Не мога да разбера бащата на приятеля ми какво иска

Всъщност майка му ми се струва много по-разбрана. В началото дори когато искахме да живеем заедно той говори първо с нея и тя беше съгласна. Не знам, и на мен ми е странен баща му. Още повече, че точно той го е учил сам да се справя, а пък сега точно обратното иска.

О, той го прави и то от много време

Тогава защо се съобразява с нелепите желания на баща си

На мен пък не ми е ясно само едно: ЗАЩО баща му ще те харесва,а не той.Няма да сте и първите,които ще живеят заедно още преди да са завършили,а някои даже са имали и бебета и са си ги отгледали живи и здрави.И какво от това ,че девойката е на 19 и може да има бебе.Според мен всеки сам си решава кога,с кого и как ще живее.Намесата на родителите просто е недопустима .Много често в прекалената грижа се допускат грешки ,които разбиват живота на децата.И мен не ме харесваха и какво отгледахме си децата и живеем години заедно без проблеми в отношенията помежду ни.Просто мъжа ми не даде да се месят и то категорично.
             Така,че решавайте сами двамата - ако можете и имате сили да се справите действайте смело,но ако се колебаете чакайте ,но не забравяйте,че времето лети.Да не си пропилеете младините в съобразяване с външни хора та дори и родителите ви.   Не съм съгласна,че е нормално непременно да участва в семейния бизнес.Ако баща ми продава домоти /не,че съм против този вид труд/ трябва ли и аз да правя същото ако имам желание да се реализирам на друго място.Трябва ли заради сем.бизнес да се откажа от себе си.
              На 20-20 и нещо човек не е възрастен,но е с ПРАВАТА на пълноценен гражданин и с отговорностите си /това между другото става на 18/.Така,че тази обич и загриженост изобщо не ми допадат.Имам спомени ,че доста по-малка съм била самостоятелна и не съм била съгласна с НАЧЕРТАНОТО от майка ми и баща ми бъдеще.Не съм се месила и в живота на дъщерите ми колкото и да не съм била съгласна с някои неща.И сега се убеждавам,че не съм сгрешила.За това не приемам прекалената "загриженост" под формата на финансова принуда.

Зависи от родителите.....има такива дето цял живот ще ти натякват "помощта" си и от личен опит - по-добре без такава помощ, отколкото с нея.

Е... тези родители от Бухтичените описания не ми звучат от този тип. Нормални загрижени родители.

А бе, те да си имат едно на ум

Не знам защо го приемаш като опит за контрол. Едва ли някой ще хвърли 50 000 евро, за да си прави кефа да прави напук на детето си. Просто родителите му се стремят да направят най-доброто за него и да му подсигурят един приличен старт в живота. От това по-хубаво - здраве!

Разбирам и това, че баща му иска синът да наследи бизнеса. Кое е странното? Какъв контрол за бога? Цял живот градиш нещо и естествено е да искаш да го оставиш на детето си. Е, ако той е независим, амбициозен и има други стремежи, ще седне, ще обясни, ще се разбере с баща си. Ще му е криво на човека, но ще разбере с времето кое е най-доброто за момчето. Ако приятелят ти харесва бизнеса на баща си и не е доволен от позицията си там и отношението - да седне и да обясни аргументите си, как той се вижда там и кое би го устройвало.

И пследно, едва ли целта на бащата е да ви раздели. И никой тук не предлага това. Но аз пак ти казвам - меко казано ще ми е неприятно синът ми, който е студент, живее у нас и аз го издържам да ми спи насам-натам по два-три дни, пък било то и да се чуваме по телефона. Аз не съм пъдар и очаквам от него едно нормално и отговорно отношение както към мен и баща му, така и към училището. Няма да искам да го контролирам /това на никой не е приятно/, но ще ми се иска да знам, че разумно подрежда приоритетите си.  

И приятелят ти вместо да влиза в клишето "искат да ме контролират, няма пък нА", да вземе и да помисли малко, да се разбере интелигентно и разумно с родителите си, а не да се запъва като магаре на мост. Така белким докаже, че е възрастен и разумен човек, може да носи отговорност за себе си, а по-нататък и за семейство. Де да знаеш, може пък да успее да убеди родителите си.

Колкото мен е голям и той, на 20 ще станем скоро.
Да, нормално е да иска да се включи в семейния бизнес, знам това. Но не ми се струва нормално, че е недоволен, че синът му работи на друго място. Още повече, че това е работа за лятото в общи линии, не се обвързва с нея за цял живот.

