"На мама кученцето!"

  • 3 204
  • 77
  •   1
Отговори
# 45
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Имахме едно време в квартала една будка за дъвки и бонбони на ъгъл. Вървя към нея, а гледам една баба са привела на две и вика:
"Мимееее, ела баба ти е купила дъвка"
За секунди реших, че вика към внучето си- нищо подобно иззад ъгъла се появява една бяла булонка. Лапна дъвката и я задъвка. Дъвчеше ви казвам, както се дъвче дъвка. Тия няколко шокиращи събития поднесени ми едно след друго ми блокираха мозъка за няколко минути.  Joy hahaha Joy
Иначе съм имала кучета и котки и всички съм ги мамосвала. Но тогава още нямах деца и знам ли защо- може би някаква безумна проекция на тиктакащия ми биологичен часовник. Mr. Green Но никога не бих си сравнила децата с куче или котка, макар много да ги обичам. И понеже съм гледала животни като дете знам каква отговорност е да се грижиш за животно- то наистина е член от семейството, за който носи отговорност само стопанина и трябва да го мъкнеш навсякъде, ако няма кой да го гледа. Това ме спира за сега да взема животно у дома. Иначе съм навита на едно сладурско лабрадорче, но живот и здраве... Grinning

# 46
  • Мнения: 27 524
Мога само да кажа едно - кучето е животно, което е толкова предано, че е готово да жертва живота си за вас. Да ви чака години наред търпеливо пред вратата да се въренете от работа. Да е винаги на разположение и в хармония с вас. Да обърне дори представите ви за света и за доброта. Не на всеки се удава да го види и разбере, но го има. Особено за самотни, бездетни или изоставени хора това е просто спасение. Бягство от действителността, утеха. Голяма утеха.От тази гледна точка - всякакви превземки, глезотии и изхвърляния с кучето за мен са приемливи. Някои прекалени, безспорно, но то дава толкова много... Просто не бива да сме съдници, когато не сме изцяло наясно с нещата. Лесно е да отричаме и да хулим, но аз познавам жена ,която загуби мъж и две деца в сравнително кратък период от време и само едно куче я спаси от пълно откъсване от света и реалността...

# 47
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Блонди, не отричам това - за старите и/или самотни хора. При мен обаче повод да пусна темата беше момиче на 19.... Rolling Eyes

# 48
  • Мнения: 27 524
Да, съгласна съм. И аз не съм фен на превземките. Обаче има хора, които боравят с думите...не знам как да го кажа - по-лесно или по-неангажиращо от нас. Това, не означава, че са кукувици или че нещо им хлопа. Аз самата никога, ама никога не съм се обръщала към майка ми с "мамо", но съм казвала на кучето ми: "Ела при мама". Не знам, трудно е да се обясни. Леля ми е човек, когото дълбоко уважавам и харесвам, напълно трезв и разумен, но говори на котката си такива глезотии, че чак ми призлява  Joy о това е я прави нито самотн,а нито откачена, нито нищо. Просто така се изразява и за нея това е начин да покаже радостта и обичта си. Абе не може така да се обобщава, сложно е  Crazy
Разбирам те иначе, напълно съм съгласна с превземките и лиготиите. Това го ненавиждам. Rolling Eyes

 Hug

# 49
  • Мнения: 5 140
Да, мамосвах си кучето с всички сили и аз. Беше си ми като дете  Hug

И аз болонката докато беше жива.
Сегашното куче не мога да го мамосвам, защото не Искам.
Но му говоря, особено когато Ния я няма в къщи, а колко караници отнася, имам чувство, че си го изкарвам на него понякога, дано не е злопаметен. Rolling Eyes

# 50
  • Мнения: 217
Ненавиждам такива хора- за мен те са малоумни и никой и нищо не може да ми промени мнението!

Е, недей да си толкова груба и крайна, де  Hug Не става въпрос за пренебрегване, а за обръщение. Поне това разбрах, че се пита. Когато силно обичаш някого или нещо, са позволени много неща. А дори да е странно за някои, има хора, които много обичат животните. Аз съм такава и определено не се смятам за малоумна  Wink
Не,мога да се контролирам...съжалявам, изкарват ме от нерви такива жени! Не става въпрос дали обичаш животните или не, а да ги смяташ за свои деца. Ами ...не знам,перверзно ми е.
Да не се обиждат ако има такива, но аз не мога да си кривя душата и да съм безразлична,защото съм ПРОТИВ.Не,че  някой ме пита,де... Grinning

Еееее, наистина много грубо  Naughty " НЕНАВИЖДАМ " е много силна дума. Всеки може да си гледа животното както иска. Няма и лошо да се смята за член на семейството. Има много самотни хора и те са им другарчета в живота.


Много грубо.  Аз пък ненавиждам тюркоази, но не ненавиждам хората, които ги носят.


Аз съм от мамосващите.  Взех си кучето в много труден момент от живота и съм много привързана към нея.  Също така ми спи в леглото.Като ми се роди беба, и нея ще мамосвам.  И ще си растат заедно.  За ужас на ненавиждащите.

