Тази тема я пускам вдъхновена от ivka10,а и за да вдъхновим и другите мами за следваща среща.
Нека да внесем и малко колорит в ежедневието изпълнено с толкова грижи.
Та за темата:тук ще ви разкажем смешни и забавни истории свързани с нас потребителите и децата ни естествено(на къде без тях).
Аз ще започна със случка от срещата по-точно от края й(от главата за краката както се казва)
Та: тръгваме си вече ние и както разбрахте пътя ни с Ивка се оказа до някъде един и същ и се разбрахме да спрем на Гурково да хапнем и то какво мислите....чорба и сигурно се сещате че ще е шкембе.Не им стигна,че всички ще ядат ами вдъхновиха и децата.Ама хайде добре щом им се ядат такива неща ок,но като донесоха чорбата тя върви комплект с огромна купа с оцет,чесън и не знам още какво.Заведението добре,че беше скромно и не толкова посещаемо за да не ни гледат хората сеира как 3-ма възрастни и две деца сипват в чорбата онова странно нещо с чесън и ръсят някви пипери-черни червени и лютиииии......така се ядяла тази чорба 
До тук добре,но някои дами попрекалиха с пиперчетата-чернички и червенички и лютиииии......Сещате се за кого говоря,аз не ям това странно нещо,и за щастие и Преславка не го хареса,та остана една единствени 
Ивка.И до тук всичко беше ок,но беше време и да хапнат това което са надробили 
.Мъжете и малки и големи се справяха блестящо,но в един момент забелязвам Ивка гледа странно...ама мнооого странно 
питаме я какво ти има,а тя-едва проговаря нищо,но погледааа един влажен,очите едни по големи и мокрииии... но мълчи яде и тва е.Ох свърши най сетне чорбата,а Ивка вече беше се подпалила яко
Когато успя най сетне да обясни за какво става дума се оказа,че не само децата нямат спирачки...попрекалила с лютото а и не разбъркала докрай и всичко на дъното-огън ама огън
но нали е пекана мълчиииии....само особения поглед и сълзите я издадоха.Май дълго ще помни чорбата в Гурково и смеха който огласяше цялото заведенийце.
Много ме е яд,че не се сетих да й снимам странната физиономия ама мнооого
Ивка,мила наистина беше неотразима.Добре ,че беше количката да я буташ та не ти се наложи да потичаш около крайпътното ханче
Ох,момичета дори и сега като пиша се заливам от смях,детенце като я видя спря да яде реши,че чорбицата е виновна за странното изражение на Мама
Та в общи линии така и завърши нашата среща от там пътищата ни се разделяха.
Това е: Нищо човешко не ни е чуждо!!!
Благодаря ти Ивка за прекрасния завършек и се надявам да не се сърдиш очаквам твоето включване нека се посмеем дружно 
Нека да внесем и малко колорит в ежедневието изпълнено с толкова грижи.
Та за темата:тук ще ви разкажем смешни и забавни истории свързани с нас потребителите и децата ни естествено(на къде без тях).
Аз ще започна със случка от срещата по-точно от края й(от главата за краката както се казва)
Та: тръгваме си вече ние и както разбрахте пътя ни с Ивка се оказа до някъде един и същ и се разбрахме да спрем на Гурково да хапнем и то какво мислите....чорба и сигурно се сещате че ще е шкембе.Не им стигна,че всички ще ядат ами вдъхновиха и децата
.Ама хайде добре щом им се ядат такива неща ок,но като донесоха чорбата тя върви комплект с огромна купа с оцет,чесън и не знам още какво.Заведението добре,че беше скромно и не толкова посещаемо за да не ни гледат хората сеира как 3-ма възрастни и две деца сипват в чорбата онова странно нещо с чесън и ръсят някви пипери-черни червени и лютиииии......така се ядяла тази чорба До тук добре,но някои дами попрекалиха с пиперчетата-чернички и червенички и лютиииии......Сещате се за кого говоря,аз не ям това странно нещо,и за щастие и Преславка не го хареса,та остана една единствени Ивка.И до тук всичко беше ок,но беше време и да хапнат това което са надробили .Мъжете и малки и големи се справяха блестящо,но в един момент забелязвам Ивка гледа странно...ама мнооого странно питаме я какво ти има,а тя-едва проговаря нищо,но погледааа един влажен,очите едни по големи и мокрииии... но мълчи яде и тва е.Ох свърши най сетне чорбата,а Ивка вече беше се подпалила яко Когато успя най сетне да обясни за какво става дума се оказа,че не само децата нямат спирачки...попрекалила с лютото а и не разбъркала докрай и всичко на дъното-огън ама огън
но нали е пекана мълчиииии....само особения поглед и сълзите я издадоха.Май дълго ще помни чорбата в Гурково и смеха който огласяше цялото заведенийце.Много ме е яд,че не се сетих да й снимам странната физиономия ама мнооого
Ивка,мила наистина беше неотразима.Добре ,че беше количката да я буташ та не ти се наложи да потичаш около крайпътното ханче
Ох,момичета дори и сега като пиша се заливам от смях,детенце като я видя спря да яде реши,че чорбицата е виновна за странното изражение на Мама
Та в общи линии така и завърши нашата среща от там пътищата ни се разделяха.
Това е: Нищо човешко не ни е чуждо!!!
Благодаря ти Ивка за прекрасния завършек и се надявам да не се сърдиш очаквам твоето включване
нека се посмеем дружно 
Не,че това има някакво значение,но да си кажа аз.
спорове, 
обидени и неразбрани хора с каквито беше пълен форумът до вчера .
която донесохте от Абранаси!
"Малкият човек опознава света!" 
- каза мой приятел веднъж. Колко е хубаво! Когато моят син започна да прави тези "номера" си казах- Я гледай какъв вкус можел да има живота! Приятно е да се четат такива неща! 
автобусната спирка от която трябва да се качим и то ми вика м бу бу бу 
божееее голям срам добре че беше той иначе кой знае къде щях да се забия.Това ми беше последното взимане от ясли,после в градината беше по лесно а и той проговори така,че сега разчитам на него и на баща му,ние с Лъчи сме безкрайнооо дезориентирани и се возим като багаж.
тука съм,но нали знаеш,че от сутрин до вечер не съм в къщи и после бързам да наваксвам-готвене,чистене,гушкане
детето както никога до тогава 
-лъскало,търкало и то всичко наведнъж,до сега 
ако нещо свърши ама едва - едва!Та така!Разгледах и новите снимки 
имате всички много поздрави от мъжът ми и каза,че чака новата ни среща,на която ще дойде с огромно удоволствие
сега отивам да се разправям с Павел,че нещо ме тормози и врещи в ухото ми..искал да гледа ШРЕК ...аз пък искам новините 
сте оправдани 
Той си е харесал едно магаре и иска да си го вземаме в къщи,а аз да му готвя манджички 
съгласен!!!Обаче като си види магарето да се търкаля...ей тъй се били търкаляли горе на Арбанаси с момченцата 
Няма тръгванееее.Белия кон,та белия кон 
Накрая го 
ужас едвам го откопчих от горкия човечец 
и мама му е обещала 
споко 
"Ще ядем,ще ядем вкусна торта със крем...." 
тича от стая в стая и вика ама вика-Аз имам рожден деееен!!!Идва целува ни и пак тича ама тича!!!! 
.Аз взех да се усещам, какво е станало, и хукнал посред нощ, да ровя в торбата за боклука, добре,че мъж ми го домарзя да я изхвърли и остави за сутринта.Та ровейки във торбата, откривам скъпоценните ненужни книжки,които не исках да чета.Там между тях се мъдреше и един диск. 
Благополучно излезе от торбата със боклука, и също толкова благополучно инсталирах, със помоща на Креми камерата си. 
Ами сега, 
Замъквам столчето за кола и паркирвам Преславка на него. 
Само 40км. път е но ми се сториха стотици.Единият ме мереше със бонбони,другият ме скубеше,после пък Боби реши да се изявява като певец,Преслава пък нещо не и се понравиха песните на батко и и почна да реве взе едно че я колят. 
Той пък се беше запилял за някъде, та го чаках да се появи.Идеше ми да го удуша,когато появявайки се ми изръси"Пътуването до турция се отлага" 
парите отидоха сега за куче 
Рожден 
Желая ти здраве всеки ден,щастие всеки миг и още едно детенце даряващо ви обич и пълнота ...за цял живот 
Весел празник! 