Спомнете си някоя ваша постъпка, която после определихте като глупост или се смяхте над нея.То с мъж освен глупости какво можеш да правиш ама все пак................. 
- Публикувана: 13 септ. 2006, 23:07 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2006, 17:58 ч.
Коя е най-голямата глупост, която сте правили във връзката си с някой мъж?
Правила съм глупости, не е като да не съм...но за най-голяма ми е трудно да кажа, може би най-голямата глупост е, че не се отказах дълго време от човек, за който беше наясно, че положението е обречено на неуспех...
Иначе веднъж тичайки и гледайки назад в него се блъснах в един гараж челно; друг път съм излизала от часове и то по философия (дето обичах да философствам) под предлог, че имам неотложна работа, а то за да го видя него...абе училищни тръпки и щуротии...
Иначе веднъж тичайки и гледайки назад в него се блъснах в един гараж челно; друг път съм излизала от часове и то по философия (дето обичах да философствам) под предлог, че имам неотложна работа, а то за да го видя него...абе училищни тръпки и щуротии...
...но за най-голяма ми е трудно да кажа, може би най-голямата глупост е, че не се отказах дълго време от човек, за който беше наясно, че положението е обречено на неуспех...
Принципно компромиса със себе си и унижението- това са ми "глупостите" на мен.
За конкретни случки, честно казано, не помня.
ами вързах се на един муньо, който 1 месец висеше по блоковете и етажите с цел - самоубийство, та същия толкова ме беше психирал със заплахи от типа на "ако се разделим ще скоча", че аз 1 месец му търпях всекидневните простотии, тогава си мислех, че наистина ще скочи и въпреки вече породилата се омраза към него от моя страна го търпях "щото к'во ще кажат хората, ако верно скочи, аз не съм чак толкова безсърдечна...." и т.н.
ей го нА, вече 3 години и нещо се чудя как може да съм била толкова глупава, при положение, че всички ( в т.ч. и нашите) се опитваха да ме убедят, че няма да го направи, на моменти чак ме е срам от себе си, че съм била толкО тЪпа
ей го нА, вече 3 години и нещо се чудя как може да съм била толкова глупава, при положение, че всички ( в т.ч. и нашите) се опитваха да ме убедят, че няма да го направи, на моменти чак ме е срам от себе си, че съм била толкО тЪпа
...но за най-голяма ми е трудно да кажа, може би най-голямата глупост е, че не се отказах дълго време от човек, за който беше наясно, че положението е обречено на неуспех...
Принципно компромиса със себе си и унижението- това са ми "глупостите" на мен.
За конкретни случки, честно казано, не помня.
И аз се подписвам под това.
Хем осъзнавах. че е глупост и пак.... така в продължение на 10 години
Хаха, мислех си, че ревността му ще се кротне, като ме опознае по-добре 
, като се успокои и види, че не му давам, т.е че няма повод и т.н. И така близо 3 години - докато съвсем не ми се свършиха акумулаторите. Но... живота учи - умиране има, отърване няма 
.
Добре, че избягах овреме
, като се успокои и види, че не му давам, т.е че няма повод и т.н. И така близо 3 години - докато съвсем не ми се свършиха акумулаторите. Но... живота учи - умиране има, отърване няма .Добре, че избягах овреме
Май и мойте глупости са от секс ... ама моят не е малко 
Например не избягах, като видях на един какъв му е тънък и дълъг... Обаче с годините се научих да казвам не и да изчезвам , а не да се притеснявам каква ще ме нарече после, защото ТОЙ се е провалил... 
Също и от доверчивост съм правила глупости, ей, голяма патка съм още може дете да ме излъже- то мойте си ме лъжат, де
... 
Например не избягах, като видях на един какъв му е тънък и дълъг...
Обаче с годините се научих да казвам не и да изчезвам , а не да се притеснявам каква ще ме нарече после, защото ТОЙ се е провалил... Също и от доверчивост съм правила глупости, ей, голяма патка съм още може дете да ме излъже- то мойте си ме лъжат, де
... ами вързах се на един муньо, който 1 месец висеше по блоковете и етажите с цел - самоубийство
Това със самоубийствата е страшен тормоз, не знаеш какво да направиш... На практика те изнудват, а ти се чувстваш виновния, ужасно е.
Хем осъзнавах. че е глупост и пак.... така в продължение на 10 години
Ами, ако се броят 2 изгубени години, много илюзии, че най-накрая нещата ще потръгнат и няма само аз да го бутам напред....
Общо взето вече разбирам колко истина има в това: "В любовта не могат да те излъжат - излъгал си се сам..."
Ама, пък прабаба ми казваше нещо, което си повтарям, когато не се справям много-много с положението: "Когато Господ затваря врати - отваря порти" - така стана и при мен...
Общо взето вече разбирам колко истина има в това: "В любовта не могат да те излъжат - излъгал си се сам..."
Ама, пък прабаба ми казваше нещо, което си повтарям, когато не се справям много-много с положението: "Когато Господ затваря врати - отваря порти" - така стана и при мен...
Хем осъзнавах. че е глупост и пак.... така в продължение на 10 години
Тони, не съм за съчуствие, а за бой. Ама какво да се прави - младо, зелено бях тогава
Най - голямата ми глупост е, че се ожених за него 
И аз я направих тая глупост...
...но за най-голяма ми е трудно да кажа, може би най-голямата глупост е, че не се отказах дълго време от човек, за който беше наясно, че положението е обречено на неуспех...
Принципно компромиса със себе си и унижението- това са ми "глупостите" на мен.
За конкретни случки, честно казано, не помня.
И аз се подписвам под това.
Хем осъзнавах. че е глупост и пак.... така в продължение на 10 години
....при това пак 10 години....
Еми първата беше, че ходех с двама, а после съобщих на единия, че не минал изпитателния срок и избирам другия младеж..... е беше голям шок за него....
Другата е, че веднъж лудо влюбена изпратих на едно момче един от най-хубавите си акварели ... и сега ме хваща яд от време на време с нищо не го беше заслужил..
Другата е, че веднъж лудо влюбена изпратих на едно момче един от най-хубавите си акварели ... и сега ме хваща яд от време на време с нищо не го беше заслужил..
Че влагам повече във връзката, че се самоубеждавам и още по-лошо, че почвам да си вярвам и не преценявам реално нещата... Че оставям да ми се качат на главата...
.Ужас сега като се сещам , тръгнах за Израел в разгара на атентатите и на войната , на всичкото отгоре за малко да се оженим и да ми се наложи да ходя там в казарма , като се сетя ...... да се смея ли да плача ли незнам
Моята най-голяма глупост е , че за да се видя с една стара любов( която по това време живееше в друг град), за първи и последен път излъгах майка ми ( казах й че отивам на екскурзия с класа), излъгах приятелките си , които бяха много против него, че съм болна, взех си фалшива бележка, пари на заем и заминах при него. Дефакто никой не знаеше къде съм наистина
. ...но за най-голяма ми е трудно да кажа, може би най-голямата глупост е, че не се отказах дълго време от човек, за който беше наясно, че положението е обречено на неуспех...
Принципно компромиса със себе си и унижението- това са ми "глупостите" на мен.
За конкретни случки, честно казано, не помня.
Спрях влака Мездра-София за 2 мин., ама това е една мнооого дълга история.
Разкажииииииии!!!
Преследвах го в продължение на почти 3 години, като правех всичко за да го спечеля...
И успях. Но, както често се случва след време - акълът ми дойде и разбрах, че не си е заслужавало мъките
Хубавото е че навреме се поучих от грешките си и вече не допускам да изпадна пак в същата ситуация
И успях. Но, както често се случва след време - акълът ми дойде и разбрах, че не си е заслужавало мъките
Хубавото е че навреме се поучих от грешките си и вече не допускам да изпадна пак в същата ситуация
Ако не беше началника на влака да дойде да се кара с нас, сигурно още щяхме да си висим там
Добър човек е бил този началник-влак, спестил ви е разширените вени. Ами, съчиних си един роман дето въобще го е нямало - само секс имаше /да не сме капо!/
Малеееееее, същата работа съм била и аз. Сега направо ми е смешно какви глупости съм вършила, а той въобще не си заслужаваше. Сега като го видя и си викам - къде ми е бил акъла, 
какъв е тоя бе... 
После разбрах, че и аз съм му била тръпка. И така - разминахме се. 
Ужас сега като се сещам , тръгнах за Израел в разгара на атентатите и на войната , на всичкото отгоре за малко да се оженим и да ми се наложи да ходя там в казарма , като се сетя ...... да се смея ли да плача ли незнам
Преди години с едно гадже(да поясня-видна столична мутра) бяхме на почивка в Сандански горе в резиденцията. Ние-цяла компания. И през нощта се скарахме с въпросния. Той заспа, а аз от яд място не мога да си намеря. И в 8ч.реших, че ще си ходя. Отивам на рецепцията и като във психотрилърите-поръчвам си такси и се оглеждам някое от приятелчетата му да не ме види. И после-рейса за София.
Това във времето дето нямаше масово ГСМ-и. Та въпросния беше обърнал целия град да ме търси, полудял от притеснение. А аз си спя в къщи. Луди години...
Това във времето дето нямаше масово ГСМ-и. Та въпросния беше обърнал целия град да ме търси, полудял от притеснение. А аз си спя в къщи. Луди години...
1.Три години чаках нещо да се случи...имам предвид да се развие връзката,ама тя така беше зациклила...
2.Отидох до София на именния си ден,`щото той/друг/ не можа да дойде/ангажирах сестра ми с децата да ме закара/сакън,да не би да не се видим..а той даже се издразни,че му се натресох...
3.Изтървах много свястно момче,`щото се правех на недостъпна...да не си помисли нещо лошо...
и...май много глупости се сещам да съм правила...
2.Отидох до София на именния си ден,`щото той/друг/ не можа да дойде/ангажирах сестра ми с децата да ме закара/сакън,да не би да не се видим..а той даже се издразни,че му се натресох...
3.Изтървах много свястно момче,`щото се правех на недостъпна...да не си помисли нещо лошо...
и...май много глупости се сещам да съм правила...
Много големи глупости съм правила. Например наех квартира и й плащах наема почти 3 години, за за имаме с предишния любим любовно гнездо ( и двамата живеехме с родителите си). Е както бяхме започнали да правим рядко секс под предлог, че няма къде, така си й остана. Както се казва, "Който иска намира начин, който не иска намира причина".
Много хубава тема, ще допълвам.
Много хубава тема, ще допълвам.
аз не го приемам за глупост,но за втори път в живота ми се обърнах срещу баща си .това заради сегашния ми приятел.и то защото един човек,който никога не се е грижил за мен и не съм усетила любов от него,човек за когото живота са парите и к``вите се нае да ми обяснява как гаджето ми не е за мен и само лощо може да ми направи.другото е ,че като бях малка се оставях момчетата да ми се качват на главата и да си трая.за сметка на тогава сега ходя и мачкам на ред:)
Зарязах мъжа си заради друг... После зарязах другия заради мъжа си
Ужас сега като се сещам , тръгнах за Израел в разгара на атентатите и на войната , на всичкото отгоре за малко да се оженим и да ми се наложи да ходя там в казарма , като се сетя ...... да се смея ли да плача ли незнам
по темата- не можах да преглътна гордоста си, не можах да кажа ` ти си човека...` , оставих го да си отиде без да направя нищо...
Зарязах мъжа си заради друг... После зарязах другия заради мъжа си
Все още има моменти, в които въпросът "дали не сбърках" ме изяжда Зарязах мъжа си заради друг... После зарязах другия заради мъжа си
Така да хлътна, че няколко часа след запознанството да си легна с него (ДЕВСТВЕНА!!! ) и после да му подаря 3 грама златен пръстен!!!
Егати тъпанарката, малееее, кат са сетя и ми иде да са гръмна.
Егати тъпанарката, малееее, кат са сетя и ми иде да са гръмна.
Освен девствеността, ами да му подариш и пръстен! ТИ на него?! Явно си била пленена за момента доста! Ужас сега като се сещам , тръгнах за Израел в разгара на атентатите и на войната , на всичкото отгоре за малко да се оженим и да ми се наложи да ходя там в казарма , като се сетя ...... да се смея ли да плача ли незнам
За да не сте тооолкова драматични само ще ви кажа, че омъжени момичета НЕ служат в армията - споко!!!
Най - голямата ми глупост е, че се ожених за него
И аз я направих тая глупост...
Много сме тези дето са я свършили тая работа.....
Напивах се от мъка и отивах да късам с него. И така 3 пъти... В крайна сметка скъсах с него на трезва глава. Но после се напих от мъка и само късмета (и двете ми приятелки) ме спря да не тръгна да се сдобряваме. Много го обичах тоя малоумник... Язък за провалената почти година от живота ми и за всичките ми загинали от алкохола мозъчни клетки.
В крайна сметка скъсах с него на трезва глава. Но после се напих от мъка и само късмета (и двете ми приятелки) ме спря да не тръгна да се сдобряваме. Много го обичах тоя малоумник... Язък за провалената почти година от живота ми и за всичките ми загинали от алкохола мозъчни клетки. 
Да се влюбя е била най-голямата ми грешка в доста от моите отношения с мъжете
...
Ами бях малка/15г./ и имах едно гадже дето нямаше пари и аз патката му плащах сметките само и само за да излезем и да седнем някъде с другите от компанията ни. Не става въпрос за големи сметки,а просто за едно-две кафета и няколко соди на ден,но все пак беше тъпо,много тъпо от моя страна.
Иначе съм правила къде къде по- големи глупости, но като че ли не искам да си спомням за това.
Иначе съм правила къде къде по- големи глупости, но като че ли не искам да си спомням за това.
Най-голямата ми гре6ка току що влезе през вратата ... мом4е по малко от мене ... най ве4е на акъл
Губех си времето в нета и се запознах с бг във френския легион...Напълни ми почтата с рамбовски снимки и романтични писма до степен, че ми завря душата и след неговата отпуска и няколкото срещи реших ,че това е мъжа на живота ми и стегнах куфарите за ФР 
..Така попаднах в ада на детегледачеството(пояснявам,че тои не помогна за нищо)Видяхме се след като пристигнах и прекарахме два чудесни дни заедно...Целувки под Аифеловата кула и подобни лигавщини...После тои изчезна и месеци наред ми се жалвасе по тел колко му липсвам при тая безкрайна мисия...Докато историята не се разнищи,благадорение на общи познати..Момчето имало хронична морска болест-по едно гадже във всеки град...Поне междувременно изкарах приемните изпити за университета и си останах в Париж
до степен, че ми завря душата и след неговата отпуска и няколкото срещи реших ,че това е мъжа на живота ми и стегнах куфарите за ФР ..Така попаднах в ада на детегледачеството(пояснявам,че тои не помогна за нищо)Видяхме се след като пристигнах и прекарахме два чудесни дни заедно...Целувки под Аифеловата кула и подобни лигавщини...После тои изчезна и месеци наред ми се жалвасе по тел колко му липсвам при тая безкрайна мисия...Докато историята не се разнищи,благадорение на общи познати..Момчето имало хронична морска болест-по едно гадже във всеки град...Поне междувременно изкарах приемните изпити за университета и си останах в Париж
1. Да се влюбя в мъж и да го поставя на първо место във всичко, а той мен не...
това съответно ме нарани ужасно ужасно много .
Конкретни случки - аз го чакам, а той си развява байряка с бившата в Италия и на Ривиерата, а аз издивявам... след това месеци (до края на връзката ни почти) пазеше нейните чуства, на проятелите си, на колегите, само не и моите...
Когато му изрснаха рога, аз станах каква ли не, обиждаше ме, заплашваше ме и дори афектира работата ми много сериозно....
2. От друга гледна точка най-долямата глупост във всичките ми връзки е факта, че съм имала безрезервно доверие на партньорите си. Накрая няма смисъл да ви обяснявам кой бе пре ..... цакан
това съответно ме нарани ужасно ужасно много .
Конкретни случки - аз го чакам, а той си развява байряка с бившата в Италия и на Ривиерата, а аз издивявам... след това месеци (до края на връзката ни почти) пазеше нейните чуства, на проятелите си, на колегите, само не и моите...
Когато му изрснаха рога, аз станах каква ли не, обиждаше ме, заплашваше ме и дори афектира работата ми много сериозно....
2. От друга гледна точка най-долямата глупост във всичките ми връзки е факта, че съм имала безрезервно доверие на партньорите си. Накрая няма смисъл да ви обяснявам кой бе пре ..... цакан
бях на 15 
беше студено и мнооооого тъмно 