Скъпа Кайнова, приеми искрените ми съболезнования за бебо.Нека почива в мир малката душица.Моят случай е много сходен с твоя, вродена малформация на дебелото черво.Последваха две операции, но за съжаление се получи много тежък перитонит, страшна инфекция на кръвта и бебенцето ми почина на двадесет и третия ден от раждането си.В коя болница оперираха детенцето ти?Аз също ще търся истината за смъртта на моето бебче.Подкрепям те и смятам, че трябва да се дава гласност,когато имаме съмнения за лекарска немърливост.
- Публикувана: 18 септ. 2006, 09:26 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2008, 11:40 ч.
Не мога да се примиря и ще търся причината...
Разравям стари рани, но само защото аз съм в ситуация, в която знам, че бебето, което нося сега има тази малформация (дефект на предната коремна стена) и трябва да реша дали да го износя и да го родя с надеждата, че ще му направят животоспасяващи операции (знам,че няма да е само една) или ще прекъсна бремеността си като го лиша то шанс за живот...просто не знам още какво да кажа и да напиша-ужасно е трудно да си в позиция, в която хем да имаш избор (к. по принцип е хубаво нещо) и хем да вземеш съзнателното решение как да постъпиш с един човешки живот, колкото и да ми разправят медиците, че то все още е фетус, а не човек....
Искрените ми съболезнованя към всички, които са преживяли тази неописуемиа мъка да видят личицата на ангелчетата си и скоро с тях да се разделят по този мъчителен начин, още преди да са могли да им се зарадват....поклон...
Искрените ми съболезнованя към всички, които са преживяли тази неописуемиа мъка да видят личицата на ангелчетата си и скоро с тях да се разделят по този мъчителен начин, още преди да са могли да им се зарадват....поклон...
Едната сестра на съпруга ми е преживяла раждане на първо детенце със същата малформация - живяло е часове само. Обяснението е било, че наследственост няма, просто случайна мутация. След него роди още 3 момчета, всички са живи и зрави, вече са почти мъже!
Голямото ми дете също е с вродена малформация, за мое щастие не е животозастрашаваща. Обяснението на лекарите беше същото - случайна мутация. През втората бременност полудявах от страх дали детето ще е добре, направих всички възможни изследвания, и този път всичко беше наред - родих живо и здраво момченце.
Искам само да ти кажа да не търсиш причини, защото такива просто може да няма. Моля те само да се опиташ да превъзмогнеш огромната си болка, сподели я, изплачи я..... и направи място в сърцето си за вярата, че следващия път всичко ще е различно!
Желая ти го от цялото си сърце!
Голямото ми дете също е с вродена малформация, за мое щастие не е животозастрашаваща. Обяснението на лекарите беше същото - случайна мутация. През втората бременност полудявах от страх дали детето ще е добре, направих всички възможни изследвания, и този път всичко беше наред - родих живо и здраво момченце.
Искам само да ти кажа да не търсиш причини, защото такива просто може да няма. Моля те само да се опиташ да превъзмогнеш огромната си болка, сподели я, изплачи я..... и направи място в сърцето си за вярата, че следващия път всичко ще е различно!
Желая ти го от цялото си сърце!
Kainova, моите наи-сърдечни съболезнования. Мъката след такова преживаване не може да се опише с думи, а съмненията и терзанията за това каква е причината, защо, къде си сгрешил, дали си направил най-доброто в критичния момент остават. Подкрепям те за твоята борбеност и непреклонностда търсиш информация и отговор за случилото се. Преди 3 години загубих най-близкия си човек преживях ада на БГздравеопазването (2години-тичахме по болници) още не мога да се примиря със случилото се. Трябва да има отговори на въпросите, трябва да има компетентни, добре квалифицирани лекари, и трябва да се борим за това да ни лекуват качествено. Знам че загубата е непрежалима, но ти пожелавам да се радваш на едно по скорошно щастливо следващо майчинство, да отдадеш енергията, позитивността и борбеността си на един нов живот.
каинова, болката ти е голяма, но искам да ти кажа, че имам позната, която роди бебче със същата диагноза, след лека и безпроблемна бременност, за съжаление бебчето й нямаше никакъв шанс и почина почти веднага
но сега, 2 години по- късно, стана мама на прекрасен юнак, така че вярвам че и при теб нещата да се развият по този начин
но сега, 2 години по- късно, стана мама на прекрасен юнак, така че вярвам че и при теб нещата да се развият по този начин
Ох...тази тема- съжалявам искрено за тази жена, защото това щеше да се случи и на мен най-вероятно със същата диагноза на нероденото ми бебче. Това, което сте написала, mamavassi, не е обнадеждаващо в този буквален смисъл на думата, но поне ме успокоява до известна степен, че съм взела правилно решение като ни спестих по-голямата болка от загубата на детето след раждането...лиших го от шанс за живот и това е страшна мисъл, но пък имам дъщеричка, която заслужава хубаво детство и се надявам някой ден да ме разбере, като научи за случилото се! Защото смятаме с мъжа ми, че трябва да знае какво решение сме взели в името на това тя да бъде щастлива и че искаме тя да има братче или сестриче както отреди Господ 
msbilt чела съм темата ти изнам колко беше трудно решението ти, не се включих тогава, а и все ме е страх да не засегна или нараня някой от пишещите в този форум, затова все избягвам да пиша, но обнадеждаващото е в това, че тази аномалия не е генетична и вероятност да се повтори почти не съществува и че няма пречки в бъдеще да се роди едно прекрасно слънчице
за дъщеричката ти- и аз смятам че един ден ще й разкажете, когато всички сте готови и имате нужда да споделите, защото не се забравя, а и няма нужда да се забравя
доколко е било правилно решението ти в никакъв слчай не мога да дам становище, дано скоро се сбъдне желанието ви за братче или сестриче, същото желая и на авторката от сърце
за дъщеричката ти- и аз смятам че един ден ще й разкажете, когато всички сте готови и имате нужда да споделите, защото не се забравя, а и няма нужда да се забравя
доколко е било правилно решението ти в никакъв слчай не мога да дам становище, дано скоро се сбъдне желанието ви за братче или сестриче, същото желая и на авторката от сърце