Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 11 септ. 2006, 16:51 ч.
  • Преглеждания  2 501  Мнения  107  Онлайн  1
Отговори

Анкета

Кога ви хвана шубето?

Опции:

  • София
  • Мнения: 3 056
Имам предвид шубето от раждането.

Досега емоциите ми бяха 100% положителни, радвам се изключително много на бременността си от първия момент. не съм имала пристъпи на лошо настроение и други "красоти", дори гаденето ми се размина, до ден днешен  единствено по-трудно ставам, схващам се и се позадъхвам докато се покатеря до петия етаж, но... от 1-2 седмици започвам лееекичко да се страхувам от неизвестното.

Знам че е нормално, не се заблуждавам, чудя се как ще почне, как ще мине раждането, всичко ли ще е наред, ще се преборя ли с болката, ще ми сложат ли упойка... Такива мисли.

Интересно ми е при вас как е/ е било!

# 1
  • Мнения: 1 986
в последния момент

Реклама
# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 866
Първият път изобщо не ме е било страх, даже се чудих на себе си, защото по принцип съм си страхлива, особено от болка. Вторият път започнах да се паникьосвам към края, последните седмици.

# 3
  • София
  • Мнения: 120
В последните две седмици, но взе да ми минава(преносвам три дни и вече ми е все тая, само искам да родя)

# 4
  • Мнения: 7 474
Не ме е било страх  Laughing, но ако има втори път може и да се изплаша (вече знам защо)!

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 2 746
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.

# 6
  • Стара Загора
  • Мнения: 55
Не ме е било страх,ама какво раждане имах...малееее.... ooooh!Но отново бих минала през същото,за да видя после моята фея Flutter

# 7
  • у нас
  • Мнения: 657
 Не ме е било страх

# 8
  • София
  • Мнения: 3 056
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.

Да, доста чета и това ме спасява от атавистичния страх, че раждането непременно е някакъв ужас неземен. Избягвам страховитите истории и не мога да кажа, че съм паникьосана, ама все пак, неизвестността ме плаши леко.

А самата аз съм твърдо позитивно настроена Simple Smile и това наистина помага!

# 9
Не се страхувай! Продължавай да се радваш на бременността си! Не слушай приятелки и познати. Повярвай, очите на страха са големи. Приеми го като най-естественото нещо на света и всичко ще бъде наред.  newsm10

# 10
  • Живея- на пук на всичко:)
  • Мнения: 632
Здравей Simple Smile!Аз съм в 26- та седмица и вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам. Струва ми се, че това решение е жизнено важно и ужасно ме е страх да не сбъркам. Не си мисли, че съм някое шубе, просто сме с Rh-несъвместимост с мъжа ми и имах два пъти вече кървене и ме е страх за бебка, а не толкова от самото раждане- все пак повечето жени повтарят доброволно, нали Simple Smile! Сигурна съм, че шубето е нормално, показва един вид, че осъзнаваш, че в тялото ти расте човек и той е много крехък. Но най- хубавото е, че природата така го е измислила, че животът на бебето минимално да зависи от теб- иначе, ако ние съзнателно трябваше да се творим бебето (освен в оня хубав смисъл Simple Smile) си мисля, че всичко бихме оплескали Simple Smile Simple Smile!

# 11
  • София
  • Мнения: 4 623
В последния момент, когато легнах на операционната Hug

# 12
  • Мнения: 298
Винаги ме е било страх от раждането- страха като че ли беше насаден от разказите на майка ми, че много боли...
Решението за това как да родя взех 1 месец преди раждането, в последните дни исках секцио, защото преносвах ,исках да свършва, а в крайна сметка родих така, както бях решила. Наистина решението не се взима лесно, защото не си убеден, че постъпваш правилно, но пък искаш да не те боли...
Когато започнах да раждам, единствено ме болеше, нямаше страх...той се беше изпарил:-)
Тъй че спокойно и леко раждане на всички!

# 13
  • варненка от София
  • Мнения: 4 659
При мен страхът и емоциите от бременността и радостта, че ще имам бебче, не бяха едно и също. Страх си ме беше от самото начало от самото раждане, но бях много щастлива в същото време. След раждането отмина болката, отмина страха, забравих го и бях готова веднага да родя второ. baby_neutral

# 14
  • София
  • Мнения: 7 071
Не само, че не ме беше страх, но и нямах търпение да родя. Когато започнах да раждам обаче и разкритието ми стигна някъде към 5 см. вече започна много да ме е шубе...

# 15
  • Варна
  • Мнения: 2 313
Не ме е било страх от раждането. Беше ме страх дали всичко ще е наред с детето, дали ще е здраво и т.н., но от раждането не ме беше страх. Бях спокойна до последно. Имах много лесно и бързо раждане. Peace (но много болеше де)

# 16
  • София
  • Мнения: 5 103
Седмица преди насрочената дата за секциото Shocked

# 17
  • София
  • Мнения: 2 227
В последния момент, когато легнах на операционната Hug
И при мен така.

# 18
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 544
И двата пъти ме спипа на тръгване към болницата...

# 19
  • Sofia/ Silistra
  • Мнения: 300
Не ме е било страх от раждането. Беше ме страх дали всичко ще е наред с детето, дали ще е здраво и т.н., но от раждането не ме беше страх. Бях спокойна до последно. Имах много лесно и бързо раждане. Peace (но много болеше де)
И при мен беше така. Лека бременност и не му мисли много, не че няма да боли но всичко се забравя когато видиш малкото човече.

# 20
  • Видин
  • Мнения: 2 657
В последния момент,като ми по4наха контракциите.

# 21
  • Мнения: 2 171
Аз се изплаших на последната консултация, когато докторът ми каза: "Сега си отиваш, вземаш един душ и след 2 часа те чакам в болницата". Е тогава направо ми се подкосиха краката, а преди това изобщо не съм се страхувала.

# 22
  • София
  • Мнения: 83
В последния момент,като ми по4наха контракциите.
И аз така! Wink

# 23
  • Atlanta ,USA
  • Мнения: 2 850
Към края в 8-9 месец .А при постъпването в болницата вече беше вълнение , не страх .

# 24
  • София
  • Мнения: 629
Няма я моята опция  Mr. Green, а именно, още преди да забременея. Страхът, който спря с получаването на контракции,  беше много по-голям от реалността  Laughing.

# 25
  • Мнения: 4 395
В 9. месец.

# 26
  • София
  • Мнения: 5 374
Ми плиснаха ми се водите и аз чак изпищях.....щото беше много внезапно и неочаквано. 23 дена беше преди термин, та...ме свари неподготвена

# 27
  • Мнения: 5 391
Страхувах се от неизвестното...мисля че 2-ят път няма да ме е страх толкова.

# 28
  • sofia
  • Мнения: 5 140
Не ме е било страх.

# 29
  • Мнения: 2 772
..още преди да забременея.
      Peace, aма наистина ужасен страх  Sick!

# 30
# 31
  • у нас
  • Мнения: 3 562
7-8 месец  Grinning
Ама вече нямаше връщане назад  Crazy

# 32
  • София
  • Мнения: 7 531
През първата ми бременност въобще не ме беше страх,просто не знаех какво е!През втората знаех,но блажено си живеех с мисълта за епидуралка и се опитвах да не мисля!Е да но накрая се оказа,че нямам време за такава екстра и докато ми я поставят и подейства ще съм родила!Е тогава вече ме хвана шубето или по-скоро в главата ми нахлуха спомените за болката от първия път!Обаче докато се усетя и родих!

# 33
  • Мнения: 3 612
Две седмици преди да родя zапочнаха контракциите... е те тогава zапочна не на шега да ме дострашава  Rolling Eyes

# 34
  • София
  • Мнения: 1 101
В последният момент, в  деня преди секциото.

# 35
  • София
  • Мнения: 1 455
Първия път като влязох в предродилна зала,а втория като разбрах,че съм бременна.

# 36
  • София
  • Мнения: 1 879
Мен си ме повтрисаше като се замисля, защото съвсем точно знаех какво ме чака - второ секцио  Crazy пък то се оказа по лесно от първото, може би и заради мойте преекспонирани страхове  Crazy Иначе си втълпявах да не мисля - от страх аползата е никаква  Heart Eyes

# 37
  • София
  • Мнения: 1 402
В 9 месец. Знаех, че мога да родя всеки момент и ме беше страх.  Crazy

# 38
  • акаунта е семеен
  • Мнения: 742
Страх? Направо паника...едва се овладявах - бях ужасена...девет месеца си живеех сладко с мисълта за малкото същество - и когато наближи момента се паникьосах...не от самото раждане а дали всичко ще е ОК с бебчето...
Паниката ме държа само седмица, и след като се успокоих - родих сравнително леко и слава богу жива и здрава мома!

