Оставих го да си тръгне...

  • 6 568
  • 73
  •   1
Отговори
Преди време ви бях писала за това, че не изпитвам същите чувства вече към мъжа си. Имахме момент на "втори" (или по-скоро пореден) шанс, но преди няколко дена го помолих да си тръгне. Вече съм сама с детето ни. И зная, че най-трудното, най-тъжното ми предстои.
Детето не го пускаше. Сякаш знаеше, че тати не отива на пазар, както го лъжехме, ами си отива завинаги. През нощта пък се разболя (сякаш тялото му усеща). Страдам силно за детето си, но не мога да бъда поне засега с този мъж отново. Толкова много разочарования съм събрала. Нямам и чувства, които да са ми упора да направя компромис и този път. Нямам чувства, които да ме спрат в това да го оставя да си отиде.
Къщата ми е странна. Тиха, чиста и подредена.
Не зная какво ни чака, но се моля мъката да се стовари само върху мен, детето ми да не разбере и да е щастливо както досега.
Плача, защото имам нужда от това, а то ме гледа особено и ме гали. Не съм сигурна дали заслужавам милото му отношение. Аз прогоних баща му. Може да не беше най-мечтаният партньор, но беше ужасно добър с него.
Не зная какво повече да напиша (а толкова имах нужда да споделя - толкова чувства от снощи...), защото нито можете да ми дадете съвет, нито да помогнете на детето ми. Просто нещата се случиха така, че нещо вече е счупено. Аз го обичах лудо в началото. Направих всичко, за да създадем семейство, макар че той се страхуваше от това и дълго се дърпаше. После обаче семейството ни се получи. И дойдоха проблемите - тежките месеци след като се роди детето ни, в които той не ми помагаше, но по-лошото е, че веднъж не каза "сигурно си уморена" (макар че го молех понякога да вижда умората ми). Дойде и безпаричието (то никога не си е тръгвало всъщност). Дойде и неговото безкрайно занимание (работа, която той работи от години, която не носи доходи на семейството ни, а той обещава, че "още само 20 дни" и така от години...) Дойде моята депресия, за която той нямаше очи, а аз не получих помощ от него. На моменти дори не забелязваше, а аз все повече я крещях тази депресия, тази натрупана болка. Иначе е добър. Но е като да си имаш още едно дете. Без мъж. Просто още едно дете, за което да си поел цялата грижа...
Спирам, дотегнах, ако въобще сте прочели всичко това. Извинявайте. И благодаря.

# 1
  • Мнения: 6 155
Бъди силна и дано скоро да успееш да се усмихнеш... spoko


# 2
  • Мнения: 552
az_tuk, няма начин да не изстрадаш това, което ти се случва. В едно обаче трябва да си сигурна, когато майката не е добре, детето също е зле. В момента може да страда, но децата бързо се приспособяват и свикват (особено ако са по-малки). Твоята задача е да се стегнеш и не да гледаш назад към хилядите грешки, допускани в семейството, търсейки причини, а да се опиташ да погледнеш напред.
Нямаш представа какво облекчение е когато се отървеш от "второто дете" в лицето на мъжа си. Страдания и болки има много по пътя, но след години ще се изненадаш на силата, която са ти дали те. 

# 3
  • Мнения: 3 611
Така е по - добре, иzтрий сълzите и продължи напред. Ти имаш детето си  Hug
Ще се справиш, вярвам в теб и те прегръщам   Hug

# 4
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
  "Не зная какво ни чака, но се моля мъката да се стовари само върху мен, детето ми да не разбере и да е щастливо както досега"


  Няма начин детето да не разбере. По - добре опитай на достъпен за него език деликатно да му обясниш, че татко вече няма да живее с вас, но продължава да го обича и ще се грижи за него и в бъдеще. Не лишавай детенце от контакти и срещи с баща му, щом не се е държал лошо с него. Така и на теб ще ти е по - лесно, няма да го има чувството на вина, че си "прогонила баща му".
  А щом си избрала този развой на нещата - остави огорченията в миналото и гледай само напред, заради детето и заради теб самата! Няма да ти е лесно, но не е невъзможно! Успех, мила  Hug

# 5
  • Мнения: 552
Малко е детско и смешно, но когато реших да се развеждам, попитах сина си: "Ти съгласен ли си да живеем само двамата, пък да излизаме на разходка с татко?"  Joy Само това можах да измисля на 23 години, ама детето го прие много добре и повече не ми задаваше въпроси.

# 6
  • Мнения: 8 917
Сигурно ще ти е трудно...няма начин...но след това всичко ще си дойде на мястото, а заедно с това - твоето спокойствие и грижа САМО за едно дете Peace Убедена съм, че ще се справиш, защото си силна жена, която умее да взема решения, които другите биха отлагали с години и не биха постигнали нищо с това. Прегръщам те и вярвам във вас Hug

# 7
Мила моя, чета и сълзите текат..... А в офиса ми ме гледат още трима човека...

Почти разбирам болката ти, но трябва да си силна и да продължиш да носиш тежкия товар на сълзите още известно време... Може би ще продължи месец, по-вероятно поне година, но ще видиш как месец след месец сълзите ще намаляват, докато някой друг успее да ги изтрие от лицето ти. Мисля, че си и прекалено млада, за да си позволиш да убиеш силата, която ти е дарена.

Представа си нямаш колко щастие има по този свят..... Само един съвет: никога не се връщай назад.

# 8
  • Мнения: 1 866
СИгурна съм, че ще се справиш. Ти си направила вече най-ттрудната крачка. От тук нататък всичко ще отива към по-добро. Кураж! Hug

# 9
  • Мнения: 2 891

Представа си нямаш колко щастие има по този свят..... Само един съвет: никога не се връщай назад.

Точно така, никога не свръщай назад. Аз направих това с мъжа, с когото живеех, преди да се омъжа за съпруга ми. Направих фатална грешка. Нямах смелост да се пусна от познатото. Разбира се не бих могла да сравня тежестта на твоята ситуация, с онази, защото ние нямахме теца. Но за сметка на това се грижих за него като за такова Simple Smile
Една позната тогава ми каза: "Представи си, че си в автобус и помисли - ако мястото до тебе е заето - никой няма да може да седне". Замислих се и направих решаващата крачка. Откъснах заетата от него част на сърцето си и продължих нататък. Пък свободното място се зае от най-прекрасния мъж на света - моят съпруг, при това съвсем набързо. Не бе минала дори и година. Сега имаме прекрасен син.
Така че мила, не се предавай! Стискам палци!
 Praynig

# 10
  • Мнения: 14 469
най-важно според мен сега е да устояваш решението си в трудните моменти /не искам да те плаша, но сигурно ще има много/ и да вярваш, че винаги те чака нещо прекрасно и хубаво.
и моят съвет е да не допускаш със следващия мъж в живота си тази грешка:

Аз го обичах лудо в началото. Направих всичко, за да създадем семейство, макар че той се страхуваше от това и дълго се дърпаше. После обаче семейството ни се получи.


мъжът трябва да е активната страна и инициаторът в една връзка.

# 11
  • Букурещ
  • Мнения: 1 236
Много тъжно ми стана. Знам, че каквото и да напиша, не мога да ти помогна... Просто кураж, всичко минава и  Hug

# 12
  • Мнения: 2 673
   Я не се предавай и не унивай! Детето ти е живо и здраво! По-добре ли е да е свидетел на необичност между мама и тате?
Няма да е лишено от връзка с бащата. Когато е по-малко е по-лесно да се разделите, ако нещата куцат. Обясни му \без да плачеш\, че тате безкрайно много го обича, ще излизат заедно, ще се чуват за лека нощ и пр...Това, че плачеш пред детето, не само че го травмира, но и му внушава, че се случва нещо лошо, нередно, тъжно. А всъщност не мисля, че да отбремените себе си един от друг е тъжно нещо - напротив!!
  Странно, че повечето мъже са прекрасни бащи, но лоши съпрузи! Късмет

# 13
Благодаря ви на всички за думите, за вниманието, за мъдростта и споделения опит. Отново плача, но ми е добре, че прочетох всичко по-горе. Благодаря ви  Hug Hug Hug

# 14
  • Мнения: 1 462
Аре бе, да не те е газил трамвай?  Ще си намериш по-готин, хем вече имаш впечатления какъв го търсиш.

# 15
Е, не е точно така, че мъжът трябва да е активния. Не е честно! Изобщо при това. Или имате точка на пресичане или който откъдето е. Жалко е, че "АЗ ТУК" е трябвало да го осъзнае толкова късно.... Но съм убедена, че детенцето й е прекрасно. И неговото галене на мама е най-голямата утеха на света. Това детенце заслужава една много усмихната и силна мама. Защото то самото е такова. Децата могат да ни бъдат добър коректор. Целувки на всички мами. Макар и да не го признавате вие сте щастливки!  bouquet

# 16
  • Мнения: 285
Много ми стана мъчно,но съм сигурна,че Вие ще се справите! Бъди силна! Стискам палци!  Hug

# 17
  • София
  • Мнения: 3 341
О, мила..
Всеки преход е така.. неизбежно е да тъжиш, неизбежно е да ти е болно, но аз бих те посъветвала да не бягаш от болката, а да я изживееш, за да можеш да продължиш напред- на чисто.
Скоро ще се чувстваш като преродена   bouquet

# 18
Абе, безобразие. Ако искаш кажи ще ти напиша телефона си. Бих искала д ати помогна, с каквото мога... Макар че вярвам в теб

# 19
  • Мнения: 507
С теб съм мила, желая ти късмет!  bouquet

# 20
Аре бе, да не те е газил трамвай?  Ще си намериш по-готин, хем вече имаш впечатления какъв го търсиш.


А такаааа! Е това е типично мъжко изказване. Безобразие! Не е ли очевидно, че тя е в такова състояние, че наистина ако трамвай я сгази ще й е по-добре.

Но и до голяма степен си прав. След време като се стегне, ще си каже наум твоя съвет и ще продължи тя да гази трамваи. Все пак те не са чак толкова тежки, нали? Joy

# 21
  • Мнения: 1 446
 Hug
Има едни думи на Ерих Кестнер - един от най-добрите писатели на детски романи - Има много деца, които страдат, че родителите им са се разделили, но има и много деца, които страдат, че родителите им не са се разделили. Сигурна съм, че си взела правилно решение и гледай само напред, и с усмивка. Прегръщам те силно

# 22
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
Много ми е болно,кагато чета тази тема,защото съм го изпитала-няма обиди,няма скандали,а в душата ти празно.След като взех решението да се разделим ,ме обзе такова спокойствие и сили,на които не съм предполагала,че съм способна.Сега съжалявам за дълго отлаганото решение,защото много години загубих да съм психотерапевт на възрастно дете-екс съпругът ми.
В този момент знаех,че детето,на което съм дала живот,сега ще ми даде сили да живея и да съм силна.Дано така е и при теб Hug
Ще има трудни моменти,но това не означава,че си сгрешила в решението си и не означава,че от безизходица ктрябва да направиш крачка назад.УСПЕХ!

# 23
  • София
  • Мнения: 7 097
Мъчно ми стана, ей... Rolling Eyes
Желая ти много сила и смелост, за да преживееш този период и когато си готова - да срещнеш мъжа, когото си чакала и който те заслужава... Hug

# 24
  • Мнения: 6 164
Заслужаваш качествен мъж до себе си. И не се кахъри, че си отнела бащата на детето. Детето не може да расте щастливо в дом без обич и разбирателство между родителите. Пак ще вижда баща си, но това е по-добрият вариант. Така ще е по-щастливо, защото ти ще си спокойна и щастлива... съвсем скоро - когато отминат първичните чувства и мъка. Wink

# 25
  • Мнения: 1 629
Добре де, а защо го изгони. Като изключим инфантилността, присъща за много хора, защо? Не те привлича физически ли? Не ти помага ли? Сама казваш, че е добър баща.  Thinking И после, според мен не е честно. Той не е бил по-различен, когато сте се запознали, просто тогава си го гледала с влюбени очи, така ли е? Преди да се разведеш, разбрах че все още не си, помисли си дали не правиш голяма глупост.

# 26
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
за тебе ще е лесно много пове4е от колкото,ако на вси4ко отгоре и го оби4аше до забрава, до болка и тн!ако бе мъжът на живота ти, например!  4овек не оби4а, защото му е удобно  и нерядко това е много неподходящ 4овек и не може да се бори, а ти си успяла да се отърсиш от 4увства- ще се справиш!

# 27
  • Мнения: 490
Добре де, а защо го изгони. Като изключим инфантилността, присъща за много хора, защо? Не те привлича физически ли? Не ти помага ли? Сама казваш, че е добър баща.  Thinking И после, според мен не е честно. Той не е бил по-различен, когато сте се запознали, просто тогава си го гледала с влюбени очи, така ли е? Преди да се разведеш, разбрах че все още не си, помисли си дали не правиш голяма глупост.


И аз туй питам?

# 28
  • София
  • Мнения: 2 901
Да, и аз се двоумя!

Не мога да и представя да изгоня някого заради това само. Ми той най-важното нещо е бил - добър баща. Нали първо за децата трябва да мислим. Не ти е помагал - оправдавам те само, ако изрично си му казвала "ела, помогни ми" и той е отказвал - просто иначе много мъже не се сещат, дето се казва, ако не ги оставиш цял ден сами с детето, няма да могат да осъзнаят, колко грижи и ангажираност иска то, да не говорим, че после бързо изветрява този спомен у тях, щом застъпиш ти на смяна. Някак си, ултиматум не вършеше ли работа?  newsm78 Извинявай, извинявай много, наистина! Много ми е мъчно за теб. Просто наистина се поставям на твое място, та чак се плаша от тази обреченост, в която си затънала! Да изгоня мъжа си така, ще се побъркам!

А защо всъщност се двоумя ли? Ами от друга страна, той пък как така си тръгна, без (емоционална?!?) съпротива!

Последна редакция: пт, 15 сеп 2006, 10:46 от Валентина

# 29
  • Мнения: 50
Мисля,че така няма да си решиш проблема,а ще го задълбочиш.Явно идеализираш мъжа,но идеален мъж няма.Прави ми впечатление,че искаш на теб да ти дават,изискваш,но нали смисъла на Любовта е-първо дай ти,тогава ще ти се върне двукратно....Някакси се предаваш,събарят те проблемите и най-лесното е-не го обичам вече....А е толкова хубаво да отдаваш любов,грижа,внимание на любимия човек,а не да изискваш.Тогава сякаш се отваря вратата на щастието и човека до теб се променя и започва да те дарява с внимание и грижа.И още нещо-такива генерални решения за раздяла не се взимат в състояние на депресия.Внимателно обмисли решението ти окончателно ли е,защото с него променяш живота и на детето си,на което цял живот ще му тежи,особено ако е момиче...

# 30
  • Мнения: 779
Мисля,че така няма да си решиш проблема,а ще го задълбочиш.Явно идеализираш мъжа,но идеален мъж няма.Прави ми впечатление,че искаш на теб да ти дават,изискваш,но нали смисъла на Любовта е-първо дай ти,тогава ще ти се върне двукратно....Някакси се предаваш,събарят те проблемите и най-лесното е-не го обичам вече....А е толкова хубаво да отдаваш любов,грижа,внимание на любимия човек,а не да изискваш.Тогава сякаш се отваря вратата на щастието и човека до теб се променя и започва да те дарява с внимание и грижа.И още нещо-такива генерални решения за раздяла не се взимат в състояние на депресия.Внимателно обмисли решението ти окончателно ли е,защото с него променяш живота и на детето си,на което цял живот ще му тежи,особено ако е момиче...

Титана, айде сега пак си прочети написаното и помисли с какво помагаш на авторката?
Как така  "най-лесното е-не го обичам вече" ? Това ли е най- лесното? А ти можеш ли да диктуваш на чувствата си? Давш любов , когато има любов. А момичето е писало, че не го обича.
А за живота на детето, ти не мисли. Има си майка и както става ясно , тя достатъчно се тормози за взетото решение. Но това, че се е разделила с бащата на детето си не я прави безодговорна, нали? Много повече ще тежи на детето да живее в семейство без любов.

# 31
  • Мнения: 779
Аз_Тук, бъди силна момиче! Ще се справиш, нямаш избор, бори се- имаш за какво.!Детенцето ти ще е щастливо с щастлива майка. Така че- просто бъди щастлива.!
Ако ти се говори, пиши ми на лични   bouquet !

# 32
  • Мнения: 161
Имаш най-прекрасното нещо на Земята-детето си.Гледай напред,гледай бъдещето и ще намериш един добър и усмихнат живот,който ще направи теб спокойна и уверена,а детето ти щастливоЗащото децата са щастливи ,когато усещат нас щастливи и спокойни.Вярвай в силите си и бъди уверена ,че ще се справиш.Аз съм с теб в сърцето си!

# 33
  • Мнения: 50
Малчо,а ти прочети предишната  тема на момичето преди няколко страници,в която си личи,че не е съвсем сигурна в чувствата си/или липсата на такива/,не  е категорична....

# 34
  • Мнения: 779
Малчо,а ти прочети предишната  тема на момичето преди няколко страници,в която си личи,че не е съвсем сигурна в чувствата си/или липсата на такива/,не  е категорична....
Абе, тя си знае най-добре. Няма ся да кръстосваме шпаги заради чуждите чувства. Мир. Peace
П.П. Просто , ако бях на нейно място, постинг като твоя би ме разтроил още повече.

# 35
  • Мнения: 1 629
Абе, момичета, как си позволявате с леко сърце да съветвате така? Чудно ми е, вие ли ще обясните на детето и що го няма татко? Вие ли ще му купите колело? И по-лошо, вие ли ще го научите да кара колело?
Сложно сме устроени жените, съгласете се, леко не сме наясно какво искаме и как точно го искаме, а пък кога го искаме, да не говорим. Тази жена си има проблеми и проблемите са предимно в главата и. Вие поемате ли отговорността за решенията и? За бъдещето и? За бъдещето на детето и?
Спрете се, бе!

# 36
# 37
  • На едно ветровито място...
  • Мнения: 153
Мисля че си много объркана от чувствата си и ще ти трябва време.А също и че само времето ще ти покаже дали решението което си взела е правилното.Но наистина те разбирам донякъде -аз също съм се разколебавала от моя брак-в смисъл че кой мъж не се държи като второто дете?
Желая ти да разбереш какво всъщност търсиш и от какво имаш нужда.

# 38
  • София, Западен парк
  • Мнения: 295
Добре де, а защо го изгони. Като изключим инфантилността, присъща за много хора, защо? Не те привлича физически ли? Не ти помага ли? Сама казваш, че е добър баща.  Thinking И после, според мен не е честно. Той не е бил по-различен, когато сте се запознали, просто тогава си го гледала с влюбени очи, така ли е? Преди да се разведеш, разбрах че все още не си, помисли си дали не правиш голяма глупост.
мюриель, как така "като изключим инфантилността"? Ако ти можеш да живееш с такъв, други не могат. Дори и заради детето!
az_tuk, взела си правилното решение! Щом няма надежда нещата да се оправят, по-добре сама! А и не е задължително да останеш сама. Детенцето ще страда, че го няма тати, но повече би страдало с една нещастна, изморена, тъжна и т.н. мама. А ти трябва да си силна, за да си го гледаш! А не да страда то, да страдаш ти, и всичкото това заради таткото, който вечно ще се налага и ще си гледа неговото спокойствие и конфорт. Бъди силна, гледай смело напред, бъди оптимист и не позволявай на никого да те подценява и критикува /дори и тук/!

# 39
  • Мнения: 1 629
Боби, ти си психолог/психиатър/роднина? Успокой се, моля, и се наслаждавай на мъжествената си половинка. Другите хора по презумпция нямат идеален брак.

# 40
  • Мнения: 1 629
И понеже няма да пиша повече в тази тема, да се доизкажа: Няма идеални бракове и вместо да успокоите момичето, че кризи има, и при вас дори, се тръшкате да и желаете щастие. Няма щастие! Ще има самотна майка, дете без баща и наранен мъж. Погледнете го така.

# 41
  • Мнения: 2 716
Как точно става "Бъди силна"? Как се изпълнява такъв съвет? Много е тъжно, че си направила тая крачка. Моят съвет е - остани в добри отношения с таткото, защото не се знае какво ще се случи в бъдеще. И вярвай, че нещата могат да се оправят. "Не вярвай в чудеса, разчитай на тях"

# 42
  • София, Западен парк
  • Мнения: 295
Мюриель, аз въобще нямам брак, с което не се гордея, напротив. Ставаше въпрос когато положението стане нетърпимо, а заради детето  /защото иначе не виждам заради какво/ трябва да се самоунижава жената.
И може би не се изразих правилно, че предположих, че ти можеш да живееш с такъв. Имах пред вид, че някои може би могат, или пък че ти мислиш, че би могла. Не съм искала да те засегна, може би и не съм, но предварително ти се извинявам и затова е горното уточнение. А естествено, че във форума има и ще има различни и противоположни мнения.

# 43
  • Мнения: 166
Историята е тъжна, наистина, съчувствам ти, че е трябвало да вземеш толкова крайно решение, което все още ти носи повече мъка, отколкото радост!
На тези, които се опитаха да укоряват жената за постъпката й, ще кажа следното. Да, тя е объркана и не е правилно да взема категорични решения в този момент. Какво се иска от нас? Да й кажем колко е депресирана и как решението й не е правилно, при условие, че тя със сигурност не го е взела спонтанно? Да й кажем, че трябва да се примирява с това, че бракът не е идеален? Да й наложим нашите оценки за това докъде трябва да търпи и заради кого? Не. Аз мисля, че тя не търси нашето мнение, а нашето отношение. Съпричастност, съчувствие, кураж. Това трябва да й дадем. Не забравяйте, че зад тези редове, които четете, стои човек. Ако видите един човек, паднал на земята, какво, ще почнете да му викате защо е паднал или ще му подадете ръка, за да се изправи? Това, че стоим зад букви, не ни прави по-малко живи. И ви моля да се опитвате да не реагирате първосигнално, като почнете директно да изказвате мнения - първо вижте какво иска този човек от вас!
Още нещо ще добавя. Всеки човек има единствено правото на избор. Тя е направила своя. Дали е пресилено или не? Някои жени смятат за нормално да ги бият. Значи ли, че и аз трябва да го смятам за нормално?

# 44
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Добре де, а защо го изгони. Като изключим инфантилността, присъща за много хора, защо? Не те привлича физически ли? Не ти помага ли? Сама казваш, че е добър баща.  Thinking И после, според мен не е честно. Той не е бил по-различен, когато сте се запознали, просто тогава си го гледала с влюбени очи, така ли е? Преди да се разведеш, разбрах че все още не си, помисли си дали не правиш голяма глупост.
Точно това си мислех и аз след като прочетох темата. Не ми стана ясно има ли конкретна причина за раздяла или просто си го разлюбила вече... Но щом така си по-щастлива... желая ти късмет Peace

# 45
  • Мнения: 953
Мила, напълно те разбирам, преди години аз имах такъв приятел, с който се разделих точно по тази причина /инфантилността, както са я нарекли другите/ . Добре че нямахме дете, а и бяхме млади.
Горе главата и напред ако имаш родители и приятели зад гърба си които да ти помогнат всичко ще е наред.

Последна редакция: пт, 15 сеп 2006, 14:41 от galaMa

# 46
  • София
  • Мнения: 3 341
И понеже няма да пиша повече в тази тема, да се доизкажа: Няма идеални бракове и вместо да успокоите момичето, че кризи има, и при вас дори, се тръшкате да и желаете щастие. Няма щастие! Ще има самотна майка, дете без баща и наранен мъж. Погледнете го така.
Съгласна съм само с фактът, че подобно решение трябва да се взима трезво и с разум... Не е лесно да развалиш семейство, но аз разбрах тя за какво говори. Основната роля на един мъж е да бъде опора на семейството си- във всякакъв смисъл- морална, материална.. А в случая е точно обратното- егоизъм, себелюбие и липса на всякаква отговорност по отношение на любимите ти същества, особено в моментите, когато са толкова уязвими и безпомощни, че безразличието и студенината биха били непростими и много показателни.

# 47
Това е въпрос към всички в темата без авторката: усещали ли сте се някога в безизходица, която не можете да наречете с думи?
Плакалили ли сте без да имате причина? А просто защото се чуствате нещастни?
И когато помолите за помощ мъжът на живота си, той да ви гледа с кравешки поглед и да е безучастен?

Имате ли представа колко неща трябва да ти минат през главата, за да покажеш на таткото на детето си вратата?
И, не мислите ли, че просто момичето иска да живее пълноценно? Или ще се получи с въпросния господин или не. Още по-трудното ще е, че той ще трябва и ще иска да вижда детенцето...

Моля, не я хулете, не я съжалявайте.  Давайте предложения как да се справи, кажете и вие с какво сте се борили, не мисля, че тя трябва да се чувства като най-големия престъпник в момента, тъй като сърцето й я е съветвало друго различно от тривиалното разбиране за семейство.

Да, трудно ще бъде, никоя от нас няма да може да й помогне, но знайте, че думите в момента могат да убият....

Надявам се не съм засегнала никой с малко поизнервения си тон. Но не пожелавам подобна болка и на врага си.... (

А на авторката подарявам една много силна виртуална прегръдка!  bouquet

# 48
  • Мнения: 2 723
Това е въпрос към всички в темата без авторката: усещали ли сте се някога в безизходица, която не можете да наречете с думи?
Плакалили ли сте без да имате причина? А просто защото се чуствате нещастни?
И когато помолите за помощ мъжът на живота си, той да ви гледа с кравешки поглед и да е безучастен?

Да, в момента до голяма степен се чувствам така...  newsm45

Затова и се въздържам от коментар Confused Не знам какво може да помогне, няма рецепта, тя си знае най добре, но най-малко има нужда оъ хули Sad

# 49
Благодаря на всички ви! На тези, които се съмняват в моя здрав разум, в това, че зная какво искам - благодаря ви, защото такива мнения ме карат да се замислям и за другата гледна точка. Благодаря на тези, които ме подкрепят и ни желаят с детето ми да сме щастливи - благодаря ви от все сърце, благодаря ви! Благодаря на тези, които просто са разбрали, че имам нужда от това да зная, че някой ще ме изслуша (изчете) и може би ще ме разбере. Имам нужда от всички ви, но особено от последните. Мога да отговоря на всеки от вас, но може би ще ви отегча.
Да, бях много влюбена преди години в този мъж. Той е красив, умен и добър. Винаги съм смятала, че един красив, умен и добър няма друго какво да му искаш. Оказа се, че съм се лъгала. Той не поема никакви отговорности, да не говорим за инициативи. Той не е мъж, а просто човек, който живее вкъщи. Той пита дали искам помощ, но никога не знае какво да направи сам. Той вижда, че съм разкъсана да изкарвам прехраната ни, да бъда всеотдайна майка и да се опитвам поне да бъда идеална във всичко. Той живее с умората и депресията ми, но не ги вижда. Не ми е рамо, не ми е  гръб. Не ми е мъж. Заради това, че не го чувствам МЪЖ, аз го разлюбих. И съм нещастна с него.
Трябва ли да остана нещастна с него? Да, нека аз съм виновна, че искам. Нека аз съм виновна, че съм създала семейство, а сега не съм доволна от него. Виновна съм. Но не мога да бъда друга.
Той все обещава, че животът ни ще се промени, а той все не се променя. Нищо не се променя. Просто оставаме с все по-малко пари и продължаваме да имаме проблеми, проблеми. Които него не го трогват ни най-малко.
Поне засега не мога повече така. Една моя приятелка ми каза: той те загуби. По-лошото е, че след като ме загуби, той не направи нищо, за да ме върне. Ако го питаш, ще каже, че не би и направил. Защото е горд и не искал да се чувства натрапен. Но за мен за една любов човек се бори. Аз съм се борила за неговата, той сега не иска да се бори за моята. И аз не мога да се боря повече сама за собствената си любов към него.
Нещастна съм. Липсват ми хубавите ни години. И пак ще пиша. И пак ще плача тук. И пак ще ви благодаря, че сте тук...

# 50
Това, до последната запетая е и моята история.
Възхищавам се на смелостта ти да се решиш на тази стъпка, аз все още плача и страдам и се надявам и пак плача... до кога така незнам, но наистина имах нужда да прочета ивоята история.
Благодаря

# 51
  • Мнения: 166
Аз_тук,  Hug!
Мила, аз много силно си изпатих в нашия мамешки форум, защото малко хора разбраха, че искам същото като теб. И започнаха обидите и хулите. Тръгнах си разтърсена и унизена за това, че съм се разкрила пред хора, които не познавам. Върнаха ме другите - тези, които ме познават, с които си пиша всеки ден. Ето защо те разбирам напълно. Можеш спокойно да ми пишеш ЛС.

# 52
Мила мамо- Аз Тук,

Никога не вярвай, че има нещо, което не можеш да направиш. Никога не си давайте вярата и силата момичета! Колкото и да ви убиждат и мачкат

# 53
  • Мнения: 779
Възхищавам се на силата ти   bouquet

# 54
  • Linz
  • Мнения: 11 619
az_tuk, моля те, драсни ми на renikg@abv.bg или на ЛС.

# 55
  • Мнения: 2 716
Трябва ли да остана нещастна с него? Да, нека аз съм виновна, че искам. Нека аз съм виновна, че съм създала семейство, а сега не съм доволна от него. Виновна съм. Но не мога да бъда друга.
Ако си виновна в нещо, то в никакъв случай не е, че си създала семейство.  Семейството е много важно нещо. Струва ми се ,че се чувстваш виновна защото разваляш семейството на детето си.
Когато си решила да даваш живот, трябва да си поемеш отговорността. Не може да ти омръзне по средата на пътя. Силата не е да избягаш. Силата е да останеш и да се справиш. Съпругът ти не е инициативен и това е голямото му престъпление. Мисл#&769;и

# 56
  • БГ
  • Мнения: 735
здравей мила, много кураж и сили от мен за теб и детенцето ти , подкрепям те напълно-"по -добре сама отколкото зле придружена"  bouquet Hug

# 57
  • Мнения: 5 140
Трябва да се справиш, заради детето и заради себе си.
Успех и късмет.  bouquet

# 58
  • Мнения: 3 394
и аз се чувствам понякога като теб, но стискам зъби......засега Sad  Предполагам обаче, че и мъжът ми стиска зъби

# 59
С времето всичко се нарежда.Една приятелка на майка ми е с дъщеря моя възраст/34/.Цял живот е търпяла един образно казано кретен.И скоро двете мси говорили и си казали някои неща.Майката казала,че заради нея/дъщерята/ не се е развела с бащата и един вид много е страдала от това.Дъщеря и казала,ами да си се развела.Та,дори и да е ти е трудно сега,лека полека всичко ще се оправи.

# 60
  • Мнения: 1 455
Това е въпрос към всички в темата без авторката: усещали ли сте се някога в безизходица, която не можете да наречете с думи?
Плакалили ли сте без да имате причина? А просто защото се чуствате нещастни?
И когато помолите за помощ мъжът на живота си, той да ви гледа с кравешки поглед и да е безучастен?

Имате ли представа колко неща трябва да ти минат през главата, за да покажеш на таткото на детето си вратата?
И, не мислите ли, че просто момичето иска да живее пълноценно? Или ще се получи с въпросния господин или не. Още по-трудното ще е, че той ще трябва и ще иска да вижда детенцето...

Моля, не я хулете, не я съжалявайте.  Давайте предложения как да се справи, кажете и вие с какво сте се борили, не мисля, че тя трябва да се чувства като най-големия престъпник в момента, тъй като сърцето й я е съветвало друго различно от тривиалното разбиране за семейство.

Да, трудно ще бъде, никоя от нас няма да може да й помогне, но знайте, че думите в момента могат да убият....

Надявам се не съм засегнала никой с малко поизнервения си тон. Но не пожелавам подобна болка и на врага си.... (

А на авторката подарявам една много силна виртуална прегръдка!  bouquet


  Подкрепям напълно това мнение!А към авторката искренните си възхищения за силата ,куража и решителноста.Пожелавам ти много щастие и любов! lovekiss  bouquet

# 61
Трябва ли да остана нещастна с него? Да, нека аз съм виновна, че искам. Нека аз съм виновна, че съм създала семейство, а сега не съм доволна от него. Виновна съм. Но не мога да бъда друга.
Ако си виновна в нещо, то в никакъв случай не е, че си създала семейство.  Семейството е много важно нещо. Струва ми се ,че се чувстваш виновна защото разваляш семейството на детето си.
Когато си решила да даваш живот, трябва да си поемеш отговорността. Не може да ти омръзне по средата на пътя. Силата не е да избягаш. Силата е да останеш и да се справиш. Съпругът ти не е инициативен и това е голямото му престъпление. Мисл#&769;и


Ако си нещастен вече от няколко години, това не би ли омръзнало и на най-отговорния човек? И трябва ли да загърбваме мечтите си "по средата на пътя"? Така ли ще учиме децата си - веднъж си постъпил грешно, но ще си сърбаш попарата, нищо, че нещата са само в твои ръце и можеш да промениш живота на себе си и на тези около теб?
Не искам детето ми един ден да стиска зъби! Няма да го уча да не следва мечтите си. Няма да го възпитавам да е доволен с трохи, когато приказките и добрите феи в детството са му обещавали, че може да има щастие. Няма да показвам чрез примера си на детето си, че любовта не трае вечно, че няма половинки и всичко това за голямата любов е пълна глупост. Може да е глупост, но предпочитам да я вярвам докрай. И то да я вярва докрай!
Може след някой и друг месец да се окаже, че съм се заблудила. Че баща му е моята голяма любов, моята половинка и ще бъдем винаги заедно. Но сега това не е така. Сега присъствието му в живота ми само разбива представи и мечти. Прекрасен човек е и не съм казала, че има каквито и да било престъпления. Просто "приказката" стана "труден за живеене живот". И не искам никой от нас тримата да е част от него засега. Поне засега.

# 62
  • Мнения: 552
Малко е трудно една щастливо омъжена жена да разбере положението на авторката на темата. Но ако проследим хронологично чувствата в една връзка и семейство, се получава приблизително следното:
1. Луда любов
2. Уталожване на силните чувства и примесване на любовта с привързаност и уважение
3. Обич + привързаност + уважение
4. Обич (или навик) + привързаност + уважение
Ами ако липсва уважението?
Колко хора са в състояние да уважават възрастен човек, който не може да понесе отговорността за семейството си? ....... и години наред си живее само с обещанията за по-добър живот, а всъщност нищо не прави по въпроса.
Трудно, ако не и невъзможно се живее с голи обещания.
Като човек, минал по този път мога да кажа, че краят на едно семейство идва с отлитането на уважението. А когато един мъж се е оставил жена му да го издържа, то той се чувства длъжен да омаловажи това, което тя прави, за да се чувства наистина мъж, защото по друг начин не може да се докаже. Или казано по друг начин - избива комплексите си на неин гръб. И това неминуемо става с течение на времето, независимо от позитивната нагласа на жената.

# 63
  • Мнения: 2 716
Доколкото разбрах, той не се е променил. И преди да сключат брак си е бил безхаберен. Далеч съм от мисълта, че жената не може без мъж и т.н. Но тя се чувства виновна. Предполагам, че заради това, което написах по-горе. 
 az_tuk , моля не се обиждай. Опитвам се да разсъждавам на глас и така, ако успея, да помогна.(Не че имаш нужда от това) За да се направи подобен анализ, трябва ситуацията да се познава доста по-добре. Вие сте живи хора, а това, върху което аз размишлявам, е статично. Отношението към рушенето винаги е негативно. Само не изгаряй мостове. А щом пускаш темата постфактум, ясно е, че не искаш съвети, а по-скоро търсиш одобрение. И получи доста.
За мен развода е безотговорно отношение към децата. Често развеждащите се се оправдават, че постъпват така в името на детето, но истината (моята) е, че търсят компенсация за себе си. Всички деца понасят развода на родителите си зле. Ако той за теб е такъв и онакъв, то за детето той е неговият тате.

# 64
  • Мнения: 1 418
Когато реших да се развеждам,майка ми ми каза:Какво ти е?Не те е обидил,не ти е посягал,какво искаш?Отговорих и,че трябва ли да ми счупи крак,за да се разделя с него?Решението е мое и не съжалявам.Нямаше отношение,нямаше разбиране.Бях станала като мебелите в къщи.Прибира се и знае,че аз съм някъде там...Не мога да ги разбера тези жени,които търпят в името на нещо,защото това нещо утре няма да е същото,а те ще си останат със същият мъж в същото положение,а може и по-лошо.Кому е нужно това?Един живот имаме,нека го живеем както ни се иска,а не както трябва!

# 65
  • Мнения: 412
аз_тук, много ти завиждам ( благородно,разбира се) за силите
аз ги нямам
чувствам се по същия начин и съм слаааба.много слаба
знам,сигурна съм,че това е било правилното решение
много си смела
успех на теб и малкото слънце

# 66
Доколкото разбрах, той не се е променил. И преди да сключат брак си е бил безхаберен. Далеч съм от мисълта, че жената не може без мъж и т.н. Но тя се чувства виновна. Предполагам, че заради това, което написах по-горе. 
 az_tuk , моля не се обиждай. Опитвам се да разсъждавам на глас и така, ако успея, да помогна.(Не че имаш нужда от това) За да се направи подобен анализ, трябва ситуацията да се познава доста по-добре. Вие сте живи хора, а това, върху което аз размишлявам, е статично. Отношението към рушенето винаги е негативно. Само не изгаряй мостове. А щом пускаш темата постфактум, ясно е, че не искаш съвети, а по-скоро търсиш одобрение. И получи доста.
За мен развода е безотговорно отношение към децата. Често развеждащите се се оправдават, че постъпват така в името на детето, но истината (моята) е, че търсят компенсация за себе си. Всички деца понасят развода на родителите си зле. Ако той за теб е такъв и онакъв, то за детето той е неговият тате.

Не, не, не се обиждам. Съжалявам, ако съм прозвучала така. Просто толкова силни и внезапни са ми моите ups and downs тия дни...
Съгласна съм с теб за децата и развода. От това ме е най-много страх. Днес четох признанията на едни пораснали вече деца, чиито родители са се развеждали и сърцето ми се сви.
Но аз не съм взела окончателно решение. Всъщност може би точно затова пиша тук. Разсъждавам пред вас и така ми е по-лесно. И наистина съм благодарна и за другата гледна точка.
Все пак мисля, че има и малък вариант да опитаме малко по-нататък отново. Един обаче последен шанс. Не съм го решила още. Искам да имаме една поне едномесечна раздяла, за да помислим трезво. Надявам се и двамата да променим неща у себе си през този период. Кой знае - може пък да се получи. Всъщност чудо трябва да се случи...

Искам да кажа на всички, които се чувстват по подобен начин, ако иска някой, да ми пише на имейл: vaya_ya@abv.bg

Благодаря ви   bouquet

# 67
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Направила си първата крачка, не се самообвинявай вече! Решението е взето - аз също съм дете на разведени родители - за мое съжаление те се разведоха късно - когато бях на 9 - 10 годинки .....
Спомням си скандалите, пиянските вечеринки, безотговорното родителско отношение и омразата, която царуваше вкъщи!
Искрено се надявам да си щастлива и детенцето да е добре с майка, която го обича, а не с родители, разминаващи се като пътни знаци вкъщи .......   bouquet

# 68
  • Мнения: 7 474
Нали знаеш баналната, но вярна приказка - по-добре двама щастливи родители по отделно, отколкото двама нещастни на куп. Tired  Мисли си ,че това е началото на твоя НОВ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ Laughing! Каквото и да решиш късмет! Peace

# 69
  • София
  • Мнения: 980
От една страна има толкова мъже дето пият и бият, че съм благодарна, че моя не е такъв, от друга страна толкова са малко мъжете за който ние жените МЕЧТАЕМ.
Дано се осъзнае, сигурна съм че ще, но дано не е късно. Важното е ТИ да отстояваш позициите си, все пак жената е шията в семейството и от нея зависи на къде ще гледа мъжа, и зад всеки велик мъж стои една велиак жена! но в повечето случаи тя не е майка му а ЖЕНА МУ!
Силно се надявам, че мъжът ти ще порасне от шокa, че ще е далеч от вас.
  bouquet

# 70
  • Мнения: 46 403
Малко жени в твоето положение правят нещо по въпроса, щом си намерила сили за това решение, сигурна съм, че ще се справиш и натътък  Hug

# 71
Чета ви и ви препрочитам и наистина се чудя защо ми казват някои от вас, че съм силна... Аз направих нещо много егоистично. Ако бях силна, нямаше ли да изчакам неговия тежък период на работа и да променя себе си - да бъда по-толерантна към чертите от характера му, които не одобрявам...
Всъщност сега ми е по-леко и чувствам, че си почивам от един много напрегнат период. Той идва често при детето, така че не ни липсва много...
Но от друга страна изпитвам безпокойство и страх. Ами ако утре ме пита окончателно ли ми е решението, аз трябва да отговоря и тогава, ако кажа да, дори да искам някой ден, няма да се върне... Ето такава лигла съм и се мразя. Просто ми е много по-добре сега и се страхувам, че един ден ще си платя за този егоизъм...

# 72
  • Мнения: 50
Така както пишеш,явно,че нещата се развиват благоприятно за вас двамата.Мисля,че още го обичаш и още имате шанс.Просто се нуждаеш малко от почивка от взаимоотношенията ви. Само се замисли,ако го отрежиш и той не след дълго си намери друга/както винаги се случва/ как би се почувствала-това би ти дало отговори на много въпроси...Пожелавам ти да намериш правилното решение./което,според мен е да не си разваляш брака/

# 73
  • Мнения: 2 716
Той никога няма да спре да идва. Въпросът е дали ще идва при вас с детето или при ДЕТЕТО. И как ти ще се чувстваш от това. Сега вече е време на трезво, без емоции мислене. Той липсва ли ти? Можеш ли да му помогнеш да си стъпи на краката? Искаш ли? Отговори си на тези въпроси и решението ще се яви. Но докато не е дошло време да решаваш, просто премисли отново. Ако счупиш гърнето сега, никога няма да можеш да направиш ново . Винаги ще бъдат "слепени различни по големина и възраст части"
Успех нататък   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт