Как обичате половинката си?

  • 3 136
  • 41
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 517
Малко странен въпрос, нали? Но ми прави впечатление, че много хора изобщо не са наясно дали въобще обичат, как и какво обичт в човека до себе си. Кое те кара да си сигурен, че наистина го/я обичаш и че това е любов, а не просто привързаност, навик, уважение...
Е, аз започвам, вие поемайте щафетата  Peace
Писах някъде, че сме адски различни, направо се раминаваме в някои неща. Обичам това, така само се допълваме. В критични ситуации често не мога да разчитам на него; плаши се и се заравя в пясъка като щраус. И все пак предпочитам да е с мен. Приятно ми е да съм просто с него, даже и нищо да не си кажем; да стоя и да го наблюдавам. Обичам го дори когато съм му бясна и се караме. Обичам го, защото ме боли, когато е недоволен от мен. Обичам го, защото ми пука какво той мисли за мен, дали е горд, че аз съм му жена...Обичам го, защото се разтапям, когато и той ми показва същото (не ми липсва мъжко внимание, но когато друг мъж покаже интерес към мен...да, приятно ми е, кефя се, самочувствието ми се вдига...но не е същото). Обичам го, защото, когато страда и на мен ми е болно; когато нещо се издъни и другите му се смеят, аз не се ядосвам, че се е изложил, или мен посрамил - домъчнява ми...Обичам го, защото когато сме скарани, все аз първа посягам да се сдобрим (почти винаги), криво ми е и не се чувствам добре. Обичам го, защото, когато ме вбеси и е виновен, ми иде да го убия - защото точно той ми е направил това и ме е ядосал...Обичам го, защото "даже мен да ме няма на белия свят" ще бъда спокойна, че децата ми са в сигурни ръце...
Е, мили мами и татковци, ваш ред е да се обичате  Hug

# 1
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Да, странен въпрос- нещо не го схващам...
Естествено, че любовта ни не е същата, каквато беше преди 14 год. Сега сме привързани един към друг, което е доста по-силно чувство от влюбването в началото. Навикът няма как да не оказва влияние. А без взаимно уважение не може... На това се дължи продължителното щастливо съвместно съжителство. А не на изпепеляващите чувства от първите дни и седмици на връзката.

# 2
  • Мнения: 8 917
Обичам го като моята половинка, която ме допълва -  коренно различни сме и в същото време толкова еднакви Heart Eyes

# 3
  • Мнения: 1 517
Да, странен въпрос- нещо не го схващам...
Естествено, че любовта ни не е същата, каквато беше преди 14 год. Сега сме привързани един към друг, което е доста по-силно чувство от влюбването в началото. Навикът няма как да не оказва влияние. А без взаимно уважение не може... На това се дължи продължителното щастливо съвместно съжителство. А не на изпепеляващите чувства от първите дни и седмици на връзката.

И аз за това говоря - не за луди страсти, влюбване и т.н., а за истинска обич. Какво е за теб да обичаш, как разбираш, че това е истинска любов, дълбока, трайна, а не моментно увлечение.

# 4
  • Мнения: 3 268
С моят съпруг сме заедно от деца и връзката ни е преминала през много метаморфози.Естествено,че в момента не съм влюбена в него,но влюбването е много кратко чувство.По-важно е какво ще остане след него.Та с една дума казвам "обичам го" такъв какъвто е-отговорен,нежен,любящ баща,дребнав,избухлив,често нервен,но винаги чаровен и мил,моето пораснало момче. Heart Eyes

# 5
  • Мнения: 534
Дълбоко и искрено  Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 1 517
Дълбоко и искрено  Heart Eyes
И кое те кара да си сигурна, че това е любов, а не чист навик?
Това исках да знам
 Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 3 359
О, мила, толкова философска тема, но е интересна.
Самата аз много мислих по въпроса навремето и трябваше да си отговоря за много кратко време. Бях още с бившия ми мъж/повече от 10 години връзка/, когато се запознах с настоящия и на практика почти веднага забременях и можеш да си представиш какво решение трябваше да взема и за колко време и в каква ситуация. Е, взех го решението, т.е. нито за секунда не се поколебах и тогава разбрах, че го обичам. После, след раждането на дъщеря ни, обичта, грижите и всеотдайността му към мен и детето и усещането за щастие и завършеност ме карат да мисля, че това е любовта. Пожелавам го от сърце на всички!  bouquet

# 8
  • София
  • Мнения: 565
Откакто съм го срещнала (това са вече около 7 години) любовта ми не само не е намаляла, а е порастнала толкова, че не мога да си представя ,че мога да изпитвам по- силни чувства. Особено откакто си имаме детенце направо се чувствам благословена! Моля се само да сме живи и здрави за да можем за дълго да се насладим на това усещане! Нищо повече не мога да напиша защото всички думи ми се струват някак банални и ненужни.
   

  All ever  wanted
  All ever needed
  Is here in my arms
  Words are very unnesesarly
  They can only do harm

# 9
  • Мнения: 3 164
Подкрепям мнението на РЕНИ Peace ние минахме през много трудности, но все пак чувствата ни останаха ненакърнени.

# 10
  • Мнения: 1 353
разбира се, че го обичам. това че ме дразни понякога или се по сдърпаме нищо не значи. Както казват старите хора: " къща без дим от комина не е обитавана..."

# 11
  • Мнения: 494
Дълбоко и искрено  Heart Eyes
И кое те кара да си сигурна, че това е любов, а не чист навик?
Това исках да знам
 Hug

Ам ся, стана ми интересно? Stuck Out Tongue Winking Eye

# 12
  • Мнения: 1 860
 Обичам го така, както и ти обичаш своя! Не съм чела скоро по-красиво и пълно с истина, но въпреки всичко истинско, послание. Не мога да го кажа по-добре от теб!  Hug

# 13
  • Мнения: 490
просто го обичам

# 14
  • Монтана
  • Мнения: 499
Не мога просто без него-толко много съм свикнала,че когато  го няма полудявам.ОБИЧАМ го такъв какъвто е:страшно много ме дразни,изнервяме,избухлив работохолик,но от всякаде се допълваме.Но и много различни сме.Но просто го ОБИЧАМ smile3532 smile3513 smile3533 smile3511 luvbed txtloves

Общи условия

Активация на акаунт