Бисерите на децата ни

Да допълня, че който няма деца, може да сподели бисерите, които е казвал като малък. Аз например , кгоато майка ми е простирала съм и подавала щипките и съм казала, че като стана голяма ще бъда "прищепачка" ( от думата прищепка=щипка, на руски ).
Сетих се и още една случка. Когато съм отишла на гости на баба, приятелката и ме е питала " Ты русская ? " ( рускиня ли си) А аз съм се разтропала и съм се разплакала "Не съм Руска, аз съм Светлана !!!"

Мойта щерка като беше ученичка ( не си спомням в кой  клас беше ) и учеше времената и незнам защо беше решила , че минало свършено време е минало бешело.

"Мамо, пиини си биричка"

  Големи скици са!
  Имаме бебе-булонка. Покрай нас минават две големи кучета и Калина започва да крещи:
- Мамо, мамо, вдигни я! Ще вземе да им направи нещо!
 
  - Искам да ми родиш две бебета - Хияна и Дияна!

  Днес й подариха локомотив.
- Като родя момче ще взема да му го подаря.

Правим забележка на Жори да не употребява сричката "бе"( "А бе..."). Обаче се случва и ние възрастните да я употребим понякога, а той само това чака и ни прави забележка " А бе нали ти казах да не казваш "бе" бе".
Падаме от смях.

След поредният случай, в който се изявява като бебе, питам малкият(без да искам отговор) - "Маме, кога ще станеш и ти човек...?!" А той ми отговаря - "Утре!"
 
Отиваме в тоалетната, той се мъчи нещо и накрая констатира - "Не мога да акам, имам разтройство!".

Да, големи скици са децата. Как им идват на ум всичките тия бисери.

Носи балона на една позната и иска тя да и го надуе.И затова и казва:
-Да го духаш!
 

Моята Калина е още малка,но тези дни каза нещо от което многосе смях : каза на котето "Мяло !"

Мойта щерка е още малка и бисери нямаме с нея но виж от батко и бисерите край нямат.Може да те купи и продаде за жълти стотинки.
Когато иска да го пусна да играе със децата ме пита"Мамо нели ме пускаш да играя"
Обяснява на сестричката си"Пиславке ще дойде зимата ще навали голям сняг, Дядо Коледа ще дойде със шейната, и магарето Галя ще я дърпа"
Често изпадам и в доста конфузни ситуации от които ми е трудно да изляза.Виждаме една позната която работата и е такава че непрекъснато е засипана със прахуляк.
Боби и задава въпроса
"Лельо Петьо вие у вас вода имате ли?
Тя:Да имаме защо питащ?
Боби:Ами защо не си измиеш малко краката виж какви са мръсни"
Случка от вчера
Връщаме се от екскурзия и минаваме през близкият до нас град да заредим колата.
Докато аз се занимавах със сестричката му Боби проследи баща си,че отиде да плаща на касата в бензиностанцията и набързо заговори момчето което ни сипваше гориво.
Боби: "Аз искам да те питам ти,защо не слагаш зеленият маркуч в колата,ами слагаш черният?
Момчето,културно започва да обяснява,че слага черният защото нашата кола с такъв бензин се движи.
Момчето:Ти моето момче като станеш голям колкото мен ще разбереш защо слагам черният а не зеленият маркуч.
Боби:Първо не съм твое момче а на мама и татко и второ, като порасна голям няма да нося такива смешни панталони.Чесно чичко, много са ти смешни панталоните,защо ходиш така не те ли е срам"
Идеше ми от срам в земята да потъна а момчето се изниза набързо без да даде отговор.

в автобуса седим двамата с цецо на двойна седалка, една гневна възрастна дама ни отправи критика как можело детето да седи само на цяла седалка, та там можело да се събере цял човек ! взех го на скут и бабата седна до нас, за което със сигурност съжали, защото цецо се наведе към нея и я запита:
"а ти имаш ли вълшебна тояжка?"
"а можеш ли да летиш?"
"а къде ти е метлата?" към мен "мамо, в приказката се казва, че вещицата има метла, а не две фиби на главата!"
един ден се прибирам по-късничко, а той ме посреща на вратата с думите:
"скитнице, къде ходиш ?"
друг път го гледа свекърва ми,а той и обяснява как тя трябвало да си тръгне и никога вече да не се връща в нашата къщурка. тя се съгласила и се направила, че си заминава. цецо се усеща и казва
"още не, скитницата я няма!"
беше се сбил с едно свое другарче и му обяснявах , че трябва да отиде и да се извини. той ме погледна и каза
"абе... ако преценя!"
днес го увещавах да му измия косата(адски мрази!). той ми казва
"не, не ми мий косата, истинският металист никога няма да си измие косата!"

