Ходили ли сте да се изповядвате?

Въпрос. Как църквата благославя булки, бременни в n-тия месец?

Не бе, Лени, май не беше теологичен спор, а по-скоро за това какви доходи трябва да има едно семейство, за да се реши да си роди дете - но може и да бъркам. Както и да е. Това, което пишеш, дълбоко ме радва - именно за това става въпрос - да намериш истинският духовник, който е такъв по призвание - слава Богу, има и такива, аз лично познавам такъв и искрено му се възхищавам. А тези, които се отнасят недобросъвестно към сана си и към задълженията си- то си е за тяхна сметка, те ще отговарят за постъпките си пред Господ един ден. Лошото е, че вредят на обикновените хора с лошия си пример и изграждат лошия имидж на църковната институция. Но не е наша работа да ги съди - има кой да ги съди.

Към Г-жа Смутена-Засрамена - аз също ненавиждам войните, независимо в чие име се водят - това не е християнски морал - в Библията ясно и недвусмислено пише - "Не убивай" и "Живей в мир" - всичко е казано от ясно по-ясно. А на въпроса ти как църквата благославя булки, бременни в петия или който и да е месец - целта на църквата е не да осъжда хората, а самите грехове; да порицае не човека, а постъпката, както и да ни помага да живеем праведно. Каква е ползата, ако заклеймиш някого и го отхвърлиш. Не е ли по-добре да му простиш и да му помогнеш да не живее повече в грях (или както там предпочитате да го наричате), отколкото да го прогониш и да го загубиш завинаги? Това е идеята на църквата, когато благославя бременни булки.

Хареса ми израза "каква е ползата". Ами ако не ги благославя, може повече да се замислят. А като ги благославя, получава повече дивиденти. Що ли не съм религиозна, свършиш грях, изповядаш се - Готово, като нова си. А ако бутнеш и някой лев, по-добра от всички.

Употребявам "полза" в добрия смисъл на думата и спирам да споря, защото вече ми стана досадно - никой не те кара да ставаш религиозна. А пък това с бутането на някой лев, направо ми звучи вулгарно. Какъв лев те гони, бе жено - при Господ левове не минават, ако не ти е искрено разкаянието - пет пари не струва - разбери най-важното - то си е за тебе - ако излъжеш, че се разкайваш за грешките си, ако си лицемерна - себе си лъжеш, никой друг.

Защо да се сърдя? Това и мен ме интересува, щом съм пуснала темата.
Съжалявам, че реагирам по-остро на някои изказвания, но не съм на тема шеги, а когато не си на такава тема - не ги и разбираш някакси...
Петя, просто не съм хумористично настроена напоследък, за това те моля да ме извиниш и да не приемаш лично думите ми. Животът ме попари много напоследък като отне майка ми и за това се заинтересувах от такива работи, с надеждата да се доближа по някакъв начин до нея, ако изобщо е възможно това... До преди месец това въобще не ме интересуваше, но ето че сега ми се ще да разбера нещо, което ми е било чуждо.
Още веднъж ти се извинявам, че постъпих сухарски и не разбрах чувството ти за хумор.

Ню, приеми моите искрени съболезнования за загубата ти! Дано да съм ти била полезна с моя скромен опит!

 Ню,може да помогне на човек да се почувства по-добре и да се освободи.....според нагласата.....опитай......успех..... и съболезнования.....

Ходила съм. Само че, вместо аз да се изповядам, изслушах търпеливо отчето. 
При мен обаче е сложно, докато постя да съумея да си разчистя и тимбарицата от "лоши" помисли. Пощурявам.

Ню, мога да ти препоръчам свещеника в църквата в Люлин. Невероятна личност, когато говорих с него преди пет години беше доцент в Богословския факултет, но за мен той е истински пример за човек който трябва да води хората към Бога.
а както бях ти написала и линкчета от същия сайт но тук можеш да прочетеш повече и за други теми в православието. http://pravoslavieto.com/

А раздялата с майка си ще я приемеш много по-лесно, ако гледаш на нея като нещо временно, един ден ще сте заедно на Небето, цяла вечност. Никой не знае кога ще си тръгне от тук, не знаеш колко време ще продължи, знам, че ще ти е тежко, че не е до теб, но мисълта, че ще сте отново заедно ща те крепи!

Успех, мила!

Да ходя вече няколко пъти!
      Преди да се венчая, преди да родя ... Свещеника, който мога смело да препоръчам е Отец Антон в Храма "Света Неделя" ( идеален център )! Няма смисъл от срам, Свещеника е само свидетел, който ще каже на твоя (моя, на всеки ... )  малък съд , че този и този грях са изповядани! Може да не ти позволи веднага да се причастиш, а да ти наложи наказание: поклони, молитви, четене на Библията .... и чак тогава! Аз си написах всичко на един лист ( А4-ри беше , бая писах  ), за да не заеквам, защото мен ме удря на плач!

Има и подготовка за изповед, дни преди нея се молиш на Бог да ти помогне да си спомниш повечето или всички грехове....четеш една малка зелена книжка ( май беше Въпроси при изповед... не съм сигурна ) и леко ти става лошо, защото аз лично 90% сам ги правила.... но няма как и си записваш.... Уговаряш се със Свещеника за час, за да не стане както някой беше писал "да чакаш на опашка"!!! Преди самата изповед си отдели около час и половина за да прочетеш нужните молитви преди изповед - намират се в молитвеника, Свещеника ще ти каже кои са.....

Ако много държиш да не се изповядваш в храма , а в малките стаички на храмовете , служещи за кръщенета и други тайнства , също си казваш! 
Самата изповед май някой ти разказа как протича... ти като си вече там , толкова ти се иска вече да е свършило, че само като почнеш и неможеш да се спреш 

А само не разбрах к'во како някой те чуе (на опашката зад теб )!?!.... Ако наистина вярваш в Бог, ако наистина вземеш решение да се изповядаш,ако разбереш колко е важно да го направиш,  нищо не може да те спре...

Надявам се не бях досадна...

Дали? Ето на това искам да повярвам, много искам, но все нещо не ми достига, за да повярвам безрезервно.
Благодаря на всички за отговорите!

О да! Така е! Не търси причина за вярата си, просто вярвай! Животът ни е кратък отрязък от вечността. Смъртта не ни разделя с близките ни...просто за известно време очите ни не ги виждат. Но душите ни са с тях.

Не съм ходила. Приятели боголови от студентските ми години са ми казвали как става това в православната църква. Доколкото си спомням коленичиш пред попа и той те покрива с расото си ,  а хората, които са в църквата , си щъкат около теб. Ако е вярно това се чудя, как попът ще разбере какво му говориш. Пък и навалицата около теб...
Ако беше организирано като при католиците, може би щях да се престраша.

Не!

Боже, защо съм писала в тая тема такива глупости??! Ню, извини, един от мн редките случаи, когато пиша, преди да изчета цялата тема. Тъпо..

Ако все пак се решиш на изповед, майка ми е фен на отец Николай от църквата зад МВР болница..Виждам обаче, че и други са ти препоръчали свещеници. Както решиш.

Ако случайно имаш желание да си поговорим ( аз също съм загубила близки хора), пиши ми... (не искам да те притеснявам на лични)