http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=945372
Навярно това вълнува много хора, затова ви показвам статията.
Коментари?
Навярно това вълнува много хора, затова ви показвам статията.
Коментари?
- Публикувана: 5 окт. 2006, 08:40 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2006, 12:55 ч.
8 мита за депресията
Струват ми се верни нещата, макар че ги четох по диагонал.......твоите коментари какви са.....
Аз по-късно, искам подробно да ги прочета.
За мен лично като преборила вече депресия, мога да кажа, че лекарствата не винаги са нужни.
Аз се справих само с посещения при психотерапевт. Но... зависи от етапа на депресията, осъзнаването на проблема и желанието за справяне с проблема от страна на пациента.
Няма ли ги тези фактори, тогава трябва да се прибегне до лекарства.
А с това наистина шега не бива.
Аз се справих само с посещения при психотерапевт. Но... зависи от етапа на депресията, осъзнаването на проблема и желанието за справяне с проблема от страна на пациента.
Няма ли ги тези фактори, тогава трябва да се прибегне до лекарства.
А с това наистина шега не бива.
Всичко е много хубаво, но все още не важи за България. Не и за по-малките градове, камо ли за селата. Депресията в повечето случаи се възприема от околните с досада и неразбиране като признак на слабост и мрънкане. Консултацията с терапевт е по-скоро изключение, като дори и да се реализира, е доста късно. Антидепресантите са непознати, биват гледани с подозрение, както от депресираният, така и от околните. Вместо съвет за консултация и малко разбиране, по-скоро ще чуеш: Налягай си парцалите!, Стегни се!, Животът продължава! и прочее дрън-дрън псевдоистини и съвети.
Чела съм доста за депресията и имам няколко коментара по статията.
За Мит 2 - не съм чувала такива кризисни центрове да има в България.
За Мит 3 - за съжаление е истина, че повечето депресии са хронични заболявания (изключвам следродилната).
За Мит 4 - доказаха, че използването на антидепресанти при деца и младежи води до повишени нива на самоубийства, всъщност стана скандал в Америка, защото се оказа, че фармацевтичните компании са го знаели, но умишлено не са изнесли резултатите от изследванията си. Правени са и тестове, при които на половината хора са им дали антидепресант, на другата половина плацебо и броя на подобрилите се бил еднакъв.
За Мит 5 - не виждам нищо успокоително в това, че нямало физическа, а само психическа зависимост, и двете са кофти.
В Мит 8 е пропуснато да се добави, че най-добри са резултатите от комбинация между лекарства и психотерапия. Така статията не е коректна и възлага всичко на антидепресантите. Бегло се споменават билки, но нищо за се казва за други мощни оръжия - спорт, диета, хранителни добавки.
За Мит 2 - не съм чувала такива кризисни центрове да има в България.
За Мит 3 - за съжаление е истина, че повечето депресии са хронични заболявания (изключвам следродилната).
За Мит 4 - доказаха, че използването на антидепресанти при деца и младежи води до повишени нива на самоубийства, всъщност стана скандал в Америка, защото се оказа, че фармацевтичните компании са го знаели, но умишлено не са изнесли резултатите от изследванията си. Правени са и тестове, при които на половината хора са им дали антидепресант, на другата половина плацебо и броя на подобрилите се бил еднакъв.
За Мит 5 - не виждам нищо успокоително в това, че нямало физическа, а само психическа зависимост, и двете са кофти.
В Мит 8 е пропуснато да се добави, че най-добри са резултатите от комбинация между лекарства и психотерапия. Така статията не е коректна и възлага всичко на антидепресантите. Бегло се споменават билки, но нищо за се казва за други мощни оръжия - спорт, диета, хранителни добавки.
Хубава ти е темата, Анджи, но гледам не се дискутира по нея. Жалко.
Колкото и да не вярвам в популярната психология, не мога да не препоръчам на всеки, четящ и търсещ достъпни обяснения, човек: Пиер Дако 'Фантастичните победи на модерната психология' и 'Триумфът на психоанализата'.
Колкото и да не вярвам в популярната психология, не мога да не препоръчам на всеки, четящ и търсещ достъпни обяснения, човек: Пиер Дако 'Фантастичните победи на модерната психология' и 'Триумфът на психоанализата'.
А аз, специално на тоя форум (и на Жорето), препоръчвам пак от Пиер Дако "Жената и нейната дълбинна психология".
Зле ми действа Жорко...
Така и така сме се заговорили - ето на какво интересно нещо попаднах аз (на англ.)
http://www.counselingforloss.com/article8.htm
Митове за 5-те етапа на тъга, или по-коректно - 5-те етапа при научаване на шокираща новина.
http://www.counselingforloss.com/article8.htm
Митове за 5-те етапа на тъга, или по-коректно - 5-те етапа при научаване на шокираща новина.
Тук е много разпространено лечението при депресия. Моето лично мнение е, че много лесно предписват медикаменти и чак след това пристъпват към терапия. Взимането на медикаментите също е за дълъг перод от време, което направи една моя позната малко или много зависима и й трябваше много дълго време да спре с взимането на лекарството. От терапевта й бяха изготвили програма по колко километра на ден да върви и какво да прави всеки 12 часа.
Имах и братовчедка, която имаше депресия в резултат на анемия. За съжаление, никой в продължение на 20 години не се беше сетил да й направи изследване. Много се мъчеше.
Тук хората нормално говорят за психическите си заболявания. Дори преди 2 седмици чух как един мъж надълго и нашироко разправяше какво има / за чуване на гласове. сам си говори и т.н./. Дано и в БЪлгария повече хора започнат да говорят така свободно.
п.с. Да добавя, че миналата година и аз бях изпаднала в лека форма на депресия. На мен много ми помогна строг пост и изповед.
Имах и братовчедка, която имаше депресия в резултат на анемия. За съжаление, никой в продължение на 20 години не се беше сетил да й направи изследване. Много се мъчеше.
Тук хората нормално говорят за психическите си заболявания. Дори преди 2 седмици чух как един мъж надълго и нашироко разправяше какво има / за чуване на гласове. сам си говори и т.н./. Дано и в БЪлгария повече хора започнат да говорят така свободно.
п.с. Да добавя, че миналата година и аз бях изпаднала в лека форма на депресия. На мен много ми помогна строг пост и изповед.
Хубава ти е темата, Анджи, но гледам не се дискутира по нея. Жалко.
Може би, защото почти всички си мислим, че не сме се депресирали, дори и аз
Но щом имаме нужда да пишем тук (във форума) и да споделяме, значи малко или много сме имали такива състояния. И намираме тук отдушник на проблеми, източник на информация, група с която да споделим... Добре де, а биохимията играе ли някаква роля при депресията? Нарушения в усвояването на серотонина, примерно? 
Нарушаването на равновесието в организма, болест и т.н. може да предизвика депресия.
Много са наблегнали на антидипресантите.
Може би, защото почти всички си мислим, че не сме се депресирали, дори и аз Но щом имаме нужда да пишем тук (във форума) и да споделяме, значи малко или много сме имали такива състояния. И намираме тук отдушник на проблеми, източник на информация, група с която да споделим...
Или форумът като кошче за душевни отпадъци.
Хубава ти е темата, Анджи, но гледам не се дискутира по нея. Жалко.
Може би, защото почти всички си мислим, че не сме се депресирали, дори и аз
Но щом имаме нужда да пишем тук (във форума) и да споделяме, значи малко или много сме имали такива състояния. И намираме тук отдушник на проблеми, източник на информация, група с която да споделим...
Или форумът като кошче за душевни отпадъци.
За съжаление не всеки може да говори по всякакви лични теми - най-малкото от елементарна предпазливост и здрав разум. То терапевтичната роля на форума с всичките кокошки вътре си я има
Мисълта ми е: Възможно ли е депресивни състояния да се лекуват само с психотерапия, или е наложително приемането на медикаменти? При паническото разстройство примерно се смята, че нещата са 50 на 50 - хем ти е тъжно на душата, хем имаш биохимични нарушения 
Знам ли? Мисля, че не може. Психиатрите могат да ни осветлят по въпроса.
А относно прекалено личните преживявания, тук и такива съм срещала, доста лични...ама, Бу, ти си го знаеш
В България все още не е отминало времето, в което има два вида "срамни болести" - венерическите и умствените/психични. Много хора отричат дори и ролята на психотерапевта в живота ни, все едно ако отидеш на психотерапевт си луд. За жалост ако човек не обърне достатъчно внимание на депресивните си състояния, те могат да се задълбочат и тогава става страшно.
Аз съм противник на едното изписване на лекарства без терапия или прекалено късното й включване в лечението. Да си призная не знаех че не се развива зависимост към антидепресантите.
Аз съм противник на едното изписване на лекарства без терапия или прекалено късното й включване в лечението. Да си призная не знаех че не се развива зависимост към антидепресантите.
Бу, тия фази ги помня от университета, но те са етапи, през които човек минава като научи, че е смъртно болен, мисля.
Не, точно там е въпросът, че не са. Всъщност става дума за 5-те етапа, през които минава обичайно човек, изживяващ загуба от всякакъв вид - от смърт на близък до развод, или при научаване на шокираща новина.
В самата статия (която де факто е за митовете за 5-те етапа, виж я) има много хубав пример:
Цитат
As an example, apply the 5 stages to a traumatic event most all of us have experienced: The Dead Battery! You're going to be late to work so you rush out to your car, place the key in the ignition and turn it on. You hear nothing but a grind; the battery is dead.
1. DENIAL --- What's the first thing you do? You try to start it again! And again. You may check to make sure the radio, heater, lights, etc. are off and then..., try again.
2. ANGER --- "%$@^##& car!", "I should have junked you years ago." Did you slam your hand on the steering wheel? I have. "I should just leave you out in the rain and let you rust."
3. BARGAINING --- (realizing that you're going to be late for work)..., "Oh please car, if you will just start one more time I promise I'll buy you a brand new battery, get a tune up, new tires, belts and hoses, and keep you in perfect working condition.
4. DEPRESSION --- "Oh God, what am I going to do. I'm going to be late for work. I give up. My job is at risk and I don't really care any more. What's the use".
5. ACCEPTANCE --- "Ok. It's dead. Guess I had better call the Auto Club or find another way to work. Time to get on with my day; I'll deal with this later."
This is not a trivial example. In fact, we all go through this process numerous times a day. A dead battery, the loss of a parking space, a wrong number, the loss of a pet, a job, a move to another city, an overdrawn bank account, etc.
1. DENIAL --- What's the first thing you do? You try to start it again! And again. You may check to make sure the radio, heater, lights, etc. are off and then..., try again.
2. ANGER --- "%$@^##& car!", "I should have junked you years ago." Did you slam your hand on the steering wheel? I have. "I should just leave you out in the rain and let you rust."
3. BARGAINING --- (realizing that you're going to be late for work)..., "Oh please car, if you will just start one more time I promise I'll buy you a brand new battery, get a tune up, new tires, belts and hoses, and keep you in perfect working condition.
4. DEPRESSION --- "Oh God, what am I going to do. I'm going to be late for work. I give up. My job is at risk and I don't really care any more. What's the use".
5. ACCEPTANCE --- "Ok. It's dead. Guess I had better call the Auto Club or find another way to work. Time to get on with my day; I'll deal with this later."
This is not a trivial example. In fact, we all go through this process numerous times a day. A dead battery, the loss of a parking space, a wrong number, the loss of a pet, a job, a move to another city, an overdrawn bank account, etc.
Хубава ти е темата, Анджи, но гледам не се дискутира по нея. Жалко.
Колкото и да не вярвам в популярната психология, не мога да не препоръчам на всеки, четящ и търсещ достъпни обяснения, човек: Пиер Дако 'Фантастичните победи на модерната психология' и 'Триумфът на психоанализата'.
Колкото и да не вярвам в популярната психология, не мога да не препоръчам на всеки, четящ и търсещ достъпни обяснения, човек: Пиер Дако 'Фантастичните победи на модерната психология' и 'Триумфът на психоанализата'.
А, чела съм Дако още преди десетина години,
бях толкова впечатлена, че диагностицирах
всичко живо, що бродеше наоколо. Даже тук
съм си я донесла. Ама вече не я отварям. Говоря
за фантастичните победи...
Иначе, като отидеш на лекар и кажеж, че си
в стрес, ти дават болнични веднага. Стресът води
до депресия, а депресиите понякога се лекуват
трудно. Жалко е, че у нас не се взема насериозно
този проблем. Ето, преди време и аз пуснах тема
за душата и страданията й, ама отзвук - слаб.
Пък, като чета някои постинги, депресията на
авторите не само прозира, а прозира заплашително.
Мисълта ми е: Възможно ли е депресивни състояния да се лекуват само с психотерапия, или е наложително приемането на медикаменти? При паническото разстройство примерно се смята, че нещата са 50 на 50 - хем ти е тъжно на душата, хем имаш биохимични нарушения
Въпросът е спорен и зависи на кого ще го зададеш.
Ако питаш психиатър, ще каже, че без медикаменти не може да се лекува.
Ако питаш психолог, ще защити своята си истина - психологическата помощ, зависи и от личните му пристрастия, но за тежки случаи предполагам, че пак ще насочи към медикаменти. Целта на медикаментите е не точно да лекува, а да даде възможност на страдащият от депресия да си отдъхне и сам да организира силите си в посока подобрение.
За биохимичните нарушения въпросът също е сложен. Бях чела в един сайт, че ако отидеш на психиатър и ти предпишат антидепресанти, обяснявайки, че нивото на серотонина ти е паднало и затова трябва да ги пиеш, да зададеш един много прост и логичен въпрос (макар че на мен никога не би ми хрумнало
) : "Къде мога да си направя тест, който да докаже, че нивото ми на серотонин е ниско" - оказва се, че нямало такъв тест, тогава за какво точно си говорим. 
има и други методи, освен краткосрочните психотерапии (когнитивно-поведенческа)
9-ти мит - депресията е нещо неприятно.
Обичам да си изживявам моите депресии. Намирам някакво очарование в тях. Просто си пускаш АВВА, сипваш си питие, настаняваш се удобно и започваш да осъзнаваш, че всъщност на дъното на дупката е доста уютно. Каквото и да се случи, по-надолу няма. Няма ниво. Ти си на -5,8 от кота нула. Точно мястото за кроене на велики планове. Точно времето за новото начало. Точно моментът да осъзнаеш що за животно си ти и към кой биологичен вид искаш да принадлежиш. ....................... Е ..... след няколко депреси се оказах крава.
Обичам да си изживявам моите депресии. Намирам някакво очарование в тях. Просто си пускаш АВВА, сипваш си питие, настаняваш се удобно и започваш да осъзнаваш, че всъщност на дъното на дупката е доста уютно. Каквото и да се случи, по-надолу няма. Няма ниво. Ти си на -5,8 от кота нула. Точно мястото за кроене на велики планове. Точно времето за новото начало. Точно моментът да осъзнаеш що за животно си ти и към кой биологичен вид искаш да принадлежиш. ....................... Е ..... след няколко депреси се оказах крава.
9-ти мит - депресията е нещо неприятно.
да, правила съм го. сега ми е кеф да съм зле, мрачна и заядлива, а
няма ново начало, без да има край преди това, нали
Мисълта ми е: Възможно ли е депресивни състояния да се лекуват само с психотерапия, или е наложително приемането на медикаменти? При паническото разстройство примерно се смята, че нещата са 50 на 50 - хем ти е тъжно на душата, хем имаш биохимични нарушения
Хубава тема, но малко отзиви. А по някои от вече написаните отзиви си личи, че говорят хора, които реално не са се сблъсквали с истинското заболяване депресия. Леките мрачни настроения, които ни обхващат понякога и които можем да "излекуваме" с водка и шоколад не са депресия - онова пълно емоционално изтощение на психиката и организма, което те прави апатичен към живота, най-близките и дори към самия теб.
Много бих се зарадвала ако в България се заговори за депресията и изобщо за доста заболявания, не само психични, с нужното уважение, внимание и разбиране. Не само да пускат тъпи реклами по телевизията и да си мислят, че правят нещо за здравето на хората и за промяната на върлия ни балкански манталитет. Засега промяната остава само мечта.
Много бих се зарадвала ако в България се заговори за депресията и изобщо за доста заболявания, не само психични, с нужното уважение, внимание и разбиране. Не само да пускат тъпи реклами по телевизията и да си мислят, че правят нещо за здравето на хората и за промяната на върлия ни балкански манталитет. Засега промяната остава само мечта.
Препоръчани теми