аз: Хайде да подарим бибероната на бебето
тя: Аз ще купя друга бибеона. Това бибенце си е мое трябва да си го пазя

аз: Защо плаче бебето
тя: Иска майка си и баща си

Вече сме по-големи, но като малък казваше на морето - голямата локва.

Племенника ми казваше:
"Аз като порасна голям ще имам 3 деца - 1 момче, 1 момиче и 1 бебе."

Имам малка братовчедка на 5 годинки. През лятото видя дъщеричката ми за първи път (а баба й й беше разказвала, как преди 2 месеца сме ходили на гости и Биляна тогава само седяла на едно място сред играчките й) и след 10 минути дойде да се кара на баба си:
- Бабо! Ти какво ми каза! Че седи и не мърда! А тя пипа навсякъде!?!

Излязохме с нея на разходка и тя все ме пита:
- Сега къде отиваме?
- Никъде - казвам. - Вървим си.
- Ама къде отиваме?
- Никъде - повтарям. - Вървим си безцелно.
След 2 минути ме пита:
- Сега пак ли безразборно вървим?

Бисер от преди 5 минути :
Нели рисува с моливи в стаята и пръцка
Обръща се и ми казва: "Мамо, аз направих заря в дупата" 

Има една книга - "От 3 до 5" на к. Чуковски.
В нея са описани много такива бисери.
Сещам се само за един:
На колената има т. нар. капачета.
Едно дете паднало, ударило си колената и казало: Счупих си бурканчетата.
 

 

Виктор падна веднъж. Стана, изтупа се и вика:
- Уф, как ме заболяха шортите.

"Уфффф, кога ще се срути блока, за да излезеш от банята" (при положение, че от 1 минута съм там, чувам го как си мъмри пред вратата)

Има още доста, но като се сетя ще допълвам.

Малкият ни син гледа касетата от сватбата ни/която беше доста отдавна/ и заключава-"Тати обаче си прилича-погледа му е същият"!

Днес ми заяви,че й "убивала пъпката"-в превод сърби ме пъпката.

Племенницата ми вижда комар и се обръща към баща си "Виж татиии, мухар"
Понеже съм сантиментална натура си пазя разни неща в една кутия за спомени. Та в нея стои и лентичката от теста за бременност . Дъщеря ми го видя и се наложи да и обясня какво е. На следващия ден я чувам как се хвали на дядо си "Дядо пък аз видях родилната лентичка на мама"

Ташачки - чистачки на кола/тате ,пусни ташачките/
пушашинк - чорапогащник
путуня -температура
кусан - кроасан
лъвци - лъвове
кълца - кълве
сютен -сутиен

Сутринта като ревеше, че не й се ходи на градина ми вика: Дай ми друга кърпичка, тази е насополена (нещо като насапунисана със сополи)

Йоана винаги започва да крещи, че вижда муха, за да я убием, да не каца по храната. Но веднъж летеше някаква по-различна и е чувала, че има комари, та се извика и тя че има "мухар" - много се смяхме тогава, но явно децата са на една вълна и мислят еднакво. 

От два дни не можем да намерим втората пантофа на сина ми. Питам го, "ами сега какво ще правим само с една пантофа?" А той казва, "ами ще я сложим за украса на стената".

Преди известно време построха нова къща близо до нас. Синът ми ме пита "Знаеш ли кой живее тук?," а аз отговарям, че не знам, не ги познавам още хората. При което той казва пак, "ама не знаеш ли...?", и като вижда че се чудя още, победоносно казва... ...съседите!

Лапвам бонбонче, но Илко ме вижда и пита подозрително "Мамо, какво ядеш?", аз - "Тайна", а той - "Искам и аз една тайна!"