Аз бебетата ги подмятам само във форума, не се притеснявай Пред тях никога не е ставало въпрос. А и в предната тема си казах, че бебе сега няма да правим.

По принцип ако искат да ни купят лично на нас или на него апартамент нямам нищо против. Знам, че не можем сами да го направим. Притеснява ме това, че баща му може да не се съобрази с нашите желания относно апартамента и да се разпорежда с него както той си реши. Не знам дали е основателно това притеснение, но все пак го има.

Именно, точно заради това се чудя как да запазя добрите отношения и все пак всички да са доволни. Иначе не знам, разбирам по принцип, че са загрижени, но на притятеля ми например не му е приятно да работи при тях. Не знам до колко е правилно да работи на друго място, но той това искаше и аз не съм му се бъркала в решението.

Ами той не се съобразява особено, нали точно заради това отиде да работи на друго място. А остана да живее у тях, защото решихме, че за момента това е най-доброто решение.

Мен точно това ме притеснява. Не знам от кой тип са и ми притеснява да не разбера когато е вече късно.

това, че иска да му купи апартамент може да значи също, че иска да му покаже, че не е шега работа да живееш сам, камо ли със семейство.
а за това, че не иска да работи в семейната фирма - ами разбираемо е да не му е много приятно. сигурно има идеята, че един ден ще предаде работата на сина си. въпреки това, приятелят ти не е длъжен да работи за баща си. най-малкото, да поработи и другаде, да види дали е доволен, а при баща си винаги може да се върне, предполагам  
иначе те разбирам, че не ти е приятно един явно власетен човек да се меси във вашите отношения. но докато не можете да сте самостоятелни не виждам как да се избегне това.

Не знам наистина, но вече почти така ми се струва. Иначе защо ще го прави? Имаме къде да живеем, не сме на улицата и в момента не ни е нужно друго жилище. Всъщност ако трябва да съм точна той не му е казал, че ще купува апартамент, а по-скоро го е попитал "ако аз ти купя апартамент ще живееш ли в него?". А на мен това ми звучи направо като "при мен ли ще живееш или при нея?".

Това и аз го разбирам, за мен не е проблем да работи там или нещо подобно. Той просто не искаше и пак повтарям, че работата му в момента е за лятото. Няма намерение да гради кариера там или нещо подобно.

 
  Това е и моето мнение!

Ами на мен не ми звучи така, затова и се опитвам да ти обясня гледната точка на родителите му.  Ти каза, че искаш да се опиташ да ги разбереш. Ако баща му искаше момчето просто да не живее при теб, щеше да му постави ултиматум. А той е попитал съвсем друго, нали? Явно човекът разбира, че синът му просто се опитва да е независим, има нужда вече от повече "въздух" и предлага алтернатива. Не бъдете толкова крайни, а обмислете какво предлага по-възрастният човек, с повече опит и съвсем добронамерено, доколкото разбирам.

Според мен тук проблемът не са родителите. Ако искаха безусловно подчинение и строг контрол, друг щеше да е подхода. Искат да помогнат в разумните граници и да запазят добрия тон. По-скоро приятелят ти търси под вола теле и сякаш е въпрос на чест да докаже колко е независим. Това е характерно за младостта ви - да сте ярки, агресивни, да сте в опълчение. Но кому е нужно? Ако спокойно обмислите, прецените, покажете, че сте склонни към диалог и разбирателство, може би най-накрая ще ви повярват родителите му и ще видят, че показва зрялост и на него може да му се има доверие. А с отказа си да влезе в комуникация той показва точно обратното.

Абе според мене всички трябва да седнат на една маса и да си кажат всичко, право куме в очи, вероятно за всичко си има разумно обяснение, но понякога хората се разбират погрешно именно защото не всеки обяснява действията и постъпките си

Много интересна ситуация.
И аз преди съм попадала в такава.
Много е важно Вие двамата да се разбирате и да решите как ще живеете от сега нататък.
Ако продължавате да се съобразявате с неговите родители ще Ви се качат на главата.
Трябва да започнете да си извоювате свободата.
Говоря от личен опит!
И колкото по-рано - толкова по-добре.
Имам приятел, който е на почти 30 години, а родителите му го командват непрекъснато.
За всяко нещо им иска разрешение и т.н.
НЕ ДОПУСКАЙТЕ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ И С ВАС!