За границите

Ние нито едно....освен , може би , за ходенето бос из къщи.........причините са две- че се мие с препарати , въпреки моето недоволство..........и че настилката е теракот............но пак не се спазва на сто процента

Аз честно казано не мисля, че трябва да си чак толкова крайно последователен в забраните....мисля, че така се възпитава кон с капаци........той разбира че и аз имам настроения и така........знае как да работи баба си.......

Аз не му разрешавам да къса книги, да удря децата, да тича по улицата ( въпреки, че често няма коли ), да разхвърля дрехите от полицата ( до скоро му беше разрешено, но вече е голям ), .......това е за сега

Мисля , че и децата и възрастните , се чувстват много по-удобно , когато има ясно посочени и формулирани граници.Така се създават и умения за за самоконтрол и само дисциплина.В ДГ , когато децата са вече достатъчно големи и достатъчно дълго време са прекарали заедно , си изработваме правила на групата .Правим го заедно , децата дават свои предложения , записваме всичко и после ги поставяме на един голям постер в занималнята.Това , което е много важно е позитивната формулировка на правилата :Да не..... , а не- Не трябва , не може ....Ето част от правилата , които спазваме :Да не тичаме в занималнята ;Да не късаме книжките ,Да не чупим играчките ,Да не се удряме , Да използваме "вълшебните "думички ,Да не говорим по време на храна...Правилата променяме периодично или добавяме нови , според възрастта на децата , промяна в нагласите им , когато има конкретен повод или друга причина.И тъй като децата са създали или участвали в създаването на своите правила , ги спазват без проблем , а и се чувстват големи и значими , защото мнението им се зачита и уважава!

az ne mislq 1e ako e има определено време за лягане възпитавам кон с капаци
Анда,спазвам вси1ко от избореното от теб,особено 1 и 4,това за мен са добри навици и само в полза на детето и околните;хрупането на какво-ли-не-къде-ли-не е една от водещите при1ни зА затлъстяването при децата; недоспиването се води за риск за разстройства на настроението и пр
под забрани не разбирам- в леглото без ве1еря ако не направи еди-какво си..просто има правила ,спазваме ги ,ако не-повтарям докато ме 1уе и така..изброените "правила" важат за вси1ки ни до един у дома,децата не са изклю1ение,к и елиминира елемента на драма
Анна

А съм ги поставила в моята 3 точка
При нас не важат. Не съм се и сещала да ги поставя, защото и аз самата не ги спазвам. Може би за последното правя някакви мижави опити, но като цяло Лилия не е чак толкова разхвърляна, че да поставям такива правила. Когато е наизвадила повече играчки, й предлагам да й помогна в събирането на тези, с които не играе в момента.

Ами някак или не желая или не успявам да ги наложа
Нямаме много граници. По отношение на викове и крясъци - не ме впечатляват особено. Освен когато сме в автобуса и Калоян, който вече е почти на пет години говори на много висок глас.
Разбира се, всичко, което може пряко да ги нарани - ток в контактите, ютията, ножа и други от сорта не се пипат и те и не напират, защото знаят какви може да са последствията-обяснила съм им достатъчно достъпно и за възрастта и на двамата. Мисля, че всичко което има разумно и убедително обяснение децата са склонни да приемат за граница без излишен драматизъм и без някакви последствия върху развитието им. Разбира се, ако не е прекалено абстрактно за да си го представят де.

От тези ограничения прилагам само четвъртото. За излизането обикновено го питам иска ли да идем на разходка. Той обикновено иска. Ходи бос вкъщи за разлика от мен. Не сме имали проблеми, доста е кален. Ако наложа ограничение там, се опасявам да не се изнежи.

Иначе, забранено му е да пипа печката, ножа, контактите, да пъха пръсти зад вратата. Знае и понякога си го преговаря.  Навън внимавам да не наранява другите деца, да не им тегли неща от ръцете.

От изброените от теб правила спазвам само първото за яденето в столовата, и то откакто сложихме нов килим в хола и последствията от размазана храна или червен сок биха били сериозни. За ходенето бос - то е полезно, защо да го ограничавам? Освен ако са й студени краката, а се е заиграла. Яденето и лягането в определен час са ми невъзможни на самата мен, как да ги изисквам от нея. Бих искала да си прибира играчките, преди да мине към следващата игра - хубав навик, но рядко успявам да я убедя; още повече че и аз не го правя.

Но не е ли добре да се разграничат граници от правила? Смятам, че децата имат нужда от правила, по-лесно им е да се справят. И също смятам, че правилата трябва да имат смисъл и обяснение - например, не ходим боси у дома, защото... Не ядем в хола, защото...

от изброените само 2.не спазваме, защото не виждам причина да не ходи боса вкъщи 
за последното - е различно, но все още е малка ми се струва за това упражнение 

Но всичко останало мога да кажа че едва ли не от рождение правим  спането и яденето си е нарежим от както се е родила, няма драми когато е + или - 30 мин сменят се часовете със смяната на сезоните, но принципът остава  а че се яде само на масата - направо ме шашнахте че почти никой не не се храни на масата  ами къде тогава се хранят децата ви не разбирам 

А за излизането на вън - май аз съм тази която понякога мрънкам  тя е винаги готова

Изброените принципи обаче никога не съм приемала като граници, това е нормалното ежедневие, границите са от съвсем друго естество 

Хмммм, а аз си мислех, че съм от либералните, а спазвам част от тези неща.
Като цяло, правилата вкъщи са следните:
- това с яденето в кухнята (в хола на този етап се храним, когато имаме гости, но пролетта ще правим едно преустройство, с което в хола изобщо няма да се яде повече, а ще си има отделна столова за целта - тогава вече няма да има изключения);
- за ходенето боси - не ми е приятно, но пък им разрешавам по чорапи - аз също често ходя така;
- часове за ядене и спане нямат, но пък сами си наложиха момент за къпане - веднага след разходка вечер - ако се опитам да го отложа за след вечеря или да минем само с измиване - следва рев и "мамооо, чипи, чипи";
- излизаме по взаимно съгласие (ако не е по работа, защото ако се налага и да се тръшкат това е положението);
- играчките си стоят в дестката, ако ще да са разпръснати навсякъде, но не се разнасят из целия апартамент;
- не се рови из шкафовете, без мама да е разрешила;
- в спалнята се влиза само с мама (ако ги оставя, могат да скачат цял ден по леглото или да лежат между възглавниците и да гледат телевизия);
- всеки спи в собственото си легло - изключение е, когато някой е болен (имахме последните 1-2 месеца проблем по спазването на това правило, но нещата се нормализираха постепенно);
- не се пипат опасните предмети (печка, ножове и др.) и не се късат цветя от саксиите;
- не се правят разни опасни неща (по преценка на мама) - например, не се дърпа уредбата от секцията (колкото и да искат музика, трябва да ме извикат), защото може да им падне на главите; не се катери по перилата на балкона, защото от там се пада; не се мажат кремовете на мама, защото всичко става мазно, а и може да се изприщят и подобни;
- да вика може само мама, когато е ядосана  .

Навън:
- за дрехи и обувки се съобразявам с техните желания;
- не нося никого, за да няма сърдити;
- в сила е правилото "не прави на някого това, което не искаш да сторят и на теб".

У нас не става въпрос за неядене на маса, а за неядене в кухнята. Имат си детска маса в хола, на която ядат, ако искат да ядат там. Те обаче сами предпочитат да се хранят около нас в кухнята. Естествено на масата. Но то е защото ние сме там, не са ни виждали цял ден и не е като някакво задължение- даже ми е странно такова задължение или граница или както го наричате. Просто ми е неестествено да ги карам да правят нещо- ако искат го правят, ако не искат- не. Питам, предоставям избор  и право на решение. Говорим и обсъждаме- с баткото, а малката слуша и се включва в разговора до колкото и както може. Също я питам иска ли да излезе, да яде, да спи, да пишка, да я целуна. Абе имаме си приказка с нея Баткото е ясен- той също ме пита за разни неща, аз казвам може или не може, той при всички положения се тръшка, ако му откажа нещо, но факт е, че не мога да изпълня всичките му желания. Учим се в движение  и той и аз. Важното е да имам основателни аргументи за отказ. Дори да не ги приеме веднага, с времето ги обмисля и се съгласява или примирява. Как да му обясня например, че не мога да му купя някакъв акумулаторен джип за 300 лв и колко са 300лв? На малката пък хич не мога да и обясня, но факт е, че не може да получават всичко. Границите май се поставят от обстоятелствата при нас, а не целенасочено...Не знам дали е правилно, но пък се разбираме. Събирането на играчките ни е мъка, но след порядъчно количество обяснения баткото се прежалва да прибере две- три, а малката нали е будаличка още гледа какво правя аз и прибира всичко Тя е интуитивна и с нея не се налага да обяснявам надълго кое как се прави или да и поставям граници. Сама разбира кое може и кое - не.

Преди забранявах хиляда неща.От доста време се опитвам да я оставям сама да се оправя.Навън   забранявам да седи на камъни,да тича по улицата където има коли,да взима неща от непознати или да тръгва с тях.У нас забраните са повече-не ходи боса,не пипай ножовете,вклучената печка и от сорта.Забранено и е да се кара на жената,която я гледа /скоро установихме че го прави/ ,както и да прави забележки на възрастните/най-вече на баща си и то познайте защо/.Не  я ограничавам за спане,храна,игри-ааа,да -бях забранила да пише  по стените,компутъра,телевизора,мебелите Но то си беше период и отмина

Когато обядва или вечеря е на масата, но ако похапва може и на крак в някоя от стаите. Не я карам да си прибира играчките от предишната игра, но тя е още малка и игрите и преливат от една в друга.   Няма точен час за лягане и ядене, приблизителни са. Лятото ходеше боса. Когато излизаме, винаги и давам малък толеранс за да се натутка и намрънка...                 я

Добре де, защо е забраната да се ходи бос в къщи? На кого пречи това?

Дъщеря ми е на 4г. и смятам, че е достатъчно голяма и мислеща вече, за да мога да нарушавам подобни правила.
Храни се прилично на масата, справя се с влица и нож, държи се "на ниво" пред гости и в ресторанти. Ноооо идва неделя и се мотаем по пижами, ядем в леглото, гледайки анимации, правим заедно сладкиши и после тя яде с пръсти директно от формата за печене - щастлива и доволна...
За останалите неща е подобно положението. Радвам се, че детето ми усеща само границите и знае кога можем да му отпуснем края, кога наистина бързаме и трябва да се приготви без хленчене, кога е студено и трябва да е облечена и кога можем спокойно да шляпаме в локвите с навити крачоли.
Вкъщи се спазват железни правила единствено що се отнася до отношенията с околните.