От същата серия: Готвя, Ани мрънка ли мрънка. Аз казвам "Ето, давам на Ани едно парче домат да миряса!", след кратък размисъл Илко казва "Искам и аз да мирясам!"

Уча Ани на гърнето, баламосвам я с една книжка с пате. Един ден гледам Илко й събул памперса и й казва "Ани, ти ела да пишкаш, а аз ще те балаНосам."

Илко гледа едно черно-бяло куче, от онези изчанчените сплескани породи и пита "Мамо, това дали е крава?", "Не - казвам - това е куче". Той мисли, гледа, мисли, гледа и накрая заключва "Това наужким е крава."

Имахме един съсед Марто, пилот.
Един ден изброявам на Илко:
- Кой кара влака - Машинистааа.
- Кой кара трамвая - Ватманаааа.
- Кой кара колата - Шофьораааа.
- Кой кара самолета...
Илко ме прекъсва и отговаря "... Мартоооо!"

Илко гледа дълго едно орехче и накрая казва "Тук има ядене!!!"

Ани ме скубе, Илко й маха ръчичката и й казва "Ани, не скуби майчицата!"

Правя нещо на компютъра и Илко въздъхва "Милата майка има работа..."

Илко ме гледа, гледа и накрая казва "Готино маменце!".

"Къде ми е чорапа? Чакай да го натърся."

Гледа чичо Иво и накрая се обръща към него ласкаво "Чичо Ивичко". (Имаме го и във вариант чичо Любичко)

"Изяха ме комари".

"Заключени доми".

Ето и кратък речник на милите думички:

Цапалче - парцалче (колко логично )
ВърЛеТежка - въртележка
Нежно човекинце - снежно човече
Кържели - кърлежи
Онози - онзи
Камдийски таком - боклуджийски камион
Плястано бляко - прясно мляко
Глетано - гърне
СтЕрЕлки - стрелички

След като Матей 100 пъти ме е попитал къде е приятелчето му Пепи и аз 100 пъти съм обяснила, че той е в къщи с майка си и там живее, играе, спи и папка, ме пита за 101 първи път: Ке е маки Пепи?(превод: Къде е малкият Пепи?).
Аз отговарям троснато: На Луната.
Матей ме поглежда изпод вежди и казва сърдито: И аз икам на Луната.

Днес Матей си играе и си мърмори под носа: Икам(искам) колата, икам гаям, икам ..., икам ..., икам всичко.

Велина /3г.5м./ крещи - Мамооооо, ела бързо. Имам помощ от нуждааа.

Ще излизаме. В коридора, пред огледалото си слагам червило, докато дъщеря ми и мъжът ми се обуват.
Дъщеря ми казва -
Виж как те гледа... Хайде, купи му вече и на него едно мъжко червило, да има да си слага.

Питаме я, ще се радва ли, ако си имаме бебе.
Отговор - Не. Ще го сложа в един плик, ще го вържа с конец и ще го пусна долу пред блока на бабите - Ето, бабички! Гледайте си го.

Дъщеря ми - Баба ми има ли си баба?
Аз - Умряла е, няма я.
тя - Къде е?
Аз - На небето, звездичка.
Кратък размисъл -
Добре, де...А с какво е отишла до небето?

Виж, момая /комара/ цяла ме е изял.

Да добавя и едно много оригинално сравнение, много ме впечатли Илко с него.

Значи, облякох го с червена тениска, червени панталони, червени чорапи, червен суичер и червени маратонки. Той се огледа и рече "Мамо, виж ме! Червен съм като ШИПКА!" (Стига вече с тоя червен домат, амаха! )

Сестра ми,Антония,кръстена на баба Тонка.От там понякога й викаха Тона на майтап,на което тя много се дразнеше.Та стоим си един ден,телевизора включен,кометираха някаква машина,която тежала не знам си колко тона.При което сестра ми застава със бясно изражение и заявява:"Не съм тона тежала!!!!!!!!"
Моя приятелка,в детските си години,това й е бил редовен номер.Качват се с майка си в автобуса и тя започва да крещи:"Място за мамааааа,място за мамааааааа..."