Оставих го да си тръгне...

  • 6 584
  • 73
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 455
Това е въпрос към всички в темата без авторката: усещали ли сте се някога в безизходица, която не можете да наречете с думи?
Плакалили ли сте без да имате причина? А просто защото се чуствате нещастни?
И когато помолите за помощ мъжът на живота си, той да ви гледа с кравешки поглед и да е безучастен?

Имате ли представа колко неща трябва да ти минат през главата, за да покажеш на таткото на детето си вратата?
И, не мислите ли, че просто момичето иска да живее пълноценно? Или ще се получи с въпросния господин или не. Още по-трудното ще е, че той ще трябва и ще иска да вижда детенцето...

Моля, не я хулете, не я съжалявайте.  Давайте предложения как да се справи, кажете и вие с какво сте се борили, не мисля, че тя трябва да се чувства като най-големия престъпник в момента, тъй като сърцето й я е съветвало друго различно от тривиалното разбиране за семейство.

Да, трудно ще бъде, никоя от нас няма да може да й помогне, но знайте, че думите в момента могат да убият....

Надявам се не съм засегнала никой с малко поизнервения си тон. Но не пожелавам подобна болка и на врага си.... (

А на авторката подарявам една много силна виртуална прегръдка!  bouquet


  Подкрепям напълно това мнение!А към авторката искренните си възхищения за силата ,куража и решителноста.Пожелавам ти много щастие и любов! lovekiss  bouquet

# 61
Трябва ли да остана нещастна с него? Да, нека аз съм виновна, че искам. Нека аз съм виновна, че съм създала семейство, а сега не съм доволна от него. Виновна съм. Но не мога да бъда друга.
Ако си виновна в нещо, то в никакъв случай не е, че си създала семейство.  Семейството е много важно нещо. Струва ми се ,че се чувстваш виновна защото разваляш семейството на детето си.
Когато си решила да даваш живот, трябва да си поемеш отговорността. Не може да ти омръзне по средата на пътя. Силата не е да избягаш. Силата е да останеш и да се справиш. Съпругът ти не е инициативен и това е голямото му престъпление. Мисл#&769;и


Ако си нещастен вече от няколко години, това не би ли омръзнало и на най-отговорния човек? И трябва ли да загърбваме мечтите си "по средата на пътя"? Така ли ще учиме децата си - веднъж си постъпил грешно, но ще си сърбаш попарата, нищо, че нещата са само в твои ръце и можеш да промениш живота на себе си и на тези около теб?
Не искам детето ми един ден да стиска зъби! Няма да го уча да не следва мечтите си. Няма да го възпитавам да е доволен с трохи, когато приказките и добрите феи в детството са му обещавали, че може да има щастие. Няма да показвам чрез примера си на детето си, че любовта не трае вечно, че няма половинки и всичко това за голямата любов е пълна глупост. Може да е глупост, но предпочитам да я вярвам докрай. И то да я вярва докрай!
Може след някой и друг месец да се окаже, че съм се заблудила. Че баща му е моята голяма любов, моята половинка и ще бъдем винаги заедно. Но сега това не е така. Сега присъствието му в живота ми само разбива представи и мечти. Прекрасен човек е и не съм казала, че има каквито и да било престъпления. Просто "приказката" стана "труден за живеене живот". И не искам никой от нас тримата да е част от него засега. Поне засега.

# 62
  • Мнения: 552
Малко е трудно една щастливо омъжена жена да разбере положението на авторката на темата. Но ако проследим хронологично чувствата в една връзка и семейство, се получава приблизително следното:
1. Луда любов
2. Уталожване на силните чувства и примесване на любовта с привързаност и уважение
3. Обич + привързаност + уважение
4. Обич (или навик) + привързаност + уважение
Ами ако липсва уважението?
Колко хора са в състояние да уважават възрастен човек, който не може да понесе отговорността за семейството си? ....... и години наред си живее само с обещанията за по-добър живот, а всъщност нищо не прави по въпроса.
Трудно, ако не и невъзможно се живее с голи обещания.
Като човек, минал по този път мога да кажа, че краят на едно семейство идва с отлитането на уважението. А когато един мъж се е оставил жена му да го издържа, то той се чувства длъжен да омаловажи това, което тя прави, за да се чувства наистина мъж, защото по друг начин не може да се докаже. Или казано по друг начин - избива комплексите си на неин гръб. И това неминуемо става с течение на времето, независимо от позитивната нагласа на жената.

# 63
  • Мнения: 2 716
Доколкото разбрах, той не се е променил. И преди да сключат брак си е бил безхаберен. Далеч съм от мисълта, че жената не може без мъж и т.н. Но тя се чувства виновна. Предполагам, че заради това, което написах по-горе. 
 az_tuk , моля не се обиждай. Опитвам се да разсъждавам на глас и така, ако успея, да помогна.(Не че имаш нужда от това) За да се направи подобен анализ, трябва ситуацията да се познава доста по-добре. Вие сте живи хора, а това, върху което аз размишлявам, е статично. Отношението към рушенето винаги е негативно. Само не изгаряй мостове. А щом пускаш темата постфактум, ясно е, че не искаш съвети, а по-скоро търсиш одобрение. И получи доста.
За мен развода е безотговорно отношение към децата. Често развеждащите се се оправдават, че постъпват така в името на детето, но истината (моята) е, че търсят компенсация за себе си. Всички деца понасят развода на родителите си зле. Ако той за теб е такъв и онакъв, то за детето той е неговият тате.

# 64
  • Мнения: 1 418
Когато реших да се развеждам,майка ми ми каза:Какво ти е?Не те е обидил,не ти е посягал,какво искаш?Отговорих и,че трябва ли да ми счупи крак,за да се разделя с него?Решението е мое и не съжалявам.Нямаше отношение,нямаше разбиране.Бях станала като мебелите в къщи.Прибира се и знае,че аз съм някъде там...Не мога да ги разбера тези жени,които търпят в името на нещо,защото това нещо утре няма да е същото,а те ще си останат със същият мъж в същото положение,а може и по-лошо.Кому е нужно това?Един живот имаме,нека го живеем както ни се иска,а не както трябва!

# 65
  • Мнения: 412
аз_тук, много ти завиждам ( благородно,разбира се) за силите
аз ги нямам
чувствам се по същия начин и съм слаааба.много слаба
знам,сигурна съм,че това е било правилното решение
много си смела
успех на теб и малкото слънце

# 66
Доколкото разбрах, той не се е променил. И преди да сключат брак си е бил безхаберен. Далеч съм от мисълта, че жената не може без мъж и т.н. Но тя се чувства виновна. Предполагам, че заради това, което написах по-горе. 
 az_tuk , моля не се обиждай. Опитвам се да разсъждавам на глас и така, ако успея, да помогна.(Не че имаш нужда от това) За да се направи подобен анализ, трябва ситуацията да се познава доста по-добре. Вие сте живи хора, а това, върху което аз размишлявам, е статично. Отношението към рушенето винаги е негативно. Само не изгаряй мостове. А щом пускаш темата постфактум, ясно е, че не искаш съвети, а по-скоро търсиш одобрение. И получи доста.
За мен развода е безотговорно отношение към децата. Често развеждащите се се оправдават, че постъпват така в името на детето, но истината (моята) е, че търсят компенсация за себе си. Всички деца понасят развода на родителите си зле. Ако той за теб е такъв и онакъв, то за детето той е неговият тате.

Не, не, не се обиждам. Съжалявам, ако съм прозвучала така. Просто толкова силни и внезапни са ми моите ups and downs тия дни...
Съгласна съм с теб за децата и развода. От това ме е най-много страх. Днес четох признанията на едни пораснали вече деца, чиито родители са се развеждали и сърцето ми се сви.
Но аз не съм взела окончателно решение. Всъщност може би точно затова пиша тук. Разсъждавам пред вас и така ми е по-лесно. И наистина съм благодарна и за другата гледна точка.
Все пак мисля, че има и малък вариант да опитаме малко по-нататък отново. Един обаче последен шанс. Не съм го решила още. Искам да имаме една поне едномесечна раздяла, за да помислим трезво. Надявам се и двамата да променим неща у себе си през този период. Кой знае - може пък да се получи. Всъщност чудо трябва да се случи...

Искам да кажа на всички, които се чувстват по подобен начин, ако иска някой, да ми пише на имейл: vaya_ya@abv.bg

Благодаря ви   bouquet

# 67
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Направила си първата крачка, не се самообвинявай вече! Решението е взето - аз също съм дете на разведени родители - за мое съжаление те се разведоха късно - когато бях на 9 - 10 годинки .....
Спомням си скандалите, пиянските вечеринки, безотговорното родителско отношение и омразата, която царуваше вкъщи!
Искрено се надявам да си щастлива и детенцето да е добре с майка, която го обича, а не с родители, разминаващи се като пътни знаци вкъщи .......   bouquet

# 68
  • Мнения: 7 474
Нали знаеш баналната, но вярна приказка - по-добре двама щастливи родители по отделно, отколкото двама нещастни на куп. Tired  Мисли си ,че това е началото на твоя НОВ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ Laughing! Каквото и да решиш късмет! Peace

# 69
  • София
  • Мнения: 980
От една страна има толкова мъже дето пият и бият, че съм благодарна, че моя не е такъв, от друга страна толкова са малко мъжете за който ние жените МЕЧТАЕМ.
Дано се осъзнае, сигурна съм че ще, но дано не е късно. Важното е ТИ да отстояваш позициите си, все пак жената е шията в семейството и от нея зависи на къде ще гледа мъжа, и зад всеки велик мъж стои една велиак жена! но в повечето случаи тя не е майка му а ЖЕНА МУ!
Силно се надявам, че мъжът ти ще порасне от шокa, че ще е далеч от вас.
  bouquet

# 70
  • Мнения: 46 437
Малко жени в твоето положение правят нещо по въпроса, щом си намерила сили за това решение, сигурна съм, че ще се справиш и натътък  Hug

# 71
Чета ви и ви препрочитам и наистина се чудя защо ми казват някои от вас, че съм силна... Аз направих нещо много егоистично. Ако бях силна, нямаше ли да изчакам неговия тежък период на работа и да променя себе си - да бъда по-толерантна към чертите от характера му, които не одобрявам...
Всъщност сега ми е по-леко и чувствам, че си почивам от един много напрегнат период. Той идва често при детето, така че не ни липсва много...
Но от друга страна изпитвам безпокойство и страх. Ами ако утре ме пита окончателно ли ми е решението, аз трябва да отговоря и тогава, ако кажа да, дори да искам някой ден, няма да се върне... Ето такава лигла съм и се мразя. Просто ми е много по-добре сега и се страхувам, че един ден ще си платя за този егоизъм...

# 72
  • Мнения: 50
Така както пишеш,явно,че нещата се развиват благоприятно за вас двамата.Мисля,че още го обичаш и още имате шанс.Просто се нуждаеш малко от почивка от взаимоотношенията ви. Само се замисли,ако го отрежиш и той не след дълго си намери друга/както винаги се случва/ как би се почувствала-това би ти дало отговори на много въпроси...Пожелавам ти да намериш правилното решение./което,според мен е да не си разваляш брака/

# 73
  • Мнения: 2 716
Той никога няма да спре да идва. Въпросът е дали ще идва при вас с детето или при ДЕТЕТО. И как ти ще се чувстваш от това. Сега вече е време на трезво, без емоции мислене. Той липсва ли ти? Можеш ли да му помогнеш да си стъпи на краката? Искаш ли? Отговори си на тези въпроси и решението ще се яви. Но докато не е дошло време да решаваш, просто премисли отново. Ако счупиш гърнето сега, никога няма да можеш да направиш ново . Винаги ще бъдат "слепени различни по големина и възраст части"
Успех нататък   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт