На мен би ми било неприятно детето ми да вземе храна,която друго дете е пипало,освен ако не се касае за бонбон или нещо опаковано.Например би ме подразнил факта да си вземе чипс от пакет в което друго дете бърка.Не заради самото дете,колкото заради това че не се знае с кави ръце бърка в този плик.Има деца на които родителите не мият ръцете по цял ден,че и на всичкото отгоре дори си лягат с мръсни ръце вечер.Има такива които са оставяни сами да се обслужват в общественни тоалетни,защото на майката не и минава през ум къде и какво ще пипне детето и'.И са много такива деца за съжаление.
Но не знам дали ще имам смелостта да откажа на сина си или дъщеря си да си вземе нещо за ядене от друго дете.Не мога да си представя ситуация в която казвам,не няма да си вземеш,при положение че виждам че и се яде.Както и не бих искала моя отказ да обиди другия родител.Може би за да не се стига до такива конфузни ситуации,ще обясня предварително на детето че това не трябва да се прави с чужди хора.
За играчките,аз съм майка която винаги е учила дъщеря си да споделя играчките си,както и при игра да предразполага другите деца да се включат в обща игра с нея.
И някак си ми е било грозно да гледам деца които си стискат техните играчки и стоят настрана от другите,единственно от страх че другите ще им "пипнат"играчката.Това естественно е лично мой начин на виждане на нещата,не настоявам никой да приема моята гледна точка насила.
Преди няколко години бяхме на един рожден ден на едно момиченце,имаше и други деца,които цяла вечер умряха от скука,защото рожденничката си беше натрупала играчките на една камара и беше седнала в-у тях и всеки път когато някое дете се доближеше крещеше истерично да не пипа нищо.Майката нищо не направи по въпроса.Ако бях аз щях да я дръпна настрана и поне да и поговоря.Това остро чувство за собственност според мен е по-травматизиращо,отколкото полезно.