Случвало ли ви се е да плачете пред детето? То как реагира?
А сълзите от радост или от мъка бяха?
А сълзите от радост или от мъка бяха?
- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:53 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2006, 20:01 ч.
Случвало ли ви се е да плачете пред детето?
Случвало ми се е предимно от мъка, понякога от безсилие (това е нещото, което най-вече изпива силите ми!)
Първите пъти бяха много изненадани, не знаеха какво се случва. Сега се натъжават за момент, гушкат се, питат ме плача ли и защо, приеха, че се случва и чакат да ми мине... Гледам да не е много често, но и не смятам, че родителите сме извънземни без емоции и че е толкова лошо детето да види, че и ние имаме своите моменти.
Първите пъти бяха много изненадани, не знаеха какво се случва. Сега се натъжават за момент, гушкат се, питат ме плача ли и защо, приеха, че се случва и чакат да ми мине... Гледам да не е много често, но и не смятам, че родителите сме извънземни без емоции и че е толкова лошо детето да види, че и ние имаме своите моменти.
Да, и от мъка, и от радосат, и пред двамата. Но гледам да не ги травмирам. Опитвам се да обясня за какво плача. Те се натъжават, но в рамките на нормалното. Мисля, че когато е с мярка и децата не са изложени непрекъснато на отрицателни емоции, не е вредно да виждат мама или тати разстроени. Все пак това са нещата от живота.
да, слу4вало се е. Всеки път иска да разбере какво ме боли 
и не мирясва, докато не кажа, 4е ме боли глава например. Целува ме по "болното" място и казва с най-нежен мил гласец"Ето, цунах го. Мина, мамо!" 
и не мирясва, докато не кажа, 4е ме боли глава например. Целува ме по "болното" място и казва с най-нежен мил гласец"Ето, цунах го. Мина, мамо!" Почти същото, много мило детенце. Аз съм си много ревлива, и се разциврям и за хубаво и за лошо, а и без причина - незнам това нормално ли е, но ми се случва дори като гледам новините и то не от някакви тъжни събития.
. Разплаках се от болка и той като видя така се разплака, че баща му едва го утеши. От тогава не съм плакала пред него.
Случвало ми се е два пъти - от мъка и от болка. И двата случая се стресна много , особено във втория, защото той беше причината - ритна ме в окото без да иска естествено - докато си лежахме и аз се унасях, а той се въргаляше. После и на другия ден само идваше да ме цунка и обясняваше, че повече няма така да прави.
Сълзите са присъщи на хората - от мъка, от болка, от радост, от песен или филм, книга или поглед...ако искам да го науча да споделя емоциите си - не виждам причина аз да се крия.
Сълзите са присъщи на хората - от мъка, от болка, от радост, от песен или филм, книга или поглед...ако искам да го науча да споделя емоциите си - не виждам причина аз да се крия.
Случвало ли ви се е да плачете пред детето? То как реагира?
А сълзите от радост или от мъка бяха?
А сълзите от радост или от мъка бяха?
Да.Бяха от болка-тя щеше да ми разбие веждата с нейната глава (без да иска,разбира се).Реакцията и-ошашка се,разплака се още по-силно (защото и нея я заболя).Бързо се успокои.
