"Привързано родителство" и детска градина?

  • 5 397
  • 133
  •   1
Отговори
# 15
  • по Пътеката
  • Мнения: 180
 
  emem,бих се доверила на интуицията си.Още повече,че детето индикира неготовността си.А и госпожите,струва ми се,изхождат от поведението,а не от чувствата.Да,с опит са,но поглеждат общо.
 Можеш  да говориш с тях,че вече си взела решение-така ще си спестиш "нови техники на убеждаване" Wink
Успех в избора Simple Smile

# 16
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Аз съм привърженик на градината до обед, ако имаш възможност. Така хем детето е на градина, общува с деца, обучава се и свиква на самостоятелност, хем си е вкъщи и под грижата на мама.

# 17
и аз съм привърженик на градината до обяд. Всъщност, след съня те имат 1 - 2 часа, които минават в следобедна закуска и след това чакане на родителите и изпращане на децата. Няма никакъв смисъл детето да спи в градината, ако можеш да си позволиш да го вземеш. А и не ми се вижда особено здравословно 20 деца в едно непроветрено помещение по цял ден, защото, да не се лъжем,  рядко се проветря и още по-рядко излизат през зимата.  А в повечето детски градини в София децата спят и играят в една и съща стая  Sad

# 18
  • Мнения: 6 206
Eмем, не знам. Може би е етап, може би ти си прекалено чувствителна.
Примерно за мен си Спасчо свикна бързо с яслите, въпреки че първите три седмици отказваше да се храни изобщо...
Оставих го по цял ден на 15-ия ден, но в моята глава си е, че бързо е свикнал.
Още мрънка сутрин като го водим - вече трети месец, но аз не се притеснявам.
На твое място бих я оставила цял ден, но аз съм такава - диктатор тип, а ти си чувствителна, а кой каквото иска да ми говори, но майката предава огромно количество от своите емоции и мисли на детето съвсем несъзнателно.
Успокой се и каквото и да направиш, ще е правилното.

# 19
  • Мнения: 3 161
Според мен, повечето деца не са готови за целодневна ДГ на този етап, но не им се обръща внимание на сигналите - ревът се приема за нещо естествено и част от ритуала. Затова и поставих проблема с "привързаното родителство" - идеята, че плачът на детето е сигнал, че нещо не е наред, и необходимостта да се реагира, а не нормална реакция, която подминаваме и пренебрегваме. Сещам се отново за родилния дом и кърменето, където предоверяването на персонала не винаги е правилното решение - по-важно е да следваш интуицията си и сигналите на детето.

И на мен ми харесва вариантът половин ден (като си помисля, че 8 часа е отделно от мен, а аз съм си в къщи, ми е малко тъпо). Дано да не влиза в разрез с техните принципи и правила, и да не пречи на нещо (мисля си примерно как ще се чувстват другите деца, ако някое го взимат на обед - може да е проблем, а и се прави прецедент).

Още веднъж благодаря за мненията, много са ми полезни  Grinning.

# 20
  • Мнения: 6 206
и аз съм привърженик на градината до обяд. Всъщност, след съня те имат 1 - 2 часа, които минават в следобедна закуска и след това чакане на родителите и изпращане на децата. Няма никакъв смисъл детето да спи в градината, ако можеш да си позволиш да го вземеш. А и не ми се вижда особено здравословно 20 деца в едно непроветрено помещение по цял ден, защото, да не се лъжем,  рядко се проветря и още по-рядко излизат през зимата.  А в повечето детски градини в София децата спят и играят в една и съща стая  Sad
По цял свят децата спят и играят в една стая, дори ако бг майките видите сгъваемите им кушетки на 10 см от земята и одеалцата за еднократна употреба, ще се възмутите съвсем.
И много ми е странно като кажете - не се проветрява, ами честно нарочно заради приказките гледам проветряват ли или не, ами винаги има отворен прозорец, въпреки климатика.

# 21
  • Мнения: X
Мммм, не знам. Мое мнение - остави си я да спи там. Рискуваш да не свикне и да те тормози с рев при всяко водене, ще има пазарлъзи, чудеса....страшно хитри са......а като се появи другото бебе и тя не е вече центъра на вниманието ще стане още по-трудно. Нормално е да имаш притеснения, но от личен опит ти казвам - покажеш ли на детето, че има някакъв начин, колкото и минимален да е той, да те накара да го вземеш по-рано или изобщо да не го пратиш или да те склони с някакъв пазарлък - край, това е ходенето на градина. Ще има уговорка след уговорка и мрънкане до безкрай. Аз си бях поставила за це да стисна зъби и да не се "размеквам" и благодарение на това нямам грижи - е, не и е любимото място и едва ли би ходила ако зависеше от нея, но го е приела, че мама и тати ходят на работа, а децата на детска градина и толкоз.

А относно проветряването - в спалнята на малката прозорецът е винаги отворен, понякога се чудя не им ли става много студено.

# 22
  • Мнения: 2 818
Аз казах на госпожите да не я карат да спи, а да си стои в леглото, но тихо, защото другите деца са уморени и им се спи... При нас привързаността е към баща й. Когато тръгна на детска той все още беше в командировка - дъългаа. Всичко беше чудно, тя отиваше с кеф и не искаше да си тръгва. Когато той се върна започна да разправя още от отварянето на очите "Няма да ходя на детскааа, не искаааам" и не спираше дори след 100кратното обясняване, че сега са почивни дни.... Та защо го пиша това... След седмица опяване от нейна страна и съответно разболяване й дадох есенции на Бах(такива, които отварят човека към промени и облекчават раздялата с любими хора и неща)... на другия ден - работен, тя обаче още със сополи си остана вкъщи... и цял ден опяваше "Мамо, кога ще ходя на детска градинка?"  Mr. Green  (Трябва да отбележа обаче, че тя по-принцип е много общителна... )

# 23
  • Мнения: 980
Ем, когато Габи плачеше като новородено без капка съмнение се втурвах - приспиване на гърда, на ръце, на люлка, носене на ръце и бутане на количката - ОК. Малкото ми съкровище можеше да изрази нуждите си само с плач...Сега я познавам много по-добре, а и тя може да ми обясни от какво има нужда с прости думи. Обмислям исканията й и съответно отказвам (заменям с друго, отвличам внимание) или приемам...

Ако Ирина плаче, според мен, тя не се чувства изоставена. Най-важното, е, че тя знае, че ти я обичаш и всеки има работа, но в края на деня ще сте заедно. Има стрес от промяната, както и при големите хора. Идват правила и хора с които да се съобразява...Няма да й е по-лесно в първи клас, ако сега я "спасиш" - даже напротив. 

Не мога да разбера, обаче, защо адаптацията й да не стане постепенно. Първо взимах Габи след един час, постепенно стигнахме до 4 часа (за 20 дни), обядва там, после е много изморена и мисля, че като види, че всички деца спят и гушне любимото мече... Ако не й се спи - ще си играе. Все още плаче сутрин като се разделяме, но след това е весела и сякъш е приела, че в живота й се появяват нови хора... Остава и аз да го приема. Wink

# 24
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Затова и поставих проблема с "привързаното родителство" - идеята, че плачът на детето е сигнал, че нещо не е наред, и необходимостта да се реагира, а не нормална реакция, която подминаваме и пренебрегваме. Сещам се отново за родилния дом и кърменето, където предоверяването на персонала не винаги е правилното решение - по-важно е да следваш интуицията си и сигналите на детето.

emem мисля че може да съм ти полезна с мнение. Аз също практикувам "привързано родителство" с Филип, които е на възрастта на твоито дете. Филип още спи с нас, въпреки че има негова стая, която гордо показва на гости  Laughing.  Кърмех го и така си заспивахме, никога не съм го оставяла да се приспива с плач и т.н.
За мен дете, което така е гледано, е още малко да ходи на целодневна градина, с всички режими и условности там. Още повече че ти си в къщи и можеш да си я взимаш да си спи при теб на обяд Heart Eyes. Аз бих си я взимала, като бих обяснила на учителките че това е добре за МОЕТО дете. Не мисля че трябва толкова да им обясняваш Naughty.

Филип ходи на градина сутрин и на обяд го взима детегледачката да си спи, играе в домашна среда следобяд докато аз го взема. Много добре се чувства така.  bouquet

# 25
  • Мнения: 5 468
Привързано родителство?! newsm78 Направо се чудите какво да измислите, за да ви е по-трудно. То са психологии и размисли, и страсти.
Ако ще пускате детето си по 1-2-3 часа на градина, какъв е смисъла от това изобщо? Тъкмо се приберете в къщи и е станало време да ходите да го вземете. То тъкмо се поогледа и свикне с обстановката и е дошло време да си ходи.
emem, мисля че малко повече се вживяваш. Всички или почти всички сме минали през детските градини, през непознатите първолашки години и смяната на класове, дори и училища. Било ни е тежко първия месец, след това непознатите стават познати и те приемат, както и ти тях.
Ако се обръщаше чак такова задълбочено внимание на плача сутрин в яслите и детските градини /който трае най-много месец/, нямаше да има деца в детските заведения, а майките нямаше да могат да работят цял живот... или поне до навършване на една по-прилична възрост на отрочето им.
Сигнал за какво  е плача сутрин? Стреснато е от новата обстановка, не знае, какво го чака вътре и най-вече да е залепено до МАМА... това изразява плача. Едва ли би могъл да изразява нещо повече. Когато свикнат с обстановката и разберат, че вътре не ги чака нищо лошо, спират да плачат, даже подтичват навътре без да ти кажат ЧАО...
Госпожите би трябвало да намерят подход към дъщеря ти, за да не се притеснява и да поспи следобяд. Но дали тя ще свикне в ДГ зависи и от теб, дали го искаш наистина или предпочиташ да си я гледаш в къщи.
Пожелавам успешно разрешаване на дилемата Peace.

# 26
  • Люксония
  • Мнения: 12
 
Чета, чета и си мисля, че все още й е много рано на Иринката да свикне - казваш, че ходи на градинката едва от седмица.
Аз бих й дала малко повече време да свикне с промяната и бих говорила с госпожите да не я карат да спи, ако не иска - винаги може да си "чете" тихичко книжка в леглото (от което най-често се заспива Wink).  Има и вариант "любима плюшка за заспиване в градината". 
Просто й дай шанс... а ако продължава да не става, няма да е много трудно да убедиш госпожите/директорката, че е най-добре да си я взимаш на обяд.
 
Оообаче, важно е да установите "твърд режим" преди да се роди бебчето... Знам, че знаеш, но да си кажа Sunglasses 
Прегръдки на приятелката!

# 27
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Познавам деца, които посещават масови детски градини на половин ден. Включително и моята племенница ходеше така на градина, защото много боледуваше и сестра ми реши, че така е по-добре за детето, което също не спеше на обед, а само се излежава гола по пижама и незавита.
Аз си мисля, че всяко дете е различно и реагира различно в дадена ситуация. Ако ти мислиш, че Ирина не се чувства там добре, не виждам причина да се мъчите взаимно - ти от съмнения и притеснения, тя от стрес и смяна на правилата и обстановката.
Особено след като имаш алтернатива взимане следобед. Не виждам какво печели едно дете в детската градина от следобедния си престой там, освен ако извън учебните занятия (танци, английски) не са тогава.

# 28
  • Мнения: 3 161
... След седмица опяване от нейна страна и съответно разболяване й дадох есенции на Бах(такива, които отварят човека към промени и облекчават раздялата с любими хора и неща)... на другия ден - работен, тя обаче още със сополи си остана вкъщи... и цял ден опяваше "Мамо, кога ще ходя на детска градинка?"  Mr. Green  (Трябва да отбележа обаче, че тя по-принцип е много общителна... )

Ех, какви вълшебни есенции - карат те да поискаш да тръгнеш на градина!  Grinning Наистина ме развесели това. Ще се ослушам къде у нас се продават такива работи - май бях срещала някъде. И Ирина е много общителна и с радост тръгна в началото, и сега й харесва, но й идва в повече явно. Няма развитие, освен че трети ден ще си остане у дома заради хрема. Утре ще видим как ще се справим и ще пиша.  Simple Smile

# 29
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Поговори с нея......кажи и , че там ще спи сама, като другите дечица.........предполагам, че си говорила, но все пак.........Кажи , че вече е голяма и затова ходи на градина.........тате ходи на работа, детето на градина.........че там децата спят и тя да се опита да заспи.......дай и една плюшка и се опитвай да заместиш ръката си с нея..........нещо такова

Общи условия

Активация на акаунт