Първата любов ...

  • 3 618
  • 22
  •   1
Отговори
Предварително се извинявам, че пиша като анонимна, явно нямам смелостта като регистриран потребител да пусна тази тема.
Вярвате ли във вечността на първата си любов, ама истинска любов, а не увлечения?
Провокирана съм да напиша това от много прясна случка от живота ми.
Омъжена съм, имам детенце, не бях виждала този мъж от около 8 години, разделихме се, аз страдах доста, даже в такава депресия бях изпаднала, че ако не бяха близките ми, не знам как щеше да свърши. Причината за раздялата ни беше доста банална, предишната му приятелка му каза, че е бременна, мисля, че чувството за дълг надделя. Въпреки, че знам, че човека, първата ми любов е женкар, след срещата ни имам чувството, че затъвам пак, само, че този път нещата са много различни, освен щастието да имам детенце, имам и съпруг, който много уважавам, дава всичко от себе си, за да сме добре. Но не съм само аз ... Cry Той е в моето положение, непрекъснато говорим по телефон или се виждаме за кафе, но ... Усещам, че и той е влюбен...
Какво ще ме посъветвате, мислите ли че първата любов наистина никога не се забравя.
Страх ме е от връзка, различна от приятелството, незнам докъде ще стигне това?

# 1
  • Мнения: 23
Ще стигне дотам, до където ти искаш. Нали знаеш, че идеализираш миналото. Не се оставяй на течението заради нещо неизживяно. Няма смисъл да нараняваш съпруга си, но си мисля, че накрая - ако се случи нещо - най-наранена ще си ти. Аз бих прекъснала всякакви контакти с този човек. Той е минало.
А първата любов не се забравя, но не се изживява втори път.

# 2
  • София
  • Мнения: 5 289
Никъде не казваш,че обичаш мъжа си,а че го уважаваш.Все пак това е от голямо,да не кажа огромно значение.Сетих се за случката на наша съфорумка Десислава,която подобно на теб срещна стара любов,развълнува се и т.н.,реши да се срещне с него и нещата се оказаха по различни от това,което явно тя си е мислела.Та благодарение на тва тя слезе на земята и за добро или лошо се отърси от вълнението си.Хубаво ще е ако тя се включи и си поговорите за почти еднаквите ви любовни трепети.
Аз лично към първата си любов нямам никви чувства,нито към която и да е друга,просто защото смятам,че истинска любов изпитах като срещнах мъжа си.Тогава си дадох сметка,че предишните ми връзки са били само лудо влюбване,обсебване и страст,но не и любов.
Моят съвет е-не бъди лекомислена,мисли трезво,а не витай из облаците,мисли за детенцето си,защото то е най-важно от всички,не се поддавай на първичното чувство-страстта,защото привидното,често се оказва много различно от това което си мислим,или ни се иска да е така. Hug

# 3
  • Мнения: 7 474
При вас положението е утежнено от факта,че сте се разделили принудително и реално не сте могли да изжевеете пълноценно любовта си. Нямаш голям избор честно казано.
Или спираш всякакъв контакт, защото ще прерасне рано или късно във връзка.
Или се отдаваш на чувствата и то само ще си покаже, но нали знаеш какви могат да бъдат последствията ooooh!
Каквото и да решиш ти желая успех, защото това е едно много трудно решение, особенно щом "уважаваш" съпруга си  Wink

# 4
Аз съм на мнение, че уважението към човека до теб, половинка, съпруг ... е част от любовта. Със сигурност след време изчезват трепетите от срещата, любовта не изчезва, но се превръща в нещо по - голямо и силно. Уважението, мисълта, че този човек се грижи, както и ти естествено, за семейството, не май не е точната дума, но не мога да я намеря сега.

# 5
  • Мнения: 7 474
Просто това си помислихме в първия момент, защото си написала уважавам, а не обичам  Wink Но и това не променя нещата за жалост. Решението си остава трудно ooooh!

# 6
  • Мнения: 334
Изясни си какво точно очакваш от този човек,и дали той може да ти го даде.Да не се окаже,че това са илюзии,които ти подклаждаш със спомените от преживяванията ти тогава.Не смесвай нещата.
Обстоятелствата са промнени,действащите лица  също - не сте само двамата.
Отговори са на въпроса :Обичам ли мъжа си?
Отговора се крие в теб.Успех   bouquet


Или както каза Елена отББ2:Ако скоча искам да бъде,защото аз съм го направила сама,а не защото някой ме бутнал .]



Последна редакция: ср, 20 сеп 2006, 23:51 от мари ан

# 7
  • Мнения: 5 622
Предварително се извинявам, че пиша като анонимна, явно нямам смелостта като регистриран потребител да пусна тази тема.
Вярвате ли във вечността на първата си любов, ама истинска любов, а не увлечения?
Провокирана съм да напиша това от много прясна случка от живота ми.
Омъжена съм, имам детенце, не бях виждала този мъж от около 8 години, разделихме се, аз страдах доста, даже в такава депресия бях изпаднала, че ако не бяха близките ми, не знам как щеше да свърши. Причината за раздялата ни беше доста банална, предишната му приятелка му каза, че е бременна, мисля, че чувството за дълг надделя. Въпреки, че знам, че човека, първата ми любов е женкар, след срещата ни имам чувството, че затъвам пак, само, че този път нещата са много различни, освен щастието да имам детенце, имам и съпруг, който много уважавам, дава всичко от себе си, за да сме добре. Но не съм само аз ... Cry Той е в моето положение, непрекъснато говорим по телефон или се виждаме за кафе, но ... Усещам, че и той е влюбен...
Какво ще ме посъветвате, мислите ли че първата любов наистина никога не се забравя.
Страх ме е от връзка, различна от приятелството, незнам докъде ще стигне това?


Имаше една потребителка- Десислава, тя беше пуснала същата тема, но с ника си, в клюкарника  Shocked

# 8
  • Мнения: 1 294
Първата ми любов беше доста детска,  беше единствената от която съм била зарязвана в живота си и това беше причината да ми се превърне в идея фикс за доста дълго време.
Заобичах съпруга си толкова силно, че думичката любов към Първия ми се струва доста пресилена вече Mr. Green

# 9
  • Мнения: 581
Имаш дом, съпруг който те обича, дете, а ти сега си тръгнала за първата любов да мислиш...
По - добре си поговори със съпругът ти, за онова което си мислиш че липсва във взаимоотношенията ви и се опитайте да украсите делничните си дни, дайте цвят на утрото ви, в което се събуждате прегърнати, не мисля че е уместно да правиш щуротий и да клатиш кораба в който пътуваш. Нима на сал в океана ще се усещаш по - добре? Извини ме, че звуча сякаш наставлявам. Понякога от самата себе си се дразня, защото съм от онези...дразнители родени под знака на Девите.

В крайна сметка, ако отново породилото се влечение излезе извън контрол не позволявай то да стане причина и да разрушиш брака си.

Нали си чувала как действат умните семейни мъже: Чук и бег...
Та значи ако ли пък нещо се случи, действай като тях.

  bouquet Дано вземеш правилното решение и не нараниш човека до себе си.

# 10
Мила, истински съвет никоя от нас не може да ти даде. Само ще ти кажа, че според мен да се върнеш към миналото е грешка. Оттам и названието "минало", то трябва да си остане някъде зад гърба ти, със хубавите и не дотам хубави спомени. На път си да убиеш един хубав спомен. ....

А наистина, нищо не спомена за сегашния ти съпруг. Що за птица е той? Уважава ли те, кръшка ли ти, лош ли е?

# 11
  • Мнения: 1 937
Ще стигне дотам, до където ти искаш. Нали знаеш, че идеализираш миналото. Не се оставяй на течението заради нещо неизживяно. Няма смисъл да нараняваш съпруга си, но си мисля, че накрая - ако се случи нещо - най-наранена ще си ти. Аз бих прекъснала всякакви контакти с този човек. Той е минало.
А първата любов не се забравя, но не се изживява втори път.
Това е изключително трезво и разумно мнение.
Вслушай се, но вземи решение сама!

# 12
  • София
  • Мнения: 3 421
Ще стигне дотам, до където ти искаш. Нали знаеш, че идеализираш миналото. Не се оставяй на течението заради нещо неизживяно. Няма смисъл да нараняваш съпруга си, но си мисля, че накрая - ако се случи нещо - най-наранена ще си ти. Аз бих прекъснала всякакви контакти с този човек. Той е минало.
А първата любов не се забравя, но не се изживява втори път.

И аз смятам така! Слез на земята! Не наранявай най-близкият до теб човек, не наранявай себе си! Мисли за детето си.
Аз бих спряла всякакви контакти с него(т.нар. първа любов).
И аз си имам една голяма любов и като се сетя ми трепва под лъжичката, но никога дори не се бих замислила да зарежа настоящият си живот заради нещо недоизживяно, което не е ясно дали ще е такова каквото е в спомените ми.

# 13
  • София
  • Мнения: 152
Ще стигне дотам, до където ти искаш. Нали знаеш, че идеализираш миналото. Не се оставяй на течението заради нещо неизживяно. Няма смисъл да нараняваш съпруга си, но си мисля, че накрая - ако се случи нещо - най-наранена ще си ти.А първата любов не се забравя, но не се изживява втори път.
Каквото и да решиш - успех newsm10

Последна редакция: чт, 21 сеп 2006, 09:43 от az_pitankata

# 14
  • Мнения: 2 723
Ще стигне дотам, до където ти искаш. Нали знаеш, че идеализираш миналото. Не се оставяй на течението заради нещо неизживяно. Няма смисъл да нараняваш съпруга си, но си мисля, че накрая - ако се случи нещо - най-наранена ще си ти. Аз бих прекъснала всякакви контакти с този човек. Той е минало.
А първата любов не се забравя, но не се изживява втори път.

Съгласна съм  newsm10

Общи условия

Активация на акаунт