Публикувана: 7 септ. 2006, 14:38 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2006, 14:49 ч.

Умеем ли да сме критични към децата си?

1 542
32
1

# 15 7 септ. 2006, 16:29 ч.

Мнения: 1 113

Думите на майка ти много ми харесаха. Ще изчакам още малко да порасне дъщеря ми, за да й ги кажа.
За себе си мога да кажа, че съм умерен критик на детето си. Има неща, които не харесвам, но пренебрегвам и други, за които мнението ми е крайно и не толерирам. Да, трябва да призная, че детето ми е припряно (меко казано, по-точната дума за нея е "джаста-праста"), но пък и аз съм такава, прекалено чувствителна е и от една забележка може да се разплаче, често пъти се изживява като лидер и след това се чувства отхвърлена, ако останалите не се съгласят с нея. Но смятам, че това са неща, свързани с индивидуалността на детето и въпреки, че ми се иска да е по-внимателна, по-зряла и не толкова чувствителна, не и правя забележки за тези неща.
От друга страна, държа тя да знае кое е позволено и кое не в отношенията й с хората. За мен е недопустимо да разрешаваш на детето си неща, които притесняват околните - като започнеш с нормалното детско нахалство "Може ли да дойда у вас", минеш през "Няма да ти дам моите играчки, но искам твоята" и стигнеш до боя.
Уф, пиша си аз, а ти в това време си направила уточнение. Да, и аз съм като теб - не ми е приятно някой друг да критикува детето ми. И сигурно, ако го направи, дори и да знам, че е прав, несъзнателно за момента ще се опитам да оправдая детето си. Пусто майчино чувство ...

# 16 7 септ. 2006, 16:30 ч.

София
Мнения: 6 999

dara, отдавна съм забелязала, че твоята и моята майка много си приличат. Mr. Green

У дома никога не ми пестяха критика, както за външен вид, така и за постижения. Все "можеш повече", "това не е нищо" и прочие.

За това и сега аз гледам да възпитам Дариа по различен начин за повечето неща. Ако е нещо свързано с етикета най-общо, критики и сарказъм изобщо не жаля. Що се отнася до външния й вид обаче от сега й повтарям колко е красива. Майка ми на два пъти се изказа - единия да сподели, че Дариа имала малките оченца на баща ми и мои съответно. #2gunfire

Вижда се на снимката колко са й малки. Другия, че имала къси бедра. #2gunfire

Много ме ядоса и направих забележка.

Що се отнася до умствените й постижения - казвам й "Браво", когато направи или каже нещо правилно умно и добре. Не я критикувам като сбърка, гледам да й помогна само. Предполагам в бъдеще ще я критикувам, но не смятам да омаловажавам пстиженията й за сметка на провалите и грешките.

# 17 7 септ. 2006, 16:32 ч.

Мнения: 5 877

Ами не съм чула критики.. ако има, те са към мен, че не я уча на еди-какво си. Детето... какво да го критикуват.

Иса, много мъчно би ми станало, ако някой направи забележка за външния й вид. Между другото, имаш страшно красиво дете, отдавна се каня да ти го кажа, магнетична е.

Последна редакция: чт, 07 сеп 2006, 16:41 от Анда

# 18 7 септ. 2006, 16:39 ч.

Мнения: 1 113

Може би не е много към темата, но да споделя какво четох наскоро в една книга - на детето винаги трябва да се даде право на избор как да постъпи, дори когато е сгрешило. В смисъл: Не: "Не прави така", а - "Когато правиш така ми става мъчно, знам, че ти си действал прибързано и ако се замислиш би постъпил по друг начин. Това много би ме зарадвало!"
Аз се опитвам да отправям критиките си по този начин, но да си призная понякога първо се скарвам, а после се сещам, че трябвало друг подход ...
Похвалите си никога не пестя. Сигурно "Обичам те" и "Много се гордея с теб" са най-често използваните ми изречения.

# 19 7 септ. 2006, 17:10 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Isa в чт, 07 сеп 2006, 16:30

dara, отдавна съм забелязала, че твоята и моята майка много си приличат. Mr. Green

Вижда се на снимката колко са й малки. Другия, че имала къси бедра. #2gunfire

Аз пък мисля, че детенцето ти е разкошно и има прекрасни оченца.

# 20 7 септ. 2006, 17:38 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

прекрасно казано от майка ти! по друг на4ин, но същите неща съм казвала на моите, крити4на и обективна съм към добрите или лошите им страни! никога не съм казвала моето пате си е най-хубаво, нито моето е гений4е, приемам ги каквито са , не са еднакви, зна4и и вси4ко в отношенията ни ще бъде разли4но като зависи от детето!но говоря ,докато видя, 4е са ме разбрали, ако не!- оставям на опита, зна4и не е дорасло да осъзнае простъпките си! винаги хваля, макар и не винаги да са блестящи резултатите, но това си е техен резултат, те си го ценят и оценяват, аз съм да помогна за по-добър като го поискат! насила хубост не става, това ми е мотото при тях и си имат своя избор!за вси4ко!ето например баткото си спе4ели с работа пари и си купи маратонки и панталон, сам по свой избор и преценка- сестра ми каза днес прекрасни са за първи опит! ами това ме топли, не разреших на бившето свеки и на бившия да им сложат в главите готови модели на мислене и живот, преборих се тогава, дано да има смисъл!има още много, докато станат самите себе си и се превъзмогнат и отърсят от влиянието на околните и здраво стъпят на характерите си!

# 21 7 септ. 2006, 20:08 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Аз съм строга, но справедлива. Laughing

Вечер, когато таткото се прибира, Самуил му разказва какво сме правили през деня. Аз подслушвам и често чувам: "Пък аз направих еди-какво си и мама ми каза, че не е хубаво. Но тя беше права."
Затова си мисля, че съм на прав път. Засега.
Скоро в една оптика продавачката му направи забележка, защото бръкна с пръст в дупка в стъклената витрина. Права беше. След това обаче продължи: "Ти си едно много непослушно дете. Знаеш ли моят внук колко е послушен? Той е голям точно колкото теб, но по цял ден седи мирно и не пипа никъде".
Аз тъкмо се чудех какво да кажа, а моят устатко я погледна с невинни сини очи и попита:
"А твоят внук истинско дете ли е, или е плюшен?" Joy

Нейната реч беше за мен чудесен пример, как не трябва да се говори на едно дете - "Ти си лош, а Сашко е добър."

# 22 7 септ. 2006, 22:24 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Дали умея - да, от вътре ми иде някак си. И въпреки това само дишам праха на мъжа ми...далеч по-добре го умее. Та се налага аз да го критикувам него по този повод. Crossing Arms

Не мога да се сетя външен човек да е критикувал Сиси досега.
Георги за сметка на това е критикуван не веднъж и дваж, от учители и т.н. Но най-много ме е боляло за него от подигравките които получаваше заради това, че беше пълничък. уф, не ми се пише...
Добри са ми децата. Simple Smile

# 23 7 септ. 2006, 22:46 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Мисля, че умея - виждам, когато се страхува неоснователно, когато започва да се глези при повече внимание и и го казвам.
Съпругът ми мисли, че съм много мека с нея, но знам, че тя има нужда от насърчение в повечето случаи.
И все пак - трудно е да бъдеш обективен на 100% по отношение на собственото си дете!

# 24 7 септ. 2006, 22:48 ч.

Мнения: 2 220

Цитат на: Василиса Умница в чт, 07 сеп 2006, 20:08

"А твоят внук истинско дете ли е, или е плюшен?" Joy

Много умно дете имаш. Да ти е жив и здрав.

Моят син е още малък за критики, но наистина имам чувството, че същите неща, които у него не ми правят впечатление, биха ме дразнили в другите деца. И работя усилено върху постигането на същата толерантност спрямо тях.
Определено би ми било много неприятно, ако бъде критикъван от чужди хора.

# 25 7 септ. 2006, 23:01 ч.

Мнения: 2 214

Обичам го!
И ако някой би могъл да го види с моите очи, ще разбере че е умен, красив, хитър, сладък, общителен, разбира всичко..................................................... Joy

Ами има неща които в другите деца не ги приемах, (на две години и не говори) но сега разбрах че просто за всичко си е време.
Знам всичките му недостатъци но ще се опитваме заедно да ги превъзмогнем.

# 26 8 септ. 2006, 09:58 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: Василиса Умница в чт, 07 сеп 2006, 20:08

"А твоят внук истинско дете ли е, или е плюшен?" Joy

Самуил ти е достойна отмяна!!! Joy

# 27 8 септ. 2006, 10:35 ч.

В офиса
Мнения: 4 012

Недостатъците й ги знам по-добре от всеки друг.

Колко съм критична, обаче, зависи изцяло от настроението ми. Което не е добре. Всъщност забелязвам, че за някои неща съм много по-критична от другите родители около мен, а за други точно обратното. Признавам си, че понякога гледам на нея като на по-голяма и може би очаквам неща, за които още не е дорасла. Също така съм много критична за неща, които знам, че й се отдават, обратното, за други, в които е много боса, сипя абсолютно ненужни похвали.
Замислих се, обаче, че пишейки тук ми е много по-лесно да я критикувам, отколкото да я хваля. В темата на Анда няма какво да напиша, докато отворим ли тема 'Изкритикувайте децата си', ще изпиша ферман. Друг е въпросът, че не винаги й го казвам директно, а много пъти просто си затварям очите.
Мъжът ми е на светлинни години пред мен в критикуването. Просто понякога се чудя как да му кажа да се спре, без да се конфронтирам пряко с него.

За самочувствието - тя си го има в излишък. Толкова е намахана, че често си отнася критика и за това.

Василиса, сигурно е истинско удоволствие човек да си поговори със сина ти. Hug