Обич по навик

ей такива думи са от "любимите" ми.
това е изказване на един незрял човек.
много вероятно е да има друга, на това ми намирисва.
извинявам се ,ако се повтарям нямах време да изчета постингите

Съгласна съм със всичко казано (особено с Лени).... и не съвсем.
Защо изхождаме от факта че мамата не е допринесла с нищо за тази ситуация ( това аз не го знам но всяка ситуация има поне 2 гледни точки).
Само като пример - по медицински причини втората ми бременност премина в болници и лежене в къщи , с всички спътстващи неудобства. Непрекъснато ми беше лошо, дискомфортно, кървях или контрахирах и т.н. Непрекъснато мислех за нови и нови злини които ще ми се случат, на мен , бебето , семейството, и разбира се надълго и нашироко информирах мъжът ми. Ясно е , че интимност и ласки въобще не можеха и да се осъществят . След трудното раждане и многото кърпежи също минаха няколко месеца докато се очовеча.
В последствие мъжът ми ми каза че в този период се е чувствал като нещо средно от личен психолог, медицинска сестра и банкомат. Преодоляхме го . Но сега се чудя как не ми е "резнал квитанциите" - постъпката е доста егоистична отмоя страна...
Незнам дали изясних това което имам предвид...

Обич по навик няма! Може да ти е станало навик да мислиш, че обичаш.

Много ми е интересно  , какво искат да кажат някой със съвета си
 " не се унижавай" . Ако означава да се направиш на много горда и му "биеш  шута " и да се оправяш сама , не мисля , че е правилното решение.  За много мъже май това е супер вариант . Той ще излезе от цялата ситуация , а теб ще те остави сама с дете .  Не се упреквай , а го впрегни в грижи покрай детето , за да няма време да анализира толкоз обстойно чуствата си.

Да, изрази го доста добре  
Аз си мисля, като чета особено последния постинг до каква степен жената в
старанието си да не 'пречи' да не се 'оплаква' и тн. всъщност прави лоша услуга на връзката, защото мъжа мисли, че жената е всичко можеща и всичко приемаща.

мисля, че българската жена ( казвам българската, защото не съм го наблюдавала у италианки и др.) прави голяма грешка, като просто приема някакви културни парадигми, като най-вредната е тази да си мълчи, да не се оплаква, за да не 'досажда". което за съжаление означава и несподеляне на никаква работа и задължения. понятието ' помага'... така просто не виждам разликата с това дали отглеждаш мъж или 4 годишно дете.

пра-баба ми е казвала, че жената е драга на мъжа, докато й 'фърка полата'.
това явно означава, че българските жени мълчаливо понасят какво ли не, за да ги обичат мъжете им. това обаче е обич само в 'добро'.

аз ще ви кажа, как се справих с липсата на кой знае каква съпричастност към състоянията ми ( особено месечни). имало е моменти съвсем в началото, когато аз лежа и се гърча той минава, поглежда ме и пита искам ли да излизаме на разходка .
просто мъжете са супер не съпричастни към женските състояния,
не обичат някой да е болен и тн.
свекърва ми я оперираха от рак на репродуктивните органи и деня, в който се прибра и си легна жената, свекър ми влиза в стаята и казва " ти сега защо не ми приготвяш обяда'.
тоя тираничен подход го има при стари италианци. но младите жени тук са ... ужас. само претенции.

та, аз момичета започнах да се оплаквам и да  казвам и показвам, колко е трудно.
явно трябва в пряк текст. сутринта имах някакви спазми около яйчниците - едва ходех , но се обадих на мъжа си с пълно съзнание, че той нищо не може да помогне.
просто за да знае, че мен ме боли в момента и че плача.
от тогава 10 пъти ми се е обадил да пита как съм, като казах , че съм пила аолин на гладно той ми дръпна една реч колко е вредно за стомаха.
мисля, че с неговата съпричастност имам прогрес.
искам да знае, че като забременея всяко взимане на кръв и игла за мен е агония, че се страхувам, че не понасям и тн.
не говоря за досаждане, превъзназяне и симулиране - а за не мълчане.
стана по-различен, по-отговорен към мен.
разбира че не съм на пружина да ми 'фърка полата' по цял ден.
разбира, че когато ме болят ужасно гърдите не бива да ме доближава.
разбира, че репродуктивната ми система е важна, и че не мога да нося 2 стека минерална вода ( преди ми казваше " И като минаваш през супера вземи 2 стека вода").и аз като една кокошка мъкна по 18 литра вода в по една ръка.

казвайте им.може би това ще ги направи по-отговорни.

Отидете заедно при психолог. Няма как да оправите отношенията си без да знаете причината за влошаването им и без да го искате и двамата.

Направи услуга на детето - не пускай поне шест месеца баща му в жилището.

КланГ, смея да кажа, че не съм съгласна с теб. Вярно, че за една грешка винаги трябват двама. Обаче девойчето май си мисли точно обратното. Това се опитваме да кажем всички: че не бива да търси вината само в себе си. И още нещо: каква форма на егоизъм е да си бременна? Това е най-святото нещо, най-висшата форма на себеотдаване! А каква ще ти е бременността съвсем не е твой избор! След като носиш едно ОБЩО дете, то и грижите следва да са общи! И то не само, след като се появи. Мъжът не може да износва дете, но може да ти бъде рамото, на което се опираш, за да го носиш!!! Това е неговият принос в този труден период - да бъде опора! Бракът е съюз, не го забравяйте!

Лусил , така е. Исках да кажа че ако мъжът ми си чатеше в някой форум, и сподели как се държа с него ( говоря за доста дълъг период - повече от година) смяташ ли че никой няма да каже : Абе , брато, тая те прави хахав я и бий шута , или пусни я да пасе!

КланГи, той явно и нейният чати в някой форум! За съжаление май повечето мъже мислят на твърде различна плоскост, а и по-скоро доста от тях хич не мислят. Аз също съм чувала думите: "Да не мислиш, че много мъже правят като мен?". Обаче съм се убедила нещо: Едно говорят навън, друго е у дома. Вкъщи един мъж разказва колко са свободни останалите мъже, на мъжете отвън ще говори как юрка жената, но пък ако трябва да прави впечатление пред друга жена, ще се изкара най-примерният татко! Ей такива са те!

И на мен първо много мъчно ми стана за авторката и много яд ме хвана на мъжа й! И аз щях да се подпиша безпардонно под постинга на Лени!

Обаче, какво означава "Ако нещата не се оправят, ще си тръгна!" (негови реплики). В крайна сметка сигурно е имало разговор и той е казал, кои неща очаква да се опрвят. Нещо ми липсва част от историята. Защото не вярвам един мъж да има предвид бременността (тя е поправима -  , все раждаме накрая), кърменето... Имахте ли проблеми по време на бременността, поне разговори е трябвало да имате... А разговори сега имате ли? Дай възможност на човека малко да се погрижи за детето - нищо чудно да му липсва един реален контакт с това малко създание!

Е, иначе и аз споделям съмненията, че той води паралелно връзка - иначе това "ще си тръгна" един нормален мъж не може да го каже. Явно има къде да отиде или поне така си мисли. Може и ти да си го тласнала де - ама те мъжете обичат да ги тласкат натам, пак жертви да бъдат! Принудени да са да го (на)правят с друга...

Как да върнеш огъня ли? Ами това всъщност е отговорът на въпроса "Как да оправя нещата?" Само дето и аз подкрепям останалите, които мислят, че това е унижение като начин на мислене, т.е. ако си мислиш, че причината е само в теб.

Говорете! Говорете! Успех!

Неприятно ! Но Валентина е права,че на  историята нещо и липсва.Аз лично не бих могла да дам никакъв съвет без да изслушам и отсрещната страна.Много е лесно да говоря за човек,за когото не знам нищо,не знам защо е реагирал така и т.н.
Пожелавам ти нещата между вас да се оправят,това да е само лош момент и да отмине.Вероятно съпругът ти е сглупил и е избързал с тези заслючения.Незнам.Каквото и да   става между вас,ти желая късмет и сила занапред !