Плакалили ли сте без да имате причина? А просто защото се чуствате нещастни?
И когато помолите за помощ мъжът на живота си, той да ви гледа с кравешки поглед и да е безучастен?
Имате ли представа колко неща трябва да ти минат през главата, за да покажеш на таткото на детето си вратата?
И, не мислите ли, че просто момичето иска да живее пълноценно? Или ще се получи с въпросния господин или не. Още по-трудното ще е, че той ще трябва и ще иска да вижда детенцето...
Моля, не я хулете, не я съжалявайте. Давайте предложения как да се справи, кажете и вие с какво сте се борили, не мисля, че тя трябва да се чувства като най-големия престъпник в момента, тъй като сърцето й я е съветвало друго различно от тривиалното разбиране за семейство.
Да, трудно ще бъде, никоя от нас няма да може да й помогне, но знайте, че думите в момента могат да убият....
Надявам се не съм засегнала никой с малко поизнервения си тон. Но не пожелавам подобна болка и на врага си.... (
А на авторката подарявам една много силна виртуална прегръдка!