Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 септ. 2006, 16:51 ч.

Кога ви хвана шубето?

  • 2 527
  • 107
  •   1
Отговори

Анкета

Кога ви хвана шубето?

Опции:

  • София
  • Мнения: 3 058
Имам предвид шубето от раждането.

Досега емоциите ми бяха 100% положителни, радвам се изключително много на бременността си от първия момент. не съм имала пристъпи на лошо настроение и други "красоти", дори гаденето ми се размина, до ден днешен  единствено по-трудно ставам, схващам се и се позадъхвам докато се покатеря до петия етаж, но... от 1-2 седмици започвам лееекичко да се страхувам от неизвестното.

Знам че е нормално, не се заблуждавам, чудя се как ще почне, как ще мине раждането, всичко ли ще е наред, ще се преборя ли с болката, ще ми сложат ли упойка... Такива мисли.

Интересно ми е при вас как е/ е било!

# 1
  • Мнения: 1 993
в последния момент

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 866
Първият път изобщо не ме е било страх, даже се чудих на себе си, защото по принцип съм си страхлива, особено от болка. Вторият път започнах да се паникьосвам към края, последните седмици.

# 3
  • София
  • Мнения: 123
В последните две седмици, но взе да ми минава(преносвам три дни и вече ми е все тая, само искам да родя)

# 4
  • Мнения: 7 474
Не ме е било страх  Laughing, но ако има втори път може и да се изплаша (вече знам защо)!

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 2 772
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.

# 6
  • Стара Загора
  • Мнения: 55
Не ме е било страх,ама какво раждане имах...малееее.... ooooh!Но отново бих минала през същото,за да видя после моята фея Flutter

# 7
  • у нас
  • Мнения: 657
 Не ме е било страх

# 8
  • София
  • Мнения: 3 058
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.

Да, доста чета и това ме спасява от атавистичния страх, че раждането непременно е някакъв ужас неземен. Избягвам страховитите истории и не мога да кажа, че съм паникьосана, ама все пак, неизвестността ме плаши леко.

А самата аз съм твърдо позитивно настроена Simple Smile и това наистина помага!

# 9
Не се страхувай! Продължавай да се радваш на бременността си! Не слушай приятелки и познати. Повярвай, очите на страха са големи. Приеми го като най-естественото нещо на света и всичко ще бъде наред.  newsm10

# 10
  • Живея- на пук на всичко:)
  • Мнения: 632
Здравей Simple Smile!Аз съм в 26- та седмица и вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам. Струва ми се, че това решение е жизнено важно и ужасно ме е страх да не сбъркам. Не си мисли, че съм някое шубе, просто сме с Rh-несъвместимост с мъжа ми и имах два пъти вече кървене и ме е страх за бебка, а не толкова от самото раждане- все пак повечето жени повтарят доброволно, нали Simple Smile! Сигурна съм, че шубето е нормално, показва един вид, че осъзнаваш, че в тялото ти расте човек и той е много крехък. Но най- хубавото е, че природата така го е измислила, че животът на бебето минимално да зависи от теб- иначе, ако ние съзнателно трябваше да се творим бебето (освен в оня хубав смисъл Simple Smile) си мисля, че всичко бихме оплескали Simple Smile Simple Smile!

# 11
  • София
  • Мнения: 4 623
В последния момент, когато легнах на операционната Hug

# 12
  • Мнения: 298
Винаги ме е било страх от раждането- страха като че ли беше насаден от разказите на майка ми, че много боли...
Решението за това как да родя взех 1 месец преди раждането, в последните дни исках секцио, защото преносвах ,исках да свършва, а в крайна сметка родих така, както бях решила. Наистина решението не се взима лесно, защото не си убеден, че постъпваш правилно, но пък искаш да не те боли...
Когато започнах да раждам, единствено ме болеше, нямаше страх...той се беше изпарил:-)
Тъй че спокойно и леко раждане на всички!

# 13
  • варненка от София
  • Мнения: 4 663
При мен страхът и емоциите от бременността и радостта, че ще имам бебче, не бяха едно и също. Страх си ме беше от самото начало от самото раждане, но бях много щастлива в същото време. След раждането отмина болката, отмина страха, забравих го и бях готова веднага да родя второ. baby_neutral

# 14
  • София
  • Мнения: 7 071
Не само, че не ме беше страх, но и нямах търпение да родя. Когато започнах да раждам обаче и разкритието ми стигна някъде към 5 см. вече започна много да ме е шубе...

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт