'Ужасните две' - как се справяхте с детския пубертет?

Синът ми е на 2г. и 9м. и поне до момента такъв период не е имал. Буен е, палав е и много общителен, не се спира на едно място и не млъква за секунда, но ревове и тръшкане аз не знам какво е. Моите деца още от бебета знаят значението на думата "не", не са свикнали на компромиси и в същото време имат много малко категорични забрани. Какво имам предвид... когато на 8м. откриха щастието да ровят в саксиите, вместо да махнем саксиите, с няколко плясвания през ръцете и с "не" ги отучихме и им отделихме купичка, пълна с листенца, камъчета и малко пръст, да си ровят на воля. Когато започнаха да изследват кухнята, вместо да демонтираме вратички или да връзваме чекмеджета, определихме някои от тях за "детски", напълнихме ги с тенджери, бурканчета и дървени лъжици /щото кой държи в кухнята си плюшени играчки, все пак/ и те си бърникаха само в тях. Вкъщи никога и нищо не съм размествала заради децата - те просто са научени какво може и какво - не. Препаратите ми стоят в един долен шкаф на кухнята и синът ми има неистов стремеж към тях. Знаех, че ако ги скрия, само ще го подсиля - показах му 2-3 флакона, пълни със синя вода, няколко гъби и така... те са негови, помага ми с тях докато чистя, а останалите вече не са му толкова интересни. Ангажирам ги с всяко нещо, което правя вкъщи, за да не скучаят - от 9-10 месечни ги курдисвам на плота до мен, когато готвя и им давам я фиде, я морков да трошат. Вкъщи гледането на ТВ не е на почит и за сина ми е превърнато в ритуал. Два пъти дневно се гледат филмчета по 40 мин, но само в определени часове, без изключения. Защо да се тръшка да гледа в 9, като така или инак в 11 ще пусна телевизора... Сам си избира какво да гледа, от предварително посочени 5 заглавия  За купуването... водим ги с нас от бебета в Пикадили, обясняваме им какво ни трябва и какво не. Синът ни има за задача да дава разни неща от рафтовете или да ни напомня да купим хляб, примерно. Знае, че не можем да купим всичко и че понякога нямаме парички. Правим колекция от железни коли, като за всяка отделна събираме пари в едно бурканче. Пари за свършена работа не давам, намирам го за тотално погрешно  Просто разни стотинки отделяме, той все се прави, че ги брои и пита дали вече стигат. Накрая окрилени литваме към магазина - най-сетне има парички! Когато го водя с мен в банката, сяда на един стол и чака, но после обезателно ходим на люлки. Когато дойде ред да си тръгнем от люлките, няма увещания, нито лъжи - тръгваме си, защото ни предстои нещо много по-интересно - да купим памперси на сестра му, да речем...И така. Не обичам, когато децата се третират като малоумни, когато им се говорят невъзможни неща и най-вече, когато биват лъгани. Няма случай да не изпълня свое обещание, но внимавам и какво обещавам. Никога не съм игнорирала нередно поведение, нито съм действала по метода "отвличане на вниманието", това не ми харесва - говоря директно, а когато има нужда и пляскам. Рушвети не предлагам по никакъв повод! "Изяж си храната и ще те заведа еди-къде-си" или "ако слушаш, ще ти дам бонбон" са неща, които не проумявам.

Децата са много умни и проницателни, за мен е грехота да ги подценяваме - чувала съм на 2-годишно да казват "бебе", да се отнасят към него по съответния начин и после да се сърдят на резултата. Старая се да третирам децата си като равни, да създавам за тях един шарен детски свят, в който обаче границите са много стриктно определени и да ги науча да живеят интересно. Когато умът ти постоянно работи, време за тръшкане общо взето не остава. 

Съжалявам, че така пространно споделих личното си мнение... 

Като изпаднеха в истерия ги оставях да се нареват и успокоят- то в такъв момент ни приема, ни предава. Като се тръшне на земята го оставям... общо взето не обръщах внимание. Рая все още изпада в такива състояния, но намаляват

Точно това съм го правила десетки пъти!
При моя разбойник "пуберитета" беше изключително тежък с всички екстри!
То не беше тръшкане и захласване, то не беше разбиване на стени и шкафове с глава.
Обикновено го оставях да се набеснее, след което се гушвахме, той му удряше един рев, а аз една лекция за това, че е малък, въпреки че се чувства вече голям и че не може да си контролира чувствата.
Тежък период беше, но постепенно отмина. Сега от дъжд на вятър имаме пак такива пристъпи, но далеч по-леки - все едно да те е минал ураган и след това да се чудиш да се страхуваш ли от лека лятна буря. Определено ми обърна представите на 180 градуса младежа.
Не съм имала серийки Пуснигопакпуснигопакпуснигопак, защото винаги предварително казвам колко трае филмчето и че след това ще правим нещо съвсем друго. Купимигокупимигокупимиго не съм преживявала, защото казвам, че това не е редно сега да се яде и предлагам винаги нещо друго по-здравословно (ябълка вместо шоколадово яйце напр).
Сега е най-доброто дете на света!

току що го пробвах... имаше ефект, но да видим до кога ще минава номера

Самуил не изкара таквоз нещо и мен ме е страх, че ще ми се върне тъпкано, като стане тийнейджър.  Няма пълно щастие.
Разбрано момче излезе, ама пък се пазари почти професионално. Ей така, знае, че няма да стане, ама да си каже той.
Чудя се дали да не му взема една сергия на пазара, барем малко работа да свърши. Не трябва да се пропилява такъв талант, мисля аз. 

Това и на мен ми е най- големия проблем. Просто всяко хранене ми е истински ужас...

Иначе другите тръшканици ги преживяваме някак, а и не се случва често. Когато се случи просто й отвличам вниманието с това, което действа за момента- всеки път различно нещо.

Е, случвали са се два- три цирка с публика, ама ги преживах.

Анда, моля те, ако някога си направиш детска градина, или решиш да ставш детегледачка, или искаш да разнообразиш Ането с един малък Ивчо обади ми сееееееееее! Невероятна си 
Иви4е, още малко и аз ще изплагиатствам това с бобчетата.
Като цяло Ивчо е разбрано дете (2г4м), но от около месец има някои периодиииии. Чувствам се безсилна направо понякога.
Много, много разговаряме, толкова, 4е миналата седмица бяхме на море в Гърция, минаваме покрай един магазин, а той си ломоти под нослето, "не може този магазин купим (и)грачка, много скъпо, мама купи (и)грачка Пофия, Ичо слушка"

Сами е сравнително кротък,но има такива ситуации,в които понякога трудно успявам да бъда спокойна/още повече,че обикновенно и бебето в този момент е с нас/,но обикновенно се опитвам да реша проблема с думи...ама много думи ...в краен случай с "подкуп"/но никога с нещо сладко-обикновено с обещание да отидем на гарата да гледаме влаковете,да караме колело или нещо такова....но задължително после го изпълнявам/или просто започвам друго занимание/при него е лесно отвличането на вниманието/...А като превантивна мярка прилагам "умишлено  уморяване"/ходим много и непрекъснато,гоним се,бием се нашега...но той има прекалено много енергия.../ ..след него трудно има сили да отстоява каквото и да е.../но докога ще минава... /
А оттук,ми хареса идеята с бурканите и бобчетата-ще взема да спретна нещо такова...

Аз май не се справям, мятам под мишница детето, което едва нося и го оставям в леглото да се нареве. Виж мъжът се справя много добре.
Може да стоят два часа по средата на натоварено шосе и да си говорят, защо не е правилно да се тръшка по средата на пътя и търпеливо да го чака да му мине.
Изградил е строги правила и като не се спазват в леглото.
Яде се само на маса и само седнал на стол - в противен случай не. След третото оставяне без вечеря, вече си носи сам стола сяда и не мърда.
Когато отиваме на люлките си казваме колко време ще играем и след това няма тръшканици.
Ако плаче много, баща му редовно му казва да плаче по силно, че не го чуват на всички маси в заведението и той спира

Общо взето гледаме да поставяме граници и да ги спазваме всички.

инвестирай във детето, явно ще има голяма възвращаемост

Бу, благодаря ти за темата
Аз съм лудата майка с лудото чедо
Пишете, момичета, пишете, че на моменти не знам просто какво да правя Преди няколко дни просто го оставих да пищи на пода в антрето, докато аз се скрих в спалнята и ревах като магаре от безсилие

За детското - по принцип и аз почти винаги обяснявам предварително какво и колко ще се гледа - 'Избирай добре, защото ще пусна само това, само един път. Повече няма да го пускам, като свърши, и няма да пускам друго. Само това детско, само един път' (пиша, за да видите колко обяснения правя за едно детско  След няколко батални брутални сцени в миналото след края на детското се изучих и аз...)

Значителна част от тръшканиците успявам да овладея с физически контакт. Тактиката я смених наскоро. Реших, че когато е разстроена, може би е по-добре вместо 'като се успокоиш, ела при мен' да я гушна (независимо иска или не) и да й говоря. Това особено важи, ако се притръшне навън, защото е склонна да каже 'тука искам да стОя' и се закучва на някой ъгъл да реве за удивление на минувачите каква е тая майка-звяр, дето така си оставя горкото дете... Та - вдигам, отнасям и гушкам (понякога насила) и й говоря отвличащи неща - 'за това ли си ядосана? не? а за какво?' и обяснения, обяснения... Смешни муцуни, престорено учудване, разсмиващи приказки и звуци... като мине кризата, вече по-лесно се обяснява и говори. Малко е трудно, защото рита и блъска и понякога направо ме наранява (тогава и на мен ми писва, честно казано), но какво да я правя.

Вчера за една бройка се разминахме с гранд-тръшкане - искаше да й купя ново детско (от това място й купих касета преди седмици и помни дребната като слон). Нямаме пари, като имаме - ще ти купя. Имаме, имаме, имаме... Имаме пари, купи ми детско, имаме пари! Ти си лош! (на баща си, който очевидно според нея е виновен, че нямаме пари  ) Ти си лош, ти си лоооош! Имаме пари, имаме париии! и т.н. С гушкане и приказки се размина само с малка доза тръшкане, но до края на вечерта обвиняваше баща си, че е лош и всъщност има пари...

Абе, зор...

ти имаш ли обяснение на това, че сте ЛОШИ??? сигурна съм, че вие не го използвате като израз, от къде тогава го чуват и как знаят кога да го използват??? симона оня ден за пръв път го използва към мен - много си лоша, стой в хола, махай се и т.н. направо изумях, аз никога не съм го използвала, а и не знам някой друг да й го е казвал. толкова го мразя това определение, че едвам се въздържам да не й обръщам вниание върху него, за да не подстрекавам използването му!!! вие как реагирате като ви каже че сте лоши???

От яслата дойде 'ти си лош' и 'ти си лоша'.
Аз никога не й го казвам. Ако каже, че тя самата е лоша, й обяснявам, че не, тя е много добро дете, само в момента е малко непослушна. Също съм наложила забрана над 'ти си лошо дете' на роднините. Няма такова нещо като 'лошо дете'. Детето бива 'палаво' и 'непослушно', понякога - 'грубо' и 'невъзпитано', защото това са моментни състояния, докато 'лош' е етикет.
Ако ми каже, че аз/баща й/баба й/който там е лош, също отричам като партизанин. 'Майките по принцип са добри'