 седмици, за да гледа дъщеря ми докато съм в болницата и след това да ми помага.
Наистина е хубаво ако има някой да ти помага, но понякога такова `гостуване` може да бъде натоварващо за родилката, така че ти сама прецени кое ще бъде най-добре за теб.

Никой не ми е "помагал", а и никого не съм искала освен мъжа си детето си първите седмици.
Свекърва ми е германка и тук я няма тази практика да се пренасят у снахата, за да готвят, перат, къпят и т.н., така че с нея беше лесно- тя знаеше, че трябва да мога Майка ми се понатисна, едва я спрях да не дойде още преди раждането, толкова много се притесняваше, че няма да се справя, че чак ме ядоса с недоверието си към мен и й казах да дойде след първият месец да се порадва на внучката си, след като вече сме влязли в ритъм . Аз лично наистина нямах нужда от помощ- пералнята переше, ние имахме по него време 3 малки стаички+кухня, т.е. нямах много за шетане, детето беше на кърма, първите дни само спеше, понякога по 5 часа непрекъснато- през това време оправях всичко, спях, че и време за форумите оставяше та се чудя какво ли щяха да правят бабите ако бяха дошли да "помагат"
На нас в родилното и на курса преди това ни показаха всичко, свързано с грижите около бебето, а после през ден минаваше акушерката на посещения и отговаряше на въпроси, така че и от съветник нямахме нужда
Мисля, че всяка майка може да се справи сама (изключвам такива със здравословни проблеми, разбира се), особено ако има мъж до себе си, не е чак непосилно

При мен дойде мама за 20 дни, но да ми помага,а за да види малкия тъй като не живеем в Бг,а свекито не можеха да дойдат ,а аз ходих при тях това лято на гости.

Ние живеем под един покрив с моите родители и така да се каже не съм била сама в отглеждането от първия ден у дома. Прецени плюсовете и минусите /все пак ти познаваш характерите на "помагачите" най - добре  /, но моето скромно мнение е да не се биеш в гърдите да правиш всичко сама, малко помощ никога не е излишна. Още повече, че на теб самата ще ти е трудничко и странно с новото положение в дома ти и ще имаш нужда от отмяна - да поспиш, да се изкъпеш, да се разсееш. Дано нямате колики, но в тези моменти е много изморително бебето да ти е все на ръцете, да мрънка и да го боли, а ти да се правиш на    Да не говорим за досадните домакински задължения - чистене, пране, гладене, готвене и това се повтаря до безкрай.
Хубаво е поне в началото да има някойда ти помага поне с това, за да можеш 100% да се посветиш на бебчо, и той/тя даима една спокойна, усмихната и щастлива мама!

 За бебето не са ми помагали, но майка ми беше при мен 2 седмици и беше по-добре. Тя готвеше    , гладеше  дрешките на Али и чистеше  . По-добре да има някой при теб в началото

Категорично не искам никой. 

Имах. Чистене, готвене, гладене. Наистина ми помогнаха много.

нямахме такива гости, не исках никого да вижда, мразех всички и никой не ме притесняваше. На 20-ия ден ми мина и започнах даделя гризжите за детето със свекърва ми. затова и сега тя се справя перфектно.

Останахме у нашите, заедно със свекърва ми - изкарвмахме си страхотно и много благодаря на всички  

Не , никой не ми е помагал ! С мъжът ми сами се оправяхме и ми беше добре . Педиатърът ни е много готин , дойде , обясни ни всичко и не сме имали проблем с бебчето . 
Храна вземахме отвън , не ми е било в тежест ...
Аз не исках никой да ми се пречка и да ме засипва с идеи , за това как се гледа бебе ( и до сега е така - сами си го гледаме ) 
Също така съм много против , в деня на изписването да се изсипят гости в къщи , били те и родители ... взехме бебо , видяха го на изписването и се прибрахме в къщи - САМИ !!! Само до тях щеше да ми бъде , едвам гледах ...

Има си две страни въпросът все пак  не бих отказала малко по - нататък някой де ми помогне с гладенето примерно , ама и двете баби нещо никакви ги нямаше ...

Двамата с мъжа ми сами си се оправяхме. Родих секцио, все още следвахме и двамата, но се справихме и без помощници. Случихме на изключително добър педиатър, с който винаги  сме се съветвали и благодариние, на когото придобихме  увереност да се  справяме с малкото човече.

Аз съм на принципа,че е по-добре двамата със съпруга ти да се справяте сами.При нас бабите дойдоха -3 дни майка ми,три дни свеки и после...чао и на двете.Аз бях със секцио,но се справях по-добре сама,отколкото с тях.А имах и тригодишна "кака" вкъщи .

Родих секцио, изписаха ме на 5-тия ден и от първата минута у дома си го гледаме двамата с мъжа ми, отначало се чудихме какво да го правим това мъниче, но после всичко си дойде на мястото  Моят съвет е - ти, татито и бебо - невероятно добра комбинация!!

Никой не ми е помагал /освен мъжът ми/ Дойдоха, видяха бебето и на другият ден си тръгнаха.
Бях със Секцио и не ми беше много лесно - но ми беше много по-добре сама.

аз имах помощничка - свекървата. Много съм доволна, че имаше възможност. Вярно, беше постоянно в къщи, защото живее на село, но пък аз бях много изтощена от раждането, не беше от най-леките, едва ходех, получих и родилна треска, вдигнах 40градуса, абе трудничко ми беше. Благодарение на това, че беше в къщи можех само да кърмя Вики и да си почивам и възстановявам, не се грижех за нищо друго.
Е, общо взето това беше помощта, сега се справяме с всичко сами с мъжа ми. Не ни е много лесно, рядко се намира на кого да я пооставим за малко и ние да можем да отдъхнем

Според мен, малко помощ за домакинството изобщо не е излишна в началото, а и не само тогава. Но разбира се всеки сам си преценява най-добре

ами то като има кой да върши гореизброеното, не е нужно да ти помага за бебето

 Ако раждането мине нормално - в смисъл добре си физически след това, спокойно може да минете и без помощници. Ще се прескачате, ще се изнервите - това си е време само за вас тримата - да си свикнете, да се опознаете...Помощ е нужна по-нататък, но съвсем не и първите дни/седмици (според мен).
 Свекърва ми и майка ми дойдоха за изписването (тогава живеехме в София) - свекърва ми си тръгна на следващия ден, майка ми няколко дни по-късно - идеално се оправях сама и не исках помощници около мен - живеехме в боксониера, нито имаше място, нито какво толкова да ми чистят и подреждат. За детето пък съвсем нямах нужда от помощ - бабите са къпали деца преди 20-30 години - аз за три съм позабравила, какво остава за толкова...Съветите по отглеждането ги даваха педиатъра, книгите, интернет и здравият ми разум  .

Не. Но живея с баба си и в началото тя вършеше основните домакински задължения 

Първите три месеца майка ми и свекърва ми помагаха от понеделник до петък всеки ден като се редуваха- събота и неделя таткото много ми помагаше. Ако имах възможност да избирам нямаше да е точно така, но родих с операция и много трудно се възстанових. Не е лошо някой да ти помага в чистенето, готвенето, прането, гладенето. Първите няколко дни детето не изисква толкова грижи, в смисъл че повечето време спи, но след това си иска неговото. Така, че ако имаш възможност възползвай се от помощта, която ти предлагат поне за малко, не е необходимо да се правим на майки героини.

Освен майка ми и сестра ми не бих пуснала други помагачи вкъщи 

Майка ми беше при нас 20 дни, основно за домакинската работа. Накрая вече си лазехме по нервите, щото ми омръзна да ми се прескачат мераклии и гости да видят бебето и да трябва и след тях да търча. За бебето се грижехме аз  и мъжа ми. После свекъра се опита да натресе свекървата, но не мина номера. Жената едва си отдъхнала от гледането на другия внук, който по цял ден няма спирка, сега и при нас да я товарим нямаше да стане. Отказът беше "ако не можем ние да се оправим..."  Така или иначе никой няма да очаква да си перфектната домакиня и всичко да ти в пълен ред с малко бебе, за което се грижиш сама.  А който идва да гледа точно това и после да клюкарства, негов си проблем.

Да, първите почти 2 месеца се редуваха да ми помагат майка ми и свекърва ми за по няколко часа на ден. Основно чистеха, пазаруваха и готвеха, аз се оправях с бебката и предимно спях. Не сме имали проблеми с бабите, много помагаха, но на 10 ден след раждането вече бях напълно готова да се справям сама с всичко.Така, че ти си прецени, но в началото ще ти е по- трудно да си сама

Вече са ти казали повечето неща мамите, но и от ме да знаеш, че ако ще идва някой у вас е най-добре да е почасово и за малко, колкото да ти изчисти, изпере, изглади и сготви... Защото ако някой остане у вас за дълго (и спи у вас) какафонията става ужастна . В моя случай и аз не исках никой да идва, но мъжът ми настоя да дойде (тоест да остане) майка му ("тя така и така ще идва за изписването на детето!"), защото е пенсионерка от провинцията и има достатъчно свободно време, а майка ми работи... Е, така нещата придобиха "лош обрат" . Просто следродилната депресия при мен си каза думата и макар, че свекърва ми не се бъркаше ужастно много, аз щях да я изгоня накрая . А това продължи само 10 дни... Това доста повлия на отношенията ни за в бъдеще - явно видя, че не съм толкова "добричка" и не може толкова лесно да ми се качва на главата
Успех! 

Всичко зависи от това как ще се чувстваш ти и как ще мине раждането. Майка ми ми помагаше и спеше при бебето, защото аз 7 дни не можех да стана от леглото 

Справях се сама. Само нашия тати заведе каката на море за 10 дена след изписването

Да, много зависи от твоето състояние след раждането.Аз например-нямах нужда от помощ, но ми бе натрапена.Издържах 3 дена, при все,че трябваше да се грижа и за помощничката-да и готвя и т.н.разделихме се по живо по здраво.Сама съм си къпала детето без да имам нужда някой да ми показва.

Когато родих щерката свекито ми "помагаше" 1 месец преди раждането /да не тръгна да раждам и да няма никой при мен и да взема да си родя в къщи  /. Хубаво  изтърпях я. Тя ми "помагаше" и 40 дни след раждането.
Когато трябваше да се роди малкият бях казала, че никаква "помощ" не ща. И си се оправях сама.
А за къпането мойто свеки така и не окъпа щерката нито веднъж. Аз си я къпех от самото начало.
 Добре е да има помощ, но да е някой, който наистина помага. А моята майка работи и не може много, много да ми помага. А свеки за помощничка не става иначе е добра жената и нямам оплаквания от нея.

Да. Ще имам- майка ми, за две седмици. За което само мога да се радвам.

Да майка идваше следобяд а сутрин набързо свеки.

Вие ще го измислите как, но наистина си е помощ относно пералнята, печката, мивката, ютията и т.н., и т.н.

Никой не ми е помагал защото аз не исках! Въпреки че съм майка на близнаци сама си ги гледам от първия ден! Жилището ни не голамо и още един  човек в него вече трудно ще понеса ! Аз под помощ разбирам не да ми идва всеки ден за по 4 часа ,а веднъж седмично да вземат децата за една нощ та наистина да почуствам помоща им

Благодаря ви момичета за споделения опит!!!! 
Направих си много изводи,доста ми помогнахте!!!Благодаря още веднъж   

По това време живеехме у свекърите. Те не дойдоха на изписването на детето и понеже беше ясно, че свекърва ми няма да иска да ми помогне поне малко решихме аз и детето да си отидем на Берковица. Та така не съм имала гости а аз отидох на гости при моята баба. Тя готвеше, чистеше, переше, помагаше ми с каквото може. Аз къпех , хранех, преобличах, приспивах, водех на разходка и т.н.
При баба седяхме около два месеца и половина през това време свекърите не дойдоха нито веднъж да видят детето. Когато се прибрахме мъжа ми отиде в тяхната стая да ги ПОМОЛИ да дойдат да видят бебето...

На мен ми помагаше майка ми първите две седмици.По мое желание...

Никой Първо дете ми е ... и ще ви кажа 4е доста ме хвана яд. Бях с 3 външни и 17 вътрешни шева .Свекървата и майка ми бяха за малко колкото да ни посрещнат в нас Даже аз си постелих кошарата... като се върнахме ... После вечерта свеки щеше да идва ама дойде в 22 :00 и казах че съм се оправила ... За годинка ве4е става детето ми е гледано без мен 3 дни само за по няколко часа. Голямо натоварване е ... На моменти едва издържам особенно сега покрай кътниците. Ако има кой нека да ти помагат но според твоите правила ... няма нищо лошо да поискаш помощ ако има кой да ти я даде.

Сега и аз да кажа. Значи винаги съм си мислила, че малко помощ не е излишна никому, ноооо....
Първо на изписването, когато искаш да си само с бебе и с мъжът ти свеки беше поканила куп гости ( нейни познати, комшии ), някои от които видях за пръв път Преглътнах го. След това сами си натрапиха помоща с майка ми. Два месеца денонощно имаше баба у нас. Ще кажете добре и какво? Какво ли, и майка ми и свеки се вживяха в ролята на майки. Аз чистих, аз готвих, всяка вечер софри и прочие а те стояха при беба, като имате впредвид че тя беше много кротка и глсът и не се чуваше. Оставихме свеки веднъж да спи при нея и после като взе да се сърди и още да иска . Мъж ми и каза ако иска да легне между нас и сякаш се усети. Мерси много от такава помощ. Визирам и майка ми и свекърва ми. Глупачката в крайна сметка съм аз че им позволих. Живот и здраве имаме ли си друго бебче ВСИЧКИ АУТ . Опънаха ми нервите до небето и вместо да се наслаждавам на миговете с детето аз се превърнах в домашна прислужница.

Имахме гости, но за кратко. За съжаление си бяха точно гости. Аз току що родила сервирах, отсервирах....в боксониера. Не ми помогнаха с нищо, освен с местенето на мебелите. Ако ти предлагат такава "помощ" по- добре не я приемай. С  бебето може и сами да се оправите, но ще трябва да четете или някой да ви покаже кое как се прави-памперси, дрешки, баня...На нас  роднините не ни помогнаха за това, оказа се че са забравили всичко Ще  ви трябва и добър лекар, за да ви съветва адекватно. На нас много ни помогна педиатъра-на кратко, но съществено. Така че следвай интуицията си и собствените си желания ако искаш да се чувстваш добре.Успех!

Не.Никой не ни е помагал.Мъжът ми си взе годишната отпуска тогава и 20 дни беше с мен.Най-важните-първите 20 дни!
Не сме искали помощ,въпреки че и двете баби предлагаха да помагат през деня,а нощем да спят в роднини,за да не ни се пречкали.Не съжалявам,че им отказахме-в началото ни беше трудно,но после-точно обратно.

Не и не исках,сами си се справяхме чудесно,но пък често ни гостуваха да ни видят.Не съм позволявала обаче да се месят за каквото и да е било.Съпруга ми също считаше,че ще се справим и сами.Беше си взел 1 седмица отпуск,но като видях,че мога и сама  го "изритах"на работа

Таткото си взе една седмица отпуск, защото родих със секцио....много ми помогна , направо той се грижеше изцяло за бебето.

Никой не ми е помагал - когато родих тати се разболя от вирусна плевмония и беше изолиран при дядо и баба- те се грижеха за него. Майка ми не можа да дойде, защото баща ми беше на легло. Родих секцио и ми беше мноооого трудно - особено нощем. Но се справих Никога не съм вярвала че мога да бъда толкова силна.

Таткото си взе две седмици отпуск, защото родих със секцио справяхме се сами до 4-тия месец, сега майка ми го гледа през седмицата, но само през деня, защото се върнах на работа, но вечер, нощем съботи недели не сме го оставили и за 2 часа на някого 

Свекърва ми си беше взела отпуска. Всичко вършеше тя, пък аз по цял ден спях. събуждах се за кърменето на сина ми, преобличах го и пак в хоризонтално положение. За мен това беше неоценима помощ. Благодарна съм й. Ако имам второ дете, не бих отказала да се погрижи за нас в началото.   Всичко е въпрос на избор.

EASpirit, един добър аргумент, който можеш да използваш, е че няма да е много здравословно и хигиенично за бебчо, толкова народ да се прескача в дядовата ръкавичка.

Това, обаче, ако наистина си убедена, че не ти е нужна помощ.

Мнението ми е противоречиво. Ние бяхме бойкотирани от свеки, заради имената и на двете ми дъщери.

"Свиждането" беше след повече от месец.

Справяхме се сами, макар че, от време навреме, далеч не бяхме сигурни, какво точно да го правим това ревящо същество - голямата вече Ралица.

За второто ни момиче, подходихме с повече увереност.

Пожелавам ти леко раждане и най-вече - по-малко неприятности със съпруга ти, относно всякакви външни елементи 

 

Не исках никой да ми виси на главата.
Таткото беше 2 дена с нас и после сама, нищо, че бях със секцио оправих се .

Аз ще   раждам със секцио и не знам дали няма да помоля майка ми да дойде поне за 1 седмица... Не съм от София, живеем под наем в малка гарсониерка и ще е трудно да остане повече.
Мисля да тръгна на работа към 3-4 месец и искам тя да дойде в  къщи по майчинство, за да мога да работя и да съм спокойна. Как ще я събера обаче в нас ....не знам
 
 

на сгъваемо походно легло в кухнята, няма друг начин. Обаче не си е работа.

   Ами и ние като се роди синчето живеехме в една малка гарсониера! Но честно казано незнам как бих се оправяла ако свеки не беше дошла в нас! 2 месеца ми помага жената  ! Толкова и беше приятно, че накрая мъж ми трябваше да и намекне, че е време да си ходи  ! Свеки иначе спеше в кухнята, а ние с мъж ми и бебо в другата стая!
   Сега се чудя кой ще ми помага, че с ученик и бебе малко ще ми е зор! А и да си призная за 7 г. съм забравила как се гледа бебе  !

  То и така не става, защото хазаина има един двуместен счупен диван, но не иска да си го вземе, така, че тя ще трябва на него да се събира........
Главата ми нищо не измисля, по цяла нощ не спя и се чудя как да подредя всичко.... А ако не тръгна на работа - няма шанс да се справяме. Дохода ми пада с 4/5....
Благодаря все пак за идеята Тити

Имахме гости само за 2-3 часа.Аз не исках никой да остава да ми помага,въпреки че бях секцио с бебе 2,300 кг.Бях уверена в себе и се справих.Даже ми беше по-спокойно.Татито си взе 3 седмици отпуск,но помагаше най-вече в къпането и домакинстването.