Важното е да си даваш кураж и да се успокоиш!
Леко и безпроблемно раждане!  bouquet

# 39
  • София
  • Мнения: 3 056
Благодаря Simple Smile Още не ме е обзела паника и се надявам да не ме обземе, ама знае ли човек... По принцип гледам положително на всичко, а и чета доооста селективно. Т.е. чета наред, ама не давам много ухо на ужасиите.

Препоръчвам и на другите бъдещи мами, да влизат в отчетните теми на текущия месец - мнооого положително действа! Много добри новини, поздравления, снимки на бебоци! Тук поздравявам всички септемврийки  bouquet

# 40
  • Варна
  • Мнения: 4 970
Не ме е било страх

# 41
  • Sofia - Младост
  • Мнения: 2 243
   Първият път изобщо не ми пукаше! Живеех в блаженно невежество, въпреки че от леля ми /акушерка/ бях чувала какви ли не истории! Вярвах, че на мен няма да ми се случи нищо лошо! И така докато доки не ми каза в предродилно, че се налага да родя секцио! Тъкмо се успокоих и на операционната маса доки каза, че ще раждам нормално, но без упойка, защото бебето излиза и няма времеме за екстри #Crazy! Но тогава вече май бях повече ядосана отколкото уплашена  Twisted Evil!
   Сега с второто откакто видях двете чертички съм в лек стрес и единственото което ме успокоява е мисълта, че както 2 бременности не си приличат, така не е задължително и второто ми раждане да е тежко като първото  Peace!

# 42
  • София жк.Младост
  • Мнения: 72
Започна да ме обзема страх в средата на 7 месец,но не от самото раждане,а дали ще успея да се подготвя навреме с покупките за бебето и дали ще се справя с отглеждането му...колкото повече чета за кърмене,къпане.масажи и т.н.,толкова повече ми обзема паника,че няма да се справя с грижите....
По цели нощи се въртя в леглото и мисля и премислям какво съм купила,какво още ми е нужно за мен и бебето..... newsm78

# 43
  • В света на мечтите
  • Мнения: 542
още не ме е дострашало пък ще видим накрая какво ще стане.

# 44
  • Кебекуйка
  • Мнения: 3 932
Къмто края ме хвана шубето, но когато "влязох в процедура", нямах подобни усещания  Peace

# 45
  • In the jungle out there..
  • Мнения: 1 240
Хвана ме докато пътувахме към болницата, а като казаха, че оставам да раждам, направо изтрещях  #Crazy Ама пък много бързо ми мина Crazy

# 46
  • Мнения: 8 505
Не ме е било страх.И понеже раждането ми протече много леко,предполагам,че и следващият път няма да ме е страх.

# 47
  • Мнения: 1 403
Преносвах и ме приеха в болницата да лежа, като гледах другите направо не ми се раждаше и исках да си ходя ooooh!

# 48
  • София
  • Мнения: 699
Не ме беше страх. Майка ми е родила за 20 минути, та мислех, че и на мен ще ми се размине леко.  Grinning Е, моето беше към 12 часа, ама следващия път пак няма да ме е страх.

# 49
  • Бургас
  • Мнения: 407
Още не ме е страх,но сигурно като започне раждането чак тогава ще се притеснявам.

# 50
  • София
  • Мнения: 1 008
Не ме е било страх, просто защото все си казвах, че е рано да мисля за момента на раждането и умишлено се абстрахирах от всякакви разкази на други мами. Наслаждавах се на бременността си през цялото време и оставих нещата да се случват.  А самото раждане настъпи толкова внезапно и преждевременно (секцио по спешност след една от редовните ми консултации), че нямах време за притеснения и всичко мина толкова бързо, че няколко дни дори не осъзнавах какво се е случило...  Laughing

# 51
  • София
  • Мнения: 6 098
Ами до деветия ме беше страх дали ще износя бебето, защото имах контракции и дали всичко ще си му е наред, в деветия ме хвана шубе от раждането, защото трима независими лекари ме съветваха за секцио, заради тесния ми таз и ниския ръст и се ошашках, ако тръгне нормално да не му счупя нещо, докато излезе, да не го вадят с форцепс и такива работи, но винаги страхът е бил за бебето, не за мен, дали ще ме боли или дали ще издържа.

# 52
  • София
  • Мнения: 3 269
В последния момент и то от факта, че ще ми правят секцио - аз до последния момент се молих за нормално раждане, нооо нямаше как, трябваше да се направи операция.

# 53
  • Мнения: 1 352
В последния момент и то защото започна много да ме боли

# 54
  • София
  • Мнения: 3 416
 Не ме е хващало. Не съм се страхувала и двата пъти.
Вторият път като раждах и тъкмо да се качвам на магарето и ми се схвана крака. Казвам му аз на лекаря, а той "А ти се уплаши" - Много ме ядоса, защото не ми повярва и ме сложи в общия кюп с паникьосани родилки.
Та така си раждах и си бодох крака с нокти(за да ме отпусне, поне той да не ме боли), че нямаше време да се занимавм с него отделно Laughing.

# 55
  • София
  • Мнения: 2 141
Моят отговор го няма. Винаги ме е било страх от раждането.

# 56
  • Gabrovo
  • Мнения: 119
Не ме е хващало. Макар 4е раждах с операция. Но през цялата бременност приятели медици (студенти) ме наглеждаха (бяха то4но на АГ-то) и ми обясняваха на какви раждания са ходили, та бях свикнала с мисълта 4е 6те се ражда Stuck Out Tongue

# 57
  • Sofia
  • Мнения: 907
Нямам спомен много, много да ме е било страх, даже към средата на 9 - тия месец вече нямах търпение всичко да свърши, че много взе да ми тежи.

# 58
  • Русе
  • Мнения: 2 955
В такива сюблимни ситуации винаги съм се мобилизирала да направя всичко така, както трябва и никога не съм се поддавала на страха, което го отчитам като голям мой плюс.

# 59
  • София, Гео Милев
  • Мнения: 510
В деветия месец ме хвана шубето от самото раждане, но то май после беше по-трудното.

# 60
  • София
  • Мнения: 4 839
В последния момент.
Като ми изтекоха водите.

# 61
  • Варна
  • Мнения: 942
В интерес на истината не ме било страх,Казвах си че щом сестра ми роди четери деца едва ли е нещо страшно (като я знам как я страх от зъболекаря  hahaha) иначе нямаше да ражда толкова ,нали?единственото нещоот което се страхувах или по скоро притеснявах беше дали всичко с бебка ще е наред.И наистина моето раждане беше повече удовоствие отколкото болка, а на бял свят се появи едно прекрасно и здраво момиченце.

# 62
  • Варна
  • Мнения: 1 377
В такива сюблимни ситуации винаги съм се мобилизирала да направя всичко така, както трябва и никога не съм се поддавала на страха, което го отчитам като голям мой плюс.

И аз така /изпъчвам се!/
Не се страхувах, просто изчаках да свърши, каквото има да свършва. Отидох да раждам като по работа - свърших си я за има-няма час и половина.

# 63
  • София
  • Мнения: 316
Някъде 4-5 месец - страшно шубе  Crazy
Само сънувах разни кошмари на тема раждане, бебе...  #Crazy
После до самото раждане бях спокойна, защото вече си мислех, че каквото ще става ще стане и няма причина за такава паника  Grinning
И първите около 2 седмици след раждането бях малко в паника, но вече почти всичко си дойде на мястото  Wink

# 64
  • Перник
  • Мнения: 492
Първият път не ме е било страх, защото не знаех от какво да се страхувам.Втория - в началото на деветия вече яко ме тресеше нервата.

# 65
  • софия
  • Мнения: 748
в последния момент като стана ясно, че вече се почва  Simple Smile

# 66
  • New Zealand
  • Мнения: 5 184
Родих седмица преди термина - предизвикано раждане по медицински при4ини. КОгато лекарят ми каза веднага да си приготвям багажа за раждане и да отивам в болницата, онемях, панирах се и се затресох от притеснение ... и само повтарях 4е е рано.

# 67
  • Бургас
  • Мнения: 779
Когато ми потекоха водите .

# 68
  • Шумен
  • Мнения: 702
Шубето ме хвана когато ми изтекоха водите. Аз се паникьосах, таткото два пъти повече Mr. Green 

# 69
  • Ямбол
  • Мнения: 235
Няма я моята опция  Mr. Green, а именно, още преди да забременея.
  PeaceСега се опитвам да не мисля за раждането, че каквато съм паника.... ooooh!. Повече сякаш ме тревожи, дали бебка ще е добре.

# 70
  • Сливен
  • Мнения: 2 000
Аз съм си страхлива по принцип, тъй че още от началото ме беше страх.

# 71
  • Мнения: 4 806
не ме беше страх от раждането, малко ме притесняваше самата неизвестност, а като ми изтекоха водите ме обзе страхотно весело настроение, че края му се види. Мина за 5-6 часа.

# 72
  • София
  • Мнения: 251
Докато бях бременна изпитвах страх от време на време - дали е добре бебето, дали ще дочакам термина, дали няма да се роди по-рано, дали няма да го изгубя, дали е нормално и здраво.Когато влязох в 9-ти месец всичките ми страхове изчезнаха.Не се страхувах, че е рано бебето да се роди.Чаках раждането с нетърпение.Не съм се страхувала от самото раждане, а от това как бебето ще го преодолее.И сега съжалявам, че толкова се притеснявах.За мен раждането мина добре, но бебка го преживя трудно.Спря да диша при излизането.Интубираха я, обдишваха я и в началото беше на кислород.Сега слава Богу всичко е зад гърба ни и тя е едно прекрасно, жизнерадостно и здраво бебе.Искам да кажа на всички бъдещи майки, на които им предстои раждане да не се страхуват и да не се притесняват.Да мислят позитивно и да очакват спокойно и с любов раждането, защото това е най-прекрасното изживяване на света.

# 73
  • София
  • Мнения: 2 639
О, емоции много, но чист страх и нежелание не си спомням да съм изпитвала...

# 74
  • София
  • Мнения: 146
Много се радвам на бременността си, но адски ме е страх от раждането. Винаги е било така дори преди да забременея съм си давала сметка, че ужасно ме е страх и никога не давам на приятелките да ми разказват за самото раждане, не слушам каквито и да било случки за да не се тормозя излишно.
Дано всичко да е наред!

# 75
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 2 228
Не ме е било страх  Laughing, но ако има втори път може и да се изплаша (вече знам защо)!
И аз така Peace

# 76
  • Мнения: 507
Шубето ме хвана когато ми изтекоха водите. Аз се паникьосах, таткото два пъти повече Mr. Green 
Това първия път, а втория си се притеснявах през цялата бременност, като знаех какво е. Обаче като започна раждането бях вече много спокойна!

# 77
  • Мнения: 5 003
Към 9 месец започнах да се позамослям  newsm78 - кое, как? То при първо раждане не знаеш от какво да се страхуваш, но...факт е притеснението.

# 78
  • Мнения: 1 909
Няма отговор "още преди да забременея"? Аз бях от такъв случай. yes

# 79
  • Нови пазар
  • Мнения: 318
   С първата бременност страха ме обзе още в самото начало. С втората неизпитах такова чувство дори вече и на операционната. Може би точно за това. Първото ми раждане беше нормално.

# 80
  • гр.Пещера
  • Мнения: 83
Мен ме хвана шубето в 7-мия месец.Сега съм в 8-мия,а в 9-тия сигурно ще се побъркам.Успех на всички.

# 81
  • Мнения: 795
Здравей Simple Smile!вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам.
    В 34 г.с. съм, досега не се замислях, но от няколко дни дори ме избива на плач. Надявам се да е временно, че ако продължава така ще колабирам преди да стигна до болницата .smile3518

# 82
Диора, този твоят рев са си хормони, и аз големи сълзи проливах в 34-35 седмица. Иначе по темата- не ме беше страх. Повтарях си че раждането е естествен процес, тялото ми знае какво трябва да прави и всичко ще е о'к, нооо таткото здраво го тресеше страх и все се чудеше newsm78 и ме питаше как щяло да излезе това голямо бебе през това малко място.  Laughing

# 83
  • София
  • Мнения: 6 164
В последния момент... макар, че не е съвсем така. Беше деня, преди да ми го предизвикат, защото знаех. А вече самия ден бях ОК! Peace

# 84
  • Мнения: 19 271
по към края Simple Smile

# 85
  • plovdiv
  • Мнения: 78
Не ме беше страх. Аз по принцип гледам да мисля положително Simple Smile Така си повтаря,че след като толкова жени са родили, значи не е страшно.

# 86
  • София
  • Мнения: 350
Бебо закъсняваше и аз нямах търпение да родя.За страх от самото раждане не ми остана време,по скоро се притеснявах за бебето.

