Незнам как да започна. Не обичам мъжа си ,мога да го заявя смело и незнам защо съм още с него. Едва ли е заради децата, по вероятно е някаква превързаност затова че е първият ми мъж и сме заедно вече 15 год или е заради хората. Вече взе да ми писва ,но нямам смелост да го напусна .Реално погледнато ,той е добър към мен непропуска ден в който да ми каже ,че ме обича ,но при мене витае празнота и незнам какво да правя.
- Публикувана: 23 авг. 2006, 08:23 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2006, 00:21 ч.
Лесно ли е да се разведеш?
По принцип да се разведеш не е кой знае какъв проблем - стига да питаш за чисто юридическата част на нещата. Ако обаче питанката е за емоционалната страна, там вече не знам. Има хора, за които бракът е бреме и се стремят час по-скоро да се отърват от него. Ако си от тях, не би трябвало да ти е трудно.
Опитай първо да се откъснеш временно от него. Ако имаш възможност замини някъде сама. Разводът е последната крачка. Аз официално нямам брак, но бих направила всичко да запазя семейството си.
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Нещо се обърка или раздвоение на личността?
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
i tursi sebe si.
Zaradi decata i zaradi 15-te godini... da produljava da jivee i da vegetira li?
Nyama pravo na li4no 6tastie li?
Kak da go otkrie, spored teb, sled kato ti otsega zakleimi bude6toto razvitie na vsyaka edna potencialna vruzka?
Имам един брак зад гърба си.При нас се получи горе-долу същата ситуация, но имахме и проблеми (не от естество жени/мъже).
Дълго се борих със себе си и се чудех какво да направя.Беше ме страх - децата, родителите, роднините, съседите, колегите.....клеймото....
Отвори ми се парашута тогава и заминах в чужбина, бягайки от проблемите си.Ноооо, те не се решиха, а си стояха и ме чакаха да се върна.За периода в който бях сама обаче, осъзнах, че не мога повече с този човек.Върнах се и говорихме с него.Подадохме по взаимно съгласие и се разведохме - въпреки детето, роднините, комшиите и пр.
Не съжалявам ГРАМ!
По-добре детето ми да живее с двама разделени и спокойни родители, вместо при мнимо семейство
Решението все пак си е твое и според мен ти вече го знаеш, но ти се ще нещо да те подтикне към крачката
Късмет!
Дълго се борих със себе си и се чудех какво да направя.Беше ме страх - децата, родителите, роднините, съседите, колегите.....клеймото....
Отвори ми се парашута тогава и заминах в чужбина, бягайки от проблемите си.Ноооо, те не се решиха, а си стояха и ме чакаха да се върна.За периода в който бях сама обаче, осъзнах, че не мога повече с този човек.Върнах се и говорихме с него.Подадохме по взаимно съгласие и се разведохме - въпреки детето, роднините, комшиите и пр.
Не съжалявам ГРАМ!
По-добре детето ми да живее с двама разделени и спокойни родители, вместо при мнимо семейство
Решението все пак си е твое и според мен ти вече го знаеш, но ти се ще нещо да те подтикне към крачката
Късмет!
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
i tursi sebe si.
Zaradi decata i zaradi 15-te godini... da produljava da jivee i da vegetira li?
Nyama pravo na li4no 6tastie li?
Kak da go otkrie, spored teb, sled kato ti otsega zakleimi bude6toto razvitie na vsyaka edna potencialna vruzka?
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
i tursi sebe si.
Zaradi decata i zaradi 15-te godini... da produljava da jivee i da vegetira li?
Nyama pravo na li4no 6tastie li?
Kak da go otkrie, spored teb, sled kato ti otsega zakleimi bude6toto razvitie na vsyaka edna potencialna vruzka?
Да, има деца, те имат нужда от ба6та, но една ра3дяла не о3на4ава, 4е те никога няма да видят родителя си.
Ако примерно жената не може да живее пове4е с то3и 4овек, а остане в името на децата - кой 6те е 6тастлив от това? М-ж-т, който всяка сутрин й ка3ва, 4е я оби4а, а вижда пра3ния й поглед? Или децата, които виждат, 4е мама не се усмихва, не целува ве4е тате?
Все примери, но 4овек трябва да живее пьлноценно, а не да се жертва в името на не6то на всяка цена.
Това исках да кажа.
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
i tursi sebe si.
Zaradi decata i zaradi 15-te godini... da produljava da jivee i da vegetira li?
Nyama pravo na li4no 6tastie li?
Kak da go otkrie, spored teb, sled kato ti otsega zakleimi bude6toto razvitie na vsyaka edna potencialna vruzka?
И за кое точно е права БУБА? За подтикването жената да си намери любовник?
Или за другото такова - да забрави за собствените си мечти, желания и разбирания за живот?И кой е казал, че следващият ́и партньор/съпруг ще е като предхождащият? Това да не би да е някаква закономерност, за която аз не съм просветена? Човек избира приоритетите си сам, според своите възгледи, нужди и желания и не смятам това да искаш да си щастлива Жена, не само майка и домакиня/работеща е престъпление! Ако на теб самата не ти е провървяло И втория път (с такова впечатление оставам от постинга ти), то не се знае какво ще е при другия или при теб самата третия път. Да търсиш щастието си е един от най-ценните приоритети на човека изобщо, защото Животът е Любов и когато Нея я няма - той не струва.
На авторката на темата искам да пожелая много кураж и да не се отказва от личното си щастие! Всяко същество има право на такова!