Истерия, лудост, простотия, изтървани нерви?

Моето дете е още твърде малко и не съм изпадала в подобна ситуация но ми се струва че подобни случки /спорове между деца по площадки/ не са особена рядкост.
Това което разказваш ме учудва само във втората си част. Всеки разбира се си обича детето и е готов на всичко за него, но да се реагира на подобна случка по начина по който сте реагирали и двете страни  ми се струва малко пресилено. Какво би станало ако в тази ситуация случката беше завършила не само с уплаха от страна на децата? Нали ние родителите трябва да сме здравия разум. Не мисля че някога бих прибягнала до саморазправа с чуждо дете или с майка му, вместо това е добре да не изпускаме от очи децата си и да вземем мерки преди ситуацията да е излязла извън контрол.

В подобни случаи бих си казала, че не може всички да имат като моите култивирани представи за възпитание, чукам на дърво да не ми се случи да изкукам и аз толкова , а ако отсрещната родителка е прекалено настоятелна в агресията си, ще започна и аз да го играя 'простак'.
Но не ми се е случвало де. В редките случаи, когато Ева посегне на някое дете, й правя строга забележка, дърпам я настрани да не играе повече и се извинявам на родителя. Никога не е имало проблем след това.
И не изпадам в истерия, ако някое дете посегне на дъщеря ми. Трябва да е наясно, че няма цял живот всички да я галят с перце. Не искам да отглеждам 'мамини детенца'. Освен това в тази ранна възраст няма лоши деца и агресията у децата си има причина. Ако не мога да ги сдобря и другото дете продължава да е агресивно, просто се дърпаме настрани.
Може да не ви се вярва, но на детската площадка гледам на всички като на мои деца и държа преди всичко на справедливостта и мирната съвместна игра

И аз не знам как е по- добре да се реагира в подобна ситуация. Адски е неприятно някой непознат да започне да ти крещи на улицата и да заплашва детето ти... в повечето случаи майчинския инстинкт ни кара да си защитим детето също с крясъци...
При мен имаше подобна ситуация преди 2 или 3 месеца, не помня точно. бяхме на едно кафе с приятелка, само за 5 минути, децата да се качат на една кола, от тези клатещите се. И понеже  в кафето беше пълно с майки с малки деца, решихме да не оставаме, за да не се налага непрекъснато да викаме по тях, а и имаше люлки, на които доста засилено се люляха по- големи деца. Та така, обръщам аз количката и викам на по-големия ми син да идва, че си тръгваме, обръщам се за секунди и чувам едно малко дете да плаче. После бабата и майката ми се нахвърлят с луди викове...   аз шаш и паника отвсякъде. Моя син бутнал с вратичката на оградата тяхното дете. Аз се извиних, за друго не можах да взема думата. А онези продължаваха да обиждат...да съм си гледала детето, да не съм ги раждала 2 като не съм можела да си ги гледам и куп други гадости, който вече съм забравила и не искам да си спомням.  А реално тяхното дете беше много малко, току що проходило, според мен би трябвало да са до него плътно, то не може още да се пази, а не да стоят и да си пийват биричката. Но това разбира се неуспях да им го кажа.
Та мисълта ми е, в подобни ситуации никога не знае човек как и правилно да реагира. Ако си мълчиш ще те направят на трушия. Ако си защитиш детето ще кажат, че си  нагла да защитаваш виновното дете...  Може би трябва да сме още по- внимателни и да не ги изпускаме от поглед дори за секунди.

Отврат.  Следващия път може да я питаш дали е успяла да стигне до оргазъм с толкова викане.  И ако не е - да се включи мъжът ти, защото явно нейният не го бива.

Грешиш.  Запази думата в себе си.  Тя не е звяр да те разкъса.