Проблемът е следният. До сега съм отглеждала детето си горе-долу според философията на привързаното родителство:изобщо не я оставях да плаче като бебе, носех я често на ръце, кърмих на поискване и отбих много трудно на 2 и половина поради следваща бременност; гушкам я много, стоя си в къщи повече от необходимото, за да съм с нея и т.н. Така и не я научих да заспива сама - до неотдавна се приспиваше с кърмене, след това с много гушкане, от скоро само с държане на ръка, която подавам от нашия креват. Никога не съм харесвала метода за приучаванекъм заспиване с реването, макар че понякога ме гложди съмнение дали три-четири дена рев не са за предпочитане пред стотиците часове, които съм прекарала в приспиването й.
От миналата седмица тръгна на градина. С много желание - градината ни е под прозореца, като чуе децата на двора и казва "Децата ме викат", отиде напълно спокойна. За 4 дни - все по-трудно я водя, последния ден с доста рев. Казва, че е хубаво, но не иска повече. Вземам я в 3:30, по-рано не може, макар че бих искала да я вземам на обед в началото, докато свикне. Така свиквали по-добре, като са цял ден. Казаха ми, че бих направила огромна грешка, ако почна да я вземам на обяд. Плачът бил задължителен, но се преодолявал. Последните два дни обаче изобщо не е спала; единия ден е ревнала и събудила всички деца (защото не е успяла да заспи); на следващия ден се е разревала още като видяла възглавницата си, но са я успокоили и убедили да седи тихичко в леглото, докато другите спят. След градина е жизнерадостна, весела, не виждам признаци на стрес.
Госпожите са мили, обръщат им много внимание, играят интересни игри. Мисля, че проблемът е именно в заспиването. Не може да се справя сама, а няма кой да й държи ръката там. Факт е, че успява и сама (през почивните дни в къщи я тренирах без ръка, имаше и подарък за постижението), но не желае и не вярва, че може. И освен това почна да се буди по средата на следобедния сън и рита много нервно с крака, вече трети ден се случва, днес очевидно беше много разстроена и половин час издаваше някакъв нечленоразделен хленч и не можеше да каже какво има (иначе говори съвсем смислено).
Сега е хремава и не я водих днес, мисля и утре да я оставя - до пълно оздравяване. Но мисля как да процедирам нататък. Би ми било по-лесно да я водя до обяд и после да спи у нас; така хем ще почина сутринта (третият триместър ми идва малко в повече), хем следобед пак ще спи в къщи, ще е по-спокойна и постепенно ще свикне с обстановката, а и ще я подготвя постепенно за спането сама. Но учителките са на друго мнение. Не ми се иска да се противопоставям, а и имат доста опит, може и да са прави - от друга страна, със сигурност не са от школата на привързаните родители и не знам дали да се доверя на техния опит, вместо на своята интуиция и на нейните желания. Какво мислите вие?