По-лесно ли е да си мама в чужбина, отколкото в Бг?

Идеята ми беше, че покрай полезното в детски градини, училища и улица се прихваща и много вредно. Затова е хубаво родителите да прекарват повече време с децата си за да неутрализират до някъде въздействието на вредните фактори от вън. Но като цяло от сега се чувствам безсилна, защото децата рядко слушат родителите си, предпочитат да се учат от приятелите си и да им подражават. Не знам защо си направи извода, че съм против образованието и работата. Както вече ти казах имах предвид негативите, които неизбежно вървят ръка за ръка с ползите.

Съгласна съм, че дете се гледа с пари и става голям проблем ако ги нямаш. Но има едни базови бебешки нужди за които примерно се иска някаква си сума на месец. Тази сума никак не е голяма за доходите на американците и западноевропейците (за много българи обаче е проблем). Искам да кажа, че от едно ниво натам вече няма значение какви са доходите щом имаш минимума за покриване на детските нужди. Детето се гледа еднакво и с 1000 долара на месец примерно и със 100 000. Проблем се появява ако ги нямаш тези минимални 1000. Ако все пак мислиш, че колкото повече пари имаш толкова по-лесно се гледа дете кажи как. Щото на мен примерно пари не ми липсват ама пак  ми е трудно да си го гледам (а държа сама да си го гледам)

На мен не ми е толкова трудно да си гледам детето  (поне за сега)- и аз сама го гледам,е с помоща на татито разбира се .
Но  щом ме провокираш ще ти кажа :

* да си имаш собствена кола  а не да разчиташ на татито ,за да можете да излезнете с детенце когато ти душа иска.
*да купуваш всевъзможни занимавки за да можеш да свършиш нещо в къщи когато детенце е будно
*да имаш голяма къща със голям двор,та примерно да може детенце да си излиза и играе когато си поиска
*да имаш платена детегледачка която да дойде когато ти се прииска ей така непринудено да излезнеш за час
* да имаш платена жена която да идва и да ти помага в домакинството,та ако ще само прахосмукачка да пуска
* най важното- всички знаеме че  всекидневието убива ако няма развлечения от време на време-това важи и за майката и за детето най вече защото е явно какво става когато едно дете е отегчено..за това пари трябват

 Охх мога много примери да дам но трябва цял роман да изпиша,това е тема за разговор а не за писане.NikiFin надявам се да си ме разбрала какво имам в предвид.
 
Дете се гледа трудно в това спор няма ,но е по улеснено когато имаш пари...ако тръгваме да сравняваме няма да има смисъл...щом едно циганче например може да порасне и стане човек въпреки че даже не е гледано както трябва, явно може и с  минимални средства.
Само с храна и дрешки е явно че едно дете може да се отгледа но по моите впечетления е трудно, не говоря само за бебе -колкото повече растат толкова по трудно става.

 

абе само някой да имаше да ти поеме детето з асъбота и неделя................ех, че лесно щеше да бъде ама нъц

Я бързо още едно бебе, че да оцениш колко ти е лесно и без да има някой за събота и неделя   

Много добре казано, Вики!
Ще добавя - най-големия плюс за мен - да няма нужда да мислиш за бъдещата финансова сигурност на семейството и съответно да няма нужда да работиш.
Да имаш средства да пътуваш по света с детето колкото си искаш.

Страхотно написано - по-добре не бих могла да го напиша
Трудно ми е и за това сега отиваме малко на "Почивка" в Бг - дано наистина има такава

вече година и четири месеца оценявам колко добре ми е било  но си викам ами ако бяха 3 

аz пък съм много бедна и пак успявам да си гледам блиzнаците  и хи4 не ми е трудно да ги гледам  та zа това се 4удя какво му е трудното да се гледа 1 дете  вси4ко е въпрос на добра органиzация 

Аз мисля, че ако говорим за оцеляване на детето  е ясно,
че и с почти никакви средства то ще оцелее.
Но ако говорим за качество на грижата за детето не можем да игнорираме фактора пари с лека ръка.   Бих предпочела детето ми да живее в стабилна финансова среда, в която оцеляването и сметките да не са тема номер едно за мама и татко. Да преценяваш от какво друго (освен близалка докато чакаме тролея) се нуждае детето е много важно, а парите определено са 'отвързващи ума', тоест. Имаш пари  - имаш варианти.
Нямаш пари - имаш малко варианти.

...да ме простят останалите момичета които като мен живеят в Италия,ама при мен положението е наистина такова.Децата не ги водят никъде,освен от градина в къщи и то не пеш а с колата.Най много да ги изведат примерно до супермаркета,ако трябва да напазаруват и то пак с колата.Някои от родителите които аз познавам,забавляват децата си ,качвайки ги във столчето на колелото и правейки няколко кръгчета в околностите.Евентуално правят с хлапаците някое и друго кръгче на въртележката с кончетата,после се спрат ,вземат някой сладолед на хлапето и го изяждат на пейката в парка.Върха на културните мероприятия е да заведеш хлапето на стадиона да гледа някой мач на любимата ти скуадра(отбор),където отвсякъде крещят разни чичковци обиди и псувни по играчите.Т'ва е,ако има късмет,защото имам и познати,които отглеждат децата си в още по-голяма изолация от света и като им отидеш на гости две-три годишните им деца се крият зад полите на мама и остават там докато не си тръгнеш.Тази година в Торино беше зимната олимпиада,ние с мъжа ми бяхме единственните които отидоха да видят за какво става въпрос,ходихме на концертите вечер,обикаляхме разни галерии и изобщо се забавлявахме.Сами.Защото нито един от нашите приятели не го интересуваше какво става в собствения му град.С децата и женурята се бяха изпокрили по къщите и не си показаха носа.А имаше иначе народ с деца и колички,което страшно ме зарадва.Торино беше приказка...просто никой не държеше да го види
Аз до сега не съм чула някой да заведе сина или дъщеря си да гледа някое театрално представление.Далече съм от мисълта че всички тук живеят по същия начин,има и интелигентни хора,които държат наистина децата им да отраснат с друга ценностна система и да възпитат интерес към културата в малките си,но масата отглежда деца тоцвхно по този начин.Има и разни площадки,но не са на гъсто както в БГ ,и за да стигнеш до такава трябва доста да повървиш.Няма дори едни скапани люлки и пързалка ,където да го полюлэш,особенно в централната част на Торино са неоткриваеми.По кварталите има чат пат.
Аз съм привилигирована в това отношение,защото съвсем близо до нас са яслите и един парк с люлки и катерушки.
Когато излезем с племенниците на мъжа ми навън(аз никога не ги извеждам с кола),правят по 100 метра и вече са капнали от умора.Просто нямат навик да вървят пеш.Маршрута им е дом-градина-къщата на баба им-дом,като за предвижването винаги се ползва кола,въпреки че не е толкова далеко и могат да вървят и пеш,поне понякога.На люлки и пързалки не ги водят ...да не говорим че със сигурност понятието театър е съвсем непознато за тях.
Браво Феямче ,единственото което мога да кажа е че страшно ми допада начина ти на разсъждение.
За гледането на деца,аз съм от майките които мисли че отглеждането на деца е неверояно лесна работа,образованието им също,трябва единственно нестата да им се представят по интересен начин за да се създаде стимул,а има ли стимул,всичко е песен.Градините и яслите са нещо страшно полезно и там децата се научават не само какво е ред,дисциплина респект към по-големите,но и развиват различни умения ,които в домашна среда е невъзможно да усвоят.Аз съм за пускането на децата по ясли и градини,дори мама да не работи.

Разбирам те и си права по принцип. Но всичко е въпрос на личен избор и преценка. Наистина тези материални преимущества донякъде улесняват живота. Но пак зависи от детето и предпочитанията на майката. Примерно синът ми с играчки още не се е научил да си играе, колкото и да са скъпи. 5 минути стигат и тръгва на обиколка по къщата. Тичането след него не мога да го избегна. Къщната работа лично на мен не ми тежи, щото не е много и ме разнообразява след тичането по бебока. А нямам доверие на чужди хора, че ще ми свършат работата както искам. Двор имаме огромен, ама за сега бебо не може да го ползва по предназначение - само тича да се катери по стъпала къде види и след 5 мин ме заболява гърба да го качвам нагоре надолу и си го вкарвам. Водя го на специална детска полощадка където винаги има деца и кви ли не играчки ама и за там е малък още. А тя е на 20 мин пеша от тук. Кола имам ама почти не я ползвам, няма къде да ходя с нея. До града ми е по-лесно с влак щото има проблем с паркингите. Привърженичка съм на дългите разходки с количка. Не съм се чувствала отегчена никога, винаги има интересни и полезни неща, които мога да правя. Сега периода между 1 и 2 годинки е най-несгодния съм чула. Натам не знам как ще е, сигурно ще става по-трудно в  някои отношения и по-лесно в други. Май сега е най-голямата нужда на детето от майката. По-натам като проразбира ще почне само да се забавлява и ще имам повече време за себе си, така си мисля. А за парите - хубаво е да ги има, но трябва да се намери границата, защото задоволяването на всички капризи в по-далечен план може да доведе до огромни проблеми за всички

Тогава купона е просто пълен  И ще мечтаеш да има на кого да ги пратиш не за събота и неделя, ами за неопределено време....
Иначе мисля, че Викториа е права за независимостта, когато имаш кола, къща с двор и свободата да избираш как ще прекараш времето си с детето.
НикиФин, чакай да порасне малко човечето и ще видиш колко повече възможности имаш. Дето има една дума то е още бебе. Ей ги на моите вече и претенции проявяват как ще си прекарат уикенда

Все си мисля, че ако не се притеснявах непрекъснато от стъклата по плошадките, счупените катерушки, фасове, боклуци, бездомни кучета и техните лайна навсякъде, колите по тротоарите..........ако не ми се мусеха в магазина, че детето пипа, ако се спазва нормално приличие и е тихо поне от 14 до 16 часа, ако хората по- малко се мръщеха и повече се усмихваха....... ако можех да пресека нормално, без да ми се налага да тичам , за да не ме прегазят....ако не ми се месеха бабите, съседките .....ако можех да купя на детето си наистина проверена и качествена храна и дрехи.....ако не се притеснявам за отношението към детето ми в ясла, детска градина, училище ( от т.нар.педагози)....щеше да ми е много по- лесно....в България или извън нея

И на мен така.  АМа за съжаление ако искаш да живееш сред хора трябва да приемеш и отрицателните черти на това съжителство. Иначе има гори, може да се заселиш там  Всеки си прави избора - на тоя свят има всичко за всеки вкус