# 87
  • София
  • Мнения: 2 581
Към 9 месец започнах да се позамослям  newsm78 - кое, как? То при първо раждане не знаеш от какво да се страхуваш, но...факт е притеснението.

Притеснявах се от неизвестното,но чак да ме е било страх-не.

# 88
  • Дания
  • Мнения: 379
Първото  раждане  ме свари 3 седмици преди термин и нямах време да ме хване шубето.
А сега ми предстои но още не ме хванало шубето #Crazy

# 89
  • gatorland
  • Мнения: 3 478
Страх ме беше с години преди да забременея, но от момента в който това стана, докато родих не ме е било страх и за секунда. Просто знаех какво ме очаква и не са ме мъчили страхове Mr. Green.

# 90
  • Мнения: 2 648
  Винаги малко си ме е страх.

# 91
  • Мнения: 1 582
Не ме беше страх. Не знам защо, но си бях наумила, че ще раждам много лесно.

# 92
  • Русе
  • Мнения: 193
Не ме е било страх от раждането, по-скоро се притеснявах, че ще тръгна да раждам, а чантата ми няма да е готова Simple Smile)) Глупаво, но накрая точно така стана Simple Smile

# 93
  • София
  • Мнения: 195
 Притесних се,когато ми казаха,че на другия ден ще ми направят секцио.

# 94
  • София
  • Мнения: 310
Притесних се като ми каза докторката, че до обяд "ще ме приключи"  Mr. Green (преведено на български език, ще ми направят секцио, след като ми бяха включили системи и нямаше родова дейност и никакво разкритие)

# 95
  • Бургас
  • Мнения: 509
Не ме е било страх-нито по време на бременността,нито преди и по време на самото раждане.

# 96
  • София
  • Мнения: 1 750
Страхът при мен идваше от време на време. Но най-силен ме беше два дни преди датата определена за секциото. Плачех много, не можех да спя и постоянно се молех всичко да мина нормално.

# 97
В момента съм в мачалото на 9 месец и започва да ме хваща шубето, дали всичко ще е ок, дали ще усетя кога идва момента. Страх ме е да не ми изтекът водите докато пазарувам или съм някъде навън. Предполагам, че с почти всички  е така, но наистина много  ме е страх.

# 98
  • София
  • Мнения: 30 672
Знам ли, в последния момент. Дияна беше тръгнала, а аз казвам на акушерката "хич не искам да раждам" Simple Smile И естествено отговорът беше "щом си стигнала до тук, връщане няма" Simple Smile

# 99
Мен не ме беше страх от раждането през цялата бременност
Бях много смела и нямах търпение да се срещна с това малко създание!
Когато започнаха да ми изтичат водите обаче.........не знаех какво да правя и започнах
 да плача !Плачех точно от страх,но страх дали е добре бебето дали всичко е наред и така!
Бъди смела няма нищо кой знае колко страшно!Милиони жени раждат та ти ли няма да родиш !  bouquet  bouquet  bouquet

# 100
  • между ада и рая
  • Мнения: 361
В последния момент Crazy

# 101
  • Stara Zagora, BG Sindelfingen, DE
  • Мнения: 619
в последния момент-когато схванах,че трябва да потеглям към АГ-то

# 102
  • София
  • Мнения: 3 740
Не ме е било страх,ама какво раждане имах...малееее.... ooooh!Но отново бих минала през същото,за да видя после моята фея Flutter
Peace

# 103
  • София
  • Мнения: 2 408
Като тръгнах да раждам, направо много се притесних, но всичко мина добре.

# 104
  • Мнения: 16 979
Не ме е било страх-нито по време на бременността,нито преди и по време на самото раждане.
Peace Hug

# 105
  • Мнения: 4 773
Като ме подхванаха контракциите се уплаших, че може да продължат безкрайно дълго или да умра. Гаднички бяха. Слава богу мина бързо.

# 106
  • София Западен парк
  • Мнения: 1 555
Наистина не ме беше ама хи4 страх, а и някак си не се притеснявах за нишо, а по принцип не съм такава, а напротив ! Казах си, че всичко в Божа работа и това е !!!

# 107
  • Прага/Чехия
  • Мнения: 1 183
И мен ме е страх,няма смисъл да казеам,че НЕ,но се успокоявам с това,че няма да съм първата нито последната която ражда.Успех! Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт