Публикувана: 2 окт. 2006, 16:20 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2006, 02:15 ч.

Стиха, зад който наднича душата ви?

4 846
81
1

# 30 3 окт. 2006, 11:04 ч.

Мнения: 4 473

Измислих те, защото никога не съм те срещала!
Измислих те, защото исках ти да си до мен!
Не се кори, не ме наричай грешница,
затова, че имам смелост да говоря с теб!
Очаквах те, но ти изглежда закъсня!
Сънувах те - без да виждам твоте черти!
Говорих с теб - без да чувам твоят глас!
Обичах те - без да знам въобще, че съществуваш!
Не! Недей нарича всичко илюзия!
Измислих те, защото в живота ми те няма!

Човек си. Човешко е да ненавиждаш,
но да простиш понякога е по-добре!
И ти си длъжен да повярваш,
че виновният вината си ще разбере!
Какво от туй, че тази вяра е жарава,
в която можеш сам да изгориш?!
Ти вярвай! Силният е длъжен да прощава!
Нима си слаба да не можеш да простиш?!

# 31 3 окт. 2006, 11:37 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 535

Плът

Греховна си! И ненаситна! Жадна!
И при това - тъй тясна да сбереш
духа ми с тъй грамадния летеж
към нещо друго - много по-грамадно.
...............................................................

Д.Дамянов

# 32 3 окт. 2006, 11:54 ч.

Мнения: 2 212

Страхотна тема! bouquet

Зад толкова много стихове прозира душата ми, че ми беше адски трудно да избера...и все пак избрах стихотворението долу, не заради песимистичните му нюанси, а именно за да покажа с него смисълът и значението на ЛЮБОВТА в моя живот...

БЕЗ ЛЮБОВ

Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

# 33 3 окт. 2006, 12:33 ч.

Мнения: 1 731

Я такая, как есть, я не буду другой!
Я такая, как есть, я останусь такой!
Я наивна бываю, бываю вредна!
Но такая, как есть, я на свете одна!
Я такая, как есть, я умею любить!
Кто увидит меня, тот не сможет забыть!
Я умею спасать и умею губить!
Я такая, как есть, я не стану иной!
Я немного поплачу у тебя за спиной!
Вытру слёзы и мило в ответ улыбнусь!
И такой, как я есть, я к тебе вернусь!
bouquet

# 34 4 окт. 2006, 05:15 ч.

Мнения: 218

Никой дори не се е запитвал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.

Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да бъдат щастливи!
Себе си слагам на края.

Михаил Белчев

# 35 4 окт. 2006, 06:03 ч.

Мнения: 7 430

Ето това....много често си го повтарям "Коя съм аз и от къде ли идвам Каква ли ще е моята съдба С ръце напред без нищичко да виждам вървя сама .... и ме е страх да спра. Сама ли? А защо само ще ходя И докъде ще стигна тъй сама Ще грабна Слънчевия огън. В морето ще се потапя Ще тичам из полето боса с вятъра ще си шептим изящни стихове във проза за да не можем да заспим В цветен бряг ще се обгръщам в легло от парещи звезди и в мислите си ще се връщам към минали щастливи дни. Ще падне марк.И в тишината... Над мен Вселената ще бди Ще имам всичко, но тогава ще ми липсваш само Ти!"

# 36 4 окт. 2006, 06:08 ч.

София
Мнения: 2 104

Обичай ме сега, когато те обичам,
когато твоя съм- жадувай ме, зови ме,
сега простри ръце, когато ще дотичам,
че утре ще е късно и непоправимо.

# 37 4 окт. 2006, 07:42 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

Уморена съм от приятели,
които не са ми приятели...
Уморена съм от обич,
загубила буквата "о"
и оставила по душата ми
само белези и синини...
Уморена съм...

Лиляна СТефанова

# 38 4 окт. 2006, 09:24 ч.

Мнения: 441

Високо застани над завист и обида,
над дребните сплетни -
високо да те видя!
Над всичко днес бъди, ти, обич синеока...
Звездите са звезди, защото са високо.

Евтим Евтимов

# 39 4 окт. 2006, 09:30 ч.

Мнения: 920

Човек трябва да бъде така богат,
че след всяка загуба да му остават
още скъпи неща в този свят

една работа, която да го поглъща,
една песен изпята от сърце,
едно дете да го чака вкъщи

Но ако всичко е вече изгубил,
ако нищо не чака от новия ден,
ако не може да люби -
той ще умре като ствол обгорен.

# 40 4 окт. 2006, 09:31 ч.

София
Мнения: 4 866

отсъстваш...
изпитвам чувството,
което единствено смъртта оставя,
защото смъртта какво е,
ако не отсъствие?

и още нещо, на което за жалост помня само началото:
никога не оставай несресана,
с неумити очи,
с дрехата, която ти досажда...

# 41 4 окт. 2006, 14:36 ч.

Мнения: 6 315

Цялото стихотворение, част от което е подписът ми:

АКО

АКО можеш да запазиш главата си, когато всички около теб
Губят своите и те обвиняват за това;
Ако можеш да си вярваш когато всички се съмняват в теб
Но да дадеш път на тяхното съмнение
Ако можеш да чакаш, но да не се умориш от чакане;
Или да бъдеш лъган, но да не се замесваш в лъжи,
Или да бъдеш мразен, но да не даваш път на омразата,
И все пак да не си твърде добър или да говориш твърде мъдро

АКО можеш да мечтаеш и да не направиш мечтите свой господар;
Ако можеш да мислиш но да не направиш мислите своя цел;
Ако можеш да се сблъскаш с Триумфа и Нещастието
И да се отнесеш към тези двама измамници по един и същи начин;
Ако можеш да понесеш истините, които си изрекъл
Да бъдат изкривени от лъжците, за да направят клопка за глупците,
Или да видиш нещата за които си дал живота си разрушени
И да се унижиш и да ги изградиш отново с отдавна изхабени инструменти:

АКО можеш да направиш един куп от всичките си постижения
И да го рискуваш на хазартна игра,
И да изгубиш и да започнеш отново от самото начало
И никога да не произнесеш дума за своята загуба;
Ако можеш да насилиш сърцето си, нервите си и мускулите си
Да ти служат след като отдавна вече са престанали,
И така да продължиш когато няма нищо друго в теб
Освен Волята, която им казва: “Дръжте се!”

АКО можеш да говориш с тълпи, но да не загубиш своята добродетел,
Или да ходиш редом с крале, но да не изгубиш своята простота,
Ако нито врагове, нито любящи приятели могат да те наранят,
Ако всички разчитат на теб, но никой твърде много;
Ако можеш да изпълниш непрощаващата минута
С шейсет секунди, които наистина си заслужават,
То твоя е Земята и всичко, което е върху й,
И още повече-
ТИ ЩЕ БЪДЕШ МЪЖ, СИНЕ МОЙ!

Киплинг

и това:

И ЕДНА УСМИВКА

Нощта не трае никога безкрай.
А има щом като го казвам,
И щом като го потвърждавам.
В завършека на всяка скръб -
Един отворен, осветен прозорец
И винаги по някоя мечта те чака будна.
Желание и глад, които да задоволиш,
Изпълнено със чисти пориви сърце.
Протегната ръка,
отворена ръка,
загрижени очи,
Един живот живота ти да сподели.

Пол Елюар

# 42 5 окт. 2006, 08:29 ч.

tardis
Мнения: 329

Да видиш света в една песъчинка
и небето в дивото цвете
да задържиш безкрайността в дланта си
и вечността за час.
У. Блейк

.............

Отива си, понесъл в куфара мечти,
а джобовете му са пълни с вяра.
Из гънките на вехтия костюм,
под кръпките на дрипавите дрехи
(напоени с прах и пот, и кръв)
се крие лъч надежда
по детски чист.
Отива си, в друг град.
Там, някъде зад хоризонта.

........

Тичах в ранни зори срещу моя свят,
срещу вятъра, срещу тъгата,
със нозе от огньовете утринни парещи.

# 43 5 окт. 2006, 09:17 ч.

Мнения: 1 629

Добавям още един:

Stephen Crane
"I SAW A MAN PURSUING THE HORIZON"

I saw a man pursuing the horizon;
Round and round they sped.
I was disturbed at this;
I accosted the man.
"It is futile," I said,
"You can never -- "

"You lie," he cried,
And ran on.

# 44 5 окт. 2006, 10:48 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: arrows в пн, 02 окт 2006, 16:58

На младини обичаме мъже
самоуверени, самолюбиви,
които дишат въздух нажежен,
които пият и не се напиват,
които ни желаят на часа -
и на часа забравят, че ни има,
които ни измъчват и насън
като съдба неотвратима.

След тях остава стъпкана трева,
порои сухи, дъх на изгоряло
и дълго, много дълго след това
душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж
със длан като прохладен лист над тебе -
и ти прозреш накрая изведнъж,
че доброта ти е била потребна.

Станка Пенчева

Препоръчани теми

Птичи грип

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Причина:

Причина: