Съпругът ми е страшно красив мъж.Имал е много връзки в живота си.С всички жени съм сигурна, че се е държал пракрасно, защото той е истински джентълмен.Имал е 2-3 жени, които е обичал истински.Той е невероятен и в секса /според мен, а съм сигурна, че и според другите жени/.От както сме заедно не съм била по-щастлива.Оженихме се "по любов" и имаме детенце.Знам, че много ме обича, аз - също.Но в цялата тази прекрасна картинка идва моята ревност - представям си как добре се е държал с всички, колко е бил нежен, как се е любил с всяка една от тях, как я е обичал и отвътре направо усещам как адски ме боли.Изпитвам направо физическа болка, много пъти съм плакала.Искам да уточня, че той не знае за тези мои чувства, никога не съм му показвала ревността си.Откакто сме заедно той никога не ми е давал повод да ревнувам, дори не се е заглеждал по друга жена.Най-много се страхувам да не се влюби в друга, страхувам се да не престане да ме обича, страхувам се да не ме напусне.Защо се чувствам така?А как се чувствате вие?
- Публикувана: 7 окт. 2006, 21:02 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2006, 13:52 ч.
Защо равнувам така съпруга си?
Съпругът ми е страшно красив мъж.Имал е много връзки в живота си.С всички жени съм сигурна, че се е държал прекрасно, защото той е истински джентълмен.
Недей толкова да се притесняваш за такива неща, най-малкото за да предизвикаш съдбата, а и мъжете не са чак толкова недосетливи, на колкото се правят по принцип/защото им е по-лесно/ и може да усети притесненията ти и наистина да го направи - поне като го подозират в - да е виновен! 
Позната история-В началото на нашия съвместен живот много ревнувах съпруга си,и грешката при мен беше че му го показвах.Разликата при нас във възраста е 8год.той е по голям от мен.И също като теб си въобразявах разни неща.Той винаги ме е съветвал да не го ревнувам,защото няма смисъл,но аз продължавах.Поради тази причина сме имали и доста конфликти.Така я карах някъде около 2,6-3 год.докъто не си дадох сметка че вече е време да спра и да не си правя живота черен без причина.Повярвай ми сега ми е много,много по лесно,и смятам че съм и по щастлива.Неказвам че вече не го ревнувам,но поне не го показвам и си дадох сметка че ревноста е болестно състояние и без нея се живее по добре.Опитай се да не го ревнуваш чак толкова,защото ако разбере това може да го подтикне към нещо друго.Не мисли за това и живей живота си пълноценно.
УСПЕХ.
Така се живее по-добре,по-спокойно,по-щастливо
УСПЕХ.
Така се живее по-добре,по-спокойно,по-щастливо
, но мисля че с малко повече увереност в себе си, ще го преодолееш.
Да бе, дай снимка да го видим.А по темата - наистина няма смисъл да се терзаеш по миналото.Щом се е оженил за теб и е избрал теб за майка на децата му, значи не ги е обичал чак толкова колкото си мислиш.Бъди по-уверена в себе си, още повече, че той по никакъв начин не дава поводи да се страхуваш, че ще те напусне или да го ревнуваш.А това, че не му го показваш е хубаво, че ако знаеш колко е дразнещо.Относно това, че понякога си мислиш за минали неща - и аз като теб понякога го правя, ядосвам се за стари грешки, ама поне са зависели от мен, аз съм ги допуснала, а ти не можеш да промениш миналото на мъжа ти, така че е безсмислено всичкото това терзание.Стига си го мислела толкова. 
Чрез ревността, независимо от това дали те обича и ти е верен или точно обратното, се опитваш да обсебиш другия всецяло, да го направиш свое притежание. Независимо от това дали съзнателно или не, правиш това. А никой на никого не е притежание. ревността е също пълна липса на доверие (любовта, дорерието и уважението са основата на едно семейство). Ти просто му нямаш доверие и се страхуваш от въображаеми ситуации. Ами ако... Да, обаче той е с теб, имате дете, обича те, не ти е дал повод за ревност. Бъди щастлива, че именно този човек, който е имал много жени, който, казваш, че е много красив, че се държи добре и е галантен (изобщо принцът от приказките), е именно твой съпруг и баща на детето ти. Ако искаш да остане с теб, просто спри да го ревнуваш.
...А по темата - наистина няма смисъл да се терзаеш по миналото.Щом се е оженил за теб и е избрал теб за майка на децата му, значи не ги е обичал чак толкова колкото си мислиш.Бъди по-уверена в себе си, още повече, че той по никакъв начин не дава поводи да се страхуваш, че ще те напусне или да го ревнуваш.А това, че не му го показваш е хубаво, че ако знаеш колко е дразнещо..., така че е безсмислено всичкото това терзание.Стига си го мислела толкова.
След като не ти е давал повод за ревност мисля ,че няма смисъл да се тормозиш ,защото това го трупаш само на себе си и един ден ще повлияе на вашите отношения. 
Този период с ревността, мисля че отминава след 4-5-6 години.
Съдя по себе си. Ревнувах мъжа ми от какво ли не сума ти години. Накрая се успокоих или детективските ми способности се притъпиха, просто спрях да го мисля и да си въобразявам. Той нищо не прави, аз седя и си представям цветни картинки.
Вече съм излекувана от ревността /наистина е болест/. Сега пък ме мъчат други работи... То човек като си е мазохист
.
Съдя по себе си. Ревнувах мъжа ми от какво ли не сума ти години. Накрая се успокоих или детективските ми способности се притъпиха, просто спрях да го мисля и да си въобразявам. Той нищо не прави, аз седя и си представям цветни картинки.
Вече съм излекувана от ревността /наистина е болест/. Сега пък ме мъчат други работи... То човек като си е мазохист
. Я дай снимка! 
Да, спокойно пусни снимка, ние сме все дебели и опръскани с пюре
Моите кризи са свързани със стоене вкъщи по анцуг и рошава, и общуване с нечленоразделни средства, намери своя проблем и се погрижи за самочувствието си
Я дай снимка!
темата ми звучи като латино-американски сериал
Я дай снимка!
темата ми звучи като латино-американски сериал
Сега жената още повече ще се притесни за мъжа си ... гледайте си вашите красавци
От какъв зор го ревнуваш от миналото му? 
Но не и от бившите. Миналото си е минало, мъжът ти го е оставил и е избрал теб. Значи ти имаш качествата да бъдеш достойна и равна на един такъв мъж. Така че не се тормози, а гледай и се радвай на хубавото си семейство 
Този период с ревността, мисля че отминава след 4-5-6 години.
Съдя по себе си. Ревнувах мъжа ми от какво ли не сума ти години. Накрая се успокоих или детективските ми способности се притъпиха, просто спрях да го мисля и да си въобразявам. Той нищо не прави, аз седя и си представям цветни картинки.
Вече съм излекувана от ревността /наистина е болест/..
Съдя по себе си. Ревнувах мъжа ми от какво ли не сума ти години. Накрая се успокоих или детективските ми способности се притъпиха, просто спрях да го мисля и да си въобразявам. Той нищо не прави, аз седя и си представям цветни картинки.
Вече съм излекувана от ревността /наистина е болест/.
.Повече самочувствие!
И аз не мога да разбера защо ревнуваш за минали връзки, та те вече са минало /всеки си има минало!/,
сега той е с теб, избрал е теб, обича теб, създали сте семейство .......
Тази болезнена ревност ще те погуби, пък и нямаш поводи за нея!?
Бъди по-уверена в себе си и се радвай на семейството си!!!
сега той е с теб, избрал е теб, обича теб, създали сте семейство .......
Тази болезнена ревност ще те погуби, пък и нямаш поводи за нея!?
Бъди по-уверена в себе си и се радвай на семейството си!!!
Ревността по принцип си е един вид несигурност. Бъди по-уверена в себе си.
Я дай снимка!
темата ми звучи като латино-американски сериал
Я дай снимка!
темата ми звучи като латино-американски сериал
Е, в тях винаги има хепи енд
Не мога да разбера как може да ревнуваш мъжа си от бившите му гаджета, при положение че не ти дава никакви поводи 
Успокой се малко и гледай по-ведро на нещата 
Защо просто не бъдеш щастлива? Страхът да изгубиш някого е безсмислен, особено когато няма повод за това. Ако се превърнеш в параноичка рано или късно ще го изгубиш.
Вдигни гордо глава и застани до твоя красив мъж, тогава и той ще е горд с теб. Мъжете обичат жени със самочувствие, а не такива, които хленчат от страх да не ги изгубят.
Вдигни гордо глава и застани до твоя красив мъж, тогава и той ще е горд с теб. Мъжете обичат жени със самочувствие, а не такива, които хленчат от страх да не ги изгубят.
Мда...това му е лошото да имаш красив супруг......Моят също е хубав, но слава Богу не съм ревнива
Да ти кажа, от разказът ти, толкова добре си описала всичко, че да ти призная и на мен ми се дощя да ме люби
Нежен..джентълмен, прекрасен любовник....как да не му се доще на човек
Споко. Шегувам се
Да ти кажа, от разказът ти, толкова добре си описала всичко, че да ти призная и на мен ми се дощя да ме люби
Нежен..джентълмен, прекрасен любовник....как да не му се доще на човек Споко. Шегувам се
Защото имаш прекалено много свободно време.
Или пък недостатъчно личен живот. Личен в смисъл твой си, не ваш - общ. Толкова си привързана/зависима от него, че се чувстваш слаба и безлична без него. И оттук страха ти.
И да ревнуваш и да не ревнуваш , ако той иска да ти изневери - ще го направи.Случвало се е и винаги ще се случва по белия свят, срещат се хора , привличат се , правят секс.За жената не е неприемлив момента с изневярата , а нейното разбиране.Но да си хабиш предварително емоциите по нещо толкова хипотетично е чиста загуба на време.Няма ли с какво полезно нещо да се занимаваш ? 
Цитат
Защо равнувам така съпруга си?
Ревността и собственичестото ти чувство са просто симптоми, истинският проблем е на друго място. Намери го и го оправи.
Успех!
темата ми звучи като латино-американски сериал