# 51
  • Мнения: 2 353
  Ми моята болонка си е бебе, тъй че си я мамосвам най-редовно и без никакви угризения. Отвърте ми идва, няма какво да си кривя душата. Скапвам я от гушкане и галене, почти колкото дъщеря ми. Просто съм такъв човек, обичам ласките и не ги пестя, независимо дали става дума за дете, мъж или куче. И близките ми ги обичат, така че сме се събрали едни гушкави хора Hug

# 52
  • Мнения: 2 407
Не съм му казвала мамин, но много си го обичах.не виждам обаче нищо лошо, те са като деца!

# 53
  • Мнения: 271
Аз си имам котарак, който преди да родя мамосвах постоянно. В нас бяхме прегърнати нон стоп, а когато вършех нещо лежеше на врата ми зад гърба. Когато родих нещо в мен се промени и вече не изпитвам тази любов към него, съответно и по-малко го мамосвам. Но още го обичам и ще си остане "моето бебче", независимо от всичко.

# 54
  • София
  • Мнения: 39 758
Не съм от крайните, но от време на време си мамосвам котака. Не съм се сетила да си говоря с него по телефона Simple SmileSimple SmileSimple Smile
Ама кат ме ядоса...

# 55
  • Мнения: 843
Мога да разкажа поне 11 случая.. и то в нашата къща. /  на родителите ми/
 Хем татко е ловджия,  хем обичаме и котки / особено аз/
Случвало се е  мома -териерка да кърми котенца..  / /поне да ги залъгва/Териерката е нераждала..Най-любимият ми и непрежалим , вече 10 години ейрдел- териер , отгледа две бризначета - котаци - коледен подарък.  намерихме ги полуизмръзнали до нашият трафопост. на 25- ти декември... Коледните ни подаръци.
 Много пъти съм казвала " на МАМА , мамето ,   мама,"
       Сега обаче се притеснявам от друго... начи.  Имам щерчица... на 1.5   и се хвашам, че на всички дечица  , близко или далечч "мамосвам" -   Но се съобразявам и въздържам.

 Смея се с глас , че Мойто мъж  говори  момченцата по площадката с титлата " Хайде Мамин - златен!! или респективно " мамина - златна/

   Оставете на хората,  това, което им е останало.  Може би децага им са в чужбина,  ама хората милеят. И трябва да го злазят...?м?

  

# 56
  • Мнения: 25 597
Това, че някой мамосва домашния си любимец, не означава автоматично, че го поставя на едно ниво или даже на по-високо от собственото си дете.  Peace (Изключвам патологичните случаи!)
Просто, когато поемаш грижата за едно животно, то изпитваш към него майчински чувства и същата отговорност, както към собствено дете. Обикновено, когато животното попадне сред стопаните си в ранна възраст, то се привързва към тях както към родители (впечатване е терминът, ако някой се интересува). Това е същотото явление, което обяснява осиновяването на коте от куче и т.н.
Кой как се лигави с животното си си е лично негов проблем, стига да не замества напълно общуването му с човешките същества.
В този дух - ако знаете майка ми как бабосва животните си!  ooooh! Но това не й пречи да заколи бабосвано пиле за любимия си внук.
И пак по темата - аз например наричам мъжа си гадина, с всичките разновидности на думата, според настроението ми - от "гадинка" и "гъденце", до "гадино" и "гадюха такава". Това да не би автоматично да означава, че го мразя? Или наистина го възприемам като някаква гадина?
Не са важни думите, а чувствата, които стоят зад тях!  Peace

# 57
  • Мнения: 429
Аз чак домашен любимец не съм имала, но в родния ми дом е имало и куче и  котки, за които съм се грижила и  хранела. Истината е, че те никога не са прекрачвали прага на къщата, винаги са яли подходяща храна, кучето е било ваксинирано, както и всички са обезпаразитявани. Мъчно ми е било когато с някое от тях се случи нещо, а да не говоря, че съм плакала за тях.

# 58
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Сестра ми редовно приказва на кучето си "Леля ти ще те води..., леля ти ще те нахрани...". Ама аз като го извикам "Джаки, ела , лелин" и тя се сърди - знае, че се бъзикам.
Не мога да го възприема - звучи ми нелепо тя да казва "На леля хбавиците" за дъщерите ми, а аз да казвам същото за кучето и...

# 59
  • Мнения: 596
На пръв поглед са смешни и дори нелепи обръщенията от сорта на : зайче, патенце, мишленце, пиле, гълъбче, мушице и така цялата флора и фауна.... Но почти всеки се обръща с такива думички към любимия човек. Дори и обръщението "бебе" и неговите производни: бебче, бебенце, с което се обръщат един към друг възрастни мъже и жени, изглежда направо налудничево. Но тези хора се обичат! И вече нищо не е така както изглежда. Ще кажете : "Да, ама си говорим за хора, но като става въпрос за някакво си куче, не бива да се говори на миличко, маменце и т.н. " А защо не? Защо тогава, не кой да е, а самата Ванга е говорила на цветята си. Да, с цветята си! Звучи смешно, нали? Но е факт. Най- лесното е да се присмееш на нещо , което не разбираш, да го осъдиш. Интересно е, че човек , когато не разбира нещо е готов веднага да го отхвърли или да му се присмее. Когато става въпрос за любов падат всякакви граници и общоприети рамки. И конкретно по темата, може би хората реагират с насмешка на фразата "На мама кученцето" , защото незнаят колко любов се крие зад тази фраза, а може би не могат да си представят, че някой може да обича животно, както се обича човек, че дори понякога и повече.  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт