Банално е,но моля кажете честно!

Пиша анонимно тъй като не искам да бъда разпозната, а доста хора ме познават тук.

Момиче, разбирам те добре, но послушай изпатил човек като мен и се помъчи да осъзнаеш, че да се разболее човек заради погледа на чуждите хора не си заслужава. Аз от дълги години съм болна, имам проблеми с храната, след като родих този проблем нарастна в мания. Знаеш ли какво е да повръщаш след всяко ядене по няколко пъти на ден, да те боли гърлото, корема, целите вътрешности? И това от 5 години вече. Знаеш ли какво усещане е да се гледаш в огледалото и с болно съзнание да мразиш тялото си, после да изядеш една ябълка и в паника да я повърнеш? Всичко започва ей така като на шега -  гледаш модели в списания, мъжете не ти обръщат внимание защото винаги харесват някоя по-слаба от теб или просто ти лиспва друго самочувствие и се стремиш към модерното : един повърхностен идеал за красота, който една нормално устроена жена не може да достигне. Аз разруших моето тяло, но не само него, а и моята психика. Днес съм една руина, която все още не може да спре да повръща, но която си признава открито, че има сериозен здравословен проблем. Боря се за това да водя нормален живот, уча се всеки ден да ям и да задържам храната, мъча се да върна времето назад, но е късно. Имам мъж, който ме обожава, едно прекрасно дете, но вече съм с болно съзнание, болно усещане за красота и болно тяло. Незнам дали този кошмар някога ще свърши, понякога си мисля, че няма да доживея да видя как расте детето ми. Помъчи се да вникнеш в думите ми, отвори цялото си съзнание и помисли кое е наистина важно в живота - да си с нормално ( или дори закръглено ) телосложение, но усмихнат и щастлив или слаб и болен.