Оставих го да си тръгне...

  • 6 565
  • 73
  •   1
Отговори
# 15
Е, не е точно така, че мъжът трябва да е активния. Не е честно! Изобщо при това. Или имате точка на пресичане или който откъдето е. Жалко е, че "АЗ ТУК" е трябвало да го осъзнае толкова късно.... Но съм убедена, че детенцето й е прекрасно. И неговото галене на мама е най-голямата утеха на света. Това детенце заслужава една много усмихната и силна мама. Защото то самото е такова. Децата могат да ни бъдат добър коректор. Целувки на всички мами. Макар и да не го признавате вие сте щастливки!  bouquet

# 16
  • Мнения: 285
Много ми стана мъчно,но съм сигурна,че Вие ще се справите! Бъди силна! Стискам палци!  Hug

# 17
  • София
  • Мнения: 3 341
О, мила..
Всеки преход е така.. неизбежно е да тъжиш, неизбежно е да ти е болно, но аз бих те посъветвала да не бягаш от болката, а да я изживееш, за да можеш да продължиш напред- на чисто.
Скоро ще се чувстваш като преродена   bouquet

# 18
Абе, безобразие. Ако искаш кажи ще ти напиша телефона си. Бих искала д ати помогна, с каквото мога... Макар че вярвам в теб

# 19
  • Мнения: 507
С теб съм мила, желая ти късмет!  bouquet

# 20
Аре бе, да не те е газил трамвай?  Ще си намериш по-готин, хем вече имаш впечатления какъв го търсиш.


А такаааа! Е това е типично мъжко изказване. Безобразие! Не е ли очевидно, че тя е в такова състояние, че наистина ако трамвай я сгази ще й е по-добре.

Но и до голяма степен си прав. След време като се стегне, ще си каже наум твоя съвет и ще продължи тя да гази трамваи. Все пак те не са чак толкова тежки, нали? Joy

# 21
  • Мнения: 1 446
 Hug
Има едни думи на Ерих Кестнер - един от най-добрите писатели на детски романи - Има много деца, които страдат, че родителите им са се разделили, но има и много деца, които страдат, че родителите им не са се разделили. Сигурна съм, че си взела правилно решение и гледай само напред, и с усмивка. Прегръщам те силно

# 22
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
Много ми е болно,кагато чета тази тема,защото съм го изпитала-няма обиди,няма скандали,а в душата ти празно.След като взех решението да се разделим ,ме обзе такова спокойствие и сили,на които не съм предполагала,че съм способна.Сега съжалявам за дълго отлаганото решение,защото много години загубих да съм психотерапевт на възрастно дете-екс съпругът ми.
В този момент знаех,че детето,на което съм дала живот,сега ще ми даде сили да живея и да съм силна.Дано така е и при теб Hug
Ще има трудни моменти,но това не означава,че си сгрешила в решението си и не означава,че от безизходица ктрябва да направиш крачка назад.УСПЕХ!

# 23
  • София
  • Мнения: 7 097
Мъчно ми стана, ей... Rolling Eyes
Желая ти много сила и смелост, за да преживееш този период и когато си готова - да срещнеш мъжа, когото си чакала и който те заслужава... Hug

# 24
  • Мнения: 6 164
Заслужаваш качествен мъж до себе си. И не се кахъри, че си отнела бащата на детето. Детето не може да расте щастливо в дом без обич и разбирателство между родителите. Пак ще вижда баща си, но това е по-добрият вариант. Така ще е по-щастливо, защото ти ще си спокойна и щастлива... съвсем скоро - когато отминат първичните чувства и мъка. Wink

# 25
  • Мнения: 1 629
Добре де, а защо го изгони. Като изключим инфантилността, присъща за много хора, защо? Не те привлича физически ли? Не ти помага ли? Сама казваш, че е добър баща.  Thinking И после, според мен не е честно. Той не е бил по-различен, когато сте се запознали, просто тогава си го гледала с влюбени очи, така ли е? Преди да се разведеш, разбрах че все още не си, помисли си дали не правиш голяма глупост.

# 26
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
за тебе ще е лесно много пове4е от колкото,ако на вси4ко отгоре и го оби4аше до забрава, до болка и тн!ако бе мъжът на живота ти, например!  4овек не оби4а, защото му е удобно  и нерядко това е много неподходящ 4овек и не може да се бори, а ти си успяла да се отърсиш от 4увства- ще се справиш!

# 27
  • Мнения: 490
Добре де, а защо го изгони. Като изключим инфантилността, присъща за много хора, защо? Не те привлича физически ли? Не ти помага ли? Сама казваш, че е добър баща.  Thinking И после, според мен не е честно. Той не е бил по-различен, когато сте се запознали, просто тогава си го гледала с влюбени очи, така ли е? Преди да се разведеш, разбрах че все още не си, помисли си дали не правиш голяма глупост.


И аз туй питам?

# 28
  • София
  • Мнения: 2 901
Да, и аз се двоумя!

Не мога да и представя да изгоня някого заради това само. Ми той най-важното нещо е бил - добър баща. Нали първо за децата трябва да мислим. Не ти е помагал - оправдавам те само, ако изрично си му казвала "ела, помогни ми" и той е отказвал - просто иначе много мъже не се сещат, дето се казва, ако не ги оставиш цял ден сами с детето, няма да могат да осъзнаят, колко грижи и ангажираност иска то, да не говорим, че после бързо изветрява този спомен у тях, щом застъпиш ти на смяна. Някак си, ултиматум не вършеше ли работа?  newsm78 Извинявай, извинявай много, наистина! Много ми е мъчно за теб. Просто наистина се поставям на твое място, та чак се плаша от тази обреченост, в която си затънала! Да изгоня мъжа си така, ще се побъркам!

А защо всъщност се двоумя ли? Ами от друга страна, той пък как така си тръгна, без (емоционална?!?) съпротива!

Последна редакция: пт, 15 сеп 2006, 10:46 от Валентина

# 29
  • Мнения: 50
Мисля,че така няма да си решиш проблема,а ще го задълбочиш.Явно идеализираш мъжа,но идеален мъж няма.Прави ми впечатление,че искаш на теб да ти дават,изискваш,но нали смисъла на Любовта е-първо дай ти,тогава ще ти се върне двукратно....Някакси се предаваш,събарят те проблемите и най-лесното е-не го обичам вече....А е толкова хубаво да отдаваш любов,грижа,внимание на любимия човек,а не да изискваш.Тогава сякаш се отваря вратата на щастието и човека до теб се променя и започва да те дарява с внимание и грижа.И още нещо-такива генерални решения за раздяла не се взимат в състояние на депресия.Внимателно обмисли решението ти окончателно ли е,защото с него променяш живота и на детето си,на което цял живот ще му тежи,особено ако е момиче...

Общи условия

Активация на акаунт