"Мимееее, ела баба ти е купила дъвка"
За секунди реших, че вика към внучето си- нищо подобно иззад ъгъла се появява една бяла булонка. Лапна дъвката и я задъвка. Дъвчеше ви казвам, както се дъвче дъвка. Тия няколко шокиращи събития поднесени ми едно след друго ми блокираха мозъка за няколко минути.
Иначе съм имала кучета и котки и всички съм ги мамосвала. Но тогава още нямах деца и знам ли защо- може би някаква безумна проекция на тиктакащия ми биологичен часовник. Но никога не бих си сравнила децата с куче или котка, макар много да ги обичам. И понеже съм гледала животни като дете знам каква отговорност е да се грижиш за животно- то наистина е член от семейството, за който носи отговорност само стопанина и трябва да го мъкнеш навсякъде, ако няма кой да го гледа. Това ме спира за сега да взема животно у дома. Иначе съм навита на едно сладурско лабрадорче, но живот и здраве...