Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 авг. 2006, 13:35 ч.

Завиждат ли ви приятелките ?

  • 8 416
  • 112
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 7 217
Ами аз имам една две близки приятелки,с тях се срещам рядко,но не мисля,че ми завиждат.Имам познати обаче,които го правят...жалкото е,че доста късно го разбрах. Sad
Това имах предвид,как да разберем,че ни завиждат.
Аз лично не можах да разбера навреме.Оказа се,че близка ,много близка моя "приятелка" говорела доста зад гърба ми,все грозни работи,и неверни.Това беше отдавна,но оттогава си имам един принцип-не се доверявам на почти никого,спазвам определена дистанция.

# 16
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Ако ми завиждат, значи не са в списъка на близките приятелки. За останалите хич не ми пука.
Нямам такива сетива - не разбирам кога ми завижда някой, кога им върти интрижка...


Подписвам се и аз.

# 17
  • Белгия/София
  • Мнения: 27 527
Приятелите не завиждат.

# 18
  • Мнения: 334
Ето какво намерих за завистта:
Психологически, всеки от нас живее в своя собствена вселена и център на тази вселена е самият той.

С развитието ни тази вселена се разширява и „отваря” все повече, но винаги в дъното й остава нашата собствена ценност като непоколебимо условие за нейното равновесие.  Всеки човек за себе си е най-добрият, най-важният, най-заслужаващият щастие и най-назаслужаващият нещастие, дори и когато разбира, че според постъпките му това не винаги е така.  Ценността в собствените ни очи е важна за нас сама по себе си, също както и за това как мислим, че ни възприемат другите.  Тя представлява едно толкова важно условие за равновесието на нашия вътрешен свят, че ако се случи да влезе в противоречие с опита от реалността, в много случаи с повече готовност се жертва валидността на този опит, отколкото съзнанието за собствената доброта и непогрешимост.  

С разбирането за тази ценност като основен психологически мотив за поведение е лесно да се обясни завистта.  Самото съществуване на можещия човек вече нарушава баланса на света на неможещия, като принизява и без това крехкия образ на неговата собствена значимост.  Затова, неможещият човек е в състояние да приема самото присъствие на можещия като лично оскърбление.  

По тази причина, неможещият може да разглежда принизяването на можещия като една своя особено важна цел и да стигне далеч в разрушаващото си поведение по отношение на него.  Отстрани такова поведение може да изглежда немотивирано и не носещо печалба за неможещия, но всъщност то е психологически оправдано и е жизненоважно за оцеляването на  собствената му значимост.  Завиждащият човек има вътрешното разбиране, че принизяването на можещия за него е единственият начин да  възвърне баланса на своя свят, тъй като обратното решение - издигането си до неговото ниво - той предварително е преценил като непостижимо.  


# 19
  • Springfield, VA
  • Мнения: 5 625
  33uu

# 20
  • Мнения: 534
Предпочитам да е благородна завист,ако има такава.
Все пак всеки си успехи и провали,така че няма за какво да ми завиждат   #Silly

# 21
  • Мнения: 334
Веднъж попитали един мъдрец кои очи виждат най-добре: черните или сивите, мъжките или женските, човешките или животинските? И той отговорил: най-добре виждат очите на завистливите хора. Те виждат всичко — наблизо, и най-малкото; и онова, що е надалеч; едно само не виждат — доброто.

Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 492
мари ан, замисляла ли си се, дали не те имитира,защото няма доверие на собствения си вкус и харесва теб  и начина ти на обличане? Просто предположение Rolling Eyes

# 23
  • София
  • Мнения: 3 416
 Знам ли newsm78 - не съм имала явни намеци и промени в поведението им. Надявам се - не!

Имам само една приятелка от училище, която със сигурност ми завижда(ама за какво ли?), но подозирам, че самата тя не го е определила като точно такова чувство, по-скоро нещата ги прави подсъзнателно.
Първо ми завиждаше за оценки(зор и тя да е със същите), после за момчета/мъже(ожени се месец след мен), после за работата, за раждането Shocked(била съм родила лесно, защо не можела и тя така),после за децата(поздравът й като се роди синът ми беше - Еее, ти нали точно така искаше - момиче и момче!) и накрая кръсти дъщеря си със същото име като на моята.
Пак казвам обаче тя едва ли го осъзнава като завист, дори пред себе си не би признала. По-скоро някакво чувство на неудовлетвореност и амбиция да е... и аз не знам какво. В нейните очи явно всичко случващо се при мен е много лесно newsm78

# 24
  • София
  • Мнения: 3 447
Нямам такива сетива - не разбирам кога ми завижда някой, кога им върти интрижка...

И аз нямам Rolling Eyes Но не ми завиждат, за какво да ми завиждат Simple Smile Първо, много сме различни, и второ, специални неща ни свързват, не сме се събрали да си мерим пишките. Изключително смешни са ми женските изказвания от типа:"Аз нямам приятелки, защото всички жени ми завиждат" Tired.  Тъпо, тъпо.

# 25
  • Мнения: 334
мари ан, замисляла ли си се, дали не те имитира,защото няма доверие на собствения си вкус и харесва теб  и начина ти на обличане? Просто предположение Rolling Eyes
Възможно е.Но все пак,ми е странно това нейното поведние.
Не става въпрос само за дрехи,ако отида на почивка,тя заминава там, където съм била/след като съм и казала разбира се/.
Може би избива комплекси?! newsm78,но вътрешното ми усещане е,че завижда за начина ми на живот,който естествено е различен от нейния/тя все пак не е семейна/.

# 26
  • Русе
  • Мнения: 5 578
Аз нямам приятелки, защото всички жени ми завиждат" Tired.  Тъпо, тъпо.

 Confused За съжаление при мен имаше такъв период. Става дума за колежките в университета.
Четири години бяхме заедно и неразделни, много ми помагаха като забременях.

Като родих нещо откачиха. Започнаха ужасно да завиждат - че имам право да отсъствам от занятия, че имам право на целогодишна и по-висока стипендия  Shocked , че преподавателите ме харесват и ми правят компромиси като майка-студентка.
Че свекърва ми работи във университета  и влизам в канцеларията от задната врата, че не чакам опашки за да си подам молбите, че мога да ида на изпит когато аз реша ... и още, и още ...
Че съм отслабнала, че колегите ми обръщат внимание, че ми носят лекции в нас, че ме водят по кафета ...

 Sad Скарахме се в края на четвърти курс, не издържах. Станаха злобни и четири години приятелство, спомени и всекидневно уважение отидоха на вятъра.
Тогава наистина нямах приятелки, защото ми завиждаха.

В последствие си намерих нови и по-добри и по-искренни.

Последна редакция: ср, 30 авг 2006, 14:59 от Вергилия

# 27
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 156
Истинските ми приятелки и приятели не ми завиждат.
Много познати обаче ми завиждат, непознати също. На мен обаче не ми дреме грам.

# 28
Честно да ви кажа,немога да разбера.Но ми се е случвало,да ме имитират,но това не е завист,а и на мен ми става приятно newsm03

# 29
  • Мнения: 8 505
Не,не мисля.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт