Вярвате ли във вечността на първата си любов, ама истинска любов, а не увлечения?
Провокирана съм да напиша това от много прясна случка от живота ми.
Омъжена съм, имам детенце, не бях виждала този мъж от около 8 години, разделихме се, аз страдах доста, даже в такава депресия бях изпаднала, че ако не бяха близките ми, не знам как щеше да свърши. Причината за раздялата ни беше доста банална, предишната му приятелка му каза, че е бременна, мисля, че чувството за дълг надделя. Въпреки, че знам, че човека, първата ми любов е женкар, след срещата ни имам чувството, че затъвам пак, само, че този път нещата са много различни, освен щастието да имам детенце, имам и съпруг, който много уважавам, дава всичко от себе си, за да сме добре. Но не съм само аз ... Той е в моето положение, непрекъснато говорим по телефон или се виждаме за кафе, но ... Усещам, че и той е влюбен...
Какво ще ме посъветвате, мислите ли че първата любов наистина никога не се забравя.
Страх ме е от връзка, различна от приятелството, незнам докъде ще стигне това?