Тема за обругаване

Какво да ти кажа? Пределно ми е ясна ситуацията в която се намираш в момента. Самата аз бях /съм/ в такава ситуация. Мога да ти разкажа при мен какво се получи и ти сама да прецениш /макар, това да не означава, че и при теб ще е така/.
От къде да започна?-може би от там, че и аз като теб имам прекрасен съпруг и детенце на които много държа и че и аз, че съм по-скоро консервативна, традиционалист и т.н. – това което ти описваш за себе си/, и също като теб, чувствах някаква празнина в себе си – просто ....... не мога да го опиша с думи – ти прекрасно ме разбираш, надявам се. Стана така, че случайно срещнах моя голяма и много бивша любов. Любовта ни така и си остана недоизживяна. Просто се разминахме /ако трябва да бъда искрена – зарязах го, но това изобщо не го трогна на практика/. Както и да е! Видяхме се и по-късно се видяхме на кафе, после на ресторант, после отново на кафе и така ............ Разговаряхме, разговаряхме, разговаряхме ......... а в очите ни единствено – желание. И двамата се правехме, че не забелязваме желанието на другия и продължавахме да си говорим, да флиртуваме и така. Естествено, на една от поредните ни безобидни срещи се повдигна въпроса за това, че както сме тръгнали може да объркаме нещата, но аз, уверена в себе си, че няма да изневеря на съпруга си /тъй като за мен и физически контакт е изневяра/ с усмивка отвърнах, че това няма начин да се случи и че зная кога да спра със срещите си с него ако нещата „загрубеят” /макар мислено да знаех вече, че няма да спра защото прекалено много го желаех/. Той на своя страна ме попита дали съм сигурна, че ще можем да се спрем и ......... бях убедена, че ще се справя. До деня, в който, на поредното кафе се оказахме сами в сепарето и ........ той ме целуна! Не мога да опиша чувствата които изпитах в онзи момент, не мога! В един миг всичко изчезна, забравих за обичания съпруг, за живота който живеех в момента и се пренесох назад в годините. И знаеш ли?-останах без дъх от страстта която изпитах! В онзи момент не бях аз а онази, която навремето припадаше при вида му. След целувката си тръгнах, естествено, с невероятно чувство за вина. Не мога да опиша просто колко виновна се чувствах. Реших, че няма да има следващ път, но, уви, отново сгреших. Видяхме се и после, и после – отново на кафе, обяд и т.н. Докато един ден той взе нещата в свои ръце и под предлог, че ме води на обяд ме заведе в един от апартамента си. Да!-пределно ясно ми беше къде и защо отиваме там, но нямах сили да се противопоставя. Ако трябва да съм чесна – не исках да се противопоставям. Забравих за всичко и всички! Излишно е да обяснявам, че беше невероятно изживяване, нали?! И така! След въпросната среща бях смазана от чувство на вина. Нямах и идея как ще погледна съпруга си. Просто си наложих да се стегна и продължа напред сякаш нищо не е било. Не ми се описват бурите в душата и сърцето ми след този ден!
И, да, след това имаше още срещи! И никой освен нас, така и не разбра! И интересното е, че след третата среща ми беше безинтересно! Реших повече да не се срещам с въпросния човек и да спра да живея в лъжа. Магията на първия път беше отминала и на всяка среща слагах на кантар него и съпруга си и съпругът ми винаги беше много повече от любовникът.
Та, мисълта ми беше – ако не го изживееш ще продължаваш да го желаеш неистово и ще си го направила с него в мислите, представите, сънят си. Това не би ли било също изневяра? Не мисля, че има разлика! Ако го изживееш, обаче, има голяма опасност да ти хареса и в последствие да нараниш най-близките си а има вероятност като мен да се разочароваш! Определено, не бих си правила подобен експеримент за в бъдеще! В никакъв случай!
Незная! Животът е твой! Сама преценяш – аз бях толкова обстоятелствена за да ти разкажа как при мен се получиха нещата. При всеки е различно! Просто постъпи така, както ти казва сърцето ти!

Имало е смисъл да се обърна към вас! Благодаря ви!
От всяка взех някаква поука. Не пожелавам на момичетата, които не са били в подобно положение, да го изпитват! Ужасно терзание е и въобще не ми е смешно и просто. Аз наистина си обичам съпруга, правя разликата между любов, обич, влюбване, а сега ми се наложи да изпитам и друго понятие "физическо привличане". Има над какво да размисля, особено важно е, че контактите ни в работата ще продължат. Но и това ми е било на главата и умея да се контролирам безпогрешно - никога не смесих едното с другото, въпреки че човекът дори ми беше шеф. Да, изпатих си здравата от гнева му, но си останах до там, докъдето бях решила. Но това е друго, защото тогава не бях обварзана..., т.е. уязвима...Не знам. Сега, когато си стоя сама пред компютъра мисля едно и дори си вярвам, че ще се справя. Въпросът е: ами ако сега влезе? Опитвам се да бъда иронична и гадна с него, обаче ми е трудно да скрия другото... Надявам се тия три дни със съпруга ми и вашите съвети да ми помогнат...