С цената на един апартамент!

А, в договора за кредита пише ли изрично, че парите ще послужат за ремонт на този апартамент?
Мисля, че в подобен случай при неплащане се изземват неща от жилището, което е трябвало да се ремонтира.
Ако е така, аз бих си изнесла всички мои вещи и бих спряла да плащам. От банката ще имат право (ако тя няма документи, с които да докаже, че останалите вътре неща са купувани още преди тегленето на кредита) да изземат вещи и т.н. от апартамента на стойност, покриваща кредита.
Защо не проверите този момент?
Единственото лошо в случая е, че ще станете нередовни платци (или както там е термина) и това ще е пречка да кандидатствате по-натам за кредит за жилище или нещо подобно.

Като вариант си мисля, че можеш да я понатиснеш/изнудиш да препише апартаментът на детето (примерно, можеш да й намекнеш, че като се бави ти увеличава шансовете ти да го наследиш  ). Преписвайки апартамента на детето, ще можеш наистина да подадеш оплакване, когато тя идва да ви тормози, защото това вече ще е вашето жилище (все пак ти и мъжът ти сте родители и настойници на вашето дете).

Успех!


Ужасно е. Свидетел съм на подобна ситуация (възрастните наистина понякога изперкват). Моите родители в момента са в подобно положение. Те обаче имат техен апартамент, но теглиха кредит за него и сега още го изплащат и съответно, докато не го изплатят, не могат да отделят пари за ремонт и обзавеждане. Живеят в момента при моята баба (майката на майка ми), а апартаментът при това е съсобственост на баба ми, майка ми и леля ми (лелчето в случая ги е оставила да правят каквото решат, защото и те няколко години живяха с баба ми и й знае дивотиите). Та, баба ми искаше да ги гони, после да пуска квартиранти, после да заключи всички стаи и да ползва само кухнята (за да пести зимата пари за парно), после какво ли не още). Постоянно им сумти, сърди се, не говори с майка ми (с баща ми говори, но се обръща не по име, а с "абе") и т.н. простотии. Накрая нашите се принудиха да й дават по 100 лв. (отделно те плащат всички разходи) и тя се поукроти. Иначе, не е лоша жена (отгладала ни е с братовчед ми, и сега ми помага), но не понася някой да живее с нея (едно време дядо ми беше военен и постоянно отсъстваше, после почина млад - т.е. винаги е живяла почти сама и някак й е трудно наоколо да има други хора, но това изобщо не оправдава поведението й). Още повече, че обяснява как, докато е жива, тя си е собственичка и не я интересува какво пише в документите, а другите трябва да се съобразяват с нея.
Аз лично само се моля на стари години да не стана такъв "дзвер", че тогава доброволно ще се гръмна .

Да, в нашата страна мила робуваме все още на имоти.Кой на кого и защо, да целува до гроб ръка или пък му е позволено-като е пуснал някой в негово жилище-да се налага до гроб.Ми аз не мисля така и не робувам на някакви мижави 50 квадрата.Гледам добруването на моето семейство, което е аз, мъж ми и децата ни.Няма как да поддържам връзки с рода, било то и майка, която не ни желае доброто.Аз  и щастието на на децата ми  и съпругът ми не струват един мижав апартамент.най-странното е, че в подобни случаи апартамента не е нужен, т.е.никой/в случая младото семейство/ никого не ощетява и гони, а напротив-гради и прави нещо добро и хубаво ...

Ох , гадна ситуация  и аз съм имала доста проблеми с майка ми ... не чак толкова тежки , но мога книга да напиша .
Аз имам апартамент на мое име купен от тях естествено ... живеехме в него с мъжа ми ( нашите си имат друг апартамент ) , защото сегашното ни жилище беше още в строеж  не ми се говори как ме е тровила и ми е натяквала ... и до бой сме стигали , мъжът ми веднъж едвам я спаси от мен . Представете си как ме е вбесила , за да скоча да я бия  бременна в 4-тия месец 
Изнесохме се под наем , живяхме една година докато се нанесем в нашето си жилище . Имали сме много разправии , хората не се променят  тя сега се държи добре с мен , защото не може да ме пипне , а и знае , че няма да види детето никога , ако продължава да ме трови .
За беда работим заедно , ужас е ... все и се вижда , че вземам много пари , че трябва тя да получава по - голяма част  а сме съдружници 50:50
Не знам какво да те посъветвам , но ти съчувствам ... наистина 

Пенелопа, 100 % си права. И при нас най-странното е, че имахме къде да живеем и перспективи за наше самостоятелно жилище, но мъжът ми и свекърва ми настояваха "той да си е на неговата къща".

Не казваш нищо за баща си?
Имаш ли 100 евро за наем?
Ако ти не живееш в тоя апартамент кой друг ще се настани?
Колко е годишна майка ти?
Като са толкова важни мебелите за нея--що не си ги е взела в нейното жилище та да им се радва?

Лин, не съм аз авторката на темата, ама защото писах и аз, та и аз ще ти отговоря.
Не съм имала пари на времето за наеми, но когато се стигна до там-намерихме, работехме на по 2 места и така.
бащата в подобни ситуации явно е живял в матриархат и е безгласна буква.не смее да се меси.
Ако ние не живеем в този апартамен-или ще стои празен, или ще го дават под наем.Не ощетяваме нито един роднина-той да е натясно или пък да няма къде.Било е "нарочено" за нас, но ние "не заслужаваме" вече, видиш ли...
Моята майка се държи по този начин към мен от около 15-ина години, сега е на 50 и малко.Аз прекъснах взаимоотношения с нея кажи-рачи тогава, още в началото, имало е периоди от по 5 години, в които не сме се виждали и чували, сега живеем близо и се засичаме чат-пат, но няма какво да си кажем.
Важните мебели бяхме предложили да ги пренесем на вилата ИМ, за да сложим ново, но тогава стана страшно-как съм искала да и изхвърлям покъщнината...
Няма оправия, но аз намерих решение за себе си-спрях контакта с нея.Кой както си постеле.

майка ми е на 50 години,работеща жена.има си отделно жилище.това преди да заживеем в него можеше преспокйно да го дава под наем,но не го е направила,защото знае,4е наемателите ще му е..т мамата.уж чакаще ние да го стегнем.като стегнахме горе-долу апартамента,тя показа истинския си характер-нон стоп завижда на детето си какво си е купило,колко пари е дало,защо толкова е дало,и как се минало...тя няма къде да прибере старите мебели,но не дава и да ги изхварлим.ако намерим някой купува4 за нещо от  мебелите,се почва едно натякване колко евтино сме ги продали.Ами да ги продаде тя,ама не ще и не може,защото няма на кого и най-вече им иска колосално суми за тези вехтории.Маемът от 100 евро,който иска от нас,просто е немислим за нащит град,и още повече за жилище с такъв размер.Тя няма смелост нито да го продаде,нито да го дава под наем.Тя просто иска да ни държи в зависимост чрез него и да ни манипулира.ТОВА Е!!!

Я един съвет от мен тогава.Майка ти може би е в критическата сега, но пък да ви трови живота не е нормално.Колко ви е голямо детето?Врътваш ключа и не и отваряш бе!Ако сте с малко дете-тя не може да ви изгони.Стоите си там, но ясно и покажи, че не е желана така намесена в живота ви,ако трябва и спри достъпа до детето.ще каже някой-жестоко е, майка ти е, ала-бала.Ми не го приемам.Тя да е жестока, а ти да ревеш и да страдаш...

Няма как да спра контактите с нея,защото тя ден през ден е в нас,за да види уж детето.И между другото,ако кажа нещо,което не съвпада с нейните разбирания за нещата се запо4ват заплахите как ще ни изгони,ще ни изпързаля и т.н.аз викам,викам,разправям се,но накрая не издържам и започвам да плача,при което бивам изкарана за психично болна и емоционално нестабилна. Мъжът ми е по цял ден на работа и аз търпя сама всичко това.Ние не искаме нищо от нея,само да ни остави на спокйствие,но не би.Просто съм в задънена улица.Чувствам,че където и да ида,и там ще ме намери  и тормози.

iko,по-зле сме и от циганите.Не съм си представяла,че нещата може да са толкова черни!

А защо не опитате да поживеете поне за известно време при родителите на мъжа ти! Така хем ще си починеш малко от нападките и,хем тя ще разбере,че не може да ти се качва на главата и ако решиш,ще си тръгнеш и няма да вижда детето....От поста ти стана ясно ,че не са в добри отношения със свекърва ти,значи не може да идва и да прави сцени там...ще я изгонят!
Отивай,момиче...Всички трябва да пазим малко повече душевния комфорт и нервите си,за да не станем на стари години като майка ти! Прости ми ,че го казвам  

Belluci,няма къде при свекърва ми,тоест може и да се намери,но те са хора бохеми и не искат 1 ревливо бебе да им нарушава душевният мир. Пък изнаят на какъв хал сме,ама не си предлагат услугите.Те са такъв тип хора,който ти съ4увстват,мигат,цъкат с език,но се прибират вкъщи и ти казват -оправяйте се.Не искам да кажа нищо лошо за тях!

Ами аз какво ти казах-не я пускай у вас бе!Забрани и да идва през ден-чий го търси през ден у вас...